Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

[Пламен Петров]

Че Желко и цялото Бело дугме са върховни музиканти и артисти, си знаех и преди. Обаче в събота разбрах, че Желко, Ален и Младен са и невероятни пичове. Не говоря за концерта, където се раздадоха и изкефика максимално тези няколко хиляди човека, а за преди това. Всичко започна така.

Преди обяд един от приятелите ми, като най-отворен, се обади на Желко и го помоли да се видим за малко. Всички сме чули, чели, и уж го разбираме това за славата и нейната тежест, а сега го видях на живо. Е, не е истина каква програма имаха. Тъкмо излязат от едно интервю и влизат в друго. Отгоре на всичко имаше и журналистка, която закъсня! Към три без нещо след обяд, не бяха обядвали, трябваше да починат малко преди концерта, след това са на коктейл, а ги чакат още не знам колко си журналисти. Въпреки това Желко каза, „Ама разбира се, ще Ви чакам в 13.30 в лоби бара”

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Сещате ли се 13.25 къде бяхме!? Точно така. И Желко, и Ален, и Младен бяха там. Запознахме се, седнахме в бара да изпием по нещо и да си поговорим. На сръбско, българско хърватски! Разбирахме си се добре.
Никога не съм крил моите пристрастия към Желко, въпреки уникално-невероятния глас на Ален и мъжкарското излъчване на Младен. Сега още по-малко.
Желко е сух, среден на ръст, говори тихо, излъчва доброта, изключително скромен мъж. Облечен семпло, дънки и леко прокъсана по ръбчетата блуза. Поговорихме за миналото, моят приятел му показа плочи и плакати, които пази от тийнейджърските си години, включително неща, които и те нямат. И тримата, а и съпругите им , много приятно се впечатлиха . Това е може би първата плоча на Бело дугме в България . Обърнете внимание какво пише VIS – вокално инструментален състав. Помните ли? По-големите сигурно помнят. Ален и Младен със сигурност я нямат, а Желко не е сигурен. Оказа се, че през войната ( за която и той и ние по разбираеми причини не искахме да говорим) целия, или почти целия архив му е изгорял.




Това е албум, който никога не е пускан. Абсолютно нов.

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Плакати.



Не Ви ли се струват и той и Горан Брегович някак си неестествено млади

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

С чиста съвест мога да кажа, че им беше приятно да си поседят и поговорят с нас, а това особено се отнася за Желко. Даже при поредното напомняне от организаторката за интервю, помоли Ален и Младен –„ Абе ходете Вие да говорите, а аз ако може после ще дойда . Разбира се ще кажа, Даааа, точно така. „
Така и стана.
Поговорихме за това как се чувства, радва ли се, от работата и концертите, от това, че пак е тук. Желко каза, че най го кефи това, че може да дакара на концерт хора и на седем и на седемдесет години, хора, когато той е бил на 25 те са били на 40 и от тогава са му фенове. Още повече на концерт, където казва – вече не ходят толкова хора.
Имаше и весели моменти, като как си менкахме едни очила и –„Абе ови су ми мали, дай неко други”, на въпрос от сорта „Защо не си взе косата, като дойде в България” отговори само „Ееееееех, братчетааааа”
Направихме си снимки, взехме си автографи.

Ето ме с човека, който навремето възприемах като идол.

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Поговорихме малко и за офроуда. Обясних му, че съм част от едно общество в България, което е болно на тема джипове, мотори и все такива работи. Питах го обича ли джипове, какво кара сега, излиза ли извън пътя.
Обичам джипове каза. Фен е на американските джипове(всички фенове на американските джипове с право могат малко да се надуят), обаче вече годинските са ми множко и не си позволявам екстремни работи, карам бавно, кротко и безпроблемно. Ето с какво се вози сега.

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Все пак отправи чрез мен пожелание на всички колеги да са живи и здрави, безпроблемно возене и умната!
Помолих го за автограф за всички колеги, които не са успяли да дойдат и той ми даде това:

[Стария]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Готин ти си страшен !Немам немам думи.Най най поздрави изкефиме страшно

[skorpion_vd]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

И аз нямам думи! Другия път да викаш предварително-ще кажеш, че има фенове, които всеки момент могат да припаднат и няма как да мине без тях/примерно-коктейлът.../!
То е така-градовете си имат кметове...

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Радвам се, че Ви е изкефило.
Трябва да ви кажа, че общуването с такъв човек е истинско удоволствие. Още разправям насам-натам и сея благородна завист сред приятели и познати

[Nik Nikolov]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Готин, благодаря !
И аз съм фен на тази група.
Приеживях срещите като мои. 10х !!

[Симеон]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Това са все пичове от котилото на Кустурица и Брегович. Който не е слушал "Бялото копче" (така е преводът на "Бело дугме") да отиде в Youtube - bijelo dugme и се наслади.

[Пламен Петров]

До: Моята среща със Желко Бебек и Бело дугме

Всъщност не е точно така. Самият Желко на практика открива за голямата музика Горан Брегович и го взима в своята група. Това е било още през 1969 година. После Желко напуска, а Горан заедно с още музиканти правят друга група, мисля, че се казваше Ютро. Един от хитовете на тази група е именно "Защо не бях едно бяло копче". Точно тази песен послужва за име на новата група, направена от Желко и Горан Брегович. А това е през 1974 година. Първият им сингъл е плочата, която е по-горе - Тази вечер ще намеря блус.
Сътрудничеството на Горан Брегович с Костурица идва на много по-късен етап.