Tweet
Ето как започна всичко:
Някъде на събора се роди идеята да направим подарък на iiiopo, SparkyBg и аз подехме организацията. Разпратихме ЛС на потребители тук, във форума, които познаваме и предполагаме, че ще бъдат наши съмишленици. Трябваше да се запази строга тайна. Не можеше да се пише в общата част на форума, защото щеше да се загуби ефекта от изнанадата. Всички поканени споделиха идеята, която от начало беше, да съберем пари и да купим една лебедка на iiiopo... Впоследствие се събрахме повечко хора и решихме да му направим по-пълно оборудване. Събрахме парите, купихме каквото бяхме решили. Дойде моментът на изненадата, тя беше пълна. Ето и темата: Най-ценният ми подарък.
На сбирката, когато връчихме подаръка на iiiopo, докато си казвахме наздраве, се роди идеята да си изберем следваща жертва.
Един от безспорните "кандидати" беше Стефан... След не много мислене, абсолютно еднозначно го решихме.
- Да, но мечтата на Стефан е УАЗ ама не какъв да е а редукторен...
От къде да го вземем, на пазара рядко излиза подобна машина
... да не говорим пък такава в отлично състояние. Тук в плана се включиха Братя Петрови /Венци и Пламен/. Имат такъв, напълно подготвен, оборудван и сервизиран по техните стандарти 
- идеалната машина. При това един от последните купени преди да влезе забраната и само на ~две години. И което е по-важно и двамата изразиха съгласие и готовност да се разделят с него в името на идеята.
Без да му мислим много след срещата още вечерта пуснахме нова тема пак в затворения форум. Увеличихме кръга на съзаклятниците. Схемата беше същата, каним само хора, които познаваме лично, споделят каузата и в никакъв случай няма да издънят работата и да стигне до ушите на Стефан. Та така, на 5.10.2008г отворихме темата и започнахме да обсъждаме всички подробности по събиране на парите, както и сценария по връчване на подаръка. В темата в момента има около 950 поста, само толкова ни трябваха да уточним всички подробности. Долу ще видите част от тях, за да добиете представа какво се случи през последните два месеца...
Предварителен сценарий за Акция N 2:
1. Въведение:
Ранния следобяд , събота, 29.11.2008. Според предварителна уговорка аз се срещам със Стефан. Имаме доста неща за обсъждане, както и разрешаване на един спор относно надежноста на Валтер Р22. Според случая и времето, обсъждаме наши си работи, или посещаваме стрелбището в кв. Герена.
2. Начало на Акцията:
17.00-17.15. Венци Петров, звъни на Стефан. Ако случайно телефонът му е изключен, звъни на моя, защото знае, че сме заедно. В случая няма нищо съмнително, защото и друг път се е случвало, Венци да ме търси по телефона, когато съм при Стефан. Венци притеснено обеснява, че Митко е закъсал някъде сам, или по-точно с някакво момиче... Събота, надвечер, повечето колеги са извън София, а и ситуацията е малко пикантна, та не бива да се вдига много шум. Уговаряме си среща някъде на околовръстното и канал за връзка. За да не скучаят, останалите слушат канала на който си говорим с Венци, при пълно радиомълчание.
3. 17.45-18.00. Пристигаме на мястото (условно т.А).
УАЗ-ът е на 20-30 метра, в страни от точка А (желателно е да е в гора), така, че да не може да се види, ако случайно го осветим с фаровете. Джипката е окичена със сини пръскалки, светещи вентили и обвързана с голяма, червена лента, с панделка отгоре. Около нея, на подходяща дистанция, са разположени 3-4 джипки, така, че когато си включат светлините, да осветят добре УАЗ-ката, както и всички заговорници. Тъмно и тихо!
В точка А ни пресреща Цвети. Разтревожена, може и малко поизкаляна, от опитите да помага да извадят „закъсалата” джипка. Цвети видимо ни се радва, защото вече се е отчаяла, че ще спят в гората.
4. Цвети ни повежда в гората към джипката, за да огледаме ситуацията, като несвързано обеснява как са закъсали. Ние с Венци светим с фенерите ниско в краката си и едва, когато се приближим на 5-10 метра, осветяваме регистрационния номер на УАЗ-ката, на който се мъдри „СТЕФАН”. Две-три секунди, след като осветим номера, още докато Стефан не е осъзнал каква е тази регистрационна табела, Митко, който е в джипката, включва сините пръскалки и евентуално светлините, или само габаритите на джипката (това ще го преценим на място, след проба, за да е по-ефектно). В следващите 2-3 секунди, странично разположени джипки, включват светлините си, за да осветят УАЗ-а. Бурни аплодисменти от всички наоколо, може и някой фоерверк... Митко слиза от джипа и тържествено предава ключовете на Стефан, с две три прости думички му обеснява за какво става дума... Сладват поздравления и пожелания набързо.
5. Изнасяме се към кръчмата за „деловата” част. От тук нататък... ами импровизации...
Някъде на събора се роди идеята да направим подарък на iiiopo, SparkyBg и аз подехме организацията. Разпратихме ЛС на потребители тук, във форума, които познаваме и предполагаме, че ще бъдат наши съмишленици. Трябваше да се запази строга тайна. Не можеше да се пише в общата част на форума, защото щеше да се загуби ефекта от изнанадата. Всички поканени споделиха идеята, която от начало беше, да съберем пари и да купим една лебедка на iiiopo... Впоследствие се събрахме повечко хора и решихме да му направим по-пълно оборудване. Събрахме парите, купихме каквото бяхме решили. Дойде моментът на изненадата, тя беше пълна. Ето и темата: Най-ценният ми подарък.
На сбирката, когато връчихме подаръка на iiiopo, докато си казвахме наздраве, се роди идеята да си изберем следваща жертва.
Един от безспорните "кандидати" беше Стефан... След не много мислене, абсолютно еднозначно го решихме.- Да, но мечтата на Стефан е УАЗ ама не какъв да е а редукторен...
От къде да го вземем, на пазара рядко излиза подобна машина
... да не говорим пък такава в отлично състояние. Тук в плана се включиха Братя Петрови /Венци и Пламен/. Имат такъв, напълно подготвен, оборудван и сервизиран по техните стандарти - идеалната машина. При това един от последните купени преди да влезе забраната и само на ~две години. И което е по-важно и двамата изразиха съгласие и готовност да се разделят с него в името на идеята.Без да му мислим много след срещата още вечерта пуснахме нова тема пак в затворения форум. Увеличихме кръга на съзаклятниците. Схемата беше същата, каним само хора, които познаваме лично, споделят каузата и в никакъв случай няма да издънят работата и да стигне до ушите на Стефан. Та така, на 5.10.2008г отворихме темата и започнахме да обсъждаме всички подробности по събиране на парите, както и сценария по връчване на подаръка. В темата в момента има около 950 поста, само толкова ни трябваха да уточним всички подробности. Долу ще видите част от тях, за да добиете представа какво се случи през последните два месеца...
Предварителен сценарий за Акция N 2:
1. Въведение:
Ранния следобяд , събота, 29.11.2008. Според предварителна уговорка аз се срещам със Стефан. Имаме доста неща за обсъждане, както и разрешаване на един спор относно надежноста на Валтер Р22. Според случая и времето, обсъждаме наши си работи, или посещаваме стрелбището в кв. Герена.
2. Начало на Акцията:
17.00-17.15. Венци Петров, звъни на Стефан. Ако случайно телефонът му е изключен, звъни на моя, защото знае, че сме заедно. В случая няма нищо съмнително, защото и друг път се е случвало, Венци да ме търси по телефона, когато съм при Стефан. Венци притеснено обеснява, че Митко е закъсал някъде сам, или по-точно с някакво момиче... Събота, надвечер, повечето колеги са извън София, а и ситуацията е малко пикантна, та не бива да се вдига много шум. Уговаряме си среща някъде на околовръстното и канал за връзка. За да не скучаят, останалите слушат канала на който си говорим с Венци, при пълно радиомълчание.
3. 17.45-18.00. Пристигаме на мястото (условно т.А).
УАЗ-ът е на 20-30 метра, в страни от точка А (желателно е да е в гора), така, че да не може да се види, ако случайно го осветим с фаровете. Джипката е окичена със сини пръскалки, светещи вентили и обвързана с голяма, червена лента, с панделка отгоре. Около нея, на подходяща дистанция, са разположени 3-4 джипки, така, че когато си включат светлините, да осветят добре УАЗ-ката, както и всички заговорници. Тъмно и тихо!
В точка А ни пресреща Цвети. Разтревожена, може и малко поизкаляна, от опитите да помага да извадят „закъсалата” джипка. Цвети видимо ни се радва, защото вече се е отчаяла, че ще спят в гората.
4. Цвети ни повежда в гората към джипката, за да огледаме ситуацията, като несвързано обеснява как са закъсали. Ние с Венци светим с фенерите ниско в краката си и едва, когато се приближим на 5-10 метра, осветяваме регистрационния номер на УАЗ-ката, на който се мъдри „СТЕФАН”. Две-три секунди, след като осветим номера, още докато Стефан не е осъзнал каква е тази регистрационна табела, Митко, който е в джипката, включва сините пръскалки и евентуално светлините, или само габаритите на джипката (това ще го преценим на място, след проба, за да е по-ефектно). В следващите 2-3 секунди, странично разположени джипки, включват светлините си, за да осветят УАЗ-а. Бурни аплодисменти от всички наоколо, може и някой фоерверк... Митко слиза от джипа и тържествено предава ключовете на Стефан, с две три прости думички му обеснява за какво става дума... Сладват поздравления и пожелания набързо.
5. Изнасяме се към кръчмата за „деловата” част. От тук нататък... ами импровизации...
Направо нямам тъпрение да се повозя в УАЗ-а в събота! 
Коментар