Tweet
От: Издирвам Булгар Рено 8
или по-точно:
В средата на 60-те години по инициатива на ДСП “Булет” е създадено сдружение с ДСО “Металхим”, чиято цел е усвояване производството на леки автомобили.
По това време, приоритет в дейността на ДСП “Булет” е търговията със стоки от всички сфери на леката и тежката промишленост. Идеята е със свободни средства, осигурени от валутния резерв на двете предприятия да започне вноса на готови автомобилни комплекти, а техния монтаж в България да бъде обезпечен от резервните мощности на отбранителната промишленост, в лицето на Държавно стопанско обединение "Металхим", което по това време включва всички военни заводи в България. Още преди взимането на такова решение, у нас вече са разглеждани няколко чуждестранни оферти за подобно сътрудничество от страна на Рено, Фиат, Симка, Алфа Ромео и др., като най-изгодно се оказва предложението на Renault. (Първата оферта на френската компания за производството на моделите Renault 4 и 4L в България е внесена на 27 май 1963 г.).
На 30 юли 1966 г. е издадено постановление на МС, което дава правото на ДСО “Металхим” да започне преговори с Renault, с посредничеството на ДСП “Булет”, като първоначално е било запланувано монтажът да се извършва в гр.Червен бряг.
Във в-к ”Работническо дело”, бр.261 от 18 септември 1966 год. се появява официално съобщение за сключен договор между ДСП “Булет” и Renault, а само два дни по-късно на Пловдивския мострен панаир са изложени 10 броя леки автомобили Renault 8, които (по неофициални данни) са сглобени във Военния завод в Казанлък. Колите носят означение “Bulgarrenault”, а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трикольорна лента с надпис “Булет”.
На 21 септември 1966 г. във в-к “Работническо дело” е публикувано изказване на един от директорите на Renault, относно сключения договор с ДСП “Булет”, в който се предвижда през 1970 г. в България да бъдат монтирани над 10 000 броя леки автомобили Renault 8.
Ръководители на проекта по изграждането на монтажен завод на Renault у нас, са инж.Оберже от френска страна, и директорите на ДСП “Булет” Емил Разлогов и на ДСО “Металхим” ген. Ямаков от българска страна. Технически ръководител става инж. Стефан Вапцаров, а за началници по експорта на леки автомобили към ДСП “Булет” са назначени Атанас Тасков и Георги Младенов. По същото време група от български специалисти е командирована в Държавните заводи Renault, където изкарва тримесечен стаж.
Първоначално Франция доставя всички необходими детайли и компоненти, но тенденцията е да се пристъпи към прогресивен монтаж, който в крайна сметка да доведе до усвояване на голяма част от тяхното производство в България.
През 1967 г. монтажната линия се премества в Пловдив, където по същото време приключва строежа на специално проектирания за целта нов завод, разположен на “Асеновградско шосе”. До неговото официално влизане в експлоатация, за монтажно хале временно е приспособена палата № 10 в Панаирното градче.
Фабриката функционира до 1970 г. и освен с напълно автоматизираната поточна линия, тя е оборудвана и с едни от най-модерните в онези години заваръчни и бояджийски агрегати, чиято обща стойност възлиза на 15 милиона долара.
През 1967 г. от наша страна са експортирани 16 000 комплекта крикове и манивели за Франция, а през 1968 г. е предвидено техния брой да се увеличи на 100 000. Тогава е запланувано производството да нарасне на 3000 автомобила годишно, но до такъв респектиращ обем така и не се стига...
До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила Булгаррено 8 и 10, при цена на доставените комплекти 6 милиона долара, което значи средно по 1500 долара на автомобил. Първите готови екземпляри са предложени на нашия пазар през февруари 1967 г., което е съобщено официално и в бр.2 на в-к “Авто-Мото”, като посочената там цена е 5500 лева, но крайната пазарна стойност на двете разновидности, фиксирана впоследствие е съответно 6100 лева за Булгаррено 8 и 6800 лева за Булгаррено 10.
Една сериозна част от тях се продава и в чужбина. В периода 1967-1969 г. например, е експортирана серия от 500 автомобила Булгаррено 10 за Югославия, а през 1970 г. партида от 300 (според други данни 900) автомобила Булгаррено 8 и 10 заминава за Австрия. Наши клиенти стават и някои страни от Близкия изток.
В началото на 1970 г. производството на Булгаррено е преустановено.
Първоначално публикуван от Теодор МБ
Преглед на мнение
В средата на 60-те години по инициатива на ДСП “Булет” е създадено сдружение с ДСО “Металхим”, чиято цел е усвояване производството на леки автомобили.
По това време, приоритет в дейността на ДСП “Булет” е търговията със стоки от всички сфери на леката и тежката промишленост. Идеята е със свободни средства, осигурени от валутния резерв на двете предприятия да започне вноса на готови автомобилни комплекти, а техния монтаж в България да бъде обезпечен от резервните мощности на отбранителната промишленост, в лицето на Държавно стопанско обединение "Металхим", което по това време включва всички военни заводи в България. Още преди взимането на такова решение, у нас вече са разглеждани няколко чуждестранни оферти за подобно сътрудничество от страна на Рено, Фиат, Симка, Алфа Ромео и др., като най-изгодно се оказва предложението на Renault. (Първата оферта на френската компания за производството на моделите Renault 4 и 4L в България е внесена на 27 май 1963 г.).
На 30 юли 1966 г. е издадено постановление на МС, което дава правото на ДСО “Металхим” да започне преговори с Renault, с посредничеството на ДСП “Булет”, като първоначално е било запланувано монтажът да се извършва в гр.Червен бряг.
Във в-к ”Работническо дело”, бр.261 от 18 септември 1966 год. се появява официално съобщение за сключен договор между ДСП “Булет” и Renault, а само два дни по-късно на Пловдивския мострен панаир са изложени 10 броя леки автомобили Renault 8, които (по неофициални данни) са сглобени във Военния завод в Казанлък. Колите носят означение “Bulgarrenault”, а на горния ляв ъгъл на предното стъкло има трикольорна лента с надпис “Булет”.
На 21 септември 1966 г. във в-к “Работническо дело” е публикувано изказване на един от директорите на Renault, относно сключения договор с ДСП “Булет”, в който се предвижда през 1970 г. в България да бъдат монтирани над 10 000 броя леки автомобили Renault 8.
Ръководители на проекта по изграждането на монтажен завод на Renault у нас, са инж.Оберже от френска страна, и директорите на ДСП “Булет” Емил Разлогов и на ДСО “Металхим” ген. Ямаков от българска страна. Технически ръководител става инж. Стефан Вапцаров, а за началници по експорта на леки автомобили към ДСП “Булет” са назначени Атанас Тасков и Георги Младенов. По същото време група от български специалисти е командирована в Държавните заводи Renault, където изкарва тримесечен стаж.
Първоначално Франция доставя всички необходими детайли и компоненти, но тенденцията е да се пристъпи към прогресивен монтаж, който в крайна сметка да доведе до усвояване на голяма част от тяхното производство в България.
През 1967 г. монтажната линия се премества в Пловдив, където по същото време приключва строежа на специално проектирания за целта нов завод, разположен на “Асеновградско шосе”. До неговото официално влизане в експлоатация, за монтажно хале временно е приспособена палата № 10 в Панаирното градче.
Фабриката функционира до 1970 г. и освен с напълно автоматизираната поточна линия, тя е оборудвана и с едни от най-модерните в онези години заваръчни и бояджийски агрегати, чиято обща стойност възлиза на 15 милиона долара.
През 1967 г. от наша страна са експортирани 16 000 комплекта крикове и манивели за Франция, а през 1968 г. е предвидено техния брой да се увеличи на 100 000. Тогава е запланувано производството да нарасне на 3000 автомобила годишно, но до такъв респектиращ обем така и не се стига...
До 1970 г. в Пловдив са изработени общо около 4000 автомобила Булгаррено 8 и 10, при цена на доставените комплекти 6 милиона долара, което значи средно по 1500 долара на автомобил. Първите готови екземпляри са предложени на нашия пазар през февруари 1967 г., което е съобщено официално и в бр.2 на в-к “Авто-Мото”, като посочената там цена е 5500 лева, но крайната пазарна стойност на двете разновидности, фиксирана впоследствие е съответно 6100 лева за Булгаррено 8 и 6800 лева за Булгаррено 10.
Една сериозна част от тях се продава и в чужбина. В периода 1967-1969 г. например, е експортирана серия от 500 автомобила Булгаррено 10 за Югославия, а през 1970 г. партида от 300 (според други данни 900) автомобила Булгаррено 8 и 10 заминава за Австрия. Наши клиенти стават и някои страни от Близкия изток.
В началото на 1970 г. производството на Булгаррено е преустановено.
Коментар