Ретро машини - снимки

[Емил Трайков]

От: Ретро машини - снимки

Opel record coupe C 1967 - има доста работа за да заприлича на половина на колите от горните постове Бих се радвал ако кажете магазин или сайт за части

[sergej]

От: Ретро машини - снимки

Leidinger-Tuning
Herrmann Leidinger
Zur Heiligenwies 6
66663 Merzig-Brotdorf
Deutschland

https://www.ebay.de/itm/Rekord-C-Com...wAAOSw9idaO6ga

[коко келеша]

От: Ретро машини - снимки

[коко келеша]

От: Ретро машини - снимки

Братовчеди, братовчеди, братовчеди...

[gabocvet]

От: Ретро машини - снимки

Ако беше и пернал една застава за цвят картинката щеше да е пълна

[aldr]

От: Ретро машини - снимки

С такава малка ЗАЗка като дете пътувах с наши приятели от Благоевград до Ямбол ...цял ден .

[davc]

От: Ретро машини - снимки

Ако беше и пернал една застава за цвят картинката щеше да е пълна

Не и без Щаер

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

старовремски трамваи (и тролей) в музей, и в движение:



Возихме се на трите, първо на червения тролей най-вдясно, марка Сънбийм от 1958г, работил е в Белфаст. Пушачи и кучета се качват само на горния етаж. Забранено е пътниците да стоят на платформата до стълбите, както и да остават правостоящи на горния етаж. В нишата под стълбите могат да се слагат малък багаж и пакети, с разрешение на кондуктора:











Билетите са автентични, дават ги на влизане в музея. С един билет се пътува във всички експонати, като се дупчат при всяко пътуване.



Дълкограката кондукторка беше автентично сериозна:



Следващият трамвай (червеният вляво на първата снимка). Управление има в двата края на трамвая. От 1930г, работил в Лондон до самия край на травайния транспорт там - 1952г, след което веднага е бил закупен от частно лице с цел да бъде запазен за историята. Задвижва се от четири двигателя по 35кс - предназначен за маршрути по стръмни хълмове, и тежи 17т. Първоначално шофьорските кабини са били открити, без остъкляване.



Долния етаж беше модернизиран:







Горе е автентично:



До стълбите горе е доста приятно сепаре:



Кондуктора беше един дядка (персоналът на музея са доброволци)



Понеже трамваите не се въртят на последната спирка, само сменят посока на движение, седалките също могат да сменят посоката на седене с катурване на облегалката към другата страна:



Правостоящия ватман:



Най-стария трамвай (заления в средата на първата снимка), от 1927г, работил до 1966г, два двигателя по 35кс. Целия трамвай е произведен от травайния оператор в гр.Блакпул, в собственото им депо. Сравнително лек, тежи 14т и икономичен на ток. Първоначално горния етаж е бил отворен от двата края, прозорците са сложени няколко години по-късно.










Пак си играчка с облегалките, много ми хареса:



На прозореца открих това, за което ми казаха че е да се гасят цигари върху него (на мен ми приличаше на място за драскане на кибритени клечки... )





В края на трасето дойде един чичка с огромен прът и завъртя "рогата" на возилото наобратно:



Следващата смяна пътници:

[badboy86]

От: Ретро машини - снимки

Колега къде е този музей? Бил съм няколко пъти в музея на транспорта в Лондон но там не може да се возиш.

[коко келеша]

От: Ретро машини - снимки

Браво! Припомни ми кооолко съм дрЪт. Едно време и в София се търкаляха трамваи с дървени седалки, месингови тръби за дръжки (и фунийки) и правостоящи ватмани.

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Браво! Припомни ми кооолко съм дрЪт. Едно време и в София се търкаляха трамваи с дървени седалки, месингови тръби за дръжки (и фунийки) и правостоящи ватмани.

И аз имам много блед спомен за един дървен трамвай дето се движеше в гората до Телевизионната кула от време на време, от времето когато се движех прав под масата. И едни зелени билети от 3ст.

Колега къде е този музей? Бил съм няколко пъти в музея на транспорта в Лондон но там не може да се возиш.

На селу Този е в Lowestoft:
http://eatransportmuseum.co.uk/

Поне като ходихме нямаше достъп до всички експонати, наблягат на реставрацията, ама пък и беше извън туристическия сезон, точно преди да затворят за зимата. Иначе имат разни събития, пускат различни машини за возене, понякога автобусите излизат и на междуселското шосе.


Има и един по-голям в Ipswich с 90 експоната, също возят, ама отваря от дъжд на вятър и още не съм го планирал. Имат интересна колекция пожарни, които ходят по разни селски шоута уикендите. Най-добре е да се види като имат "събитие" :
https://www.ipswichtransportmuseum.co.uk/
Уебсайта им е шит, трипадвайзър дава по-добра представа за сбирката:
https://www.tripadvisor.co.uk/Attrac...er=7&autoplay=


Още малко снимки от първия, да се не разкарваш (ако пък ти се разкарва, може да си направиш една седмица селска ваканция, из областта има и места където дават да караш парен влак... има няколко старовремски музеи с коли и селскостопанска техника и голямо парно шоу)

Зеления вдясно е от 1939г, работил до 1962г, с четири двигателя по 45кс. Модел "Слънчев Салон", предназначен за топлия сезон по крайбрежието, бил само полу-остъклен и вътре с дървени седалки. През войната е возил армия, за което е изцяло остъклен и вместо седалки са сложили дървени прегради тип сепаре. След войната е възстановен в настоящия си вид с меки седалки и флуоресцентно осветление, както и нови колела и спирачки по съвременен стандарт:



Белият в средата е от 1951г:





Този е от 1904г, действал до 1931г когато премахват трамваите в града, след което е ползван като лятна вила. В момента се реставрира и е почти готов да влезе отново в действие. С два двигателя по 25кс и открит втори етаж, типичен модел от началото на века, когато е движил по теснолинейно трасе:



Негов събрат, все още събират пари за реставрацията му - дълго време e ползван като беседка и понастоящем е мини-музей:




Едноетажните трамваи като него са пускани зимата, с отворени платформи в двата края за пушачи и напълно затворен салон посредата. Моделът е изглеждал така:



Намерили са го така:





Бил е от първите в града, от 1903г, до днес са оцеляли четири. Изглеждал е така при откриване на линията:



При реставрацията са намерили разни билети изгубили се в процепите на пода, които сега са изложени в експозицията. За 60-80 години не са мръднали.

Подобен травай:



Шестколесен тролейбус Гарет от 1929г, пътувал до 1936г:



И друг от 1925г:


Задното стъкло на горния етаж на тролейбусите се е ползвало и като стъпенка от която да се поправят "тирантите":





Лондонски тролейбус от 1938г, на вратата има процеп за изхвърляне на използваните билети. Долния етаж събира 30 седящи, горе са 40. Специален надпис пояснява че във возилото се допускат... 5 (пет!) правостоящи пътника и то само ако няма свободна седалка, и то само в определени часове: през седмицата - нощем и в дневните час-пик, неделя - само нощем, а на празник - хич











Още един тролей:



"Бодли за лунатици", монтирани от транспортната компания на Лондон на електрическите стълбове в близост до една лудница за да пречи на пациентите да се катерят по тях и барат жиците



автобус "Бристол", от 1962г:





Червен лондонски Лейланд 1938г и жълт Сънбийм от 1959г. Сивото чудо още беше в дълбок ремонт, може би сервизна машина, вътре на "шофьорското място" беше пълно с едрогабаритни ръчки и надписи на немски:



Кафявото е тролей от 1953г. Червеното вдясно е за поправяне на жиците, от 1922г. Появиха се двама техници и без да ги питам се разприказваха. Било много смешна машина, защото няма спирачки, и като я подхванал един новак, за малко да обере стълбовете наоколо, голям майтап. Машината е електричка, до колелата се виждат електромоторите. Има само ръчка за пускане в движение, като стиснеш ръчката - тръгва, като отпуснеш - тока спира, но машината не спира веднага...





Автобус от 1969г:




старовремски пътни знаци:



Знак че пътя се стеснява и трамвая идва твърде близо до колите:

[badboy86]

От: Ретро машини - снимки

Мерси за снимките и информацията колега, определено е класи над Лондонския...

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Турът продължава

още стари пътни знаци:



обозначението за "Болница" е съвсем средновековно



Машина за пътна маркировка от 1920-те:




Парен валяк Армстронг, 1924г, тежи 13т, и фургона за работниците му :




Малко история: Римляните са оставили 15хил км пътища на Острова, като минават цели 13 века преди местните жители да почнат да строят пътища сами. Здравината на римския калдаръм се дължи на това че под него има още четири пласта - цимент с пясък и чакъл, следва още по-плътен циментиран чакъл, после натрошена скала, и най-отдолу е трамбован пясък. От двете страни на пътя вървят канавки за отводняване.


Някои римски трасета са изтраяли чак до 17в, но се оказват неподготвени за големия брой колесати возила и парламентът гласува първия закон за строеж и поддръжка на пътищата, и съответно плащане на такса за ползването им. Новите пътища обече се строят колкото да не е без хич - остъргва се рехавия горен слой почва и направо се хвърля трошен камък, утъпкване няма. Камъкът са го трошали затворници или бедни от приютите.


Минават още двеста години преди някой да се сети за елементарни неща като утъпкване на настилката и оставяне на страничен наклон за отводняване (много бавно "загрява" тоя народ). Първите валяци се появяват по Дикенсово време и тежат по 15-20т.
Преди асфалта, водоустойчива настилка се е получавала чрез добавяне на каменен прах върху натрошените камъни, и поливане с вода до получаване на паста, която се втвърдява като изсъхне. Г-н Макадам пък измисля едноименната настилка, състояща се от дребни камъчета, прах и солидно утъпкване. Впоследствие тези пътища са се оказали толкова здрави, че са били асфалтирани директно. Само магистралите са се строели от нула. Макадамът все още се ползва за провинциалните пътища, кото новата настилка се оставя рехава и се очаква колите да я утъпчат до готовност (голяма гадост, но кеф за фирмите ремонтиращи стъкла). Асфалтът продължава да е лукс...





старовремска реклама за машина за асфалт:



Парен камион от началото на ХХв вършещ подобна работа - преобразуван в подвижен котел за катран. Действал е до 1966г:



Кон тегли закъсал автомобил - "Сингер" - по фермерски път, 1937г :



Не е много по-различно от истинския Офроуд траял като този "Остин", който през 1949г печели състезанието. Регистрацията му е от 1947г, но колата е майсторена е от стари части взети от модели 1926 и 1937г:



Ежедневието на пътностроителните работници във фургона:







Велосипед Райли, 1926г, с доживотна гаранци - още кара - не е пребоядисван и е с оригиналната кожена седалка. Работниците по строеж и ремонт на пътищата, които са живеели във фургони докато се свърши работата, са ползвали велосипеди за да навестят семейството си у дома от време на време, както и за пазаруване. Друг транспорт няма.



Компаниите за "Пътна помощ" са имали патрулиращ персонал готов да помогне на техните членове с ремонт, първа помощ или информация. За патрулите е имало крайпътни будки в които да се крият при лошо време, както и да държат туба резервно гориво. Постепенно патрулите изчезват и остава само телефон в будката, а клиентите (всъщност "членове" защото компаниите за пътна помощ се водят "клуб") получават ключ. Първата пътна помощ е "Кралският Автомобилен Клуб", формиран 1897г. Будките в кралско синьо са техни, но вече са голяма рядкост. Малко по-често по междуградските трасета могат да се срещнат подобни жълти будки, на конкурентите от "Автомобилния клуб". Бялата стоянка е телефон.




автомобилно масло в стъклени бутилки . А това червеното дали е пожарогасител?





Уличен метач от 1938г. Марка Lacre, западат още в началото на века, въпреки че камиончетата си действат - този е служил до 1977г. Моделът е въведен още през 1917г, 12кс, четирицилиндров, триколка. За съжаление беше натъпкан на зад други експонати и нямаше как да се види отблизо:




Две поколения лондонски таксита "Остин", от 1937 и 1994г. Новият модел се произвежда 1958-97г, общо излизат 75хил броя. Дизайнът на купето е такъв, че всеки чукнат панел да може да се заменя лесно - отвинтваш-завинтваш. Много са маневрени, може да прави завой в кръг от 7.6м, което е задължително за Лондонските черни таксита. В началото са с 2.2 Остински двигател и автоматик на Борг-Уорнър. Екземплярът на снимката е с нисански двигател 2.7л, 85кс. През 2013г са изхвърлени от употреба защото не отговарят на новите еко-стандарти:



Моделът от 1937г прави Остин най-популярната марка таксита в града. Задната ос е модифицирана по изискванията на Скотланд Ярд - каросерията е свалена по-ниско за да се улесни качването на пътници. Пасажерската страна отпред няма врата, за да могат да се мятат там куфари. Моделът приключва службата си през 1955г, когато градската полиция забранява ползването на таксита произведени преди войната. Сега този екземпляр вози туристи из музея от време на време:




Двигателят му 27кс изглежда така:




Старовремски офис на таксиджии:



не може без канче за чай и бутилка мляко

[Asteri]

От: Ретро машини - снимки

Трактор Фордсън, 1942г, работил до 1966г - мести трамваи, автобуси и тролейбуси в лондонско депо. 24кс, тежи 1.7т. Не му е издавана регистрационна табела, защото не е излизал на обществен път. Зад него е грамаден "Стандарт":




"Стандарт", модел "Вангард" от 1953г. Един от първите дизелови модели в страната, както и сред първите модели с истински багажник отзад. Карана е до 1992г :




вътре е учудваща липса на лукс:



странното британско изчадие - триколка Reliant, 2000г, популярна сред пенсионери-шегаджии. На завои се държи като пиян моряк...




инвалидно бъги, 1961г








Мопед Demm "Dove" от 1974г, 50сс. Марката не е популярна на Острова, въпреки че е много икономичен - харчи малко над 1/100.




Автомобил събира сено 1939г - изобретение на местен жител, който ползвал стари коли за да събира сеното по-скоростно. Големите, здрави американски коли били идеални , като това "Де Сото" от Крайслер. На пръчката зад него се вее червен предупредителен флаг, защото теренът действа и като летище:




Американският Форд Т излиза 1908г, английският му вариянт се произвежда 1911-27г в Манчестер (в района Олд Трафорд, където сега е стадиона на Манчестер Юнайтед ). Снимката е от автомобилно изложение през 1912. Струвал е 135 лири:




офисът на старовремски авто-сервиз:



Най-важното оръдие на труда е чайника


пожагасител от ранния ХХв:



пожарна каруца:





и пожарен кран, английските са в шахта под улицата - на знака с жълтото Н отгоре е отбелязано с какъв капаитет е крана и на колко метра се намира. Нямаше време да се изчете всичко и не разбрах дали тръбата и ръчката за крана си я носят пожарникарите, или също се съхраняват в шахтата.



Парен камион-цистерна за почистване на крайпътната канализация, моделът действа 1903-37г. И стандартната процедура на всяко работно място - един работи трима гледат




Британската любоФ към караваните започва още през 1885г, с първата нарочно построена каравана предназначена за пътуване за удоволствие (марка Бристол). Изглеждала е така:



Първия "Караванен клуб" се формира 1907г, а моделите влачени от кола тръгват от 1919г нататък с марката Eccles. Народните по-евтинки каравани се появяват заради недостига на качествени материали след Втората световна.
Ако някой се чуди защо има кърпа на вратата - за бърсане на чинии е (процедурата е задължителна заради варовитата вода, без бърсане всичко става на петна). И понеже чай се пие непрекъснато, миенето и бърсането също са непрекъсната дейност









Точно до музея е парк със статични каравани, предпочитан начин за почивка:

[IvanIvanovi]

От: Ретро машини - снимки



това, отляво, не е ли Трабант?