Tweet
Господа, имам щастието да Ви съобщя, че преди 5 дни станах собственик на стара, архаична ценност от 70-те години, Пежо 504. Макар и не Соц., не чак толкова масова и популярна, посвещавам тази тема на нея - ,,Белинда". Дрън-дрън, толкова за обща култура.
Предварително се извинявам, но много скоро ще сложа снимки и прочие работи. Да се онагледи работата, която не е много. Просто беше много на зор положението.
Сега, малко история.
Някога, в средата на месец Май през 1972-ра година, от завода излиза въпросният автомобил, цвят ,,слонова кост", със кафяв кожен салон, редови 4-цилиндров бензинов двигател, 2000 куб.см., 94-96 к.с. (някъде там). Което за по-запознатите ще подсети за най-хубавото в тази кола - механичният карбуратор марка ,,Солекс", контактната запалителна система и мембранната горивна помпа. Никакви механични инжекциони, никакви електроники и прочие Капитализми. Колата не е нищо особено, като оборудване. Няма климатик, няма ел.стъкла, няма шибидах, няма ляти джанти, няма хидравличен усилвател на волана. С две думи- някакъв базов модел с приятен мотор. За негово си време.
Същата година, през месец Декември, сравнително млад доктор купува въпросната кола. Чисто нова от Кореком в град София.
Има голяма страст към чудото ,,автомобил" и не искал да притежава Соц. ,,недомислица", както той ги нарича. Понеже излиза многократно извън границите на Народна република България, успява да види бял свят. Обикаля половината планета, работи и специализира из множество държави. Там, той усетил, каква е разликата между предлаганите масово коли в родината си и другите, които са извън предела на Съюзът. Твърдо решил, каква кола иска да кара. Изборът бил ясен - Мерцедес 220 Дизел. Това става в края на 60-те и началото на 70-те години. Връща се в България от чужбина и веднага записва за Мерцедес от Кореком. Няколко човека преди него, Държавно учреждение с връзки и наглост му отмъкват возилото - маслено зелено, кожен салон, множество хром, екстри, бе чисто нова кола, внос. Тогава му остава последен избор, 2 вариянта. Волво и Пежо. Вслушвайки се в гласове и съвети на хора от ,,Бял свят", той решава да закупи Пежо 504. Още в денят на купуването - щастлив и внимателен, докарва на ход лъскавата платноходка до град Пловдив, където живее. Следват радостни възгласи от семейството, радост, щастие, завист от недобронамерени съседи и голям кеф на доктора. Събрали се 2 махали да гледат ,,к`во туй нещу". Следва цялостно, яко, дебело, богато намазване на колата със корабен грунд отдолу - под, калници, подкалници ,прагове, пружини, носачи, чак картера на мотора е богато намазан....и напукан вече, в сегашно време. 
След това, колата веднага бива съхранявана в отоплен, проветрив гараж. Идва период, когато докторът и жена му работят в чужбина. А, колата (Белинда) - и тя със тях. 
Няколко пъти ходят до Либия, Куба и други чужди страни, пак се връщат в България. От чужбина се закупуват множество филтри, хубави масла, части, семеринги, уплътнения и прочие дефицитни радости. За нещастие, обаче, Докторът почива и колата прекратява своя път. Остава съхранена в нейния гараж. Тогава, през 1988-1989-та година, неговият син, също лекар (Доктор 2)- започва да кара отново колата, оставена му като наследство от баща му. В този момент, пробегът на автомобила съставлява 43 000 км. Така, Доктор-2 ползва возилото до 2008-ма година, когато под силен натиск от жена си, решава да купи други нова кола, а сегашната заветна - да продаде. По този начин, архаичната ценност става излишна и остава в застой от 2008-ма година до 2010. Тоест - до преди 5 дни.
Аз, дълго си търсех донор на едро друго Пежо - 505. И случайно открих тази. Директно го набелязах за донор на двигател, окачване и прочие карантия. Дреме ми на оная работа - разкоствам го веднага с оксижена. Звъннах, чухме се, видяхме се с Доктор-2. Заведе ме при колата. А, тя стоеше. Стоеше и чакаше. Цели 2 години под слънце, жега, дъжд, сняг и студ. Вече не беше същата лъскава, кремава лодка, която дълго почива в гаража, старателно обгрижвана от Докторът. Сега представлява, избеляла, овехтяла с множество следи от времето безжизнена купчина, 1300 кила желязо. Но, все още не беше тотален брак. Под избелялата боя, под леко ръждясалите местенца и под тоновете мръсотия се криеше истината. За почти 40 години, общият пробег съставлява 77 000 км. Невероятно право, стегнато и здраво купе с досадни забележки. Перфектно запазена ходова част, непокътната спирачна система, напълно годна и читава механика. Двигателят - много щаден, архаичен мъртвец, чакащ мирисът на прясен бензин и стотин Ампера, които да го размърдат. Тук разказът свършва.
Така. Отидохме при колата, а тя стоеше там. Беше се окопала до джантите в почвата. Спаднали гуми, мръсна до припадък, гледайки ме обещаващо с 2-та си жълти фара и лъскав хром. Метлата, изринах снегът, отворих я и седнах. Големия тънък волан, нежния скоростен лост, никелирани джаджи по таблото, красивите уредчета със мързеливи стрелкички, бе.......почувствах се БАШ на място. Педалите далече, удобни, ергономични....човешки. Не ми се занимаваше с глупости. Поисках да я подкарам. Налях вода, сложих акумулатор, подкачих 5 годишен бензин със скапаната помпа, чукнах педала на газта 4 пъти, дръпнах леко счукача, завъртях директно ключа и запалих. Двигателя заработи ВЕДНАГА! Изключително тих, безшумен и плътен глас. Не, нещо не беше наред. 
Чудих се, как ДВГ с долен разпредвал, тижи и прочие схема на газоразпределение, може да работи толкова плътно, неусетно - СТУДЕН. Което се оказа действително ненормално. Проблем, който отстраних с помощта на Сашо (Москвича) и за който проблем ще пиша по-нататък в темата.
Понеже, Пежото има АГУ, с която е минала към 5000 км. за няколко години, някой се беше опитвал да я пали на бензин. Обаче, маркучът вместо през бензиновото клапанче - беше навряно директно в помпата. И аз, понеже отмерак да я подкарам - тръгнах едновременно на газ и бензин. Докато беше студена, ОК. Но, започвайки да позагрява - започваше все повече да не иска да върви. Когато загря явно достатъчно, изобщо изгуби ниски обороти. И угаснах на светофар. Не щя да запали и това е. Ядосах се и изпочупих ( толкова бяха вкоравени) всички бензинови маркучи и останах само на газ. Пак не запалих - имаше все още бензин в карбуратора. За щастие, мярнах пробка за източване - източих го. Завъртях и запалих след няколко опита и потеглям. След малко спирам и отново угасвам. Отново няма палене.
Отново отварям капакът, отново се цапам и измръзвам. Гледам има гориво, има ток на свещи, но не пали. След малко - пали от раз. Работи 1 минута и сама веднага гасне. И.....няма палене, НЯМА. Не беше времето и мястото да правя ремонти и тепърва да търся нередности. Усетих, че акумулатора се поизтощи, а стартерът от толкова чести пускания започна да загрява и понамирисва на изолация. Какъв дерт - да закъсам с толкова елементарна кола. Пушейки 30-тата цигара, забелязвам, че кабелът на бобината свързан за чукчето не е сам. Еврика! Някой е прекарвал защита и тя дава бобината на МАСА. Но, тази защита се оказа толкова клеясала и разложена, че прави каквото си поиска. Откъснах я тая проклета жица, влезнах вътре, врътнах.....и акумулаторът беше дотук. Това преля границите на всичко днес. За 5 километра - 6 пъти буквално закъсвам. Край. 
Пуших още 1 цигара и реших, че така освен да изгори читав стартер -друго просто няма начин да стане. Няма да тръгна, няма да потегля, няма да я карам така, не може и не бива в крайна сметка. На помощ веднага се притекоха колеги с Лада и Ситроен. Мина ми ядът и реших да си я дотегля до гаража. Закачихме Белинда на въже и кротко запъплихме към нас. Там я откачихме и я вкарах в гаража на топло. Взех горещ душ, вечерях и изпаднах в размисъл....колко съм ПРОСТ. В интерес на истината, мисля, че цялата тая история беше напълно нормална и все нещо трябваше да се случи. Същата вечер:
- изпорязах гадните защити
- промих силно радиатора и цялата охладителна уредба няколко пъти
- регулирах чукче
- разглобих, почистих, подмазах стартерът, след това се тряснах в кревата.
Ден 2-ри.
Намерих и закупих маркуч за долния извод на радиатора, монтирах го.
- подмених всички гумени съединения
- подмених горивни маркучи
- ремонтирах помпа от Лада с нова мембранка, клапанчета и глупости, стана чудесно
- разглобих, изчистих гняста във водната риза на изпарителя и с друга помощ после го настроихме
- почистих 80% от електрическата инсталация
- измих, почистих и намазах елементите на интериорът..... оси, пчели, клони, стари вестници, прах и паяжини
- смени се масло на двигател+ филтър
- смени се масло на трансмисия
И.....двигателя заработи още по-добре. Вече работеше дигурно, стабилно, не гасне, не придърпва. М, приятно изненадан бях - върви леко, силно и тяговито в почти целия диапазон от обороти.
Много малко газ трябва, за да върви пъргаво околата. А, тя се оказа много, много пъргава и неподозирано динамична. Има ряз. 
Минах към 200 км. в града, че и работа имах на всичко отгоре.
Ден 3-ти.
- смених изгоряли крушки
- регулирах фаровете, които ще дам за възстановяване скоро, че са били някога фарове
- прегледах цялата предница, промих и ресирах където имаше за мазане - шарнирите на Макферсона и 2 накрайника, които оригинално имат гресьорки
- ревизирах и гресирах кормилната рейка, чудесно запазена
- видях спирачките - тях раздвижих, промих и монтирах нови накладки
- предни дискове, задни дискове действително се оказаха годни и без никакви отклонения, износвания и прочие
- ревизирах, раздвижих и подмазах ръчната спирачка, найният привод и едни шибани френски врътки на задните колела, дето задължително клеясват
- проверих и смених масло в диференциал
- накиснах двигателният отсег с обезмаслител
Отново минах към 250 км. извън града, пак по задължение, нямаше как.
Ден 4-ти.
Мих двигател и разбира се - не запалих след това. Колко френски само. Кеф, тъкмо и без това бях набелязал свещи за оглед. Както и да е, пак работим с всички цилиндри без да изпуснем един.
- монтирах един много специален калъф на волана, макар и с кремав цвят, той ми е много ценен подарък и ..... спомен от една друга проста, красива и вярна машина
- оправих някои от ръждичките
- измих и смазах всички врати, капаци, ключалки, шейни на седалки и прочие
- отпуших задръстилия се горивопровод на резервоара и той пак се запуши, скоро ще го свалям
- налях хубав антифриз, обезвъздуших
- заех се с ремонт на алтернатора, лагери много шумят
- разглобих, почистих и подмазах машинарията на стъклочистачките
- налях незамръзваща вода в казанчето, пръскалките пръскат хубаво
Отново хукнах по никое време по задължения - Коледи, прасета, ядене, пиене, роднини, близки. Този път, по-обнадежден от преди ден-два. 180 км. ги взех на един дъх и със всеки изминал ден, Тя става все по-годна и нормална кола за каране.
Ден 5.
Вече съм минал над 500 км. с Белинда. Същата онази, която преди 4 дни ми вкисна щастието, остави ме на път, закъса ме на светофар, омаза ме с гадни бензини, масла, клеясали работи и просто всячески отказа да се движи.Днес нищо не съм правил, много задължения имах, пак за гости, роднини и прочие. Излезнах от нас, седнах вътре, запалих и потеглих. Пак минах към 100 километра, все едно, че нищо не е било. Това е в общи линии.
- сдобил съм се с 4 чисто нови гуми 175/80 R14, които скоро ще монтирам
- намерих си хубави калъфчета за седалките
Предварително се извинявам, но много скоро ще сложа снимки и прочие работи. Да се онагледи работата, която не е много. Просто беше много на зор положението.
Сега, малко история. Някога, в средата на месец Май през 1972-ра година, от завода излиза въпросният автомобил, цвят ,,слонова кост", със кафяв кожен салон, редови 4-цилиндров бензинов двигател, 2000 куб.см., 94-96 к.с. (някъде там). Което за по-запознатите ще подсети за най-хубавото в тази кола - механичният карбуратор марка ,,Солекс", контактната запалителна система и мембранната горивна помпа. Никакви механични инжекциони, никакви електроники и прочие Капитализми. Колата не е нищо особено, като оборудване. Няма климатик, няма ел.стъкла, няма шибидах, няма ляти джанти, няма хидравличен усилвател на волана. С две думи- някакъв базов модел с приятен мотор. За негово си време.
Същата година, през месец Декември, сравнително млад доктор купува въпросната кола. Чисто нова от Кореком в град София.
Има голяма страст към чудото ,,автомобил" и не искал да притежава Соц. ,,недомислица", както той ги нарича. Понеже излиза многократно извън границите на Народна република България, успява да види бял свят. Обикаля половината планета, работи и специализира из множество държави. Там, той усетил, каква е разликата между предлаганите масово коли в родината си и другите, които са извън предела на Съюзът. Твърдо решил, каква кола иска да кара. Изборът бил ясен - Мерцедес 220 Дизел. Това става в края на 60-те и началото на 70-те години. Връща се в България от чужбина и веднага записва за Мерцедес от Кореком. Няколко човека преди него, Държавно учреждение с връзки и наглост му отмъкват возилото - маслено зелено, кожен салон, множество хром, екстри, бе чисто нова кола, внос. Тогава му остава последен избор, 2 вариянта. Волво и Пежо. Вслушвайки се в гласове и съвети на хора от ,,Бял свят", той решава да закупи Пежо 504. Още в денят на купуването - щастлив и внимателен, докарва на ход лъскавата платноходка до град Пловдив, където живее. Следват радостни възгласи от семейството, радост, щастие, завист от недобронамерени съседи и голям кеф на доктора. Събрали се 2 махали да гледат ,,к`во туй нещу". Следва цялостно, яко, дебело, богато намазване на колата със корабен грунд отдолу - под, калници, подкалници ,прагове, пружини, носачи, чак картера на мотора е богато намазан....и напукан вече, в сегашно време. След това, колата веднага бива съхранявана в отоплен, проветрив гараж. Идва период, когато докторът и жена му работят в чужбина. А, колата (Белинда) - и тя със тях. Няколко пъти ходят до Либия, Куба и други чужди страни, пак се връщат в България. От чужбина се закупуват множество филтри, хубави масла, части, семеринги, уплътнения и прочие дефицитни радости. За нещастие, обаче, Докторът почива и колата прекратява своя път. Остава съхранена в нейния гараж. Тогава, през 1988-1989-та година, неговият син, също лекар (Доктор 2)- започва да кара отново колата, оставена му като наследство от баща му. В този момент, пробегът на автомобила съставлява 43 000 км. Така, Доктор-2 ползва возилото до 2008-ма година, когато под силен натиск от жена си, решава да купи други нова кола, а сегашната заветна - да продаде. По този начин, архаичната ценност става излишна и остава в застой от 2008-ма година до 2010. Тоест - до преди 5 дни. Аз, дълго си търсех донор на едро друго Пежо - 505. И случайно открих тази. Директно го набелязах за донор на двигател, окачване и прочие карантия. Дреме ми на оная работа - разкоствам го веднага с оксижена. Звъннах, чухме се, видяхме се с Доктор-2. Заведе ме при колата. А, тя стоеше. Стоеше и чакаше. Цели 2 години под слънце, жега, дъжд, сняг и студ. Вече не беше същата лъскава, кремава лодка, която дълго почива в гаража, старателно обгрижвана от Докторът. Сега представлява, избеляла, овехтяла с множество следи от времето безжизнена купчина, 1300 кила желязо. Но, все още не беше тотален брак. Под избелялата боя, под леко ръждясалите местенца и под тоновете мръсотия се криеше истината. За почти 40 години, общият пробег съставлява 77 000 км. Невероятно право, стегнато и здраво купе с досадни забележки. Перфектно запазена ходова част, непокътната спирачна система, напълно годна и читава механика. Двигателят - много щаден, архаичен мъртвец, чакащ мирисът на прясен бензин и стотин Ампера, които да го размърдат. Тук разказът свършва.
Така. Отидохме при колата, а тя стоеше там. Беше се окопала до джантите в почвата. Спаднали гуми, мръсна до припадък, гледайки ме обещаващо с 2-та си жълти фара и лъскав хром. Метлата, изринах снегът, отворих я и седнах. Големия тънък волан, нежния скоростен лост, никелирани джаджи по таблото, красивите уредчета със мързеливи стрелкички, бе.......почувствах се БАШ на място. Педалите далече, удобни, ергономични....човешки.
Не ми се занимаваше с глупости. Поисках да я подкарам. Налях вода, сложих акумулатор, подкачих 5 годишен бензин със скапаната помпа, чукнах педала на газта 4 пъти, дръпнах леко счукача, завъртях директно ключа и запалих. Двигателя заработи ВЕДНАГА! Изключително тих, безшумен и плътен глас. Не, нещо не беше наред. Чудих се, как ДВГ с долен разпредвал, тижи и прочие схема на газоразпределение, може да работи толкова плътно, неусетно - СТУДЕН. Което се оказа действително ненормално. Проблем, който отстраних с помощта на Сашо (Москвича) и за който проблем ще пиша по-нататък в темата. Понеже, Пежото има АГУ, с която е минала към 5000 км. за няколко години, някой се беше опитвал да я пали на бензин. Обаче, маркучът вместо през бензиновото клапанче - беше навряно директно в помпата. И аз, понеже отмерак да я подкарам - тръгнах едновременно на газ и бензин. Докато беше студена, ОК. Но, започвайки да позагрява - започваше все повече да не иска да върви. Когато загря явно достатъчно, изобщо изгуби ниски обороти. И угаснах на светофар. Не щя да запали и това е. Ядосах се и изпочупих ( толкова бяха вкоравени) всички бензинови маркучи и останах само на газ. Пак не запалих - имаше все още бензин в карбуратора. За щастие, мярнах пробка за източване - източих го. Завъртях и запалих след няколко опита и потеглям. След малко спирам и отново угасвам. Отново няма палене.
Отново отварям капакът, отново се цапам и измръзвам. Гледам има гориво, има ток на свещи, но не пали. След малко - пали от раз. Работи 1 минута и сама веднага гасне. И.....няма палене, НЯМА. Не беше времето и мястото да правя ремонти и тепърва да търся нередности. Усетих, че акумулатора се поизтощи, а стартерът от толкова чести пускания започна да загрява и понамирисва на изолация. Какъв дерт - да закъсам с толкова елементарна кола. Пушейки 30-тата цигара, забелязвам, че кабелът на бобината свързан за чукчето не е сам. Еврика! Някой е прекарвал защита и тя дава бобината на МАСА. Но, тази защита се оказа толкова клеясала и разложена, че прави каквото си поиска. Откъснах я тая проклета жица, влезнах вътре, врътнах.....и акумулаторът беше дотук. Това преля границите на всичко днес. За 5 километра - 6 пъти буквално закъсвам. Край. Пуших още 1 цигара и реших, че така освен да изгори читав стартер -друго просто няма начин да стане. Няма да тръгна, няма да потегля, няма да я карам така, не може и не бива в крайна сметка. На помощ веднага се притекоха колеги с Лада и Ситроен. Мина ми ядът и реших да си я дотегля до гаража. Закачихме Белинда на въже и кротко запъплихме към нас. Там я откачихме и я вкарах в гаража на топло. Взех горещ душ, вечерях и изпаднах в размисъл....колко съм ПРОСТ. В интерес на истината, мисля, че цялата тая история беше напълно нормална и все нещо трябваше да се случи. Същата вечер:- изпорязах гадните защити
- промих силно радиатора и цялата охладителна уредба няколко пъти
- регулирах чукче
- разглобих, почистих, подмазах стартерът, след това се тряснах в кревата.
Ден 2-ри.
Намерих и закупих маркуч за долния извод на радиатора, монтирах го.
- подмених всички гумени съединения
- подмених горивни маркучи
- ремонтирах помпа от Лада с нова мембранка, клапанчета и глупости, стана чудесно
- разглобих, изчистих гняста във водната риза на изпарителя и с друга помощ после го настроихме
- почистих 80% от електрическата инсталация
- измих, почистих и намазах елементите на интериорът..... оси, пчели, клони, стари вестници, прах и паяжини
- смени се масло на двигател+ филтър
- смени се масло на трансмисия
И.....двигателя заработи още по-добре. Вече работеше дигурно, стабилно, не гасне, не придърпва. М, приятно изненадан бях - върви леко, силно и тяговито в почти целия диапазон от обороти.
Много малко газ трябва, за да върви пъргаво околата. А, тя се оказа много, много пъргава и неподозирано динамична. Има ряз. Минах към 200 км. в града, че и работа имах на всичко отгоре.Ден 3-ти.
- смених изгоряли крушки
- регулирах фаровете, които ще дам за възстановяване скоро, че са били някога фарове
- прегледах цялата предница, промих и ресирах където имаше за мазане - шарнирите на Макферсона и 2 накрайника, които оригинално имат гресьорки
- ревизирах и гресирах кормилната рейка, чудесно запазена
- видях спирачките - тях раздвижих, промих и монтирах нови накладки
- предни дискове, задни дискове действително се оказаха годни и без никакви отклонения, износвания и прочие
- ревизирах, раздвижих и подмазах ръчната спирачка, найният привод и едни шибани френски врътки на задните колела, дето задължително клеясват
- проверих и смених масло в диференциал
- накиснах двигателният отсег с обезмаслител
Отново минах към 250 км. извън града, пак по задължение, нямаше как.
Ден 4-ти.
Мих двигател и разбира се - не запалих след това.
Колко френски само. Кеф, тъкмо и без това бях набелязал свещи за оглед. Както и да е, пак работим с всички цилиндри без да изпуснем един. - монтирах един много специален калъф на волана, макар и с кремав цвят, той ми е много ценен подарък и ..... спомен от една друга проста, красива и вярна машина
- оправих някои от ръждичките
- измих и смазах всички врати, капаци, ключалки, шейни на седалки и прочие
- отпуших задръстилия се горивопровод на резервоара и той пак се запуши, скоро ще го свалям
- налях хубав антифриз, обезвъздуших
- заех се с ремонт на алтернатора, лагери много шумят
- разглобих, почистих и подмазах машинарията на стъклочистачките
- налях незамръзваща вода в казанчето, пръскалките пръскат хубаво
Отново хукнах по никое време по задължения - Коледи, прасета, ядене, пиене, роднини, близки. Този път, по-обнадежден от преди ден-два.
180 км. ги взех на един дъх и със всеки изминал ден, Тя става все по-годна и нормална кола за каране.Ден 5.
Вече съм минал над 500 км. с Белинда. Същата онази, която преди 4 дни ми вкисна щастието, остави ме на път, закъса ме на светофар, омаза ме с гадни бензини, масла, клеясали работи и просто всячески отказа да се движи.
Днес нищо не съм правил, много задължения имах, пак за гости, роднини и прочие. Излезнах от нас, седнах вътре, запалих и потеглих. Пак минах към 100 километра, все едно, че нищо не е било. Това е в общи линии. - сдобил съм се с 4 чисто нови гуми 175/80 R14, които скоро ще монтирам
- намерих си хубави калъфчета за седалките
), но пък нуждаеща се от погрижване. По-скоро миене, че за 1 ден в това време става, все едно съм тупал на баба ми чергите връху нея.
.
)
Коментар