До: ВАРНА ОФРОУД 2010 (двайсет-десет)
Към Кольо- искам да ви кажа че учасниците в едно автомобилно състезание Сядат зад волана защото искат, харесва им, и за тях карането и високите скорости или препятствията които преодоляват, ги карат да се чувстват щастливи, за тях е важен старта, трасето, и финала, защото им трепери сърцето когато го правят, а не защото някой ги наблюдава. Това го казвам от личен опит. Като малка крадях москвича на родителите си и обикалях нощем града, после станах навигатор на маика ми в осмомартенсике ралита, и правех вместо нея майсторските, Надпреварвах се бременна и с двете си деца облечена с дрехите и якетата на мъжът си, и едва на награждаването някой възкликваше - бе тази кога наду корема сутринта нищо и нямаше.
Та мисълта ми е че всеки участва заради себе си, заради автомобила си, заради тръпката ,адреналина, и любовта към това което прави, и най накрая заради публиката.
Към Кольо- искам да ви кажа че учасниците в едно автомобилно състезание Сядат зад волана защото искат, харесва им, и за тях карането и високите скорости или препятствията които преодоляват, ги карат да се чувстват щастливи, за тях е важен старта, трасето, и финала, защото им трепери сърцето когато го правят, а не защото някой ги наблюдава. Това го казвам от личен опит. Като малка крадях москвича на родителите си и обикалях нощем града, после станах навигатор на маика ми в осмомартенсике ралита, и правех вместо нея майсторските, Надпреварвах се бременна и с двете си деца облечена с дрехите и якетата на мъжът си, и едва на награждаването някой възкликваше - бе тази кога наду корема сутринта нищо и нямаше.
Та мисълта ми е че всеки участва заради себе си, заради автомобила си, заради тръпката ,адреналина, и любовта към това което прави, и най накрая заради публиката.
Коментар