Tweet
Честит Празник на всички, които носят това име и производните му.
от тук: http://www.bulgariainside.com
Честито и на всички строители.
По стара традиция Димитровден се чества като празник на строителите. Отбелязването му е възобновено с решение на Министерския съвет 1133 от 17 октомври 1996 г. (http://calendar.dir.bg/inner.php?d=2...=2008&eid=6047)
Свети великомъченик Димитрий се родил в семейството на солунския градоначалник. Баща му вярвал в Христа, но не давал публичност на вярата си – времето било нелеко за последователите на Спасителя.
След смъртта на родителите си младият Димитрий наследил голямо богатство – и материално, и духовно.
Когато император Диоклециан го издигнал за управител на Солун, Димитрий получил тежката задача да унищожи християните. Това той не можел да стори, напротив – започнал открито да проповядва Словото Божие.
През есенна на 306 година император Галерий минал през Солун на връщане от военен поход на изток. Императорът мечтаел да изкорени християнството и когато младият градоначалник защитил пред него вярата си, той заповядал Димитрий да бъде хвърлен в тъмница.
В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато й дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор. „Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот.
Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври.
Обагрените с кръвта на светеца негова дреха и пръстен дълго изцелявали болестите и недъзите на хората. Това правели и светите му мощи, които лежали в малък храм в града. По-късно, когато на мястото му бил построен по-голям храм, нетленните мощи трикратно спасили Солун от вражески нахлувания.
Българи и гърци еднакво тачат паметта на воина светеца.
В народните представи именно от деня на свети Димитър Солунски започва зимата.
Според легендите свети Димитър е покровител на зимата. Той препуска на червен кон и води след себе си студовете.
Краят на селскостопанските дейности се отбелязва със събори, „богати“ на песни и хора. На този ден се освобождават ратаите, та някъде наричат празника Разпуст.
А след като се е погрижил за изхранването на живите, българинът прави нужното, за да са спокойни душите на онези, които не са между нас. Затова преди Димитровден почистваме гробовете на починалите си близки, раздаваме жито и хляб.
След празника пък почват тъй наречените миши дни. За да не „косят“ мишките с острите си зъби дрехите и посевите, жените не докосват остри предмети - не шият, не плетат. Мъжете пък не гребат жито от хамбара и не ронят и зрънце от царевицата.
Помагат или не тези ритуални забрани, българинът ги е спазвал през вековете, докато се е борил да отвоюва от природните стихии хляба на семейството си.
След смъртта на родителите си младият Димитрий наследил голямо богатство – и материално, и духовно.
Когато император Диоклециан го издигнал за управител на Солун, Димитрий получил тежката задача да унищожи християните. Това той не можел да стори, напротив – започнал открито да проповядва Словото Божие.
През есенна на 306 година император Галерий минал през Солун на връщане от военен поход на изток. Императорът мечтаел да изкорени християнството и когато младият градоначалник защитил пред него вярата си, той заповядал Димитрий да бъде хвърлен в тъмница.
В затворническата си килия Димитрий не само се молел на Бога да приеме безсмъртната му душа, когато й дойде времето, а и благословил младия воин Нестор да излезе в битка срещу жесток гладиатор. „Въоръжен“ с Христовата благословия, Нестор победил, но императорът заповядал да го убият незабавно. А когато узнал, че Димитрий го е благословил, наредил да отнемат и неговия живот.
Войници проболи тялото на мъченика с копия на 26 октомври.
Обагрените с кръвта на светеца негова дреха и пръстен дълго изцелявали болестите и недъзите на хората. Това правели и светите му мощи, които лежали в малък храм в града. По-късно, когато на мястото му бил построен по-голям храм, нетленните мощи трикратно спасили Солун от вражески нахлувания.
Българи и гърци еднакво тачат паметта на воина светеца.
В народните представи именно от деня на свети Димитър Солунски започва зимата.
Според легендите свети Димитър е покровител на зимата. Той препуска на червен кон и води след себе си студовете.
Краят на селскостопанските дейности се отбелязва със събори, „богати“ на песни и хора. На този ден се освобождават ратаите, та някъде наричат празника Разпуст.
А след като се е погрижил за изхранването на живите, българинът прави нужното, за да са спокойни душите на онези, които не са между нас. Затова преди Димитровден почистваме гробовете на починалите си близки, раздаваме жито и хляб.
След празника пък почват тъй наречените миши дни. За да не „косят“ мишките с острите си зъби дрехите и посевите, жените не докосват остри предмети - не шият, не плетат. Мъжете пък не гребат жито от хамбара и не ронят и зрънце от царевицата.
Помагат или не тези ритуални забрани, българинът ги е спазвал през вековете, докато се е борил да отвоюва от природните стихии хляба на семейството си.
от тук: http://www.bulgariainside.com
Честито и на всички строители.
По стара традиция Димитровден се чества като празник на строителите. Отбелязването му е възобновено с решение на Министерския съвет 1133 от 17 октомври 1996 г. (http://calendar.dir.bg/inner.php?d=2...=2008&eid=6047)
Коментар