Tweet
.
"Гаджето на майстора"
През 1992год. купих първата си западна кола- Фиат Типо. Тогава почти нямаше Типо по улиците и аз си карам колата с мисълта, че всички са еднакви.
Обаче постепенно започнаха да се явяват доста коли Фиат Типо и забелязах, че моята се различава твърде много от всички други, особено в купето.
С огромен електрически люк, с 4-5 стъклени панела и се отваряха по различни начина. Кормилото, беше метално с малък диаметър, а обръча облечен с махагон.
Таблото, скоростния лост и по вратите също имаше махагон. Тапицерията беше луксозна за разлика от другите в серията.
Навсякъде в купето имаше малки плочки като герб и гравирано име и подпис, включително и отвън на боята с името - Енцо Нарди.
Това Типо го юрках много яко. Беше бензин 1.4 и двигателя мъркаше като самобръсначка. Карах го с кеф 6 години без проблми.
............................................................................
Накратко за "гаджето на майстора"
Понякога, баш шефа на завода за дадена марка кола, специално поканен ас или известно име в тази област
облича работни дрехи и слиза на поточната линия при народа.
Там прави популизъм и започва да пита работниците, как са, какво правят, доволни ли са от заплащането и такива разни пинизи.
После казва: свалете ми от конвейра няколко коли и той лично започва да ръководи туинговането.
Накрая се инкрустира подписа и името на много места, да се знае кой ги е киприл
и пускат колите в търговската мрежа на серийна цена.
/повече подробности в книгата "Колела" от Артър Хейли/
"Гаджето на майстора"
През 1992год. купих първата си западна кола- Фиат Типо. Тогава почти нямаше Типо по улиците и аз си карам колата с мисълта, че всички са еднакви.
Обаче постепенно започнаха да се явяват доста коли Фиат Типо и забелязах, че моята се различава твърде много от всички други, особено в купето.
С огромен електрически люк, с 4-5 стъклени панела и се отваряха по различни начина. Кормилото, беше метално с малък диаметър, а обръча облечен с махагон.
Таблото, скоростния лост и по вратите също имаше махагон. Тапицерията беше луксозна за разлика от другите в серията.
Навсякъде в купето имаше малки плочки като герб и гравирано име и подпис, включително и отвън на боята с името - Енцо Нарди.
Това Типо го юрках много яко. Беше бензин 1.4 и двигателя мъркаше като самобръсначка. Карах го с кеф 6 години без проблми.
............................................................................
Накратко за "гаджето на майстора"
Понякога, баш шефа на завода за дадена марка кола, специално поканен ас или известно име в тази област
облича работни дрехи и слиза на поточната линия при народа.
Там прави популизъм и започва да пита работниците, как са, какво правят, доволни ли са от заплащането и такива разни пинизи.
После казва: свалете ми от конвейра няколко коли и той лично започва да ръководи туинговането.
Накрая се инкрустира подписа и името на много места, да се знае кой ги е киприл
и пускат колите в търговската мрежа на серийна цена.
/повече подробности в книгата "Колела" от Артър Хейли/
Коментар