Tweet
Атрактивният, но малко познат спортен автомобил ЗИС-Спорт, създаден през 1939г. е една от големите загадки на съветската автомобилна история.
След като политическите дивиденти от активното му експлоатиране на обществени места са напълно изразходвани, уникалният прототип е унищожен, а информацията около него - старателно заличена. За щастие преди няколко години, един от създателите му - Николай Пулманов, предостави изключително ценни, оцелели по чудо документи и снимки около разработката и съдбата на ЗИС-Спорт, които предлагаме на вашето внимание.
В края на 1937г. бях приет на работа в 1-ви МСЦ (механосборочный цех) на ЗИС, като инженер-технолог. През 1938г. се преместих в експерименталния цех, където изпълнявах длъжността старши инженер-конструктор.
В статията "Автомобилния завод Сталин се увеличава 5 пъти" от сп. "За рулем", №19 - 1934г. се разказва за реконструкцията на ЗИС. Преза периода 1937-1938г. този процес вече беше в ход, но от ковейра излизаха по 200 камиона ЗИС-5 на всяка смяна при трисменен режим на работа. През 1932г. в старите цехове все още вървеше производството на АМО-ЗИС-3, копие на американския Autocar, с помощта на американски чертежи при които всички размери бяха в дюймове! Конструкторското бюро на завода, оглавявано от инж. Важинский нямаше право да нанася каквито и да било изменения в американската документация и все още нямаше нужния опит в конструирането на автомобили.
Когато ме преместиха в експерименталното конструкторско бюро, неговия екип се състоеше от комсомолеца Володя Кременецкий - началник, безпартийния инженер Анатолий Пухалин, един техник и една чертожничка. Нашето работно място се намираше в грандиозно подземие, разположено точно под монтажния цех (МСЦ-1), където сваляха камионите от конвейра за отстраняване на някои дефекти. Там беше и гаража с експерименталните и вносни образци на автомобили и камиони.
Преобладаващата част беше заета от машинния парк, лабораторията, стендовете за изпитания на различните агрегати на шаситата, монтажния участък и кабинета на началник-цеха др. Циглер. И всичко това при пълно отсъствие на дневна светлина и при постоянни течове на емулсия и смазочно масло, които се просмукваха през пода на МСЦ-1.
Задачата на нашето бюро включваше проектиране, подготовка, довеждане до изпитателен етап на различни прибори и детайли, проектиране на оборудване (стендове) и вътрешни планове на новия експериментален цех на инженерния корпус, чието строителство беше в ход.
През свободното си време, по-скоро за удоволствие работехме над проект за скоростен автомобил, базиран на ЗИС-101. В този период Анатолий Пухарин завършваше вечерния факултет на МАДИ (Московски авто-транспортен институт) и избра разработката на спортния автомобил, като тема за своята дипломна работа. Целият ни екип с огромен ентусиазъм се захвана за работа в извънработно време (вечер и през почивните дни) и то съвсем безвъзмездно. Първоначално шефовете не казваха нищо...
Работата по този прототип беше разпределена в следния ред:
- общият вид на детайлите и разработката на различните възли пое Толя Пухарин, той начерта и оригиналната компановка на предния мост - форсировката и реконструкцията на двигателя от ЗИС-101 останаха за мен. Аз действително успях да постигна чувствително нарастване на мощността с увеличаване на оборотите, степента на сгъстяване , фазите на газоразпределение и интензифициране на впръскването.
За тази цел внедрихме първата по рода си цилиндрова глава, изработена от алуминиева сплав (при ЗИС-101 е от чугун) с увеличено сечение на клапаните; нов "по-бързоходен" колянов вал, чрез който беше съкратен хода на буталото, нова предавателна кутия с ускорител на предавките и конусовидни синхронизатори.
- разработката на първия у нас заден мост с хипоидна предавка беше поверена на Володя Кременецкий; тук се сблъскахме с по-сложните разчети на зацепването и други технологически трудности.
Най-сложната част от работата беше свързана с изработването на отливките (например цилиндровия блок), щампите за формоване на коляновия вал, клапаните, буталата и т.н., както и изработването на специални инструменти. В крайна сметка мисля, че определено ни провървя, тъй като по това време в конструкторския отдел постъпи на работа младия дизайнер (сега така ги наричат), каросерист Ростков. Той беше увлечен от нашето предложение за създаване на съвременна спортна каросерия тип "шик-модерн" и предложи няколко ескизни варианта изпълнени с акварел. Заедно избрахме най-добрия вариант и малка група, ръководена от Ростков разчерта в естествена големина всички външни детайли, които трябва да бъдат изработени в натурен макет.
След като оформихме и полирахме всички елементи и покрихме с хром на нужните детайли, се получи каросерия, която по нищо не отстъпваше на най-добрите американски образци.
Какво ни помогна за осъществяването на толкова сложен и безпрецедентен за завода проект, който погълна огромно количество човешки труд, работно време, сили и не малко собствени парични средства?
Трябва да се отбележи, че при различните етапи от процеса на работа, ръководството не прояви никакво отношение - нито позитивно, нито негативно. Е, в интерес на истината се срещаше по малко и от едното и от другото, но в смекчена и по-деликатна форма. Постепенно в процеса на работа започнаха да преобладават доброжелателните отношения, особено от страна на работниците, майсторите, началниците на цехове и всички преки участници в проекта, тъй като всички си даваха сметка, че не сме чак такива утвърдени професионалисти.От съществено значение се оказа и политическият привкус на цялата работа.В завода, както и в цялата страна, започна широко младежко движение по подготовката на трудови подаръци в чест на ХХ-та годишнина от създаването на Ленинския комсомол. Активния комсомолец Володя Кременецкий своевременно "разузна", че организационния комитет готви списък с подаръци за целия завод.След като се посъветва с нас, той вписа ЗиС-Спорт, като подарък от името на Трети експериментален цех. В интерес на истината никой не придаваше особено голямо значение на този списък, както впрочем както и на много други показни мероприятия, особено комсомолски. Но времето летеше и благодарение на активната журналистическа намеса, ЗиС-спорт постепенно се оформи като един от най-видните и впечатляващи подаръци. Постепенно тази самоинициатива стана една от най-престижните за комсомолския комитет, който от своя страна започна да настоява пред Иван Алексеевич Лихачов (тогавашния директор на завода) за отдаване на нужното внимание на този проект и заделяне на необходимите средства за неговото окончателно завършване. Най-мощният комсомолски агент беше Леша Ейдинов, управител на канцеларията и "дясната ръка" на Лихачов. След известно време Иван Алексеевич склони да хвърли един поглед върху чертежите и в резултат на упорита обработка от страна на Леша подписа приготвената от нас документация, с детайлно разпределение, график и дори графа с необходимите средства за изработване на каросерията.
Рисунка на предполагаемия ЗИС-Спорт, публикувана във в. "Комсомолская правда", през октомври 1938 г.
Така, с благословията на Лихачовия авторитет навлязохме във финалната фаза от проекта. В случая комсомолците от различните цехове изпълняваха ключова роля. Благодарение на тях, цялата работа по преобладаващата част от нашите ескизи се извършваше безплатно и в максимално кратки срокове, ентусиазирано, без оплаквания и при прецизен контрол за извършването на технологичните операции (заготовки, механична обработка, термообработка, галванизиране и т.н.). Тук следва да отбележим, че различните части на този специален автомобил се изработваха и сглобяваха не в някаква ковашка работилнца, а във всички специализирани цехове на огромния завод.
ЗИС-Спорт е изработен върху стандартно, но сериозно преработено шаси от серийна лимузина ЗИС 101-А
В един момент просто искахме да избягаме! Реализацията на чертежите на дело, съгласуването на технологиите, постоянното отговаряне на всякакви въпроси, поправяне на грешки в чертежите (каквито по принцип има винаги, но при нас те бяха съвсем малко), приемане на брак, приемане на готови детайли и т.н. и т.н. А цеховете и службите бяха без край. Четири леярни цеха (цветен, чугуно-леярен, стоманен и ковък чугун), ковашка работилница, пресовъчен цех, а още моделен, инструментален, МСЦ-1, 3 и 4, дървообработвателен, галванически, термично отделение, складове и още безброй други места. Още един път искам да подчертая, че от голямо значени беше общата атмосфера на доброжелателност, която по това време цареше в завода. Хората бяха духовни, оптимистично настроени и някак си по-обикновени, а не обсебени от интриганство, кариеризъм и завист.
До скоро все още не беше известно как точно изглежда задната част на ЗИС-Спорт. Благодарение на предоставените от А. Никитин-Перенский уникални снимки се вижда, че тук става дума за един изключително професионален дизайн.
И така автомобилът беше сглобен и полиран. Настъпи дългоочакваният момент на първата пробна обиколка в завършен вид (до тогава бяха направени няколко излизания без каросерия, в частично сглобен вид, при които използвахме сандъци вместо седалки). Дочакахме края на смяната, заводката територия и пътищата бяха пусти. Аз седнах зад волана, а наоколо бяха застанали Толя, Володя и останалите. Само Гогол би могъл да опише чувството, което изпитвахме ("Чудния Днепър"). А то беше мекота, плавност, ускорение, скорост, покорност, блясък, аромат на свежа боя, глухото боботене на двигателя... просто не може да се опише.
От този ден започнахме да идваме по-рано на работа и от портала се отправяхме директно в експерименталния цех, където стоеше нашата "любима", покрита с брезент. Повдигахме брезента и така се любувахме мълчешком, докато не дойде време за работа. След това я покривахме и се захващахме с текущите дела.
Нямам какво друго да разкажа, освен за още един епизод, който си струва да споменем. Поредния път, в който отидохме да погледаме колата, установихме, че тя липсва. Първоначално мислехме, че някой я е преместил на друго място в завода, но не успяхме да я открием, въпреки че обиколихме всички цехове. Оказа се, че никой нищо не знае. След около час някой разказа, че през нощта Лихачов и още няколко души са я изнесли и закарали до Съюзния Дом, в чиято странична стена откъм Димитровка няколко войници са пробили голяма дупка и са качили колата на ръце до фоайето на втория етаж. Там тя била сложена на специален постамент, като нагледна демонстрация на заводските успехи, пред изумените погледи на делегатите на XXII-та Московска партийна конференция. Сталин, Каганович и останалите са били силно впечатлени, в резултат на което не след дълго Иван Алексеевич получи своите лични дивиденти. След известно време той ме пусна в отпуск за две седмици в директорската почивна станция в имението Шаликово, близо до имението на А.П.Чехов. Това бяха моите дивиденти, докато Толя и Володя не получиха нищо, но те и без това нямаха никакви претенции. Обещаха да ни наградят с конструкторски значки, но и тях очевидно ги е получил някой друг. Това не ни вълнуваше особено, тъй като за нас най-важни бяха предстоящите изпитания и опита за постигане на всесъюзен рекорд за скорост. По време на този експеримент ЗИС-Спорт достигна 161,7 км/час, но можеше и да достигне и до първоначално заплануваните 180 км/час, ако не ни бяха попречили появилите се противници и завистници...
Не след дълго Лихачов стана министър, а неговото място зае Волков, който определено не беше "точния човек". Аз напуснах завода в края на 1940г. и започнах задочна аспирантура в МАМИ (Московски авто-моторен институт), Володя се насочи към ракетната промишленост, а Толя се специализира, като конструктор на приспособления за механична обработка в МСЦ-4.
Здравница, Московска Област 06.05.1989
(писмото от тази дата е адресирано до Андрей Никитин-Перанский и разпространено от него в Интернет през 2001 г.)
Технически данни:
Двигател - 8-цилиндров, редови, OHV; Работен обем 5766 куб.см (според други данни 6060 куб.см); максимална мощност 141 к.с.при 3300 об./мин.
Максимална скорост - 162,4 км./час.
Степен на сгъстяване - 6,5.
Дължина - 5,73 метра, ширина - 1,90; междуосие - 3,605 м.
Трансмисия - 3 скорости.
Спирачки - механични с вакуумен усилвател.
Окачване - зависимо с хидравлични амортисьори и стабилизатори за напречна устойчивост.
Карбуратор - МКЗ-Л2.
Списание "Автокласика и мотоциклети", брой 1
Коментар