Tweet
7. Потоси, Венецуела
Кръстът на църквата в Потоси, Венецуела, е всичко, което е останало от градче, изоставено от хората, когато правителството решава да построи язовира Ла Хонда. Президентът по онова време, Карлос Андрес Перес, изселва 1200-те му жители през 1985 г. Жозефа Гарсия, бивша жителка на градчето, си спомня: „Той каза, че земите ще бъдат отчуждени и всички ние трябваше да си тръгнем. Отне ни надеждата завинаги. “Тази потопена църква е получила шанса да се появи над водата, но това е станало не в резултат на човешка намеса, а по волята на природата. През 2010 г. феноменът Ел Ниньо предизвиква невиждана суша, и църквата в Потоси се появява над водата. Фасадата й е единственото нещо, останало непокътнато.
6. Църквата „Св. Никола, Македония
Църквата „Св. Никола“ в Маврово, Македония е построена през 1850 г. и преживява 153 години, докато не било решено, че селото се нуждае от изкуствен водоем. До определен момент църквата е изцяло потопена под водата, но продължително засушаване я изкарва отново на бял свят. Може би природата или съдбата се опитват да ни кажат нещо с това? Като че ли църквата отказва да остане във водния си гроб и търси помощта на Божията ръка.
5. Църквата “ The Holy Rosary”, Индия
Сюрреалистична и красива гледка, църквата “ The Holy Rosary”,, в Карнатака, Индия се появява и потъва под водата всяка година. Това е една история за църква, построена през 1860 г., в района на Хасан, и за язовир, построен през 1960. Църквата е изоставена и забравена, когато селото е преместено, за да направи място за язовира Хемавати, но тя започва да се появява над водата след преминаването на мусоните. По време на дъждовния сезон тя отново бавно потъва обратно, за да изчака, докато дойде време да покаже отново своята красота, да не говорим за отличната зидария!
4. Църквата „Old Petrolandia”, Бразилия
Петроландия е град в Бразилия, близо до река Сао Франциско, който е преместен – или поне част от него е преместена- когато тук била построена дига. Единственото нещо, което останало е църквата. Една налудничава, но красива гледка, наподобяваща хищна риба с отворена уста.
3. Църквата на Крокино, Русия
Църквата на Крокино се намира в бивше село в област Вологда, Русия. Била е построена на границата между река Шексна и Онежкото езеро. Тя е много древна, смята се, че ебила построена през ХV век, но е била наводнена през 1980 г., когато Съветската власт построява ВЕЦ наблизо. Тя продължава да стои там, все пак, след всичките тези години, като от нея е останало достатъчно, за да можем да си представим как е изглеждала някога.
Макар и в руини, църквата е една завладяваща гледка. Архитектурата й, която е можела да бъде видяна на времето е била красива, но и сега има особена красота. Сградата се е превърнала в популярна туристическа атракция.
2. Църквата в езерото Решен, Италия
Езерото Решен е изкуствен водоем в близост до австрийската граница, в което са напълно потопени село Граун и църквата му през 1950 г., с изключение на камбанарията от ХІV век. Езерото е 72-фута дълбоко, като църквата е разрушена седмица преди районът да бъде наводнен, но кулата й стои и днес, надничайки над повърхността на водата. Легендата разказва, че все още можете да чуете звъна на черковните камбани през зимата, когато езерото замръзва.
Хората от Граун се опитвали да спасят собствените си село, но без резултат, и 163 къщи и 1290 дка земеделска земя били потопени, заради изграждането на водоема. Върхът на камбанарията е всичко, което е останало от мечтите и стремежите на тези, които някога са живели там.
1. Камбанарията Калязин, Русия
Камбанарията Калязин е всичко, което е останало от манастира „Св. Николай“, построен между 1796 и 1800. Според Уикипедия: „Той се смята за символ на старата Русия, която изчезна след революцията.“ През 1939 г. Сталин решава да наводни града, за да се направи изкуствено езеро на река Волга. Сградите на манастира са разрушени. Поради интереса на туристите, правителството възстанови камбанарията и направи около нея малък изкуствен остров, където лодките могат да пристават. Това е красиво и величествено място и навява тъжни мисли за хората, които са вложили своя труд и въображение тук, само за да бъде тяхното творение потопено под водата в резултат на волята на други хора.
Тези потънали църкви говорят за способността на човек да изгражда чудни неща, както и за способността му да ги унищожава. Ние наводняваме цели селища заради язовири и водоеми, но някак си църквите все още стоят, непобедими над повърхността на водата.
Информация е харесана за вас от: http://www.environmentalgraffiti.com/news-underwater-churches?image=9
Кръстът на църквата в Потоси, Венецуела, е всичко, което е останало от градче, изоставено от хората, когато правителството решава да построи язовира Ла Хонда. Президентът по онова време, Карлос Андрес Перес, изселва 1200-те му жители през 1985 г. Жозефа Гарсия, бивша жителка на градчето, си спомня: „Той каза, че земите ще бъдат отчуждени и всички ние трябваше да си тръгнем. Отне ни надеждата завинаги. “Тази потопена църква е получила шанса да се появи над водата, но това е станало не в резултат на човешка намеса, а по волята на природата. През 2010 г. феноменът Ел Ниньо предизвиква невиждана суша, и църквата в Потоси се появява над водата. Фасадата й е единственото нещо, останало непокътнато.
6. Църквата „Св. Никола, Македония
Църквата „Св. Никола“ в Маврово, Македония е построена през 1850 г. и преживява 153 години, докато не било решено, че селото се нуждае от изкуствен водоем. До определен момент църквата е изцяло потопена под водата, но продължително засушаване я изкарва отново на бял свят. Може би природата или съдбата се опитват да ни кажат нещо с това? Като че ли църквата отказва да остане във водния си гроб и търси помощта на Божията ръка.
5. Църквата “ The Holy Rosary”, Индия
Сюрреалистична и красива гледка, църквата “ The Holy Rosary”,, в Карнатака, Индия се появява и потъва под водата всяка година. Това е една история за църква, построена през 1860 г., в района на Хасан, и за язовир, построен през 1960. Църквата е изоставена и забравена, когато селото е преместено, за да направи място за язовира Хемавати, но тя започва да се появява над водата след преминаването на мусоните. По време на дъждовния сезон тя отново бавно потъва обратно, за да изчака, докато дойде време да покаже отново своята красота, да не говорим за отличната зидария!
4. Църквата „Old Petrolandia”, Бразилия
Петроландия е град в Бразилия, близо до река Сао Франциско, който е преместен – или поне част от него е преместена- когато тук била построена дига. Единственото нещо, което останало е църквата. Една налудничава, но красива гледка, наподобяваща хищна риба с отворена уста.
3. Църквата на Крокино, Русия
Църквата на Крокино се намира в бивше село в област Вологда, Русия. Била е построена на границата между река Шексна и Онежкото езеро. Тя е много древна, смята се, че ебила построена през ХV век, но е била наводнена през 1980 г., когато Съветската власт построява ВЕЦ наблизо. Тя продължава да стои там, все пак, след всичките тези години, като от нея е останало достатъчно, за да можем да си представим как е изглеждала някога.
Макар и в руини, църквата е една завладяваща гледка. Архитектурата й, която е можела да бъде видяна на времето е била красива, но и сега има особена красота. Сградата се е превърнала в популярна туристическа атракция.
2. Църквата в езерото Решен, Италия
Езерото Решен е изкуствен водоем в близост до австрийската граница, в което са напълно потопени село Граун и църквата му през 1950 г., с изключение на камбанарията от ХІV век. Езерото е 72-фута дълбоко, като църквата е разрушена седмица преди районът да бъде наводнен, но кулата й стои и днес, надничайки над повърхността на водата. Легендата разказва, че все още можете да чуете звъна на черковните камбани през зимата, когато езерото замръзва.
Хората от Граун се опитвали да спасят собствените си село, но без резултат, и 163 къщи и 1290 дка земеделска земя били потопени, заради изграждането на водоема. Върхът на камбанарията е всичко, което е останало от мечтите и стремежите на тези, които някога са живели там.
1. Камбанарията Калязин, Русия
Камбанарията Калязин е всичко, което е останало от манастира „Св. Николай“, построен между 1796 и 1800. Според Уикипедия: „Той се смята за символ на старата Русия, която изчезна след революцията.“ През 1939 г. Сталин решава да наводни града, за да се направи изкуствено езеро на река Волга. Сградите на манастира са разрушени. Поради интереса на туристите, правителството възстанови камбанарията и направи около нея малък изкуствен остров, където лодките могат да пристават. Това е красиво и величествено място и навява тъжни мисли за хората, които са вложили своя труд и въображение тук, само за да бъде тяхното творение потопено под водата в резултат на волята на други хора.
Тези потънали църкви говорят за способността на човек да изгражда чудни неща, както и за способността му да ги унищожава. Ние наводняваме цели селища заради язовири и водоеми, но някак си църквите все още стоят, непобедими над повърхността на водата.
Информация е харесана за вас от: http://www.environmentalgraffiti.com/news-underwater-churches?image=9
Коментар