Ретро машини - снимки

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Преди около година и половина се озовах в град Огден в щата Юта, САЩ. В града си имаше музей. Един такъв малък - събран в бившата гара на града. В музея имаше и колекция ретро автомобили. Колекцията не беше голяма. Нямаше и простор да се снимат всичките.
Ето снимки на няколко от най-интересните коли:



И за двете коли за съжаление не запомних нищо, а записки не си водих.
Само за втората кола, че е била собственост на някаква звезда от 30-те.

Следващите три снимки са на „Кадилак“ серия 452 от 1930 година. Спортен седан за 5 пасажера с тегло 2 600 килограма, 175 к.с., максимална скорост 160 км/ч, двигателя е 16 цилидров V-образен с обем 7,4 литра. Колата е със сервоусилвател на спирачките. Всеки един от блоковете от по 8 цилиндъра захранва с въздух от собствен филтър, има отделен карбуратор и отделно делко. Купето е с алуминиеви панели върху дървена рама, изработено по поръчка от „Флийтуд“.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

На другия ден в Огден имаше парад в чест на "Деня на първопроходците". Не разполагах с време да изгледам целия парад, но заснех една ретро пожарна:





А този пикап го снимах просто на улицата в Сан Франциско:


По пикапа личаха много следи от недовършено или нескопосно "хот-родване".

Както и този "Кадилак" от 1969 година, според твърдението на собственика:



Той си беше оригинален от всякъде. Според мен не беше виджал даже пастиране никога.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Eдна пожарна кола „Щуц“ от 1921 година. Тaзи конкретно е била на служба до 1962 година в Индианаполис.








Двигател 6 цилиндров, 9144 куб. см. 54 конски сили.
Намира се в автомобилния музей на град Такома, щат Вашингтон, САЩ.

Все ми се струва, че тези камиони от 20-те години, пък и съвременните им пожарни, са боядисвани в ателието на някой цирк. Просто количеството хром, месинг и кантове от златен бронз ми се струват над нормалното. Но пък точно това ме накара да направя тези снимки.

[дядо владо]

От: Ретро машини - снимки

[ATTACH=CONFIG]903210[/ATTACH]
По пикапа личаха много следи от недовършено или нескопосно "хот-родване".....

Това си е отделно течение в техния да го наречем "дизайн", нарича се "рат род"

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Това си е отделно течение в техния да го наречем "дизайн", нарича се "рат род"

Американския дизайн, дето го видях там, наистина много пъти беше "дизайн". Особено при разни тунинги. Както един колега тук във форума се беше изказал "Правено от вогоните". Но това наистина приличаше на нещо зле започнато и недовършено.
На много места имаше ръжда, избила през тази боя и лоши заварки. Никела беше некадърно сложен.

Поотремонтиран "Ford -Falcon" (сокол) от началото на 60-те години на съседна улица:

Но пак изглеждаше драстично по-добре. Да не говорим, че се съчетаваше чудесно с графита отзад.

[Ivan_J]

От: Ретро машини - снимки

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Така и така съм започнал, да ви покажа и останалите си снимки от „Музея на американските автомобили“ в Такома, Вашигтон, САЩ.
( https://www.americascarmuseum.org/ )
Сградата на музея е в края на центъра. От далеч прилича на изтеглен на сушата кит или на обърната лодка.
Интересното започва още от входа, преди човек да си купи билет – една колекция мотоциклети:



Този мотоциклет е чистак-бърсак нов. Модел 2015г. „Индиан Чийф – Винтидж“. На 22 август 2015 трябва да е бил разигран на томбола с цена на билетчето 20 долара или 6 билета за 100 долара. И вече да не е там.

Другите вече си бяха истински експонати.

“Harley-Davidson VLH-80” от 1936-та година:


„Индиан Скаут“ от 1926-та:


„Йейл 4П“ от 1912 година:


„Тор модел У“ от 1916-та:


И един интересен екземпляр, макар и не ретро – „Флинтмобила“, създаден от Джордж Барис, използван при снимането на „Семейство Флинтстоун“ през 1994 година.



Всъщност това е голф количка, накичена с декорация от фибростъкло.

Следва нещо от зоната на фантастиката – „Пулс“ на „Оуоссо“ от 1986 година

Това е мотоциклет, задвижван от мотор на „Ямаха“. Дизайна е на самолетния инженер Джим Бед. Произведени са 325 от 1984 до 1990. Имали са изключително ниска консумация на гориво. Изминавали са 100 мили с един галон, което е малко над 2 на сто.

И една местна състезателна кола, създадена в Такома през 1949 година

Иначе звучи скромно като възможности – 4 цилиндъра, 1600 куб. см.

Това до тук, заедно с пожарната от преди два поста беше така да се каже за загрявка, пред касите. Зад касите следваха 4 етажа експозиция, в която са събрани няколко частни колекции.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Експозицията започва с „Мускулестите коли на Америка“. Общо взето коли от преди петролната криза, когато разхода е нямал значение, особено в САЩ. Двигателите са все 8 цилиндрови с кубатури като на камиони. Всичките са двувратки. Интересно, но на много малко коли видях обявени характеристики като максимална скорост или мощност на двигателя. Даваха главно обема на двигателя. Въобще информацията за колите беше доста пестелива. Тук поне бяха сложили до всяка кола табелка поне с марката.

„Шевролет Камаро Йенко 427“ от 1969г:

Двигател „Шевролет ZL-1” с почти 7 литра (427 куб. инча) обем, изцяло алуминиев. Това не е серийна кола. Доработвани са от „Йенко“, като са им слагани максимално мощните двигатели, които са можели да понесат купетата.

„Понтиак GTO“ от 1967г.:




„Буик Гран Спорт GSX“ от 1970.:


„Понтиак GTO“ от 1964:




„Олдсмобил“ от 1972:


„Буик Скайларк GS“ от 1966г.:



Създаден е да конкурира „Форд Мустанг“. Екипиран е с двигател от 401 куб. инча (6,571 литра), 325 к.с.

„Форд Торино Фастбек“ от 1970:


„Форд“ от 1966:

Интересно, но на тази кола модела се казва „7 литра“.

„Форд Галакси 500XL“ от 1963:


„Плимут Роуд Рънер“ от 1969


„Додж Супер Бии“ от 1969:

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

След това започваше секция с пикапи на „Форд“.

„Форд F-205 Рейнджър XLT“ от 1971:


„Форд Ф 100“ от 1954-та:


„Форд Ф1 Рейнджър“ от 1951-ва:



Този е „фургон“ върху шаси на пикап.

А този е пикап пак от същия модел:



А тук са два автомобила „Форд Ф 100“. Левият е от 1964 година, а десния от 1959 година:


И една обща снимка с поредния „Форд Ф 100“ най-отпред:


Музея беше на четири етажа, като се влиза на най-горния. Покрива на сградата, който и оформя последния етаж, има конструкция като обърната лодка. Всички елементи от корпуса на лодката се виждаха:


Колекцията пикапи беше от страната на остъклената стена.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Връзката между етажите ставаше по две рампи от двете страни. Аз тръгнах да слизам по лявата, гледано от остъклената стена.
Експозицията по тази рампа беше посветена на изработените по поръчка луксозни коли през периода от Първата световна война до към средата на 30-те години на 20-ти век.
В този участък даже нямаше на всяка кола табелка каква е.

„Кадилак“ от 1918:


„Pierce Arrow”- „Пробиваща Стрела“ от 1916-та:


„Ролс-Роис“:


Неизвестна за мен:

Ето и емблемата увеличена:


И още една неизвестна за мен:



Предполагам, че над радиатора е хрътката на „Линкълн“. Но никаква повече информация нямам.

А това е нещо около което се въртях доста и цъках – „Дюзенберг“ модел J от 1930 година.

Този много ми прилича на колата във филма „Великия Гетсби“, версията с Леонардо ди Каприо. Не би трябвало да е същия, защото действието на романа се развива през 1922 година, когато се е произвеждал само модел „А“.

А почти срещу „Дюзенберг“-а имаше табло с какви са били цените и заплатите 1930-та година:

„Форд А“ – 1 200 долара, поръчков „Дюзенберг“ с „всички екстри“ – 20 000 долара, шаси на „Дюзенберг“ – 8 500 долара, „Пакард 8“ – 7 250, средна цена на нова кола – 640 долара, шоколад „Хърши“ – 5 цента. Средна годишна заплата на квалифициран работник в производството – 1 500 долара. Замислям се къде сме били ние по това време и кога наш работник с по-малко от половината си годишна заплата ще може да си купи средната нова лека кола.

Продължавам с още две неизвестни коли, без табелки пред тях:



Първата трябва да е „Линкълн“, съдейки по фигурката над радиатора, но нищо повече.

И един „Линкълн“ от 1923-та:


След това започна по-слабо систематизирано излагане на различни експонати.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Продължавам с експозицията на музея.

Мотоциклет „Поуп 18Л“ от 1918 година, който е принадлежал на Стив Маккуин през 70-те:


„Плимут Супербърд“ от 1970-та:



И така „Студебейкър“ от 1951 година от ляво. Колата е била от много добрите за времето си – 6 цилиндров двигател 85 к.с. с обем малко под 2,8 литра. От дясно е „Додж“ от 1955-та:


Отляво – „Кадилак“ от 1969-та, от дясно „Линкълн“ от 1942-ра:


От ляво на дясно: „Рио“ – 1913, „Даймлер тип 20“ – 1913, „Нешънъл“ 1916:


„Континентал“ 1956-та, „Линкълн“ 1939:


„Форд“ –ове от 1923, 1932 и 1928-ма година:


„Крайслер 300“ от 1961 година:


„Понтиак“ – 1960-та:


„Пакард“ с удължена колесна база от 1946-та:


И нещо с дървени врати, което означава произведено през Втора световна война:
:
Просто тогава желязото е било с лек недостиг и каквото е можело, е правено от дърво.

И продължавам с груповите снимки „Дюран“ 1929-та, „Хъпмобил“ 1909-та, „Форд А“ от 1929-та:


„Пакард“ 1957-ма, „Буик“ – 1960-та:


„Крайслер“ 1940-та, „Плимут“ 1977-ма:


„Корд“ от 1937-ма:

Тази кола е била доста напредничава за времето си. Имала е предно предаване, което е позволило да се свали височината. Двигателя и е бил от „Линкълн“ – 4,7 литра, 125 к.с. V8.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Четири мотоциклета „Дукати“:

Най-ляво – „Дукати 916“ от 1995-та, в средата горе „Дукати 750 Спорт“ от 1972-ра, в средата долу „Дукати Марк 3 Диана“ от 1962-ра и най-дясно „Дукати 750 Лагуна Сека“ от 1986-та.

“Шевролет“ от 1946-та:


Друг „Шевролет“ от 1966-та


По рампата към следващия етаж надолу бяха подредени големи комбита. Покрай тях нямаше никаква табела показваща какво е изложено. Съдейки по сходен дизайн и емблеми бяха:
„Линкълн“:




„Шевролет“:


„Форд“:


Нещо неизвестно за мен:


И предполагам „Буик“:


Общото между всичките коли на тази рампа беше големия им размер. Американски пълноразмерни автомобили от преди бензиновата криза. Част от тях бяха оборудвани със седалки в багажника и в първите три със сигурност можеха да седнат по 10 човека.

„Крайслер 300Е“, този път от 1959-та година:

Този автомобил е от ограничена серия – затова си има „Е“. Оборудван е с 380 к.с. двигател V8, 7 063 куб. см. Като особена гордост е, че тази кола е в напълно оригиналния си вид, само на 14 580 мили с оригиналния си двигател.

„Кадилак“ от 1955, който е бил преправян – свалили са покрива малко надолу и са махнали част от хрома:

В момента тази кола е с двигател V8, 5 424 куб. см. 160 к.с. от „Кадилак Елдорадо“ от 1958-ма или поне така пише на табелката.

А това е много подобен „Кадилак“ пак от 1955-та година (в ляво), но в по-оригинален вид. Интересно, че описанието на двигателя се различаваше само по конските сили – 270:


А дясната кола е пак „Кадилак“, но от 1959-та година. Ето я колата отново:

Двигателя е V8, 6 390 куб. см., 325 к.с.

Експозицията беше много богата и трудно бих я снимал цялата. Да не говорим, че част от колите бяха с дизайн правен от вогоните (кой са вогоните – вижте в „Пътеводителя на галактическия стопаджия“). Може би трябваше да снимам и някоя от тези коли, за да се убедите нагледно, че не се препоръчва карането им в сумрачно време, щото народа много ще се плаши. Предпочетох да снимам тези, които на мен ми харесват или поне не са ми много грозни.

[Alexr]

От: Ретро машини - снимки

Постепенно охраната почна любезно, но и досадно да напомня, че музея затваря.

Докато излизах снимах няколко експериментални коли като този електромобил от 1912-та:


Парен автомобил от 20-те години на 20 век:


И миниатюрно електромобилче от 70-те годни:


Познатото ни истинско „Мини“ на „Остин“ – това е от 1974-та:


„Лотус“:


„Триумф“:


„Нортън“ от 1962 година:

745 куб. см. 55 к.с.

И нещо, което предполагам, че е „Ягуар“:


След което напуснах самата експозиция и се качих в кафето на музея. От там се виждаше горната зала:


Ами това е от музея на автомобилите в Такома.

[VULKAN]

От: Ретро машини - снимки

Благодаря за снимките и подробното описание! А ,,дюзенберга" от 1930 та, е неустоимо красив.

[bochkata]

От: Ретро машини - снимки

Красиви автомобили.
Благодаря за споделянето!