Tweet
Здравейте, колеги. Повода да пусна темата е една машина, притежание на близък мой приятел и колега. Автомобилът е наследствен ВАЗ 2101, произведен 1984 г. и закупен нов от Кореком. Не беше се движил отдавана - още е със соц. номера и на около 80-90 000 кm (забравих точно колко бяха, но цифрата беше в този диапазон). Понеже настоящия собственик (син на закупилите автомобила) отдавна има друг автомобил, а и след като родителите му почнаха за кратък период един след друг през 90-те години на миналия век, въпросната машина стоя дълги години под едно дърво на тиха софийска улица пред блока на приятеля ми. В края на миналата година той реши, че ще я премести в двора на работата ни в следствие на все по-намаляващите места за паркиране и разправии със съседи. Аз до тогава не подозирах истинското състояние на автомобила, защото честно казано на външен вид не ловеше око - знаете, захабена боя, спаднали гуми, наслоени прах и мръсотия от годините, тъблото беше покрита със стар чаршаф и т.н. Един съботен следобед закачихме акумулатор, напомпихме гумите, прегледахме гумените съединения, почерпихме карбуратора с малко бензин и опревергавайки очакванията ми, машината запали. Работим в покрайнините на София и разстоянието, което трябваше да изминем беше около 14-15 km. Съзнавайки, че съм в сериозно нарушение и надявайки се, че няма да имаме среща с органите на реда, потеглехме - аз напред с ладичката, а отзад приятеля ми с неговия опел. Излязохме на бул. България и от там на околовръстното, посока Люлин. Двигателят работеше като швейцарски часовник, а возията направо ме изуми! Изобщо не очаквах това от бабичката. 
Единствената нередност, коато забелязах беше лекото задържане на спирачките, предполагам от клеясалите спирачни цилиндърчета. Стигнахме без проблем до разклона за Банкя, където на хоризонта не се вясваше никаква кола и аз реших да настъпя педала по-сериозно. Пътят беше без никави завои и стрелката на скоростомера плавно достигна 130 km/h, след което намалих. Вкарах я в двора на работата, паркирах и излязох. Приятеля ми слезе от опел и учудено попита, защо съм се ухилил така идиотски насреща му. Боже мой, викам му, та това си е на практика почти нова лада! Възкреси спомените за бащината ми жигулка, набор 1972 г. на която едно време се учех да карам, още непълнолетен през соц времената. Казах му, че машината е в чудесна форма и заслужава едно истинско и старателно възстановяване. Зимата мина и вчера с изумление, разбрах, че моя приятел е решил, че ако не намери човек, който да вземе машината ще я дава за скраб.
За това и реших да пиша тук с надеждата, че някой ще прояви интерес, защото ладичката не заслужава такава съдба. В момента няма снимки, но в понеделник (24.03.2011 г.) ще я снимам подробно и ще ги кача тук. Ако някой има интерес или въпроси ще се радвам да отговоря.
Единствената нередност, коато забелязах беше лекото задържане на спирачките, предполагам от клеясалите спирачни цилиндърчета. Стигнахме без проблем до разклона за Банкя, където на хоризонта не се вясваше никаква кола и аз реших да настъпя педала по-сериозно. Пътят беше без никави завои и стрелката на скоростомера плавно достигна 130 km/h, след което намалих. Вкарах я в двора на работата, паркирах и излязох. Приятеля ми слезе от опел и учудено попита, защо съм се ухилил така идиотски насреща му. Боже мой, викам му, та това си е на практика почти нова лада! Възкреси спомените за бащината ми жигулка, набор 1972 г. на която едно време се учех да карам, още непълнолетен през соц времената. Казах му, че машината е в чудесна форма и заслужава едно истинско и старателно възстановяване. Зимата мина и вчера с изумление, разбрах, че моя приятел е решил, че ако не намери човек, който да вземе машината ще я дава за скраб. За това и реших да пиша тук с надеждата, че някой ще прояви интерес, защото ладичката не заслужава такава съдба. В момента няма снимки, но в понеделник (24.03.2011 г.) ще я снимам подробно и ще ги кача тук. Ако някой има интерес или въпроси ще се радвам да отговоря.
Коментар