Tweet
Най-незабравимият рожден ден ми подари форумът за 18годишнината ми!
Отначало ли да започвам да разказвам...? -Ми аз всъщност началото не го знам, обадиха ми се за края
Нещата за мен започнаха от телефонен разговор с Влади в четвъртък, че ще се прави изненада на съфорумник и се събираме на кръчма да уточним нещата. Венци бил поръчал на Влади да ме вземе, че вече съм имала опит с лъгането в подобни акции.
Приемам с радост и дяволито блясъче в очите как ще преметнем още някого 
Пустото любопитство, дето убило котката не ме остави и мен и започвам да разпитвам за какво по-точно става дума, къде е темата да прочета. Питам Влади той вика "Ааа има една тема, ама е 10 страници изобщо не съм я чел, там някъде е, ама може вече Венци да я е махнал". Обръщам форума, ама я няма и няма темата. Питам Пепи, викам "Разбрах, че някаква изненада се гласи, ама аз не съм разбрала, къде е темата за прочета". Пепи забавя малко, уж я търси и ми отговаря "Аа Веци я е скрил, няма я". Вярвам!
Взима ме Влади от училище и незнае уж и той какво ще се случва, Джорджо имал пръст в нещата и не казвал какво ще става до последно и караме уж към Симеоново, само че се забиваме в най-голямото възможно задръстване, на моя учуден поглед ми се обясни, че на Плиска станала катастрофа и изобщо не се движат там. Съгласявам се. По едно време звънни Джорджо на Влади да го пита взел ли е крик? Какъв крик?! Нали на кръчма отиваме, тия пак са измислили някаква дивотия, какво ще правят...задавам си въпроси, но пак нищо извън нормалното. Сменяме посоката и ще минем през сервиза на Влади в Дружба да вземе крика. Сега като се сетя минахме за Дружба като за Лом през Лондон...А то просто (в последствие вечерта разбирам) че и други са били в задръстванията и Влади забавя нашето появяване.
Стигаме в сервиза, гледам портата на паркинга отворена, но сама си се питам и си отговарям: "Влади, вие тоя сервиз не го ли затваряте?" "Ааа то охраната седи тука". Влизаме, Влади ми отваря следващата врата, влизам изобщо без да гледам...и тук вече не можех да виждам какво се случва!
Първото, което видях беше че вътре има някой, изобщо без да мога да видя кой и всъщност колко хора има вътре...Оттам започнах да различавам приятели от форума! Всичките с рози, сервиза украсен с балони, много светкавици и пожелания....
И тук настава онова прословуто "стефаново" мълчание...Напълно го разбирам вече! Реакцията ми ще видите на клиповете и снимките! Пълна изненада! Тази част дори нямам думи да я опиша!
В следващия момент видях, че някой бута към мен едно от тези шкафчетата на колеца за инструменти, а върху него грамаден черен куфар. Тук вече започвам да се плаша какво е това, какви са тези инструменти, какво има в куфара, представях си бормаши и някакви такива щуротии. Подканват ме да го отворя, а аз цялата треперех от ...незнам, вълнение, още не беше радост, защото дълго време след това не можех да осъзная какво ми се случва.
С помощ успявам да отговоря куфара и какво да видя - СТРАХОТЕН ФОТОАПАРАТ! С обективи и всякакви непонятни за мен чудесии!
Оттам всички ми подаряват рози,получавам купища пожелания, десетки рози, пожелания, усмивки, целувки. (Гоблин, Джорджо не ме целуна от твое име!
)
Истината е, че каквото и да напиша ще е много бледно през това, което беше реално! Но чувството да видиш как толкова много хора, от различни крайща на страната, приятели, познати и непознати са направили такова нещо за теб е неописуемо! Наистина изпадаш в нещо като транс и не знаеш къде се намираш и какво се случва и да се щипеш не помага..! Изобщо и през главата не ми е минало, че може да е нещо за мен. Бях ентусиазирана как ще зарадваме някой съфорумник и не съм направила никаква връзка, че имам рожден ден утре, никакво, никакво предположение дори!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ИЗНЕНАДАТА! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО! БЛАГОДАРЯ ЗА СТРАХОТНИЯТ ПОДАРЪК!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ МИ ПОДАРИХТЕ НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯТ И НЕЗАБРАВИМ РОЖДЕН ДЕН! НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!
Отначало ли да започвам да разказвам...? -Ми аз всъщност началото не го знам, обадиха ми се за края
Нещата за мен започнаха от телефонен разговор с Влади в четвъртък, че ще се прави изненада на съфорумник и се събираме на кръчма да уточним нещата. Венци бил поръчал на Влади да ме вземе, че вече съм имала опит с лъгането в подобни акции.
Приемам с радост и дяволито блясъче в очите как ще преметнем още някого Пустото любопитство, дето убило котката не ме остави и мен и започвам да разпитвам за какво по-точно става дума, къде е темата да прочета. Питам Влади той вика "Ааа има една тема, ама е 10 страници изобщо не съм я чел, там някъде е, ама може вече Венци да я е махнал". Обръщам форума, ама я няма и няма темата. Питам Пепи, викам "Разбрах, че някаква изненада се гласи, ама аз не съм разбрала, къде е темата за прочета". Пепи забавя малко, уж я търси и ми отговаря "Аа Веци я е скрил, няма я". Вярвам!
Взима ме Влади от училище и незнае уж и той какво ще се случва, Джорджо имал пръст в нещата и не казвал какво ще става до последно и караме уж към Симеоново, само че се забиваме в най-голямото възможно задръстване, на моя учуден поглед ми се обясни, че на Плиска станала катастрофа и изобщо не се движат там. Съгласявам се. По едно време звънни Джорджо на Влади да го пита взел ли е крик? Какъв крик?! Нали на кръчма отиваме, тия пак са измислили някаква дивотия, какво ще правят...задавам си въпроси, но пак нищо извън нормалното. Сменяме посоката и ще минем през сервиза на Влади в Дружба да вземе крика. Сега като се сетя минахме за Дружба като за Лом през Лондон...А то просто (в последствие вечерта разбирам) че и други са били в задръстванията и Влади забавя нашето появяване.
Стигаме в сервиза, гледам портата на паркинга отворена, но сама си се питам и си отговарям: "Влади, вие тоя сервиз не го ли затваряте?" "Ааа то охраната седи тука". Влизаме, Влади ми отваря следващата врата, влизам изобщо без да гледам...и тук вече не можех да виждам какво се случва!
Първото, което видях беше че вътре има някой, изобщо без да мога да видя кой и всъщност колко хора има вътре...Оттам започнах да различавам приятели от форума! Всичките с рози, сервиза украсен с балони, много светкавици и пожелания....
И тук настава онова прословуто "стефаново" мълчание...Напълно го разбирам вече! Реакцията ми ще видите на клиповете и снимките! Пълна изненада! Тази част дори нямам думи да я опиша!
В следващия момент видях, че някой бута към мен едно от тези шкафчетата на колеца за инструменти, а върху него грамаден черен куфар. Тук вече започвам да се плаша какво е това, какви са тези инструменти, какво има в куфара, представях си бормаши и някакви такива щуротии. Подканват ме да го отворя, а аз цялата треперех от ...незнам, вълнение, още не беше радост, защото дълго време след това не можех да осъзная какво ми се случва.
С помощ успявам да отговоря куфара и какво да видя - СТРАХОТЕН ФОТОАПАРАТ! С обективи и всякакви непонятни за мен чудесии!
Оттам всички ми подаряват рози,получавам купища пожелания, десетки рози, пожелания, усмивки, целувки. (Гоблин, Джорджо не ме целуна от твое име!
) Истината е, че каквото и да напиша ще е много бледно през това, което беше реално! Но чувството да видиш как толкова много хора, от различни крайща на страната, приятели, познати и непознати са направили такова нещо за теб е неописуемо! Наистина изпадаш в нещо като транс и не знаеш къде се намираш и какво се случва и да се щипеш не помага..! Изобщо и през главата не ми е минало, че може да е нещо за мен. Бях ентусиазирана как ще зарадваме някой съфорумник и не съм направила никаква връзка, че имам рожден ден утре, никакво, никакво предположение дори!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ПРИЯТЕЛИ! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ИЗНЕНАДАТА! БЛАГОДАРЯ ВИ ЗА ВНИМАНИЕТО! БЛАГОДАРЯ ЗА СТРАХОТНИЯТ ПОДАРЪК!
БЛАГОДАРЯ ВИ, ЧЕ МИ ПОДАРИХТЕ НАЙ-НЕВЕРОЯТНИЯТ И НЕЗАБРАВИМ РОЖДЕН ДЕН! НЕВЕРОЯТНИ СТЕ!
кой разправяше "няма проблем бе, тя ми има пълно доверие". Викам си- да бе да, нали е участвала активно в такива мероприятия, няма да се хване. А ти се хвана! Че ги остави и да те нацелуват /това с червените рози и целуването беше идея на ...
Коментар