От: Велико Търново "ХАРД ЕНДУРО 2011"
Отмина още едно приятно събитие изпълнено с много положителни емоции. Ендурото отново събра своите най-верни почитатели.
Много се зарадвах, като разбрах, че след доста отложени състезания най-накрая ще има повод да се съберем и си кажем "наздраве" с приятели и съмишленици.
Още петък вечер след като разтоварихме машините в парка със сина ми веднага се "видяхме на по бира" с приятели. Настанихме се в хотела и скоро след това Зори се обади да каже къде са заседнали. Христов ни закара в ресторант Тремол. Доста се чудих се от къде ми е познато това име, добре че ме "светна" че било марка касови апарати. Малко с недоверие подходих, но с удоволствие установих че кухнята в ресторанта е прекалено вкусна. Вечерта протече в сладки приказки много напоително. Обслужването също беше перфектно, а ароматното барбекю разпалваше апетита ми.
Естествено в съботе сутрин ставането ми беше трудно и леко закъсняхме, прибързано се облякохме и стартирахме на общ старт. Още първата обиколка "отидох за гъби" и след като 1 км. не видях маркери погледнах ГПС-а. Цяло лято мина и съм отвикнал да карам. Върнах се и видях, че са ме изпреварили всички. След това имаше много готино изкачване, като на места пътеката беше прекалено тясна. Горе видях, че Цанко беше спрял, защото някъде загубил ГПС-а. После отново "отидохме за гъби"аз, Иван и Зори в едно сечище. Върнахме се и хванахме трака. Беше ми се развило кормилото и въпреки че се мъчех с бедра да се стискам за машината започнах да изоставам. Стойката на ГПС-а също мърдаше и допълнително ме бавеше. Казах на сина ми да кара бързо напред и в зоната за зареждане да ми осигури инструмент. След няколко км. настигнах Зори, Миро и Кольо, който беше угаснал на коловоза. Докато с Миро се дърпаха Зори извади инструмент с който можеш основен ремонт да направиш и затегнах клампфите на кормилото. През това време ни настигна и сина ми- пак "ходил за гъби"...
Подкарах втората обиколка и понеже вече знаех трасето и бях отстранил техническия проблем раздадох повече газ. В края на изкачването прекалено повярвах в себе си, включих на втора, дъъно...и като го ряпнах... в едно дърво с лявата гума. Продължих с разкрачена предница, но скоро разбрах, че няма да завърша обиколката защото главината беше разбита.
Получих извън пътна помощ от организаторите. Нямах фотоапарат за да снимам как предницата на КТМ- беше върху задния бар на КФХ-а.
По късно ще допиша...
Отмина още едно приятно събитие изпълнено с много положителни емоции. Ендурото отново събра своите най-верни почитатели.
Много се зарадвах, като разбрах, че след доста отложени състезания най-накрая ще има повод да се съберем и си кажем "наздраве" с приятели и съмишленици.
Още петък вечер след като разтоварихме машините в парка със сина ми веднага се "видяхме на по бира" с приятели. Настанихме се в хотела и скоро след това Зори се обади да каже къде са заседнали. Христов ни закара в ресторант Тремол. Доста се чудих се от къде ми е познато това име, добре че ме "светна" че било марка касови апарати. Малко с недоверие подходих, но с удоволствие установих че кухнята в ресторанта е прекалено вкусна. Вечерта протече в сладки приказки много напоително. Обслужването също беше перфектно, а ароматното барбекю разпалваше апетита ми.
Естествено в съботе сутрин ставането ми беше трудно и леко закъсняхме, прибързано се облякохме и стартирахме на общ старт. Още първата обиколка "отидох за гъби" и след като 1 км. не видях маркери погледнах ГПС-а. Цяло лято мина и съм отвикнал да карам. Върнах се и видях, че са ме изпреварили всички. След това имаше много готино изкачване, като на места пътеката беше прекалено тясна. Горе видях, че Цанко беше спрял, защото някъде загубил ГПС-а. После отново "отидохме за гъби"аз, Иван и Зори в едно сечище. Върнахме се и хванахме трака. Беше ми се развило кормилото и въпреки че се мъчех с бедра да се стискам за машината започнах да изоставам. Стойката на ГПС-а също мърдаше и допълнително ме бавеше. Казах на сина ми да кара бързо напред и в зоната за зареждане да ми осигури инструмент. След няколко км. настигнах Зори, Миро и Кольо, който беше угаснал на коловоза. Докато с Миро се дърпаха Зори извади инструмент с който можеш основен ремонт да направиш и затегнах клампфите на кормилото. През това време ни настигна и сина ми- пак "ходил за гъби"...
Подкарах втората обиколка и понеже вече знаех трасето и бях отстранил техническия проблем раздадох повече газ. В края на изкачването прекалено повярвах в себе си, включих на втора, дъъно...и като го ряпнах... в едно дърво с лявата гума. Продължих с разкрачена предница, но скоро разбрах, че няма да завърша обиколката защото главината беше разбита.
Получих извън пътна помощ от организаторите. Нямах фотоапарат за да снимам как предницата на КТМ- беше върху задния бар на КФХ-а.
По късно ще допиша...
Коментар