Tweet
Lamalera е село, кацнало на скалистите склонове на активен вулкан на южния бряг на острова на Lembata, в Nusa Tenggara Timur в Източна Индонезия. Анонимен португалски документ от 1624 описва островитяните като ловци на китове с харпуни за тяхното масло, и предполага, че те събират и продават амбра. Този доклад потвърждава, че китолов се провежда във водите на морето Сува най-малко два века преди появата на американски и английски китоловни кораби в началото на деветнадесети век.
Християнската мисия тук съществува в продължение на сто години, създадени са училища, които провеждат обучителни семинари по дърводелство. Ламалера е рибарско селище в региона, където повечето общности се издържат от селско стопанство. Ламалера обаче има много малко обработваема земя, така че селяните трябва да ловят риба, за да оцелеят. Техният предпочитан обект на лов е кашалотът. Догонването на кашалот с ръчно хвърлени харпуни от малки открити лодки, задвижвани само от мускули и с палмово листо за платно не е лесна задача, и така сам по себе си ловът не се явява неравностоен между човека и кита. Задните плавници на кита могат да смачкат лодките и това се е случвало неведнъж. Харпунерите често са бивали наранявани и/или убити. Но размерът на кита ги привлича. Месото на китовете (също акули и манти) се нарязва на ивици и се суши в селото. След това се отнася на малки пазари, където се търгува с планинските селяни. Една ивица сушена риба или месо е еквивалентно на дванадесет шепи царевица, дванадесет банани, дванадесет парчета от сухи сладки картофи, дванадесет части от захарна тръстика, или дванадесет sirih чушки плюс дванадесет pinang ядки.
Търговският китолов е забранен в по-голямата част от света, но китоловът за препитание е разрешен от международната комисия по китолов в Аляска, САЩ, Русия и Гренландия. Всяка година хората от Ламалера улавят по няколко кита.
И малко снимки:
Християнската мисия тук съществува в продължение на сто години, създадени са училища, които провеждат обучителни семинари по дърводелство. Ламалера е рибарско селище в региона, където повечето общности се издържат от селско стопанство. Ламалера обаче има много малко обработваема земя, така че селяните трябва да ловят риба, за да оцелеят. Техният предпочитан обект на лов е кашалотът. Догонването на кашалот с ръчно хвърлени харпуни от малки открити лодки, задвижвани само от мускули и с палмово листо за платно не е лесна задача, и така сам по себе си ловът не се явява неравностоен между човека и кита. Задните плавници на кита могат да смачкат лодките и това се е случвало неведнъж. Харпунерите често са бивали наранявани и/или убити. Но размерът на кита ги привлича. Месото на китовете (също акули и манти) се нарязва на ивици и се суши в селото. След това се отнася на малки пазари, където се търгува с планинските селяни. Една ивица сушена риба или месо е еквивалентно на дванадесет шепи царевица, дванадесет банани, дванадесет парчета от сухи сладки картофи, дванадесет части от захарна тръстика, или дванадесет sirih чушки плюс дванадесет pinang ядки.
Търговският китолов е забранен в по-голямата част от света, но китоловът за препитание е разрешен от международната комисия по китолов в Аляска, САЩ, Русия и Гренландия. Всяка година хората от Ламалера улавят по няколко кита.
И малко снимки:
Коментар