Tweet
Лечугия е една от най-дългите, най-дълбоките и изумително красиви пещери в света. Пещерата е открита през 1986 г. и все още се проучва. Достъпа до ней е ограничен само за изследователи.
Намира се на територията на щата Ню Мексико, САЩ. Дължината и е 209,60 м, дълбочината и е 489м, а красотата е в изобилие. Входът на пещерата е една малка пролука, през която се уравновесява налягането под и над повърхността на Земята, което на фона на тишината може да се оприличи като дишане на огромно чудовище.
В Ню Мексико членовете на експедиция на Националното Географско общество изследват една от най-екзотичните пещери в света, а може би и най-голямата. Те следват една от най-древните човешки повели на човека – да търсят и разгадаят непознатото.
В планините на Гвадалупе в южно Ню Мексико един смайващ гигант е лежал скрит милиони години. Понякога в тишината на пустинята може да се чуе дишането на чудовището, звярът идва от една зееща бездна в скалите.През 1986 г. трима любители изследователи проникнали през чакълест слой и открили нова пещера само на няколко километра от прочутата пещера Карлсбад.
Въпреки, че входът и бил в Национлния парк Карлцбад, управителите на парка позволили на квалифицирани спелеолози да я изследват. Склонни сме да смятаме, че повърхността на Земята е и животът на Земята. Но това, което наричаме свой свят, е една мъничка тъничка черупка, а под нея има цял друг свят, за който знаем твърде малко.
Входът на пещерата е с люк, който се заключва.Пещерата диша през една малка пролука, като вдишва или издишва въздух, за да уравновеси атмосферното налягане над повърхността на земята.Тук вият ветрове със скорост до 100 км/ч, подсказвайки за обширния свят долу.
Това е единствения вход за Лечугия и може никога да няма друг. Милион години това място е било необезпокоявано. След проучвания, днес се предполага, че системата има дължина от 190 км. и дълбочина над 500 м.
Виещи се капиляри и вени пронизват Земята във всички посоки. Стъпките се отпечатват завинаги в тази крехка среда. Експедициите в Лечугия са оприличени на изследването на Еверест, само че наобратно. Навсякъде блещукат гипсови кристалчета.
Хеликтити и гипсови цветя са изникнали от стените – крехки градини разцъфтели след вековете, като минералите са били изцедени от скалите като паста за зъби от туба. Красотата е в изобилие. Първият значителен воден басей открит в Лечугия е езерото Лабарж. То представлява една от най-невероятните гледки. Минералните формированя са все по-фантастични и деликатни. Иглички арагонит, форма на калциевия карбонат, растат на крехки храстчета. Дори и най-нежното докосване може да ги увреди. Гипсови пера избуяват от тавана. Някои са с дължина 6 метра – най зашеметяващите екземпляри от този вид, открити някога.
В безмълвен синхрон със средата тук са се развили риби без очи. Някой риби дори нямат кожен пигмент, тъй като са далеч от слънчева светлина.
Информация е харесана за ВАС от http://novinata.freeee.eu/Zagadachna...rata-Lechugiya и http://idi.bg/blogs/view/blog/1016
П.П. нещо не подредих снимките както трябва.
Намира се на територията на щата Ню Мексико, САЩ. Дължината и е 209,60 м, дълбочината и е 489м, а красотата е в изобилие. Входът на пещерата е една малка пролука, през която се уравновесява налягането под и над повърхността на Земята, което на фона на тишината може да се оприличи като дишане на огромно чудовище.
В Ню Мексико членовете на експедиция на Националното Географско общество изследват една от най-екзотичните пещери в света, а може би и най-голямата. Те следват една от най-древните човешки повели на човека – да търсят и разгадаят непознатото.
В планините на Гвадалупе в южно Ню Мексико един смайващ гигант е лежал скрит милиони години. Понякога в тишината на пустинята може да се чуе дишането на чудовището, звярът идва от една зееща бездна в скалите.През 1986 г. трима любители изследователи проникнали през чакълест слой и открили нова пещера само на няколко километра от прочутата пещера Карлсбад.
Въпреки, че входът и бил в Национлния парк Карлцбад, управителите на парка позволили на квалифицирани спелеолози да я изследват. Склонни сме да смятаме, че повърхността на Земята е и животът на Земята. Но това, което наричаме свой свят, е една мъничка тъничка черупка, а под нея има цял друг свят, за който знаем твърде малко.
Входът на пещерата е с люк, който се заключва.Пещерата диша през една малка пролука, като вдишва или издишва въздух, за да уравновеси атмосферното налягане над повърхността на земята.Тук вият ветрове със скорост до 100 км/ч, подсказвайки за обширния свят долу.
Това е единствения вход за Лечугия и може никога да няма друг. Милион години това място е било необезпокоявано. След проучвания, днес се предполага, че системата има дължина от 190 км. и дълбочина над 500 м.
Виещи се капиляри и вени пронизват Земята във всички посоки. Стъпките се отпечатват завинаги в тази крехка среда. Експедициите в Лечугия са оприличени на изследването на Еверест, само че наобратно. Навсякъде блещукат гипсови кристалчета.
Хеликтити и гипсови цветя са изникнали от стените – крехки градини разцъфтели след вековете, като минералите са били изцедени от скалите като паста за зъби от туба. Красотата е в изобилие. Първият значителен воден басей открит в Лечугия е езерото Лабарж. То представлява една от най-невероятните гледки. Минералните формированя са все по-фантастични и деликатни. Иглички арагонит, форма на калциевия карбонат, растат на крехки храстчета. Дори и най-нежното докосване може да ги увреди. Гипсови пера избуяват от тавана. Някои са с дължина 6 метра – най зашеметяващите екземпляри от този вид, открити някога.
В безмълвен синхрон със средата тук са се развили риби без очи. Някой риби дори нямат кожен пигмент, тъй като са далеч от слънчева светлина.
Информация е харесана за ВАС от http://novinata.freeee.eu/Zagadachna...rata-Lechugiya и http://idi.bg/blogs/view/blog/1016
П.П. нещо не подредих снимките както трябва.
Коментар