Здравейте, колеги.
Отскоро съм тук, но представения по-долу автомобил притежаваме семейно от годината, в която е произведен, а именно - 1983.
Купили са го баба и дядо, избрали са може би на-доброто, до което са имали достъп тогава. Колата винаги е била държана в гараж и са полагани необходимия минимум грижи за нея.
Особеното е, че е на 53 000 абсолютно реални километри, никога не е сменяла собственика си, била е карана внимателно.
От самото начало държана в подземен гараж. Както често се случва в живота именно добрите обстоятелства се превръщат в нож с две остриета.
За какво става дума: преди две години летен порой се изсипва над Пловдив, всичко по улиците беше залято с вода, след която остана само кал.
Тук е мястото да кажа, че тогава не аз съм се грижил за Волгата, а мой роднина, карал съм я спорадично на кратки разстояния. След пороя подземния гараж е бил стабилно наводнен, като водата е проникнала
и вътре в колата. Била е обслужена на автомивка, но тук е допусната кардиналната грешка да се прибере отново в гаража, който също остава непочисте. Една година по-късно ( октомври 2016 ),
при изкарване за минаване на технически преглед се установява, че всичко по интериора е в мухъл, има и локва вода в краката на пасажерите отзад и до шофьора.
Отново се неглижира ситуацията, която води до задълбочаване на проблема. Прегледът обаче е минал успешно, тоест колата е била на самоход със всички работещи системи.
Тук някъде се появява и моето желание да се реши какво да се прави с колата, пътищата обикновено са два - продажба в това състояние или опит за реновиране. Нарочно не използвам думата "реставрация", защото
нямам чак такива амбиции, липсва ми време, а и е хубаво човек сам да си прави нещата по автомобила, а за това са нужни и много липсващи ми на този етап познания.
Както и да е, целта е да приведа колата в максимално добро визуално и техническо състояние, без да се съобразявам с финансови граници.
Първият проблем, с който се сблъсках, беше невъзможността да запаля колата. Странно при положение, че допреди 6 месеца се е движела. Казах си - акумулатор.
Взех го, заредих го за около 20 часа и почти убеден, че колата ще види бял свят, го вързах. Още по мъждукането на лампичката за налягане на маслото разбрах, че няма да успея да я изкарам от гаража.
Вкарах моята кола долу, нагласих я срещу нея, подадох ток с кабели, въртях, въртях, отново без резултат. За да съкратя историята, ще кажа само, че няколко различни майстори-приятли минаха през гаража, замериха и казаха, че проблемът е тривиален, чукче... Установх също, че и кабелът между бобината и делкото е отишъл. Волгата има и ЕЗ. Магазин, бобина, кабел, чукче с наковалня и отново при колата, помощ от приятел - безценна.
Днес, след почти 5 дни нерви и ядове, колата е пред блока ми.
Това, което бях решил, е да сваля всички седалки без шофьорската и да ги закарам на автомивка за основно почистване и дезинфекция.
Това, което ми убягваше в началото е, че тапицерията всъщност са допълнително поръчвани в миналото калъфи за седалките. Много добре пасваха, все едно заводски така е излезнала.
Поправете ме ако греша. Махнах на едната седалка, за да видя какво е положението отдолу. Захабени и протрити на места. Не е нужно да казвам, че всичко беше влажно и с приятен аромат на лански мухъл.
Има си с гьолче...
Реших на този етап да не се занимавам със седалките, да ги мисля накрая, след като се постегне каквото има по мотора и по външния вид.
Премахнах и всички мухлясали, самоскъсващи се и непотребни покрития на пода. Те бяха няколко пласта. Оставих си само гумените стелки, които също не са в добро състояние, но реших, че може да ми потрябват
на първо време.
Оставих си само шофьорската седалка, познайте защо...
Гумените уплътнения по купето и по вратите са напукани и спечени. Все пак е кола на 35 години. Премахнах някои от тях. Таванът е бял на дупки, освен, че е мръсен мисля, че след щателно измиване ще светне, та поне с него
няма да се занимавам....вероятно.
Това успях да свърша днес. Планът ми е следващата седмица да бъдат проверени останалите компоненти от запалителната система, спирачки, гарнитури, да бъдат сменение, масла филтри, да се налее антифриз и други течности. Днес видях, че пластмасовото казанче за спирачната течност е напълно пресъхнало, имах половин шише в багажника, долях до половината, тъй като не видях да има оразмеряване или поне MIN / MAX означение.
Днес направихме бърза регулировка на предварението, не е съвсем добре, отгоре на това има и едно ритмично с работата на двигателя чаткане, може би е някакъв лагер. Мисля да я мина на Елкон. Другото е, че забелязах омасляване по долната част на блока, вероятно гарнитура. След като бъде обстойно проверена, ще я закарам на тенекеджия. По мое мнение има повърхностна ръжда. Надявам се отдолу също да не е отчайващо. Ще искам да си намеря някакво лепящо за пода, подсетете ме за името, което да изглежда добре.
Но всичко това са планове за бъдещето. Засега съм доволен, че колата най-накрая е изкарана от вмирисания гараж и ще имам възможност да я пооправя.
Стига писане, ще поствам снимки от различните етапи, или поне ще давам отчет какво е свършено.
Поздрави!
Отскоро съм тук, но представения по-долу автомобил притежаваме семейно от годината, в която е произведен, а именно - 1983.
Купили са го баба и дядо, избрали са може би на-доброто, до което са имали достъп тогава. Колата винаги е била държана в гараж и са полагани необходимия минимум грижи за нея.
Особеното е, че е на 53 000 абсолютно реални километри, никога не е сменяла собственика си, била е карана внимателно.
От самото начало държана в подземен гараж. Както често се случва в живота именно добрите обстоятелства се превръщат в нож с две остриета.
За какво става дума: преди две години летен порой се изсипва над Пловдив, всичко по улиците беше залято с вода, след която остана само кал.
Тук е мястото да кажа, че тогава не аз съм се грижил за Волгата, а мой роднина, карал съм я спорадично на кратки разстояния. След пороя подземния гараж е бил стабилно наводнен, като водата е проникнала
и вътре в колата. Била е обслужена на автомивка, но тук е допусната кардиналната грешка да се прибере отново в гаража, който също остава непочисте. Една година по-късно ( октомври 2016 ),
при изкарване за минаване на технически преглед се установява, че всичко по интериора е в мухъл, има и локва вода в краката на пасажерите отзад и до шофьора.
Отново се неглижира ситуацията, която води до задълбочаване на проблема. Прегледът обаче е минал успешно, тоест колата е била на самоход със всички работещи системи.
Тук някъде се появява и моето желание да се реши какво да се прави с колата, пътищата обикновено са два - продажба в това състояние или опит за реновиране. Нарочно не използвам думата "реставрация", защото
нямам чак такива амбиции, липсва ми време, а и е хубаво човек сам да си прави нещата по автомобила, а за това са нужни и много липсващи ми на този етап познания.
Както и да е, целта е да приведа колата в максимално добро визуално и техническо състояние, без да се съобразявам с финансови граници.
Първият проблем, с който се сблъсках, беше невъзможността да запаля колата. Странно при положение, че допреди 6 месеца се е движела. Казах си - акумулатор.
Взех го, заредих го за около 20 часа и почти убеден, че колата ще види бял свят, го вързах. Още по мъждукането на лампичката за налягане на маслото разбрах, че няма да успея да я изкарам от гаража.
Вкарах моята кола долу, нагласих я срещу нея, подадох ток с кабели, въртях, въртях, отново без резултат. За да съкратя историята, ще кажа само, че няколко различни майстори-приятли минаха през гаража, замериха и казаха, че проблемът е тривиален, чукче... Установх също, че и кабелът между бобината и делкото е отишъл. Волгата има и ЕЗ. Магазин, бобина, кабел, чукче с наковалня и отново при колата, помощ от приятел - безценна.
Днес, след почти 5 дни нерви и ядове, колата е пред блока ми.
Това, което бях решил, е да сваля всички седалки без шофьорската и да ги закарам на автомивка за основно почистване и дезинфекция.
Това, което ми убягваше в началото е, че тапицерията всъщност са допълнително поръчвани в миналото калъфи за седалките. Много добре пасваха, все едно заводски така е излезнала.
Поправете ме ако греша. Махнах на едната седалка, за да видя какво е положението отдолу. Захабени и протрити на места. Не е нужно да казвам, че всичко беше влажно и с приятен аромат на лански мухъл.
Има си с гьолче...
Реших на този етап да не се занимавам със седалките, да ги мисля накрая, след като се постегне каквото има по мотора и по външния вид.
Премахнах и всички мухлясали, самоскъсващи се и непотребни покрития на пода. Те бяха няколко пласта. Оставих си само гумените стелки, които също не са в добро състояние, но реших, че може да ми потрябват
на първо време.
Оставих си само шофьорската седалка, познайте защо...
Гумените уплътнения по купето и по вратите са напукани и спечени. Все пак е кола на 35 години. Премахнах някои от тях. Таванът е бял на дупки, освен, че е мръсен мисля, че след щателно измиване ще светне, та поне с него
няма да се занимавам....вероятно.
Това успях да свърша днес. Планът ми е следващата седмица да бъдат проверени останалите компоненти от запалителната система, спирачки, гарнитури, да бъдат сменение, масла филтри, да се налее антифриз и други течности. Днес видях, че пластмасовото казанче за спирачната течност е напълно пресъхнало, имах половин шише в багажника, долях до половината, тъй като не видях да има оразмеряване или поне MIN / MAX означение.
Днес направихме бърза регулировка на предварението, не е съвсем добре, отгоре на това има и едно ритмично с работата на двигателя чаткане, може би е някакъв лагер. Мисля да я мина на Елкон. Другото е, че забелязах омасляване по долната част на блока, вероятно гарнитура. След като бъде обстойно проверена, ще я закарам на тенекеджия. По мое мнение има повърхностна ръжда. Надявам се отдолу също да не е отчайващо. Ще искам да си намеря някакво лепящо за пода, подсетете ме за името, което да изглежда добре.
Но всичко това са планове за бъдещето. Засега съм доволен, че колата най-накрая е изкарана от вмирисания гараж и ще имам възможност да я пооправя.
Стига писане, ще поствам снимки от различните етапи, или поне ще давам отчет какво е свършено.
Поздрави!