Tweet
От: Ендуро "Хисаря 2011"
Да Ви представя и моята гледна точка за Ендуро "Хисаря 2011":
В петък вечерта намерихме х-л Албена в гр. Хисаря и побързахме да се запишем. Изненада ме, че освен "записвачите" нямаше състезатели на по биричка да "раздъвкват локуми" за зимните излети.
След това се настанихме в семеен х-л "Рай" за който мога да кажа само хубави неща.
Събота сутринта след закуска се появихме на мотополигона в очакване на старта. Имаше озвучаване, Редбулките рекламно присъстваха, млади момичета ни закичиха със здравец и захраниха с пита с шарена сол. Даже имаше и кетъринг.
Трасето беше много приятно, може би най-хубавото на което съм карал до сега на състезание като разнообразие на земните форми. Имаше пътища, пътечки, ручейчета, рекички, остри завои с път процепен от отичащите се води, гора, изкачвания и спускания и едно уникално изкачване по полуобли огромни камъни с песъчлива почва около тях. Там се изкефих на макс и дори на състезателната обиколка ми се искаше да се върна и кача отново. Маркировка имаше, но беше доста оскъдна и не можеше да се кара с темпо, а на някои места беше сложена подвеждащо и неправилно /пример: където Губерков слезе в дола и го извадиха с въжета/. Ако объркаш трасето нямаше указателен знак, че не си в трасето. Контролите бяха само 2, за първата обиколка и 3 за следващите. А "контрольорите" връзваха "свинските опашки" все едно, че вдяват игла без очила. Аз по-бързо с ръкавици се справих. На 3-тата контрола ме спряха точно по средата на изкачването от където после се тръгва доста трудно. Редно беше да е на върха след изкачването, а за експертите е била долу в ниското и някои са си я взели и продължили без да минават екстрийма.
В края на опознавателната обиколка ме споходи техн. проблем /изпусна ми задния амортисьор/, но запленен от готиното трасе продължих и старитирах и състезателна обиколка. Много трудно обуздавах "моркова", който се мъчеше да ми го турне отзад и да ме обърне и на няколко пъти виждах предния бар да сочи земята, а седалката ми стърчеше вертикално...
Финиширах....
Събота вечерта разбрахме, че няма няма изнесени резултати, че няма да има брифинг и че няма да има събиране за вечерта, защото организатора .... не знам какво си ...... /Роднините му да се считат споменати в съботно вечерната ми молитва
/
Запитах се за какво блъсках 300 км в едната посока? Спомних си за незабравимите купони на РШЕ кръга в Търново - Арбанаси „Калояновата крепост” и "Пъстървата" в Енина - Казанлък.
Неделя сутринта в 9.30 събирахме вятър на мотополигона в очакване на старта, който ... се отложи с няколко часа за АТВ-тата и мнозина се отказаха да стартират. /Там за организатора да не се повтарям/
Трасето беше късо, технично и наситено с препятствия, и заради това ми се видя доста изморително, а може би защото се борих с "моркова", но някак си се справих.
Кетъринга в неделя отсъстваше, като дойдохме сутринта като чели го прибираха вече и нямаше даже вода откъде да се вземе. Добре, че жена ми беше взела бира в джипа та ме спаси. Даже "продадох" интервю на Рени с/у няколко глътки Хисарска мин. вода.
Организацията... никаква я нямаше... Искрено съжалих Жоро Хаджиев, че се опитваше да бъде навсякъде, да помогне във всичко и отнесе много незаслужено благословиите на участниците.
Ендуро "Хисаря 2011" е скок назад в развитието на ендуро спорта в България.
На такава уникална природа за нашия спорт като Хисарската да сътворят такова уникално о*иране....Единственото положително в този кръг е, че организаторите на следващите състезания от веригата ще се поучат и се надявам, че няма да има пропуски в организацията.
Да Ви представя и моята гледна точка за Ендуро "Хисаря 2011":
В петък вечерта намерихме х-л Албена в гр. Хисаря и побързахме да се запишем. Изненада ме, че освен "записвачите" нямаше състезатели на по биричка да "раздъвкват локуми" за зимните излети.
След това се настанихме в семеен х-л "Рай" за който мога да кажа само хубави неща.
Събота сутринта след закуска се появихме на мотополигона в очакване на старта. Имаше озвучаване, Редбулките рекламно присъстваха, млади момичета ни закичиха със здравец и захраниха с пита с шарена сол. Даже имаше и кетъринг.
Трасето беше много приятно, може би най-хубавото на което съм карал до сега на състезание като разнообразие на земните форми. Имаше пътища, пътечки, ручейчета, рекички, остри завои с път процепен от отичащите се води, гора, изкачвания и спускания и едно уникално изкачване по полуобли огромни камъни с песъчлива почва около тях. Там се изкефих на макс и дори на състезателната обиколка ми се искаше да се върна и кача отново. Маркировка имаше, но беше доста оскъдна и не можеше да се кара с темпо, а на някои места беше сложена подвеждащо и неправилно /пример: където Губерков слезе в дола и го извадиха с въжета/. Ако объркаш трасето нямаше указателен знак, че не си в трасето. Контролите бяха само 2, за първата обиколка и 3 за следващите. А "контрольорите" връзваха "свинските опашки" все едно, че вдяват игла без очила. Аз по-бързо с ръкавици се справих. На 3-тата контрола ме спряха точно по средата на изкачването от където после се тръгва доста трудно. Редно беше да е на върха след изкачването, а за експертите е била долу в ниското и някои са си я взели и продължили без да минават екстрийма.
В края на опознавателната обиколка ме споходи техн. проблем /изпусна ми задния амортисьор/, но запленен от готиното трасе продължих и старитирах и състезателна обиколка. Много трудно обуздавах "моркова", който се мъчеше да ми го турне отзад и да ме обърне и на няколко пъти виждах предния бар да сочи земята, а седалката ми стърчеше вертикално...
Финиширах....
Събота вечерта разбрахме, че няма няма изнесени резултати, че няма да има брифинг и че няма да има събиране за вечерта, защото организатора .... не знам какво си ...... /Роднините му да се считат споменати в съботно вечерната ми молитва
/Запитах се за какво блъсках 300 км в едната посока? Спомних си за незабравимите купони на РШЕ кръга в Търново - Арбанаси „Калояновата крепост” и "Пъстървата" в Енина - Казанлък.
Неделя сутринта в 9.30 събирахме вятър на мотополигона в очакване на старта, който ... се отложи с няколко часа за АТВ-тата и мнозина се отказаха да стартират. /Там за организатора да не се повтарям
/Трасето беше късо, технично и наситено с препятствия, и заради това ми се видя доста изморително, а може би защото се борих с "моркова", но някак си се справих.
Кетъринга в неделя отсъстваше, като дойдохме сутринта като чели го прибираха вече и нямаше даже вода откъде да се вземе. Добре, че жена ми беше взела бира в джипа та ме спаси. Даже "продадох" интервю на Рени с/у няколко глътки Хисарска мин. вода.
Организацията... никаква я нямаше... Искрено съжалих Жоро Хаджиев, че се опитваше да бъде навсякъде, да помогне във всичко и отнесе много незаслужено благословиите на участниците.
Ендуро "Хисаря 2011" е скок назад в развитието на ендуро спорта в България.
На такава уникална природа за нашия спорт като Хисарската да сътворят такова уникално о*иране....Единственото положително в този кръг е, че организаторите на следващите състезания от веригата ще се поучат и се надявам, че няма да има пропуски в организацията.
]
0888984256
Коментар