От: RALLY DAKAR 2011 - PICTURES & STORY
Хеликоптерът с репортерите тръгна към друга по-интересна точка в трасето.За миг си представих как Драев в стил "Умирай трудно" се засилва следва скок и увисва на една ръка стиснал плъзгача на металната птица.Люлеейки се Стоян прави няколко въздушни кадъра на гонещите се буболечки отдолу и после с дъъълг полет се приводнява като капсула в близкото езеро.За съжаление езеро нямаше...Ние отново трябваше да се натъпчем в нажежената прашнаТойота.Вече го приемах като наказание,което никога няма да свърши.Чакаше ни дълъг път до Икике и после до Антофагаста.
Вторият Форд Раптър с аржентински екипаж- двете машини бяха с двигатели със суперчарджър и механиците се притесняваха дали ще издържат заради прекалено малкия рестриктор на въздуха.
Боулърите и техните разновидности година след година намаляват на "Дакар"-това се дължи не само на износването на бегачките,но и на купчината с кинти,която трябва преди и по време на самото състезание.
Решихме при тръгването да заредим батериите на техниката в джипката.При мушкането на щепсела в гнездото към инвертора нещо съсна и уредите на таблото умряха.От няколко дни двигателчето ни грееше и хич не желаех в този ден да прегреем и после да претакваме антифриз през ауспуха.Започнахме да надничаме умно в релета и бушони.Лошото беше че нямахме торксове за корите на таблото,а едната тръба на предпазната клетка беше израстнала точно пред кутията с бушончета. Те бяха залепнали в корпуса и с размера на детски зъбчета.Започнах едно по едно да ги изтръгвам с клещите на Ледермана.Изгорял бушон нямаше...Стана нервно-пот и прах се смесваха на каша по телата ни.Трябваше да се махнем час по-скоро от това място.
Няколко пъти досега Тони ни беше давал съвети по телефона за дребни,но гадни проблеми по Круизъра.Нямах представа колко часа е в момента на "долната земя" пък и не ми се смяташе.Натиснах бутона за набиране на Траян Траянов... след секунди долетя познатия глас.
-Каквоо пак направихте бее??Живи ли сте??
-Като живите сме.. тука зареждахме едни боклуци от запалката и стана късо.Уредите по таблото не работят,а бушоните са здрави.
-Сега ще видя една схема и след пет минути се обадете пак..Айде успех.
-Мерси, Тонко айииде.
Това нямаше да е последният път в който ползвахме безцения опит на Тони.
Час по-късно пърпорехме по националната пътна мрежа.Инвертора беше захвърлен позорно на пода. Носихме резервен,но се оказа,че проблема не е от тях.Трябваше да заредим нафта и да измием джипката-вече приличаше на талибанска патрулка.А рейката така бълваше хидравлично масло,че наливахме регулярно през сто километра.Много път изминахме и без никаква хидравлика.
Връщаме се обратно до Икике изглед към ситито и океана.
Интересното бе че по улиците нямаше нито едно дърво.Близо до океана се виждаха изкуствено засадени палми.Лесно намерихме болницата и чакаме докторите да пуснат Тодор на свиждане.Пушим и говорим за онази тежка за всички ни нощ.Благодарение на SPOTа и онлайн системата на организаторите брат ми и екип от форума са знаели къде се намираме във всеки един момент.Въпреки това нямаше как да помогнем.Драев е объркал стелажите и саковете в Т-5цата и сега Христов е с дрехите и обувките на незнаен французин.Снимаме и едно импровизирано интервю за телевизията.Малко по-късно бягаме с пациента в универсалния магазин.Там Тошо си купува дрехи за обратния полет до вкъщи.Оказа се че АСО не му дават разрешение да продължи с нас състезанието.Нещо повече те му задават въпроси по телефона къде е и кога ще лети за България.Също така настояват участника да посети личния си лекар след завръщането.Два часа по-късно се разделяме на входа на болницата.
Тодор с новия си кемълбек и дрехите на франсето.
Останахме само с един маратонец в надпреварата-дано той има повече късмет. Оказа се обаче,че Ценков отново е карал дълги километри със спукана гума.По-точно заклинил се камък между джантата и шарнирен болт на управлението е сцепил колелото отвътре на борда.Всеки един ден от състезанието е истински свирепо изпитание и никога не знаеш откъде те дебнат неприятностите.
Хеликоптерът с репортерите тръгна към друга по-интересна точка в трасето.За миг си представих как Драев в стил "Умирай трудно" се засилва следва скок и увисва на една ръка стиснал плъзгача на металната птица.Люлеейки се Стоян прави няколко въздушни кадъра на гонещите се буболечки отдолу и после с дъъълг полет се приводнява като капсула в близкото езеро.За съжаление езеро нямаше...Ние отново трябваше да се натъпчем в нажежената прашнаТойота.Вече го приемах като наказание,което никога няма да свърши.Чакаше ни дълъг път до Икике и после до Антофагаста.
Вторият Форд Раптър с аржентински екипаж- двете машини бяха с двигатели със суперчарджър и механиците се притесняваха дали ще издържат заради прекалено малкия рестриктор на въздуха.
Боулърите и техните разновидности година след година намаляват на "Дакар"-това се дължи не само на износването на бегачките,но и на купчината с кинти,която трябва преди и по време на самото състезание.
Решихме при тръгването да заредим батериите на техниката в джипката.При мушкането на щепсела в гнездото към инвертора нещо съсна и уредите на таблото умряха.От няколко дни двигателчето ни грееше и хич не желаех в този ден да прегреем и после да претакваме антифриз през ауспуха.Започнахме да надничаме умно в релета и бушони.Лошото беше че нямахме торксове за корите на таблото,а едната тръба на предпазната клетка беше израстнала точно пред кутията с бушончета. Те бяха залепнали в корпуса и с размера на детски зъбчета.Започнах едно по едно да ги изтръгвам с клещите на Ледермана.Изгорял бушон нямаше...Стана нервно-пот и прах се смесваха на каша по телата ни.Трябваше да се махнем час по-скоро от това място.
Няколко пъти досега Тони ни беше давал съвети по телефона за дребни,но гадни проблеми по Круизъра.Нямах представа колко часа е в момента на "долната земя" пък и не ми се смяташе.Натиснах бутона за набиране на Траян Траянов... след секунди долетя познатия глас.
-Каквоо пак направихте бее??Живи ли сте??
-Като живите сме.. тука зареждахме едни боклуци от запалката и стана късо.Уредите по таблото не работят,а бушоните са здрави.
-Сега ще видя една схема и след пет минути се обадете пак..Айде успех.
-Мерси, Тонко айииде.
Това нямаше да е последният път в който ползвахме безцения опит на Тони.
Час по-късно пърпорехме по националната пътна мрежа.Инвертора беше захвърлен позорно на пода. Носихме резервен,но се оказа,че проблема не е от тях.Трябваше да заредим нафта и да измием джипката-вече приличаше на талибанска патрулка.А рейката така бълваше хидравлично масло,че наливахме регулярно през сто километра.Много път изминахме и без никаква хидравлика.
Връщаме се обратно до Икике изглед към ситито и океана.
Интересното бе че по улиците нямаше нито едно дърво.Близо до океана се виждаха изкуствено засадени палми.Лесно намерихме болницата и чакаме докторите да пуснат Тодор на свиждане.Пушим и говорим за онази тежка за всички ни нощ.Благодарение на SPOTа и онлайн системата на организаторите брат ми и екип от форума са знаели къде се намираме във всеки един момент.Въпреки това нямаше как да помогнем.Драев е объркал стелажите и саковете в Т-5цата и сега Христов е с дрехите и обувките на незнаен французин.Снимаме и едно импровизирано интервю за телевизията.Малко по-късно бягаме с пациента в универсалния магазин.Там Тошо си купува дрехи за обратния полет до вкъщи.Оказа се че АСО не му дават разрешение да продължи с нас състезанието.Нещо повече те му задават въпроси по телефона къде е и кога ще лети за България.Също така настояват участника да посети личния си лекар след завръщането.Два часа по-късно се разделяме на входа на болницата.
Тодор с новия си кемълбек и дрехите на франсето.
Останахме само с един маратонец в надпреварата-дано той има повече късмет. Оказа се обаче,че Ценков отново е карал дълги километри със спукана гума.По-точно заклинил се камък между джантата и шарнирен болт на управлението е сцепил колелото отвътре на борда.Всеки един ден от състезанието е истински свирепо изпитание и никога не знаеш откъде те дебнат неприятностите.
Коментар