Tweet
Евро (банков код: EUR, отличителен знак: €, мн.ч. евро) е паричната единица на Еврозоната, включваща 17 държави от Европейския съюз. То е втората по значение резервна валута, както и втората най-търгувана парична единица в света след американския долар. Към края на 2009 година, с повече от 800 милиарда евро в обращение, то е и паричната единица с най-висока обща стойност на банкнотите и монетите в света, изпреварвайки американския долар.Според оценки за края на 2008 година, брутният вътрешен продукт с отчитане на паритета на покупателната способност на Еврозоната е втори в света след този на Съединените щати.
Към януари 2011 година Еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция] Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В четири други държави (Андора, Зимбабве, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от Еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.
Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от Еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 година, замествойки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 година.
История
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица - ЕКЮ.
За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.
На 1 януари 2002 г. първите евро монети и банкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.
Банкноти и монети
Всички евро монети имат една обща страна и една национална. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. При монетите от 1, 2 и 5 цента картата е на Европа, като петнадесетте страни от Еврозоната при нейното създаване са означени с повдигане, спрямо останалата част от картата. При останалите монети първоначално картата показва само петнадесетте страни, но след 2007 година се вече е добавена карта на по-голяма част от Европа, включително страни извън Европейския съюз, като Норвегия.
Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение избрано от страната, която го издава. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евро монетите се отличават по националност, но въпреки това са законно платежно средство във всички страни от Еврозоната, независимо в коя страна се издават. В момента в обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и 1 и 2 евро. С цел да се избегне използването на монетите от 1 и 2 цента, във Финландия по закон, а в Нидерландия като възприета практика, цените при плащане в брой са закръглени до 5 цента. Това положение, както и нежеланието на някои магазини да приемат едри банкноти, е критикувано от Европейската комисия.
Освен обичайните монети, периодично се секат и паметни монети с номинал 2 евро, в които е променен дизайна на задната страна. Някои от тях се секат във всички страни от Еврозоната, като монетата за петдесетгодишнината от подписването на Договора от Рим, а други - само в отделни страни, като гръцките монети, посветени на Олимпийските игри от 2004 година. Паметните монети са законно разплащателно средство в цялата Еврозона. Издавани са и колекционерски монети с различни други деноминации, но те не са предназначени за общо обращение и са законно платежно средство само в страната, където са издадени.
Евро банкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €, като в някои държави банкноти от 500 € не се издават, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за бакнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 €, 20 €), Ренесанса и Барока (50 €, 100 €) до съвременната архитектура (200 €, 500 €).
На лицевата страна на банкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP - съкращение на ЕЦБ на 11 езика).
Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:
Единствено Гърция се присъединява към Еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.
Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11-12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото. През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум "за" или "против" смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в Еврозоната.
Швеция не се присъединява към Еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният ѝ договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.
Словения влиза в Еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г., Словакия на 1 януари 2009 г., а Естония на 1 януари 2011 г. Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.
Инфорамция е харесана и черпена от bg.wikipedia.org и www.google.bg
Към януари 2011 година Еврозоната се състои от Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Естония, Република Ирландия, Испания, Италия, Кипър, Люксембург, Малта, Нидерландия, Португалия, Словения, Словакия, Финландия и Франция] Еврото е и официалната разчетна единица на Европейския съюз. Използва се като официална валута също в Монако, Сан Марино и Ватикана, като тези страни имат правото да издават собствени монети, въпреки че не са членове на Европейския съюз. В четири други държави (Андора, Зимбабве, Косово и Черна гора) еврото е официално разплащателно средство без формални споразумения за това между тях и държавите от Еврозоната. По този начин еврото се използва ежедневно от над 327 милиона души, а други 175 милиона, включително жителите на България, живеят в страни, чиито парични единици имат фиксиран обменен курс спрямо еврото.
Еврото се администрира от базираната във Франкфурт Европейска централна банка (ЕЦБ) и Евросистемата, която освен ЕЦБ включва и централните банки на страните от Еврозоната. Въвеждането на еврото като основно разплащателно средство на общия европейски пазар улеснява търговията в Европейския съюз и се смята и за ключов елемент от проекта за европейска интеграция. Еврото е въведено на световните финансови пазари като разчетна единица на 1 януари 1999 година, замествойки дотогавашната европейска валутна единица (ЕКЮ) при съотношение 1:1, а монетите и банкнотите навлизат в обращение от 1 януари 2002 година.
История
Еврото е една от най-младите парични единици в света, появила се официално на 1 януари 1999 г. и влязла в масова употреба на 1 януари 2002 г. То се явява наследник на друга парична единица - ЕКЮ.
За въвеждане на единна европейска валута са били необходими няколко десетилетия подготовка, като началото може да се приеме подписването на Римския договор през 1957 г., който създава Европейската икономическа общност. Основите на икономически, валутен и политически съюз се поставят с подписването на Маастрихтския договор през 1992 г., а заедно с това се създава и единната европейска валута. През 1995 г. на Европейския съвет в Мадрид страните членки приемат единодушно названието „евро“.
Последната фаза от проекта за обща европейска валута започва на 1 януари 1999 г., когато обменният курс на валутите на 11 страни от Европейския съюз се фиксират към еврото и те се превръщат в негови подразделения. След тази дата всички курсове се изчисляват въз основа на еврото и всички банкови операции се осъществяват в тази валута. По-късно през 2001 г. Гърция се присъединява към Еврозоната и става дванадесетата страна, в която еврото е официална валута.
На 1 януари 2002 г. първите евро монети и банкноти влизат в употреба, с което се прекратява напълно съществуването на националните валути.
Банкноти и монети
Всички евро монети имат една обща страна и една национална. Лицевата страна е еднаква за всички държави и изобразява стойността на монетата на фона на карта. При монетите от 1, 2 и 5 цента картата е на Европа, като петнадесетте страни от Еврозоната при нейното създаване са означени с повдигане, спрямо останалата част от картата. При останалите монети първоначално картата показва само петнадесетте страни, но след 2007 година се вече е добавена карта на по-голяма част от Европа, включително страни извън Европейския съюз, като Норвегия.
Обратната страна на монетите е специфична за всяка държава и представя изображение избрано от страната, която го издава. В повечето случаи то е национален символ или стилизиран портрет на управляващия монарх. По този начин евро монетите се отличават по националност, но въпреки това са законно платежно средство във всички страни от Еврозоната, независимо в коя страна се издават. В момента в обращение има монети с номинал 1, 2, 5, 10, 20 и 50 евроцента, както и 1 и 2 евро. С цел да се избегне използването на монетите от 1 и 2 цента, във Финландия по закон, а в Нидерландия като възприета практика, цените при плащане в брой са закръглени до 5 цента. Това положение, както и нежеланието на някои магазини да приемат едри банкноти, е критикувано от Европейската комисия.
Освен обичайните монети, периодично се секат и паметни монети с номинал 2 евро, в които е променен дизайна на задната страна. Някои от тях се секат във всички страни от Еврозоната, като монетата за петдесетгодишнината от подписването на Договора от Рим, а други - само в отделни страни, като гръцките монети, посветени на Олимпийските игри от 2004 година. Паметните монети са законно разплащателно средство в цялата Еврозона. Издавани са и колекционерски монети с различни други деноминации, но те не са предназначени за общо обращение и са законно платежно средство само в страната, където са издадени.
Евро банкнотите в употреба са с номинална стойност 5 €, 10 €, 20 €, 50 €, 100 €, 200 € и 500 €, като в някои държави банкноти от 500 € не се издават, но остават официално платежно средство. Те имат еднаква форма във всички страни и не се отличават с национални символи. Характерно за бакнотите е, че всяка има собствен преобладаващ цвят и е посветена на различен период от историята на европейската архитектура: от Античността (5 €), през Средновековието (10 €, 20 €), Ренесанса и Барока (50 €, 100 €) до съвременната архитектура (200 €, 500 €).
На лицевата страна на банкнотите има изображения на врата или прозорец, които символизират духа на сътрудничество и отваряне на Европа към света. На обратната страна е изобразен мост - символ на връзките между хората в съюза, както и с останалия свят. Заедно с това са изписани името на еврото и на Европейската централна банка на всички езици на страните от Еврозоната. (EURO и EYPΩ с латински и гръцки букви, както и BCE, ECB, EZB, EKT, EKP - съкращение на ЕЦБ на 11 езика).
Всяка страна от ЕС, за да стане членка на общия валутен съюз, трябва да изпълнява определени икономически критерии, наречени Маастрихтски критерии. На 1 януари 1999 г. 11 от общо 15-те тогава страни от ЕС изпълняват тези критерии и приемат еврото, като изоставят националните си валути. Обменните курсове на тези валути се фиксират от Европейския съвет на стойности, определени въз основа на пазарните курсове от 31 декември 1998 г. и са посочени в таблицата:
Единствено Гърция се присъединява към Еврозоната по-късно (1 януари 2001) и курсът на гръцката драхма се определя въз основа на нейната стойност спрямо еврото на 19 юни 2000 г.
Според договорите им за присъединяване към ЕС, Великобритания и Дания не са задължени да приемат общата европейска валута, въпреки че изпълняват критериите за членство във валутния съюз. Проведеното на 11-12 декември 2008 г. социологическо проучване във Великобритания показва, е 59% от хората са против въвеждане на еврото. През 2010 г. в Дания ще се проведе референдум "за" или "против" смяната на датската крона с евро. Ако резултатът от него е положителен ще бъде определена дата за влизане в Еврозоната.
Швеция не се присъединява към Еврозоната, тъй като не изпълнява икономическите критерии за членство, но за момента не планира да го направи, защото тази възможност е отхвърлена с референдум през септември 2003 г. Присъединителният ѝ договор към Европейския съюз обаче я задължава да приеме еврото.
Словения влиза в Еврозоната на 1 януари 2007 г. Кипър и Малта на 1 януари 2008 г., Словакия на 1 януари 2009 г., а Естония на 1 януари 2011 г. Останалите страни от предпоследната и последната вълна на разширяване на Европейския съюз също трябва да се присъединят, тъй като приемането на еврото е част от присъединителните им договори.
Инфорамция е харесана и черпена от bg.wikipedia.org и www.google.bg