Tweet
Честито на всички именици и на хората, свързани с армията.
Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга
Цитатите по-долу са от тук: praznuvai.com.
Имен ден празнуват носещите имена: Георги, Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гиргин, Гиргина, Гинка, Гюро, Гюрга
Цитатите по-долу са от тук: praznuvai.com.
Най-често свети Георги е изобразяван на бял кон, убиващ змей с копието си. Легендата, която е причината за това тъй популярно изображение, разказва за едно чудо, случило се близо до град Вирит (днешен Бейрут) недалеч от град Лида, където почивало тялото на светеца. В едно езеро, разположено в близост до град Вирит, живеел змей човекоядец. Той често обикалял околността и много от жителите на града ставали негови жертви, а когато доближавал градските стени отровният му дъх повалял тези, които го вдишвали. Разбира се, гражданите неведнъж се опитали да се справят с проблема, но уви.
Накрая се наложило да се обърнат за помощ към царя. Той, за да укроти змея, издал заповед всеки ден да му предават по едно дете и така, заситен, да не закача останалите. И така ден подир ден водили по едно от децата си край езерото, в жертва на змея човекоядец. Накрая дошъл ред и на царя да изпрати дъщеря си. Ще не ще - трябвало да спази заповедта, която сам бил издал. И така той наредил на собственото си дете да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, младата девойка се свила уплашена и тихо заплакала. В този момент се появил свети Георги на бял кон и я попитал защо стои там и плаче. Тя, понеже не искала и той да бъде погубен, му извикала да се маха, но свети Георги разбрал каква е работата, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже за пояса си и да го завлачи в града.
Като я видяли да се връща с чудовището съгражданите й се уплашили, но свети Георги ги успокоил и им казал, че вече няма от какво да се боят, защото Исус Христос го бил изпратил, за да ги спаси от това зло и да повярват в Него. С изричането на тези думи той отрязал главата на змея и всички мигом прославили Бога и до един се покръстили.
По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората - това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо - избликнал извор с жива вода, която лекувала болните тялом и духом.
Накрая се наложило да се обърнат за помощ към царя. Той, за да укроти змея, издал заповед всеки ден да му предават по едно дете и така, заситен, да не закача останалите. И така ден подир ден водили по едно от децата си край езерото, в жертва на змея човекоядец. Накрая дошъл ред и на царя да изпрати дъщеря си. Ще не ще - трябвало да спази заповедта, която сам бил издал. И така той наредил на собственото си дете да облече най-хубавата си премяна и да отиде на брега на езерото.
Когато змеят излязъл, младата девойка се свила уплашена и тихо заплакала. В този момент се появил свети Георги на бял кон и я попитал защо стои там и плаче. Тя, понеже не искала и той да бъде погубен, му извикала да се маха, но свети Георги разбрал каква е работата, препуснал с коня си срещу змея и го пробол с копието си. После наредил на момичето да го върже за пояса си и да го завлачи в града.
Като я видяли да се връща с чудовището съгражданите й се уплашили, но свети Георги ги успокоил и им казал, че вече няма от какво да се боят, защото Исус Христос го бил изпратил, за да ги спаси от това зло и да повярват в Него. С изричането на тези думи той отрязал главата на змея и всички мигом прославили Бога и до един се покръстили.
По-късно на същото това място издигнали две църкви: първата, прославяща името на Божията майка, а втората - това на свети Георги. Когато освещавали храма, се случило и друго чудо - избликнал извор с жива вода, която лекувала болните тялом и духом.
Денят на храбростта, 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батемберг учредява военния орден “За храброст” - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от девети януари същата година се постановява честването на празника. В началото отбелязването на празника е подчертано скромно. Церемонията включва панихида в гарнизоните, поздравления и обяд за кавалерите на ордена “За храброст”, ограничени военни паради, главно в София. По-късно цар Фердинанд придава по-голямо значение и пищност на честването.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена “За храброст”. Тържеството завършва с военен парад.
До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.
След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. - 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г.
В най-ново време Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август - денят на решителните боеве при Шипка. Две години, 1991 и 1992, българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май отново заема полагащото му се място в празничния календар на армията като Ден на храбростта и празник на Българската армия.
. Честито 
Коментар