До: Ендуро Рали България.
Навигация ден втори - яз.Жребчево.
За мен този етап беше най-лек и приятен. Нямаше стръмни качвания и спускания, караше се край язовира и по река Тунджа по меки пътища, с една дума - кеф.
Да, но се оказа точно обратното !

Поради това, че имаше съмнение дали една бариера на втори спец.етап не е затворена, въпреки уговорката с тези, които я стопанисват, етапът беше преместен в дъбовата гора около село Люляк. Обадиха ми се измервачите на етапа, че не могат да намерят финала му, тъй като поради гъстата и ниска растителност GPS-ът им губи връзка със сателитите и се въртят на едно и също място като пумпали. Тръгнах по трака на газ с клубния Garmin 76 CX, защото нямаше много време и никъде не изгубих сигнал. Настаних времеизмервачите, но бях загрижен за две три места от спец.етап, на които едва не се пречуках.
Бързо се върнах по трака обратно, за да предупреждавам състезателите да намалят поне на едното място, тъй като то беше след леко възвишение, завой и не се виждаше изобщо.
Отидох там и заварих първата жертва (на снимката) да се търкаля в коловозите. За щастие, му нямаше нищо !

За старата лисица Томас Бах бе достатъчен само един мой жест, за да се ориентира без дори да намаля скоростта.
На пръв поглед ситуацията не е нищо особено, но под дълбоките коловози има дървени трупи, които горски работници са слагали, за да вадят затъналите камиони и влезеш ли в коловозите, вече си обречен ! А влизането става със скорост от около 100 км/ч, защото предо това има страхотна права и гладка отчсечка. Така предупреждавах много състезатели, но трябваше по някое време да напусна поста и резултатът е - 5 фрактури на петима състезатели (два счупени палеца, една ключица, 4 ребра и един крак). Много кофти !

Ето, този идеално гладък път водеше към коловозите.



И така, общо фрактурите станаха 8 за три дни. Състезанието продължава към река Тунджа.

Пресевните на село Шаново. Отново красиво на фона на Стара Планина.

Това мостче сме пускали не на едно състезание окло града, но входът му така беше обрасъл, че голямо въртене наставаше, докато го уцелят състезателите.
Някои се врщаха чак на километър, за да сверят разстоянието точно ! Не е леко "занимание" това роуд бука ! 

Тук е направо като на Париж-Дакар.
Местните жители се радват на състезателите много.

Тук щеше да е още по-хубаво, ако имаше вода, но реката вече бе пресъхнала от дългата суша.

Начало на спец. етап 2. Тук майстор като Фраувалнер се изгуби и остана в класирането едва 16-ти ! Това вече е голям крах за него, защото Бах едва ли ще испусне предимството през следващите дни.

Познато на повечето място - стената на яз.Жребчево.

Заставах все на такива места да снимам, че за гостите да останат повече впечатления чрез кадрите ми от красивите места, тъй като по време на състезание, едва ли са видели нещо ...

Всички бяха единодушни, че България е страшно красива страна !

Потопената църква. Лятото тя отново "изплува".



Стига красоти, време е за бира !

Валтер ми декорира мотора с букетче, а аз неговия с коприва и се започнаха едни простотии, напълно в мой стил.

Правя показно как се минава река без камъни.

Ами да с плъзгане по водата на висока скорост !
Май тук нещо не се получи много, ама пък е красиво. 

И докато чакаме състезателите да пристигнат, за да ги снимаме ...

... съм измисли вече друга простотия.

Накрая свалих и слипа, но се оказа, че имало жена сред австриците.
Набързо изимпровизирах това, че каската ми беше много далече ! 

Вече състезателите започнаха да минават и интересът се прехвърли където трябва, за да се облека спокойно.

Това преминаване много ми допадна. Красиво !
Ами, това е репортажът ми от първите два дни навигация. Беше много готино и красиво, само да не бяха тези 8 бр. фрактури, но ... "на война, като на война", както казва Дитер.
Сега лягам, че вече отива към 4:30, а само след два часа и половина ще ставам пак.
Ако има грешки в поста ми, то те ще са технически, така че дори някой не толкоз отворен модератор ще може да ги оправи.
Извинявам се, едвам гледам вече ! Утре - повече.
Навигация ден втори - яз.Жребчево.
За мен този етап беше най-лек и приятен. Нямаше стръмни качвания и спускания, караше се край язовира и по река Тунджа по меки пътища, с една дума - кеф.
Да, но се оказа точно обратното !


Поради това, че имаше съмнение дали една бариера на втори спец.етап не е затворена, въпреки уговорката с тези, които я стопанисват, етапът беше преместен в дъбовата гора около село Люляк. Обадиха ми се измервачите на етапа, че не могат да намерят финала му, тъй като поради гъстата и ниска растителност GPS-ът им губи връзка със сателитите и се въртят на едно и също място като пумпали. Тръгнах по трака на газ с клубния Garmin 76 CX, защото нямаше много време и никъде не изгубих сигнал. Настаних времеизмервачите, но бях загрижен за две три места от спец.етап, на които едва не се пречуках.

Отидох там и заварих първата жертва (на снимката) да се търкаля в коловозите. За щастие, му нямаше нищо !

За старата лисица Томас Бах бе достатъчен само един мой жест, за да се ориентира без дори да намаля скоростта.
На пръв поглед ситуацията не е нищо особено, но под дълбоките коловози има дървени трупи, които горски работници са слагали, за да вадят затъналите камиони и влезеш ли в коловозите, вече си обречен ! А влизането става със скорост от около 100 км/ч, защото предо това има страхотна права и гладка отчсечка. Така предупреждавах много състезатели, но трябваше по някое време да напусна поста и резултатът е - 5 фрактури на петима състезатели (два счупени палеца, една ключица, 4 ребра и един крак). Много кофти !


Ето, този идеално гладък път водеше към коловозите.



И така, общо фрактурите станаха 8 за три дни. Състезанието продължава към река Тунджа.

Пресевните на село Шаново. Отново красиво на фона на Стара Планина.


Това мостче сме пускали не на едно състезание окло града, но входът му така беше обрасъл, че голямо въртене наставаше, докато го уцелят състезателите.



Тук е направо като на Париж-Дакар.


Тук щеше да е още по-хубаво, ако имаше вода, но реката вече бе пресъхнала от дългата суша.

Начало на спец. етап 2. Тук майстор като Фраувалнер се изгуби и остана в класирането едва 16-ти ! Това вече е голям крах за него, защото Бах едва ли ще испусне предимството през следващите дни.

Познато на повечето място - стената на яз.Жребчево.

Заставах все на такива места да снимам, че за гостите да останат повече впечатления чрез кадрите ми от красивите места, тъй като по време на състезание, едва ли са видели нещо ...

Всички бяха единодушни, че България е страшно красива страна !

Потопената църква. Лятото тя отново "изплува".




Стига красоти, време е за бира !


Валтер ми декорира мотора с букетче, а аз неговия с коприва и се започнаха едни простотии, напълно в мой стил.


Правя показно как се минава река без камъни.


Ами да с плъзгане по водата на висока скорост !



И докато чакаме състезателите да пристигнат, за да ги снимаме ...

... съм измисли вече друга простотия.


Накрая свалих и слипа, но се оказа, че имало жена сред австриците.



Вече състезателите започнаха да минават и интересът се прехвърли където трябва, за да се облека спокойно.


Това преминаване много ми допадна. Красиво !

Ами, това е репортажът ми от първите два дни навигация. Беше много готино и красиво, само да не бяха тези 8 бр. фрактури, но ... "на война, като на война", както казва Дитер.

Сега лягам, че вече отива към 4:30, а само след два часа и половина ще ставам пак.

Ако има грешки в поста ми, то те ще са технически, така че дори някой не толкоз отворен модератор ще може да ги оправи.

Извинявам се, едвам гледам вече ! Утре - повече.
Коментар