"24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

[kosio 534]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

Давайте снимки да видим Сачмата какви ги е вършил по Еладата

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

Вече се прибрахме и успяхме донякъде да наваксаме умората и безсънието от приключението "24 часа на Атина" !
Много се радвам, че всички сме живи и здрави и стигнахме до финала на това тежко състезание !

Трасето е влажно и няма прах.
Няма и голяма конкуренция и имаме шансове за призови места.
....Трасето тази година е съкратено и няма много пропасти и тесни пътища.

Близнака се е пообъркал с тоя пост, но е нормално, щото от сервизна зона не се виждаше трасето добре
Имаше прах в изобилие, особено в първите 100 км. а целия SS4 си беше такава прашна фиеста, че едвам дишахме...

Влажно беше само по високите места и там където бяха останали локви.
Трасето наистина беше съкратено, като общата дистанция беше 750 км. ( 500 км. SS) но пропастите си бяха там...ще ги видите по-късно от видеото, което обработваме в момента
Гоялма част от трасето беше от 2008-ма и 2009-та година, но в обратна посока (Върбанов знае за какво иде реч...Арахова, Дистомо и т.н.)
Наистина Евеа не се караше, но пък имаше и нови отсечки, като тази от рали Акрополис.
Конкуренция имаше и то доста по-голяма от миналите години...за сравнение, през 2009-та имаше двама финиширали в клас OPEN, а тази година са цели 10 екипажа
Гръцките Сузукита плътно следваха Траян, а Йоско и Венелин Градев се бориха до последно за третото място.
Тази година всички състезатели бяха много по-добре подготвени, с по-добре подготвени машини и много мотивирани
Много съм доволен, че нашата оффроуд школа отново превзе поредния връх и отново оставихме замислени всички за нивото на българите
Раздвам се, че при първото ми участие с модела на Поларис успяхме не само да финишираме, но и да дадем добър резултат

По-късно ще пиша подробно, че трябва и малко да поработя, за да наваксам
Снимки ще има утре, че Близнака остана с фотото в Гърция...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

По график.Но тук в сервиза няма никой още.
Много се губят и объркват...

Това важи за всички други, но не и за българските екипажи
За Гигов и Мити беше малко повече "ходенето за гъби", но там бяха все начинаещи и с дебют в най-тежкото състезание, така че им е простено...
Истилиан беше безупречен, Венко допусна грешка само в първия SS, а ние с Пламен Въшимура имаме две губения (едното заради грешка в книгата) и то на две халогенчета (изгоряха ни бушоните на фаровете)
Нямахме и добра видимост заради калта и невъзможността да чистим джама, но въпреки всичко се движехме перфектно (Въшимура е номер 1, въпреки, че винаги той е виновен за всичко )

[МАРИЕЛА ХРИСТОВА]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

И снимки от страницата на организатора и гръцкия АТВ форум :

http://www.quad-atv.gr/gallery/album...sk=n&sd=a&st=0

http://www.ihnilatis4x4.gr/24hours10m.htm

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

И малко видео от трасето от колата на Димитриадис, Suzuki Jimmy 1.6
След малко ще пусна и снимки и моето виждане за състезанието

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

И така...тръгнахме 5 екипажа от България по различно време, като ние пътувахме със Зори с АТВ-то и Полариса.
Пътуването този път ни се стори тегаво...не знам защо...
Хотела беше в центъра на града, заобиколен от червени фенери и блуждаещи "гърци" от Пакистан, Африка и от къде ли не...
Оказа се, че паркинга има само четири места за коли...да, ама не Успяхме с маневри и ундурдисване (и с помощта на Кольо Рижавия) да "наврем" всичко вътре
Траян паркира буса с ремаркето на входа на хотела и всичко се нареди
Откриването на състезанието и техническия преглед бяха на пъпа на Атина, там където стартира "Рали Акрополис".

Минахме успешно записвания, технически преглед и поклюкарствахме с колегите от Гърция и Румъния (още им държи от Маратона )
Старта на първия SS бе на 70-80 км. и ние си закарахме машините на ремарке, нямаше смисъл да ги тътрим по асфалта.
Четириколките стартираха един час преди нас и ние поехме към 3 часа в трасето.
Много прах и слънце в очите, не можехме да чистим джама, че нямахме миялка и чистачката зацапваше.

Започвах да свиквам с Полариса, защото ми беше много странен...не кара нито като АТВ нито като джип
На 120-я километър видяхме Зори, която беше спряла без токове, наляхме си гориво и продължихме.

Започна да става тъмно като в маймунско д..пе и се появиха първите локви и кал.Навигацията стана трудна, а изненадите много...
Мазалото по стъклото стана още по-голямо и намалихме доста темпото, за да пазим машината.
В сервизна зона разбрахме, че всички българи се движат добре, ние имахме нормално закъснение и се подготвихме за следващия скоростен етап, 50 км. от "Рали Акрополис" и 50 км. по планински пътища.
Настроението беше супер, машината се държеше добре и потеглихме с голям ентусиазъм.
На 30-я километър обаче изчезнаха светлините и останахме само на двете халогенчета...
После се оказа, че камък е скъсал кабелчето на габарита и е давал на късо, но това го разбрахме чак на сутринта в края на състезанието...изкарахме цялата нощ само на тия две халогенчета...
Темпото ни се забави, защото спирахме да чистим и мием фарчетата и стъклото, а и автономията ни не беше голяма и в големите етапи спирахме за зареждане.
Въпреки всичко машината си вървеше добре, Пламен се справяше с навигацията (имахме само две яки губения, едното не по наша вина ) и целта ни беше да запазим машината и да финишираме състезанието.
Нощния етап от 200 км. е най-голямото сито за състезателите...повечето отпаднаха тогава.
Трасето хем е скоросттно, хем е пълно с изненади и малка видимост. В една маслинова горичка излетяхме на един завой и видяхме много следи
Оказа се, че и Траян и Йосиф и още няколко гърци са "ходили за маслини"
Умората започва да се усеща към 5-6 сутринта...тогава ти се сливат нещата, организма крещи зверски за сън, а очите се затварят като тежки кепенци...
Успяхме да финишираме...бях като разглобен...не бях свикнал с тая машина и много ме изцеди...преди година с АТВ-то не бях толкова уморен, въпреки 1000-та километра.

Този модел бъги (така му викаха всички) е много пъргав и бърз на "тегавите участъци" с много завои и насечен терен, но в правите и скоростните отсечки нямахме шансове.
Да не забравяме обаче, че машината си беше стокова, без тунинг и специални седалки, не беше "напасвана" по нас, аз не бях добре запознат с нея и т.н.
Последния етап беше 40 км. супер скоростен и прах за износ за целия Европейски съюз
Въшимура беше безгрешен, пристигнахме 10 минути преди контролното време, изчакахме и си влязохме на секундата (съдиите са допуснали грешка в класирането и са ни дали 10 мин. наказание и затова трябва да сме на 6 място)

Вече се бяхме разсънили, събрахме се цялата българска група за награждаването и очаквахме, че поне два екипажа ще са в тройката, т.е. за Траян и Истилиян бяхме сигурни, че са първи, но за Йосиф и Венко не знаехме...
Аз проспах в пикапа награждаването и Зори ми взе медала, но самия факт, че сред 10-те финиширали в OPEN клас има 5 българи беше голяма награда.

Много се радвам, че българската оффроуд школа показа за пореден път, че не я притесняват разстояния, време, трасета, конкуренция и винаги сме основните претенденти за тройката
Жалко, че Зори не успя да си покара, защото мисля, че имаше какво да покаже на другите.
При АТВ машините очаквано борбата беше между Марко Ягер от Словения и Крис Стамболдзис, като Марко грабан първото място следван от Крис.
Крис беше направил голям жест за нас и участието ни в Дакар и ние решихме да го зарадваме
Дълго време той търсеше кросово CZ от годините в които е бил мотокросист и се е състезавал на Ридо заедно с Димитър Рангелов...
Близнаците намериха мотора и заедно с тях и Петър Ценков го купихме и му го подарихме в Атина
Радостта му беше неописуема и едвам сдържаше сълзите си от вълнение...

Благодаря на всички от българския отбор за подкрепата, на феновете в този форум, кото ни подкрепяха, на Иво Цанов за хубавите снимки и инфото, което успяваше да "изтръгне" от организаторите, за да ви осведомява.
Организацията тази година беше доста по-добра от миналата година, времеизмерването по-точно, сервизните зони и старт-финала бяха на хубави места...
Основен недостатък според мен е, че не пуснаха live тракинга на състезателите, но от миналата година имаха лош опит с гръцките фенове и се презастраховаха...
Това е от мен накратко, със сигурност догодина пак ще участвам (да съм жив и здрав) и мисля да бъде с джип
Остана ми само и с това да карам на 24 часа...
Още веднъж благодаря на всички за подкрепата и съм горд с успехите на нашите участници в предизвикателството "24 часа на Атина"

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

И още снимки, за да усетите атмосферата на това уникално преживяване

Димитър Стоянов (Мити) направи успешен дебют, въпреки че беше с навигатор без опит...

Йосиф и Венко Градев имаха малшанс в първия етап с навигацията и не успяха да наваксат до края...

[ТОДОР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

Анонса в BTV за подробния репортаж в неделя след 11:30 часа И всичко това благодарение на Истилиян Маринков !!!

[ДИМИТЪР ХРИСТОВ]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

И ето целия репортаж

[Krisis]

От: "24 ЧАСА НА АТИНА" 2010

Честито за "24 часа на Атина" ! Само напред!