Tweet
.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Aliena nobisq nostra plus aliis placent
...................................................................................................................................................... ..................................................................
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Нет фоторазказ от поредицата Златния корниз - част2, Монако.
Снимките са подбирани от различни сайтове, предимно френски.
Тук е първата част:
http://www.offroad-bulgaria.com/show...t=96223&page=1
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Монако е след Ментон, на френска територия само на 16 км. западно от италианската граница и 18км. източно от Ница.
Княжество е град-държава с четири основни и почти равностойни квартали - Монако, Монте Карло, Ла Кондамин, Фонтвиеле.
Монако е стария град и тая част се явява столица на княжеството.
Монте Карло - е туристическата и спална част, най-известния квартал на Монако.
Ла Кондамин е пристанищната част и яхтените пристанища.
Фонтвиеле е отвоюваната част от морето и е предимно населена с временни жители на княжеството.
Монако е втората малка държава след Ватикана.
Официалният език е френски. Италиански и английски език са също широко практикувани.
Корените жители с монакско поданство са едва 5 000 човека.
Французите са 12 000 човека, 5 000 италианци, постоянно живущи и чакащи поданство.
Постоянно живущите са около 30 000.
Над 100 националности са представени в Монако и всички общества представляват общо население от около 100 000 човека,
но повечето от тях ежедневно идват на работа и си отиват от съседите Франция и Италия.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
В далечната 1996год. когато стъпих в Монако, сякаш бях в друг свят. За първи път се сблъсках с удивителната
лъскавина на "гнилия капитализъм".
Беше изключително преживяване и всичко необичайно и ново за човек отвъд завесата.
Този фоторазказ, описва впечатления и случки от първото ми посещение, което е оставило, най-трайни, най-комични и най-мили спомени.
Колкото и да се гледа Монако на снимки или филми, колкото и да се пише за него, няма нищо общо с реалното присъствие и реалния поглед.
Човек трябва да го види на живо за да го разбере и усети.
Ако някога имам възможност да сменям местожителство, това е мястото, което бих избрал без да се замислям.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Хералдика
Флага и герба на княжеството.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Общ поглед на стария град, който се явява столица на княжеството.
Ето тук има една бяла линия, която е границата между Франция и Монако.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Граници
По това време, в началните години на нашата демокрация не можехме да пътуваме свободно както сега. Имаше визи, паспорти, и контрол по границите.
Големия шок беше, когато минахме границата между Италия и Франция с висока скорост и трудно възприехме факта, че между две държави
има само една бяла линия на асфалта, която символично дели хората в две държави.
Същата бяла линия дели Монако от Франция.
Големи разкрачки направихме, да се снимаме на тая линия. С единия крак в една държава, с другия в друга.
Мили спомени.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Стадиона на местния отбор, който участва във френското първенство.
Поглед към столицата, през листата на една огромна опунция.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Ваучер
Знаех, че от улични телефони може да се говори с целия свят и реших да опитам. Обаче гледам, че телефоните имат процеп, но не за монети, а нещо друго. Срам не срам питам един полицай и той ми каза да си купя ваучер. Добре, ама що значи това ваучер и какво се прави с него.
Отивам на будка за вестници и искам ваучер и оооооо чудо-имат. Вземам един и започнах да се чудя какво да го правя. Тогава продавача от будката излезе, подробно ми обясни следващите действия, но може би е забелязал тъпотата в погледа ми, придружи ме до телефонната кабина, постави картата, набра номера който му дадах и ме изчака да види всичко ли е точно. Свърших разговора и човека ме попита може ли да ми помогне с друго, аз казах -не, благодарих му и той се върна да работи. После умувах дали е вярно това, което се случва и дали хората принципно са приветливи тук или е случайност. По нататъшните впечатления показаха, че обикновенния човек тук и въобще човека е човек.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Сукулента "Аптения" си расте в диво състояние.
Цветовата гама е в разни вариации.
Светофарите май са излишни. Човек да се чуди къде са многото коли.
Отражения на свечеряване.
Княжеството, което никога не заспива.
Площада пред казиното, сборното място на всички туристи.
Осветлението е убийствено елегантно.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
По малките часове
Почти няма разлика в трафика през цялото денонощие.
Луксозните коли си вървят бавно и достолепно, без свистене на гуми и шеметни скорости.
Хората тук си знаят цената и харчат парите без излишни фоеверки.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Трафика надвечер в така наречения пик час в градовете.
Казиното - напоследък любимо място за руснаците.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Казиното
Вечерта цялата група по график имахме посещение на прочутото казино в Монако. Вътре е забранено снимането и още на входа си оставихме камерите и фотоапаратите на съхранение и влизаме. Казиното вътре е като дворец на монарх. След първите ах и ох, разгледахме залите за игра, и накрая влизаме в залата с "едноръките бандити", където ни казаха, че можем да играем на тях. Понеже не съм хазартен тип, даже картите за белот не познавам, реших да наблюдавам какво правят другите. Но ми станаха скучни нашите и започнах да оглеждам другите посетители, които бяха съвсем малко. Виждам обаче едно бабе на възраст 70-75 год. много накипрено и си и личеше, че е била хубавица на младини. Забелязах, че на всеки жетон печели много и за нула време напълни няколко кофички с жетони. Застанах до нея и се загледах в играта и, тя ме изгледа злобно 2-3 пъти, каза нещо на френски-сигурно ми тегли една майна, стана бързо и се скри нейде из залите. В бързината остави 2 жетона в съда където падат и аз реших да ги употребя надлежно. Пускам един и дърпам ръчката и потекаха огромно количество жетони. Така на всяко пускане. Отидах да ги осребря накрая и се оказа, че съм спечелил доста пари, доколкото помня толкова, колкото ми беше таксата за екскурзията.
На излизане виждам кафе "Париж" влизам, поръчах по едно кафе на цялата група, накрая оставих бакшиш, а сервитьорите ме изпратиха до паркинга тържествено.
След време си обясних случката така:
Може би на младини, това бабе е фалирало доста богати мъже и сега за благодарност от казиното и отпускат дребни парици към пенсията. Понеже цялото казино е в камери и може би командват отнякъде, коя машина колко да пуска, след като седнах на мястото и е имало момент на разсеяност в командната зала и това е причината за печалбата ми. Може би късмет, защото втория път след години пак спечелих.
Още пазя 100 франка за кадем и ако някога французите забравят как изглежда банкнотата, ще им подскажа, че е кафява с лика на Айфел.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Прочутия квартал Монте Карло надвечер.
Нощната разходка в Монте Карло е наслада за душата.
Пристан с яхтички в квартал Ла Кондамин.
Паркинг за возилата на местните жители.
Адам и Ева под закума на сянка. Пипат се тук там от туристите за здраве и берекет.
Двореца на монарха. Когато е вдигнато знамето, значи е в двореца.
С това влакче е най-удобно да се направи обиколката на Монте Карло.
Имат си и гара свързваща ги с остналия свят.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Подръжката
Разкарваме се в прохладата на нощно Монако и по едно време виждаме в един парк, работник с нещо като прахосмукачка да събира падналите по земята листенца. От машината накрая излизаше нещо като каша-тор от преработените листа и клонки. Приближихме се и гледахме удивени, защото тогава прахосмукачка за листа ни звучеше много абстрактно като мисъл дори.
Сутринта като станахме, навсякъде беше лъснато и изкипрено по паркове и градини в очакване на поредния туристически ден.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Океанографския музей, създаден по идея на Жак ив Кусто.
Ретропарад, обичайно провеждан през май месец.
Полицая не го интересува, кой каква кола кара, той помага на всички еднакво учтиво.
Ботаническата градина в която са представени почти всички декоративни растения.
В езерата по парковете, охранени кои се радват на живота.
Цветна фантазия.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Ботаническата градина
Ботаническата градина в Монако беше първата, която съм посещавал. Влизаме, разглеждаме и шаш от разнообразието. Реших съвсем по нашенски да си взема разсадче от някой цветенца, не че ги разбирах тогава кое какво е и какво прави, но ми харесаха много и си викам какво ще им стане ако си резна някой клонче. На излизане виждам някакви указателни табели и като се зачетах разбрах, че в градината навсякъде има камери. Излизам плахо от портала, но никой не ме спря, а охранителите ми се сториха странни като ме гледаха. Поредния компромис за човек от изтока може би. Тогава разбрах, че много трудно се излиза от състояние на дивота в която си живял.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Спокойствие в трафика, въпреки многото туристи от целия свят.
Полицейското присъствие е осезаемо и преди всичко насочено в помощ за хората.
Подлезите са като дворци и трудно се разбира, че са подлези.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Подлез
Вечерта виждаме един голям и лъскав магазин и решаваме да го разгледаме. Обаче няма улица или пътека която да води към него. Питам полицай как се стига до там и той каза да минем през подлеза. Жена ми като чу подлез, писна и каза, че за нищо не света няма да мине през подлез. Травмата от нашите подлези е поразителна. Казах и, че ще подходим плахо и ако видим нещо нередно бягаме навън. Слизаме внимателно по стълбите и какво да видим-подлеза като дворец, лъснат, изкипрен с много магазини и всъщност е част от етаж на нещо като малък мол. Тогава това си беше емоционален шок за нас, защото бяха първите ни впечатления от "гнилия запад".
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Миенето на улиците се прави ежедневно в ранни зори.
Местните аборигени много харесват червения цвят.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Швейцарско сирене
Поради липса на място, за паркинги и други комуникации, цялото княжество е надупкано от всевъзможни подземни строежи с цел облекчаване на трафика и обслужването на града. Почти всичките им паркинги са подземни и винаги има свободни миста, защото са изчислени така, че човек да няма притеснения.
Два, три етажа под земята са техните мини-молове, лъскави и заредени и през ноща трудно се усеща, че си под земята. Истинско удоволствие е да се шофира особено надвечер. Дори и да се нарушат правилата за движение, първата задача на полицая, като те спре е да те упъти и помогне, а не да те наказва или ругае.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Вход за паркинг.
Поглед от някоя тераса.
Уличка в Монако.
Прочутия завой "Фибата".
В тази клисура са най-интересните къщи вписани в релефа.
Японската градина, подарена от императора на Япония.
Японците пратили свои специалисти да направят градината.
Оказало се, че тази градина е най-сполучливия японски образец правен някога.
В нея могат да се видят всички характерни белези на японското паркостроене.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Гимназии
Всеки си мисли, че Монако дължи благополучието си на казината, обаче се оказа, че това не е вярно. Основното перо е туризма и на второ място - образованието. Има много колежи за баровските деца по света. Тези колежи са много престижни и почти всеки завършил такъв лицей, после почти му е гарантирано влизане в най-престижните университети по света. Голям хит е униформата на колежаните. Въпрос на чест е, всеки да си носи униформата и да парадира с нивото на колежа в който учи. Естествено таксите са безбожно високи.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Новоотвоювания от морето квартал -Фонтвиеле
На пешеходните пътеки, водачите са винаги внимателни и спират.
Бугенвилея
Наточване
Катедралата Свети Николай в които са гробниците на монарсите.
Океанографския музей.
Точно тук един полицай ме изуми.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Полицията
Имахме в групата 3-4 хубавици и те много си харесаха полицаите да си лафят с тях. Веднъж спряха снажно полицайче да го питат разни неща без значение и той прилежно им обясняваше на всички. Изведнъж остави девойките и се затича по стръмната улица. Отиде при един възрастен човек на видими години колкото мен сега, който си буташе велосипеда по нагорнището. Взе му велосипеда, избута го до върха и се върна. Това беше нещо невиждано и нечувано, като жест от страна на полицай. Не можехме да повярваме, че тук полицаите са в услуга на хората, а не да седят скрити и да дебнат с цел наказание.
Полицията е най-натоварения обслужващ персонал в княжеството.
Нямат затвор или арест. Ако се случи тежко провинение, което е изключение, процесуалните следствия се провеждат на френска територия в Ница.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Кафето "Париж", откъдето обикновенно се срещат шпионите в романите и филмите.
Стриктно е забранено снимането в казиното. Колите пред него, са с заличени номера.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Богоизбраните
За да се влезе в казиното, се изисква прилично облекло. Обаче, докато чакахме да ни въведат вътре, гледам един влиза в казиното по чехли, къси панталони и тениска изпъната от бирения корем. Питам наивно портиера, как за едни има правила, а за други не. Той ми каза: "Този е руснак и всеки ден пропилява голяма сума пари в казиното. Ако ти си като него, няма проблеми да влезеш както си искаш".
Значи и там правилата са за простосмъртните, а парите навсякъде променят хора, събития и принципи.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
По време на формулата е истинско изложение на екзотични коли.
Всеки се заглежда по хубавото.
Един магнит за очите.
Едно чудовище спряло невинно.
И тук се захласват по блондинките.
Свойства на автомобилния парк в княжеството.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Тоалетната в казиното
Сега вече сме се нагледали на технологии и глезотии, но преди години всичко правеше впечатление.
Тоалетната, е в стил "барок" и като се застане пред гърнето, една фотоклетка отчита присъствие
и сваля гривната и едновременно я облича с обръч тоалетна хартия.
След края на упражнението, ставаш и пак се отчита това и струята вода отнася хартията и гривната на гърнето се вдига.
После, като се приближиш до мивката и протегнеш ръце под крана, водата тръгва и спира сама.
Бях чел, че има такива неща, но да се видят на живо си беше преживяване тогава.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Показват на манекенките, че по осовата линия път не може да се пресече, а само на зебра.
Фибата е най-трудния завой в ралито.
Фибата през ноща.
Тук-там се виждат петънца по асфалта.
Фибата отвисоко.
През този вход, от баровец нагоре.
Всеки свободен милиметър площ е залесен.
Ботаническата градина с кактусите.
На фона на белите скали, кактусите изглеждат като картина.
Доста пластики има по улиците.
Оцветяването на сградите е предимно в меки цветове.
Огледален поглед на околността.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Фабриката "Фрагонар"
В една клисура в околностите на Монако, се намира една от най-престижните фабрики за парфюми - Фрагонар.
От дългогодишната и работа, дървета, треви, камъни и всичко наоколо ухае на скъп парфюм.
Характерното при производството е, бързата доставка на маслодайните растения.
Всички производители на билки в региона, само за час от брането им, трябва да ги доставят във фабриката.
Закъснели няма.
Много от най-скъпите и престижни марки се произвеждат в тази малка фабричка и от нея директно може да се купи всеки желан парфюм
на двойно по ниска цена, но без фирмена опаковка и надпис.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Етюд между стрелиции.
Ледения фонтан.
Парковете са като джунгла, а подържането им на високо ниво.
Поради плюсовите температури целогодишно, тропическата растителност не страда.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Въпреки, че се чувства лукса и богатството, това не подтиска обикновенния човек. Всичко е някак естествено, лъха спокойствие и сигурност за всеки.
Монако не омръзва никога. Колкото пъти се посети, винаги чувството е, че си за първи път тук.
Това е Монако- неповторимо красиво !!!
Както са казали римляните:
"A capillo usque ad ungues"
...................................................................................................................................................... ..................................................................
.........................
Край на част 2
.........................
.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Aliena nobisq nostra plus aliis placent
...................................................................................................................................................... ..................................................................
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Нет фоторазказ от поредицата Златния корниз - част2, Монако.
Снимките са подбирани от различни сайтове, предимно френски.
Тук е първата част:
http://www.offroad-bulgaria.com/show...t=96223&page=1
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Монако е след Ментон, на френска територия само на 16 км. западно от италианската граница и 18км. източно от Ница.
Княжество е град-държава с четири основни и почти равностойни квартали - Монако, Монте Карло, Ла Кондамин, Фонтвиеле.
Монако е стария град и тая част се явява столица на княжеството.
Монте Карло - е туристическата и спална част, най-известния квартал на Монако.
Ла Кондамин е пристанищната част и яхтените пристанища.
Фонтвиеле е отвоюваната част от морето и е предимно населена с временни жители на княжеството.
Монако е втората малка държава след Ватикана.
Официалният език е френски. Италиански и английски език са също широко практикувани.
Корените жители с монакско поданство са едва 5 000 човека.
Французите са 12 000 човека, 5 000 италианци, постоянно живущи и чакащи поданство.
Постоянно живущите са около 30 000.
Над 100 националности са представени в Монако и всички общества представляват общо население от около 100 000 човека,
но повечето от тях ежедневно идват на работа и си отиват от съседите Франция и Италия.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
В далечната 1996год. когато стъпих в Монако, сякаш бях в друг свят. За първи път се сблъсках с удивителната
лъскавина на "гнилия капитализъм".
Беше изключително преживяване и всичко необичайно и ново за човек отвъд завесата.
Този фоторазказ, описва впечатления и случки от първото ми посещение, което е оставило, най-трайни, най-комични и най-мили спомени.
Колкото и да се гледа Монако на снимки или филми, колкото и да се пише за него, няма нищо общо с реалното присъствие и реалния поглед.
Човек трябва да го види на живо за да го разбере и усети.
Ако някога имам възможност да сменям местожителство, това е мястото, което бих избрал без да се замислям.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Хералдика
Флага и герба на княжеството.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Общ поглед на стария град, който се явява столица на княжеството.
Ето тук има една бяла линия, която е границата между Франция и Монако.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Граници
По това време, в началните години на нашата демокрация не можехме да пътуваме свободно както сега. Имаше визи, паспорти, и контрол по границите.
Големия шок беше, когато минахме границата между Италия и Франция с висока скорост и трудно възприехме факта, че между две държави
има само една бяла линия на асфалта, която символично дели хората в две държави.
Същата бяла линия дели Монако от Франция.
Големи разкрачки направихме, да се снимаме на тая линия. С единия крак в една държава, с другия в друга.
Мили спомени.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Стадиона на местния отбор, който участва във френското първенство.
Поглед към столицата, през листата на една огромна опунция.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Ваучер
Знаех, че от улични телефони може да се говори с целия свят и реших да опитам. Обаче гледам, че телефоните имат процеп, но не за монети, а нещо друго. Срам не срам питам един полицай и той ми каза да си купя ваучер. Добре, ама що значи това ваучер и какво се прави с него.
Отивам на будка за вестници и искам ваучер и оооооо чудо-имат. Вземам един и започнах да се чудя какво да го правя. Тогава продавача от будката излезе, подробно ми обясни следващите действия, но може би е забелязал тъпотата в погледа ми, придружи ме до телефонната кабина, постави картата, набра номера който му дадах и ме изчака да види всичко ли е точно. Свърших разговора и човека ме попита може ли да ми помогне с друго, аз казах -не, благодарих му и той се върна да работи. После умувах дали е вярно това, което се случва и дали хората принципно са приветливи тук или е случайност. По нататъшните впечатления показаха, че обикновенния човек тук и въобще човека е човек.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Сукулента "Аптения" си расте в диво състояние.
Цветовата гама е в разни вариации.
Светофарите май са излишни. Човек да се чуди къде са многото коли.
Отражения на свечеряване.
Княжеството, което никога не заспива.
Площада пред казиното, сборното място на всички туристи.
Осветлението е убийствено елегантно.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
По малките часове
Почти няма разлика в трафика през цялото денонощие.
Луксозните коли си вървят бавно и достолепно, без свистене на гуми и шеметни скорости.
Хората тук си знаят цената и харчат парите без излишни фоеверки.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Трафика надвечер в така наречения пик час в градовете.
Казиното - напоследък любимо място за руснаците.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Казиното
Вечерта цялата група по график имахме посещение на прочутото казино в Монако. Вътре е забранено снимането и още на входа си оставихме камерите и фотоапаратите на съхранение и влизаме. Казиното вътре е като дворец на монарх. След първите ах и ох, разгледахме залите за игра, и накрая влизаме в залата с "едноръките бандити", където ни казаха, че можем да играем на тях. Понеже не съм хазартен тип, даже картите за белот не познавам, реших да наблюдавам какво правят другите. Но ми станаха скучни нашите и започнах да оглеждам другите посетители, които бяха съвсем малко. Виждам обаче едно бабе на възраст 70-75 год. много накипрено и си и личеше, че е била хубавица на младини. Забелязах, че на всеки жетон печели много и за нула време напълни няколко кофички с жетони. Застанах до нея и се загледах в играта и, тя ме изгледа злобно 2-3 пъти, каза нещо на френски-сигурно ми тегли една майна, стана бързо и се скри нейде из залите. В бързината остави 2 жетона в съда където падат и аз реших да ги употребя надлежно. Пускам един и дърпам ръчката и потекаха огромно количество жетони. Така на всяко пускане. Отидах да ги осребря накрая и се оказа, че съм спечелил доста пари, доколкото помня толкова, колкото ми беше таксата за екскурзията.
На излизане виждам кафе "Париж" влизам, поръчах по едно кафе на цялата група, накрая оставих бакшиш, а сервитьорите ме изпратиха до паркинга тържествено.
След време си обясних случката така:
Може би на младини, това бабе е фалирало доста богати мъже и сега за благодарност от казиното и отпускат дребни парици към пенсията. Понеже цялото казино е в камери и може би командват отнякъде, коя машина колко да пуска, след като седнах на мястото и е имало момент на разсеяност в командната зала и това е причината за печалбата ми. Може би късмет, защото втория път след години пак спечелих.
Още пазя 100 франка за кадем и ако някога французите забравят как изглежда банкнотата, ще им подскажа, че е кафява с лика на Айфел.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Прочутия квартал Монте Карло надвечер.
Нощната разходка в Монте Карло е наслада за душата.
Пристан с яхтички в квартал Ла Кондамин.
Паркинг за возилата на местните жители.
Адам и Ева под закума на сянка. Пипат се тук там от туристите за здраве и берекет.
Двореца на монарха. Когато е вдигнато знамето, значи е в двореца.
С това влакче е най-удобно да се направи обиколката на Монте Карло.
Имат си и гара свързваща ги с остналия свят.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Подръжката
Разкарваме се в прохладата на нощно Монако и по едно време виждаме в един парк, работник с нещо като прахосмукачка да събира падналите по земята листенца. От машината накрая излизаше нещо като каша-тор от преработените листа и клонки. Приближихме се и гледахме удивени, защото тогава прахосмукачка за листа ни звучеше много абстрактно като мисъл дори.
Сутринта като станахме, навсякъде беше лъснато и изкипрено по паркове и градини в очакване на поредния туристически ден.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Океанографския музей, създаден по идея на Жак ив Кусто.
Ретропарад, обичайно провеждан през май месец.
Полицая не го интересува, кой каква кола кара, той помага на всички еднакво учтиво.
Ботаническата градина в която са представени почти всички декоративни растения.
В езерата по парковете, охранени кои се радват на живота.
Цветна фантазия.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Ботаническата градина
Ботаническата градина в Монако беше първата, която съм посещавал. Влизаме, разглеждаме и шаш от разнообразието. Реших съвсем по нашенски да си взема разсадче от някой цветенца, не че ги разбирах тогава кое какво е и какво прави, но ми харесаха много и си викам какво ще им стане ако си резна някой клонче. На излизане виждам някакви указателни табели и като се зачетах разбрах, че в градината навсякъде има камери. Излизам плахо от портала, но никой не ме спря, а охранителите ми се сториха странни като ме гледаха. Поредния компромис за човек от изтока може би. Тогава разбрах, че много трудно се излиза от състояние на дивота в която си живял.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Спокойствие в трафика, въпреки многото туристи от целия свят.
Полицейското присъствие е осезаемо и преди всичко насочено в помощ за хората.
Подлезите са като дворци и трудно се разбира, че са подлези.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Подлез
Вечерта виждаме един голям и лъскав магазин и решаваме да го разгледаме. Обаче няма улица или пътека която да води към него. Питам полицай как се стига до там и той каза да минем през подлеза. Жена ми като чу подлез, писна и каза, че за нищо не света няма да мине през подлез. Травмата от нашите подлези е поразителна. Казах и, че ще подходим плахо и ако видим нещо нередно бягаме навън. Слизаме внимателно по стълбите и какво да видим-подлеза като дворец, лъснат, изкипрен с много магазини и всъщност е част от етаж на нещо като малък мол. Тогава това си беше емоционален шок за нас, защото бяха първите ни впечатления от "гнилия запад".
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Миенето на улиците се прави ежедневно в ранни зори.
Местните аборигени много харесват червения цвят.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Швейцарско сирене
Поради липса на място, за паркинги и други комуникации, цялото княжество е надупкано от всевъзможни подземни строежи с цел облекчаване на трафика и обслужването на града. Почти всичките им паркинги са подземни и винаги има свободни миста, защото са изчислени така, че човек да няма притеснения.
Два, три етажа под земята са техните мини-молове, лъскави и заредени и през ноща трудно се усеща, че си под земята. Истинско удоволствие е да се шофира особено надвечер. Дори и да се нарушат правилата за движение, първата задача на полицая, като те спре е да те упъти и помогне, а не да те наказва или ругае.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Вход за паркинг.
Поглед от някоя тераса.
Уличка в Монако.
Прочутия завой "Фибата".
В тази клисура са най-интересните къщи вписани в релефа.
Японската градина, подарена от императора на Япония.
Японците пратили свои специалисти да направят градината.
Оказало се, че тази градина е най-сполучливия японски образец правен някога.
В нея могат да се видят всички характерни белези на японското паркостроене.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Гимназии
Всеки си мисли, че Монако дължи благополучието си на казината, обаче се оказа, че това не е вярно. Основното перо е туризма и на второ място - образованието. Има много колежи за баровските деца по света. Тези колежи са много престижни и почти всеки завършил такъв лицей, после почти му е гарантирано влизане в най-престижните университети по света. Голям хит е униформата на колежаните. Въпрос на чест е, всеки да си носи униформата и да парадира с нивото на колежа в който учи. Естествено таксите са безбожно високи.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Новоотвоювания от морето квартал -Фонтвиеле
На пешеходните пътеки, водачите са винаги внимателни и спират.
Бугенвилея
Наточване
Катедралата Свети Николай в които са гробниците на монарсите.
Океанографския музей.
Точно тук един полицай ме изуми.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Полицията
Имахме в групата 3-4 хубавици и те много си харесаха полицаите да си лафят с тях. Веднъж спряха снажно полицайче да го питат разни неща без значение и той прилежно им обясняваше на всички. Изведнъж остави девойките и се затича по стръмната улица. Отиде при един възрастен човек на видими години колкото мен сега, който си буташе велосипеда по нагорнището. Взе му велосипеда, избута го до върха и се върна. Това беше нещо невиждано и нечувано, като жест от страна на полицай. Не можехме да повярваме, че тук полицаите са в услуга на хората, а не да седят скрити и да дебнат с цел наказание.
Полицията е най-натоварения обслужващ персонал в княжеството.
Нямат затвор или арест. Ако се случи тежко провинение, което е изключение, процесуалните следствия се провеждат на френска територия в Ница.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Кафето "Париж", откъдето обикновенно се срещат шпионите в романите и филмите.
Стриктно е забранено снимането в казиното. Колите пред него, са с заличени номера.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Богоизбраните
За да се влезе в казиното, се изисква прилично облекло. Обаче, докато чакахме да ни въведат вътре, гледам един влиза в казиното по чехли, къси панталони и тениска изпъната от бирения корем. Питам наивно портиера, как за едни има правила, а за други не. Той ми каза: "Този е руснак и всеки ден пропилява голяма сума пари в казиното. Ако ти си като него, няма проблеми да влезеш както си искаш".
Значи и там правилата са за простосмъртните, а парите навсякъде променят хора, събития и принципи.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
По време на формулата е истинско изложение на екзотични коли.
Всеки се заглежда по хубавото.
Един магнит за очите.
Едно чудовище спряло невинно.
И тук се захласват по блондинките.
Свойства на автомобилния парк в княжеството.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Тоалетната в казиното
Сега вече сме се нагледали на технологии и глезотии, но преди години всичко правеше впечатление.
Тоалетната, е в стил "барок" и като се застане пред гърнето, една фотоклетка отчита присъствие
и сваля гривната и едновременно я облича с обръч тоалетна хартия.
След края на упражнението, ставаш и пак се отчита това и струята вода отнася хартията и гривната на гърнето се вдига.
После, като се приближиш до мивката и протегнеш ръце под крана, водата тръгва и спира сама.
Бях чел, че има такива неща, но да се видят на живо си беше преживяване тогава.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Показват на манекенките, че по осовата линия път не може да се пресече, а само на зебра.
Фибата е най-трудния завой в ралито.
Фибата през ноща.
Тук-там се виждат петънца по асфалта.
Фибата отвисоко.
През този вход, от баровец нагоре.
Всеки свободен милиметър площ е залесен.
Ботаническата градина с кактусите.
На фона на белите скали, кактусите изглеждат като картина.
Доста пластики има по улиците.
Оцветяването на сградите е предимно в меки цветове.
Огледален поглед на околността.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Фабриката "Фрагонар"
В една клисура в околностите на Монако, се намира една от най-престижните фабрики за парфюми - Фрагонар.
От дългогодишната и работа, дървета, треви, камъни и всичко наоколо ухае на скъп парфюм.
Характерното при производството е, бързата доставка на маслодайните растения.
Всички производители на билки в региона, само за час от брането им, трябва да ги доставят във фабриката.
Закъснели няма.
Много от най-скъпите и престижни марки се произвеждат в тази малка фабричка и от нея директно може да се купи всеки желан парфюм
на двойно по ниска цена, но без фирмена опаковка и надпис.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Етюд между стрелиции.
Ледения фонтан.
Парковете са като джунгла, а подържането им на високо ниво.
Поради плюсовите температури целогодишно, тропическата растителност не страда.
...................................................................................................................................................... ..................................................................
Въпреки, че се чувства лукса и богатството, това не подтиска обикновенния човек. Всичко е някак естествено, лъха спокойствие и сигурност за всеки.
Монако не омръзва никога. Колкото пъти се посети, винаги чувството е, че си за първи път тук.
Това е Монако- неповторимо красиво !!!
Както са казали римляните:
"A capillo usque ad ungues"
...................................................................................................................................................... ..................................................................
.........................
Край на част 2
.........................
.
Пътеписът беше изключително полезен. А най-впечатляващата част беше, че толкова много се радвах на Вашето преживяване в казиното, че някак нямаше как да не го преживея и аз
Коментар