SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

[kocha]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Айде от мен да мине!













Не са от най-добрите, ама пак е нещо!

[Жоро Хаджиев]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

И така, продължавам с отразяване на останалите дни, които бяха вече продължение за шестдневката.
За съжаление много малко българи останаха да се състезават, а това си бе една чудесна школа, в която се караха най-атрактивните пътеки в Средна гора и Стара Планина ! На ден се минаваха между 170 и 220 км за експертите без да се повтаря нито една пътека. Състезателите от Crazy job главно в експерт класа се отказаха в полза на участващите българи, за да могат те да вземат наградите, които за всеки клас бяха от по 1600 лв, но ... наистина жалко.
И така от България останаха да карат:
Пламен Кунев
Симеон Петров
Йордан Йорданов
Диян Стоянов
другият Йордан Йорданов
Владислав Василев
Мирослав Иванов
Радослав Крачунов
Митьо Ангелов
Стоян Козаров
Мартин Иванов
Костадин Митев
Стоян Иванов
Теодор Илиев
Ива Станоева

или общо 15 състезатели.
Така чужденците бяха повече от българите.
Отново много разчитах на Пламен Кунев да се наложи в клас експерт, защото с чудесната си навигация, той имаше безспорно предимство, още повече по трасетата нямаше нито един маркер.
Всъщост Ерик Брандауер се самоизолира, като реши да учи записалата се в експерт класа Дани Пекса, но оставаха няколко добри състезатели като Йохан Лайтнер, Петер Бахлер, Гюнтер Шопол и Бернхард Тешл. Честно да ви кажа, на няколко пъти засичах първите двама по трасетата и смея да твърдя, че ветераните летяха по по-лесните отсечки. Както вече споменах повече очаквах от Ханси Лайтнер, който е джуниър шампион на Австрия и има победи над Ерик Брандауер, както и 15-то място от Ерзберг Родео от миналата година, но явно той все още не се е отърсил от контузиите. Видях краката му, целите бяха в белези и шевове.
В първият ден предложих на състезателите бързо придвижване до Стара Планина и съвсем нова пътека от Мъглиж до билото, която не бе ползвана никога до сега. След това следваше "разходка" по билото и много стръмно спускане по улей през гората, което също не бе ползвано никога, малко камънаци и почивката на комплекса Дюля. Връщането беше по атрактивен обрасъл път до северния склон на връх Жълти бряг, откъдето бе и изкачването му. Следавах малко чупки по пътеките около селата Горно и Долно Изворово и връщане на старт финала по атрактивна тясна пътечка през Средна гора.
Ето малко снимки от този етап:


Стартовете бяха изнесени по-далеч от града, за да не се пресичат в състезателно темпо някои асфалтови пътища. На снимката стартира австрийката Уте Фигер придружавана от три мотоциклета ескорт.


Ива Станоева чака своя старт.


Марти вече е освободен психологически и с Коцето ще карат повече за кеф, защото практически нямат конкуренция.


Коцето с холивудска усмивка, това не може да се види често !


Дани Пекса е щастлива. Тя с нетърпение очакваше навигацията, за да види как е при експертите.


И Пламен е щастлив. Дойде ред на любимата му дисциплина.


Вальо Пантев никак не обича да си води бързи бележки, но понякога се налага.


Марти и Коцето явно са карали много бързо, защото едвам разставихме контролата и бяха на нея далеч преди хобитата, с които караха по еднакво трасе. Малко след това дойде Ива и от екстрема над Мъглиж започна якото бучене. Там щеше да е интересно !


Слизайки към екстрема с Бучката срещнахме Пламен, който се бе откъснал пред останалите и вече го бе покорил, а долу цареше бъркотия. Втори се изкачи Антон Доплер, но с голям зор !


Антон е стар мой познат от трипове в България и от миналогодишното състезание, когато си счупи няколко ребра и прекрати преждевременно участието си. Сега беше твърдо решил да покаже на какво е способен, но тук на няколко пъти спира да почива.


Франц Кноехл и той беше вдигнал парата.


Иакачването нагоре е все на косъм от задно салто.


Помощ за Монката, който дойде на екстрема четвърти. Тук е най-невралгичната точка !


Още малко ...


Нагоре може и сам.


А този кадър няма да го видите често ! Там, зад мотора са краката на Ерик Брандауер. Такова задно салто направи майсторът на траяла пред мен и така ме изненада, че не успях да реагирам навреме от шока. Е, случава се и с най-добрите. Само дето големият Брандауер скочи почти веднага като пружина и с лекота изправи тежичкият Хусаберг.


... но тя щракалката вече тръгна да снима на серия.


Хубаво, че това дърво спря мотора, иначе щеше да е долу в дерето. По подобен начин навремето си извадих рамото, само дето салтата ми бяха повече, защото нямаше къде да се спра.


Дани веднага идва на помощ.


Сега е ред на Ханси Лайтнер.


И той получава помощ от приятел.


Нагоре е по-лесно.


... но не чак толкова.


Следващият. БАЯ зор видяха австрийците тук на това изкачване, но нали искаха истински екстрими ?! В интерес на истината не очаквах толкова голямо драпане. Аз, Иван, Ачо и Марти се качихме сами без чужда помощ, когато тествахме това място за първи път, но на състезание "настроението" е различно !


Тук Ханси остана да почива, а Ерик замина нагоре, че имал някаква бърза работа.


Няма време, трябва да се финиша все някога. На зиг-заг между камъните е най-сигурно нагоре.


Време е и за Шеркото. Ерик вече има опит и познава добре мястото. Трябва да не се спира на чупката !


Да, но мястото вече се е изровило ...


Все пак Шеркото е по-леко и на тези места се вади по-лесно. Оставаше на Дани да извърви около 40 метра.
- С мотора е по-лесно Дани, нали ? - подхвърлих аз.
- Не знам и двете са май еднакво трудни - отговори тя.


И гората след това не бе лесна, но се оказа като лека разходка в сравнение с по-долу.


От този кадър си личи колко стръмно е малко по-долу.


Дани отначало се насочи правилно, но после се обърка нещо ...


Ето, тук тя излезе от следата и "леко" бе посъветвана от Ерик.


- Ох, вече сме на контролата !
Представям си, ако бяха минали всички наши експерти от тук ! Щеше да падне едно вайкане, едно псуване на трасекоординатори, а австрийците само си отдъхнаха и похвалиха екстрема много, а аз така сжалявах, че няма кой да се заяде с мен !


През контролата се занизаха и АТВ-та. Всъщност думата "занизаха" май не е най-подходящата, но заедно с джуниърите ...


Вече сме на втора контрола или т.н. "Закуска". Гълъбин там пуска всички, които са си починали и хапнали точно до минута !


Когато пристигнах на "пира" Пламен вече бе стартирал, Данчо - също, на джуниърите и Ива предстоеше да тръгнат, имаше два мотора и едно АТВ останали в гората, а мнозина правеха някакви ремонти, както в случая Антон. Продължаваха да пристигат състезатели.


Брандауер не изглежда никак свеж.


BMW-то е вече ОК. На почивката винаги имаше австрийска сервизна кола и всичко необходимо.


И така, напред към Жълти бряг !




Мони поизостана през този ден нещо ...


... но пък мина най-ефектно през потока.


На връщане се преминава река Тунджа. Петер Несута кара много добре при хобитата !


Пламен отново пресече реката пръв от експертите.


Джуниърите с АТВ веднага след него, но експертите имаха да обикалят много !


Браво и на Чочо,. и на Теодор ! Малките се справиха отлично с дългата дистанция. Джуниърите с мотори и Ива вече бяха финиширали, като последната вече бе успяла да се отъркаля яко в един коловоз с голяма скорост на около 2 километра преди финала.


Данчо кара много добре по време на цялата шстдневка и плътно следваше опитния Несута по петите.


Това не знам кой е, но стана хубава снимка.


Много бързо караха Бахлер и Шопол, но Пламен вече беше твърде далеч напред.


Тунелът под ЖП линията до Ягода.


Двойката на Лайтнер позакъсня малко.


Финал за Пламен Кунев и той е едноличен водач сред експертите !


Ивка получи "цвете" за чудесното си каране през третия ден ! Пошегувахме се доста с нея и джуниърите след финала, но не знаехме, че ударът от падането е толкова сериозен и участието и в шестдневката бе за съжаление до тук.
Още веднъж искам да подчертая, че Пламен кара много добре, много сигурно и въпреки, че бе на практика без сервиз не допусна да го изненадат никакви повреди или нудачи по трасето, което е всъщност голямата тайна на дългите дистанции в ендурото. Пламен издържа и физически, което също не е маловажно ! Браво !
За днес толкова, утре ще ви разкажа и за останалите дни от шестдневката.

[stalinov]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Искам да изкажа благодарности на всички фоторепортери за труда да ни направят свидетели на уникални снимки. Благодаря.

[Жоро Хаджиев]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

И така, започвам с представянето на Ден четвърти, който бе след почивката в сряда. Този етап бе много коварен, защото се караха 220 км за експертите, 160 км за хобито и 150 за жени и джуниър.
Дистанцията за експерт бе толкова дълга, защото първо ги пращах по камънаците към язовир Братя Кунчеви, като този път избрах много тясна и опасна пътечка до с.Дълбоки, после няколко скални изкачвания, които също не бяха леки, след това се прекосяваше Средна гора и ту по левия, ту по десния бряг на Тунджа състезателите стигаха чак до Павел баня, минавайки по южния, много живописен, но на места труден бряг на язовир Копринка. На бензиностанцията на Павел баня се зареждаше и следваше дълъг рали рейд към селата Средноорово, Казанка, Старозагорски мин.бани и прибиране към финала. Интересно бе, че този етап противно на очакванията ми много хареса на австрийците. Те заявиха, че такова разнообразие на релеф и смяна на повърхност на почвата никога не са виждали !
Ето малко снимки и от този етап, макар да ми се налагаше да тичам този ден по много задачи и да не можах да снимам на желаните от мен места.


Стартират джуниърите Марти и Коцето.


Дани Пекса и Ерик Брандауер позакъсняха с преминаването под моста на Тунджа до село Розово.


Пекса на участъците с пряка видимост дава яка газ, но на по-екстремните все още е бавна.


Бързах да изпреваря експертите на камъните до с. Бузовград. Там засякох Мони, който вече слизаше забързан от пътеката и се отправяше към Копринка, където бе и закуската.


Тук срещнах Марти и Петев, като вторият караше мотора на Коцето. За съжаление джуниърът на Crazy job бе паднал и беше счупил ръката си ! Много неприятно ! Коцето претърпя две операции и клубът реши да му отпусне 1000 лв. за тях, защото наистина са скъпи.


След малко се зададоха Пекса и Ерик.


Дамата от Австрия се засуети малко, но намери верния път през камъните.


... и ги мина безпроблемно.


Брандауер също там.


Тук действието се развива вече около големият южен залив на Копринка. До скоро всичко наоколо беше залято, но сега водата се е отдръпнала и се кара направо по дъното на язовира. Красиво.




Австрийски тандем беше това. Интересно, че гостите караха предимно в тийм по двама !




И га-аз, към Павел баня. Към зареждането се караше дълго по "плажната ивица" на язовира, което накефи всички състезатели много, но за съжаление от там нямам кадри, защото трябваше да се връщам към града.


По обратния път засякох двойката на Мартин Кетнер. Партньорът му бе пукнал гума, а още му оставаше много. Излъгах го за километрите до финала, за да не се отчаят, но това свърши работа и те финишираха така успешно.


- Колко остава до финала ?
- Ами, към 40 км ...
А те бяха около 60.


Дадох фотоапарата на колегата ми Иван да поснима около контролата на Данчо.


През този ден явно нашите основни герои щяха да са Дани Пекса и Ерик.


Данчо казал, че Пламен е минал първи през него и това беше много радваща новина !


След неприятностите с Коцето, Марти беше останал последен и финишираха заедно с Гълъбин, който затваряше трасето.
Чудесно класиране отново за Племен Кунев ! Браво на това момче ! Той през този труден и дълъг етап дори увеличи преднината си, което ясно показваше, че отново е във форма точно, когато трябва. Австрийците го гледаха с голямо уважение.
Оставаше последният, най-труден етап на шестдневката, за който ще разкажа вероятно утре, че Гълъбин ме чака долу в ресторанта да обсъждаме трака от днешното каране.

[Петьо Джартов]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Това е начина да се достигне върхова спортна форма!

[uzuna]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Много лошо пострада това момче нека повече хора се отзоват на помощ-Да помогнем на Костадин Митев/Коцето/ .Благодарим ви предварително!

[Жоро Хаджиев]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Коцето ще се оправи, няма проблем и дори каза, че още повече бил нахъсен да кара. Браво на него !

А сега да продължа с последния ден от шестневката и награждаването.
Като че ли за финала не останаха вече много въпросителни. Разликите се оформиха твърде големи, че класирането да зависи от този последен етап. Пламен вече водеше с почти час на следващта го австрийска двойка и само евентуално Ханси Лайтнер можеша да се придвижи с едно място напред, но така или иначе нямаше да влезе в тройката.
При хобитата половин часовата разлика, която натрупа П.Несута на Данчо също не бе малка, но един провал или незавършване на някой от фаворитите можеше да внесе капитални промени в класирането.
Всъщност това е и ендурото, трябва да се съхраниш докрай !
В останалите класове вече всичко бе отдавна предрешено.

За етапа:
Това си беше действително най-трудния етап от състезанието. Непрекъснато се катереха нови пътеки в Стара Планина плюс спънато, трудно за навигация трасе при пресичане на Средна гора. Повтаряше се от Габровското състезание през 2008 г.само една пътека над с.Шипка.


Стартът отново се състоя на отдалечено от града място за по-голяма безопастност.


Малко след старта. Демонстрации от страна на гостите.


Малко преди първият екстрийм. От тук нататък следваше много бързо изкачване към билото на Стара Планина, чийто финал излизаше между Узана и Шипка.


Дани Пекса явно вече бе посвикнала с екстремите, защото Наско от клуба, който беше свидетел на катеренето каза, че се е качила без проблем, дори са и направили тапа, но тя се е справила отлично !


Късно се качих нагоре, експертите вече бяха минали. Хобитата обикаляха, но един се бе объркал нещо ... Между другото пътеката нагоре си бе изпитание и за АТВ-тата и за единствената останала дама в състезанието. Май точно тук едното АТВ се е изтъркаляло надолу ...


Следват малко снимки, любезно предоставени ми от Джартата, които са правени малко по-нагоре, където пътеката ставаше по-трудна, защото бе изсъхнала и не държеше изобщо. Било е екшън там !




Петер Несута. Очудващо издържлив бе ветеранът от Виена, доказвайки още веднъж, че и опитът е много важен в ендурото !


От тук нагоре има едни невралгични 100м, където настава голямото копане !




Тук скоростта не е достигнала нещо ...


Добре, че са били момчетата от клуба в Габрово да помагат !


Антон направи хубав тест на новото си BMW.


Петер Бахлер (вторият в класирането) също се е мотал по тия места нещо ...


Точно похвалих Дани Пекса и гледам, че и нея я дърпат.


Дори Ерик си помага активно с краката тук, на да не забравяме, че темпото му се определя от дамата, с която са в двойка.


Вече сме на връх Шипка. Почти всички са пристигнали с изключение на австрийката Уте Фигер, но няма опастност, тя е съпроводена от надежден съпорт !


Тук искам да похваля Ненката, който беше осигурли за състезателите освен закуската и най-необходимите резервни части, от които Симеон се възползва веднага. Май бе лепило за картера ...


Ох котьо-о, кИфтета ! Тези бяха специално приготвени за "наши хора", но успях да изям само едно, че трябваше да слизам пак надолу.


С г-н Джартов ударихме по бира, докато състезателите се нахвърлиха на тубите с бензина, които им донесох. (става въпрос за презареждане )


Този път никой от хобитат не ми се усмихваше нещо ...


Мястото за почивка. Предната вечер разясних на австрийците какво е това място и защо ние се гордеем с него !


През този ден определено вървеше на Ханси. В настроение бе австриецът и каза, че тракът много му допада.


Пламен пък имаше проблеми с паленето, което по-късно щеше да постави на изпитание физическата му издържливост. Единствено Марти май през този ден нямаше никакви проблеми и затова се хили така. Започна да си осигурява и надеждност джуниъра, за което искам да го похваля !


Спускането от "Армана" към село Шипка. Честно да си призная, тази пътека по ми отърва да я качвам. Свалянето е стръмно и осеяно с камъни, дланите ти се набиват яко.


Няма как да се размине без "камъните на Брандауер". Това си е десерта на етапа, когато всички вече са здраво каталясали. Тук действието се развива пред теб като на екран на телевизор, защото освен многото камъни и наклонът си е бая стръмен.


Горе на екрана - Антон Доплер, долу - Ерик Брандауер.


Антон е затруднен, а Ерик се връща да поеме Дани Пекса. Голям дух има това момиче, няма шега ! Възхищавам и се, че през този ден, макар и с честата помощ на Брандауер, все пак изкара това изтощително трасе, от което половината наши експерти биха ревали.


Ерик: "А-а, няма да помагам повече, че ще стана 50 кила !"


- Гледай сега добре как се прави !


- Какво стана пак ? Чакай, чакай идвам !


А през това време някои се бяха запътили към планината, заобикаляйки екстрема.


Дани: "Писна ми да вървя пеш !"


Финалът. Лайтнер е много уморен, но доволен. Той победи в последния етап и това го премести място по-нагоре в класирането.


Петер Несута пък взе само минута преднина на Йордан Йорданов !


Пламен Кунев остана втори за деня след проблеми със стартирането, а Гюнтер Шопол - трети.


"Fastest men", наричат австрийците Петер Бахлер и той наистина кара яко, уверих се в това, но в този формат състезания за мен през цялото време имаше един фаворит и той се казва Пламен Кунев Янков.


На финала колежката ни и водеща в Хоби ТВ - Рени взе няколко бързи интервюта. Петер Несута.


Мартин Иванов, който смея да твърдя, че натрупа много опит в това състезание и го издържа докрай, като запази себе си и машината си здрави ... за първи път ! Браво наистина !


PR-ът на Ерзберг Родео - Мартин Кетнер. Той е много симпатичен мъж, винаги усмихнат и не преставаше да хвали състезанието и България.


Интервю и снимка с победителят.


Симеон Петров. Искам да похваля специално този мъж, защото за него ендурото е голямо удоволствие ! Той кара преди всичко, за да изпита наслада от ендурото и винаги е уважавал шестдневката, за което искаме да кажем: "Благодарим ти, приятелю!"


Горкият Ерик ! не съм го виждал толкова уморен дори след Ерзберг Родео, но да караш доста от времето два мотора си е наистина изпитание на издържливостта !


Искам да изкажа специални благодарности и на моят колега и приятел от КЕ на БМФ - Гълъбин Колев, който свърши много работа на шестдневката ! С него оформихме някои от трасетата в дъжд и студ, той беше контрола на мястото на закуските, наблюдаващ от КЕ и накрая затваряше трасето след всички. Това си е един огромен труд, който само истински приятел може да свърши безвъзмездно, за което му благодаря !

НАГРАЖДАВАНЕ:

[Петьо Джартов]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Taka се тика мотор.

[Жоро Хаджиев]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

НАГРАЖДАВАНЕТО ще го покажа в друг пост с надеждата да започна и нова страница, ама дано се получи !


Конферентната зала на луксозния хотел "Мериан Палас" се напълни ... едвам една четвърт. Да, жалко наистина, защото много състезатели от България УЖ обичат много ендурото, а нашите участници бяха по-малко от чужденците ! Състезанието беше една чудесна школа за всеки участник, то премина без контестации и заяждания, с много усмивки и в приятелска атмосфера, което подчертаха нееднократно и австрийците. Състезатели на Crazy job не караха в най-популярните класове, където се очакваше най-много българско участие, за да уважат гостите си и да не участват в разпределението на наградния фонд. Бяхме осигурили и доста голям награден фонд, за да стимулира участието, но ... не знам. Повечето ще кажат, че е шестдневка е твърде много, но това за мен е едно голо оправдание, защото който истински желае нещо, той намира начин да го постигне ! После се мрънка, че трасетата в шампионата били трудни, че не сме се съобразявали със състезателите и техните възможности ... а състезателите ни май не искат да се научат на нещо повече ?! Много пъти съм засягал тази тема, аргументи на теория всеки е готов да извади и да спори, но ми е много кофти, когато думите ми се докажат на практика !
Ето още веднъж имената на всички български състезатели, които взеха участие в състезанието, на които съм сигурен, че много им се кара и които, смея да твърдя, че наистина обичат ендурото:

Пламен Кунев
Симеон Петров
Йордан Йорданов
Диян Стоянов
Йордан Йорданов (II)
Владислав Василев
Мирослав Иванов
Радослав Крачунов
Митьо Ангелов
Стоян Козаров
Мартин Иванов
Костадин Митев
Стоян Иванов
Теодор Илиев
Ива Станоева

Призовете, които връчихме, както вече споменах, отново бяха уникати, изработени от вулканичен камък събран от вулкана над с.Змеево, за чието рязане, поради неговата твърдост се изхабиха една дузина диамантини.




... и бандата на джуниърите, които също смея да твърдя, че издържаха героиски !


Е, трябваше да се закрие състезанието. Дано нашите са ме разбрали, че по едно време английският ми потръгна май повече.


Ние, от Crazy job сме били винаги джентълмени ! Първо разбира се бяха наградени дамите, които обаче представи само австрийката Уте Фигер и която имаше най-малко претенции да бъде победителка тук. Тя си замина щастлива с красивия приз, съпровождан от 800 лв. Както вече споменах, нашите две състезателки, които бяха дали заявка за шестдневката - Зорница (Боляри) и Ива (Crazy job) се контузиха съответно на пролога и на третия ден, за което много съжалявам ! Представям си как се чувстват те ...


Категория "Junior". Ей, тоя Марти много е порастнал от както започна да кара ендуро ! Скоро ще започне и гаджета да сваля !


Стоянчо Козаров. Много пъти съм говорил за таланта, желанието за каране, скомността и вечната усмивка на това симпатично момче, но пак ще кажа, че който има желание, той намира начин ! Така се раждат истинските спортисти.
Поздравления, Стоянчо !


АТВ - Митьо Ангелов и Радослав Крачунов. С Митака сме приятели отдавна, не познавам добре Радослав, но го поздравявам за мъжеството ! За мен едно АТВ + друго АТВ = две АТВ-та, та в един от дните Митака ми звини и вика:
- Сигурен ли си, че от тук трябва да минем ?
- Разбира се, че съм сигурен - отвърнах без много да разбирам за къде точно става въпрос.
И двамата се пребориха с тясната пътечка, която по-късно се досетих къде е и нямаха наказание за трак през този ден !


Искам специално да отлича Данчо Йорданов, който заслужено победи младите амбициозни австрийци Харалд Мок и Митч Жиреш с много желание и майсторство, както в навигацията, така и в карането ! Браво и на теб, Данчо !


Тук обаче имаше една стара, австрийска лисица, която се казва Петер Несута. Дилърът на Сузуки за Австрия кара много умно, бори се винаги докрай и накрая победи заслужено, с което заслужи отново нашето уважение. Ашколсун на него, както казват в една по-далечна на Австрия страна !


Даниела Пекса. Твърде много се шегувхме с участието на нашата приятелка в Експерт класа, но тя заслужи уважението на всички ни с мъжката си борба и феноменалната за една дама издържливост ! Е, вярно е, че Ерик Брандауер на най-трудните места кара два мотора, но със съветите си на лайф (по-невинн или по-рязки), които тя получи от него, несъмнено напредна по време на състезанието. Жалко само за нея, защото ендуро-дамата от Австрия имаше желание да се пробва на Ред Бул Романякс, но поради финансови затруднения вероятно ще пропусне състезанието ! Наистина съжалявам за Дани ! Пожелаваме и успех в ендурото, вярваме че тя ще го постигне, тъй като много го желае.


Призовата тройка в клас Е2: Петер Бахлер, Йохан Лайтнер, Симеон Петров.


Клас Е3: Пламен Кунев, Гюнтер Шопол, Бернхард Тейшл.


И сега, награждаване на призовата тройка в Owerall-a !


Двамата австрийски състезатели Петер Бахлер и Гюнтер Шопол са подгласници на нашият Пламен Кунев Янков ! След състезанието Петер Бахлер сподели, че "Янков притежава невероятна навигация в комбинация с издържливост и това не се среща навсякъде."
- Явно наистина за вас, българите навигацията по GPS е като една компютърна игра, пошегува се "Fastest men" на Австрия. Какво повече да кажа ... Пламен представи отново достойно България, като почти не остана именит австриец, който той да не е победил в тази дисциплина през последните години, която пък явно за нас си остава коронна. Жалко за Пламен, че не успя да докаже класата си преди година на Ред Бул Романякс, защото съм сигурен, че той щеше да блесне и там !


Призоваата тройка при тимовете в мотоциклети Хоби.


Мотоциклети Експерт тийм - призова тройка.


Интервю с двойният вече победител в Six Days Crazy Job - Пламен Кунев.


И накрая обща снимка на призьорите, организатори, съдии. Всички са щастливи и усмихнати !
За финал искам да цитирам австрийците от техните изказвания за състезанието из техните медии, които казват, че "Six Days Crazy Job" няма претенциите да се сравнява по трудност нито с Ерзберг родео, нито с Ред Бул Романякс, нито пък с Хел'с гейт, но то е едно от най-атрактивните и приятни състезания, които са посещавали. Тук го няма това постоянно "блъскане", но то е на практика великолепно балансирано. След екстремите следва период на почивка, през който състезателят може и да се наслади на красивата и непокътната природа на България. (тук гостите сигурно имат предвид тревата, която не е окосена на 5,5 см ) Всичко това е добре съчетано с приятелската атмосфера, прецизните тракове, безпристрастното жури и усмихнатеите и компетентни организатори.
Всички интервюирани австрийци изтъкнаха като "златна" възможността да караме все още неповтарящи се 200 км трасета и подчертаха, че удоволствието от тази възможност ще оценим истински едва, когато я загубим, както е станало при тях !

Накрая искам от мое име да благодаря на съорганизаторите на състезанието - Свилен Иванов и Янчо Терзиев, които свършиха огромна работа за кратко време !

Благодарим и на австрийските приятели от клуб "Desert dream" в лицето на нашият дългогодишен и предан приятел Валтер Щиглер !

Благодарим на Карл Катох, Петер Несута и Мартин Кетнер, които от името на Ерзберг Родео помогнаха много за популяризирането на състезанието !

Благодарим на австрийските състезатели, които ни уважиха и се отказаха от точките си за шампионата, за да не повлияят на класирането !

Благодарим на съдийския апарат, който си свърши чудесно работата и изнасяше резултатите дори доста преди регламентираното време !

Благодарим и на всички доброволци от Crazy job, някои от които вложиха много труд, особено при подготовката на омразния за хобитата Х-трак !

Благодарим на всички фирми - спонсори !

Ето какво каза Ханси Лайтнер, когато го попитаха какво мисли за ендуро условията в България:
- Аз съм твърдо убеден, че ендуро мотоцикетът е бил измислен за България !
Заради всичко това, проектът "Six Days Crazy Job" ще продължава да се развива, докато се превърне в едно голямо международно състезание и подготовката за това ще започнем този път още от тази година !

[buchkata]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Категория "Junior". Ей, тоя Марти много е порастнал от както започна да кара ендуро ! Скоро ще започне и гаджета да сваля !

Жоро ами ти така си го вербувал с това ендуро,че не му остава време за гаджета от тренировки,браво на всички,състезатели и организатори,според мен стана добро състезание въпреки че съм пристрастен и не достатъчно обективен а наградите са наистина уникални със сигурност тези орнаменти няма да се хвърлят в някой шкаф,а винаги като ги погледнеш ще ти напомнят за преживяното в Стара Загора и CRAZY JOB

[Тодор Пашов]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Колеги - някой може ли да даде траковете от шестдневката за мотори хоби и експерт?

ама ако може днес - утре

не искам да тормозя Жоро - и без това има проблеми на главата

[ЕМО]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Съжалявам за спама в хубавата тема ама ми се струва,че доста ще почакаш! Аз още чакам трака от "Ендуро София"...

[pimax]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Колеги - някой може ли да даде траковете от шестдневката за мотори хоби и експерт?

ама ако може днес - утре

не искам да тормозя Жоро - и без това има проблеми на главата

Освен Жоро и съдиите кой друг да ги има траковете
Така че тормози го.

[Тануцо]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

Съжалявам за спама в хубавата тема ама ми се струва,че доста ще почакаш! Аз още чакам трака от "Ендуро София"...

На грешна спирка чакаш

Ето :
http://forum.offroad-bulgaria.com/sh...postcount=265;)

[Тодор Пашов]

До: SiX Days Crazy Job 2009, 26 - 31 юли

ами така де - аз исках някой от състезателите да ги даде