Благодаря ти! И аз се надявам до есента да съм направил ламарините и да бутам боята. За салона имам много добър тапицер, който изпипва нещата до последно. Просто прецених, че като толкова много години я имам тази кола, събрал съм цялата оригинална комплектация и др. е супер тъпо да направя компромиси с най-важната, скъпа и трудна за ремонт част от реставрацията - каросерията. Един път завърши ли се колата, после е много трудно (често и невъзможо) и грозно да се внасят корекции по вече боядисаното, обработено и сглобено купе.
И да, преди 10-на години си изкарвахме много забавно уикендите, реставрирайки твоята Варшава и Жигулата. Спомних си как със Сашо (светла му памет) в 3:00 сутринта запоявахме резервоар. Или как счупих съединител и с него от 1:00 до 4:00 се занимавахме с него, като той след това отиде направо на работа, а аз - на стаж...
И азъ вамъ г~лю: просите и дастсѧ вамъ: ищите, и ωбрѧщете: толцыте, и ωтверзетсѧ вамъ: всѧкъ бо просѧй прiемлетъ, и ищѧй ωбретаетъ, и толкоущемоу ωтверзетсѧ
Дааа, митичната история с резервоара - наскоро пак гледах снимките.
Всичко започна с идеята да сменим тампоните на ресорите и задните амортисьори. Подпукваме колата пред блока със Сашо и Стоян.
Изясни се защо мирише на бензин... Резервоарът изгнил.
Свалихме го, михме го на мивка...
После Сашо го запои у тях в кухнята. Някъде към 01:30 часа пак бяхме със Стоян пред блока.
Приятелката ми отиде да си легне, а ние в тъмното слагахме резервоар. Към 03 вече сме готови. Сипвам бензин и текна на нови места.
След това купих чисто нов резервоар и с него вече близо 10 години си карам колата доволно и щастливо.
Коментар