Tweet
Шимпанзета
Ние, хората, мислим че сме най-умните. Имаме сложен език, умеем да правим небостъргачи и музеи, в които поставяме своите достижения. Но колкото повече научаваме за животинския свят, толкова по-добре разбираме, че и нашите съседи по планета съвсем, ама съвсем не са глупави… Мисловните способности на шимпанзетата и другите примати вече отдавна са оценени по достойнство, но „първенците“ измежду другите представители на планетата съвсем не са малко.
Свинете
За сведение: свинете са най-умните домашни животни на планетата. По ниво на интелект може да се сравняват с кокошките и кучетата, но по способност да решават сложни задачи значително ги превъзхождат. Например те лесно разбират, как „действа“ огледалото, а и нещо повече - започват да изучават как се отразява отразената реалност на предмета за хранен. Само че изследователите не могат да кажат, разбират ли свинете, че в огледалото виждат самите себе си, и дали може да бъдат поставени редом с маймуните, делфините и други видове, успешно преминали теста за самоидентификация.
Още през 1990-те години бил проведен следния експеримент: научили ги, как да преместват курсора на екрана, и им показали няколко драскулки. След това на грухтящите поставили задача: да преместят курсора към драскулките, които са видели първия път. И какво мислите че се получило? Свинете се справили с теста също толкова бързо, както и шимпанзетата…
Октоподите
Ако свинете са най-умните домашни животни, то октоподите са гениите сред безгръбначните. Да намерят изход от лабиринт и да решат някои проблеми за тях не е никаква трудност. Октоподите имат както краткосрочна, така и дълговременна памет. Те могат да отварят буркани, да се пъхат в тесни отвори , както и да „бягат“ от клетка в клетка, за да намерят храна. Освен това може да бъдат научени да разпознават различни геометрични фигури. Има и още нещо: октоподите умеят да играят, а това е вече признак за високо развит интелект. Изследователите са забелязали, как октоподите пускат пластмасова бутилка или играчка в струя изкуствено създавано течение в аквариума си, а след това ги хващат. Даже могат умно да използват онова, което за другите може да изглежда боклук. Ако получат парчета от кокосов орех, те си правят от тях укритие.
Гарваните
В много приказки тези птици са представени като хитри измамници, но реалният им образ не се отличава от художествения. Те могат да използват инструменти, да си правят тайници и да дават прогнози за бъдещето, изхождайки от своя жизнен опит. Например новокаледонските гарвани използват клончета като вилички, за да извадят от под кората на дърветата бръмбарчета и личинки, а орехи хвърлят на път с оживено движение, за да може колелетата на преминаващите превозни средства да ги раздробят.
Австралийските гарвани пък са се научили да ядат отровните тръстикови жаби без риск за здравето си. Те ги обръщат по гръб и ги убиват с удар в гърлото, където отровната кожа е съвсем тънка, и от където по-лесно могат да стигнат до ядивните вътрешности. Неотдавна изследванията са показали, че гарваните могат да познават човек по лице, и даже да го помнят няколко години. Така че да бъдем внимателни: кой знае как ще си отмъсти гарвана, когото някога неочаквано или съзнателно сте обидили…
Делфините
Делфините, както и хората, живеят социален живот и имат свой език който е толкова сложен, че учените едва сега започват да разбират, и то частично. Самките бдят над децата си още няколко години след раждането им, обучавайки ги на всички тънкости на общуване в делфиновия социум. Последните експерименти с участие на делфини са показали, че тези животни имат представа за количество и притежават самосъзнание - черта, присъща само на най-умните млекопитаещи.
През 2005 година учени наблюдавали група тихоокеански делфини-афалини, по време на търсене на храна. Те се проявили като истински умници: за да не се наранят , обръщайки камъни по морското дъно, те откъсвали парчета морска гъба и я увивали около нежния си нос.
Слоновете
Най-големите сухопътни млекопитаещи живеят в сплотени съобщества със сложна социална йерархия. Присъщ им е алтруизъм по отношение на другите животни, а бременните самки знаят, какви листа точно трябва да дъвчат, за да стимулират раждането
Слоновете умеят да използват инструменти и бързо се ориентират в непозната ситуация. Хвърлят камъни по ограда от проводници под напрежение, докато тя се скъса, или повреждат проводниците, за да се освободят от плен, като при това могат да координират своите действия. Но това, което ги поставя с едно ниво по-високо от всички останали млекопитаещи, са сложните посмъртни ритуали. Слоновете и неандерталците са единствените , освен човека ,живи същества, които отдават почит на мъртвите, например посещавайки техните гробове…
Излиза, че фразата на Чарлз Дарвин че“… разликите между човешкото съзнание от това на животните имат по-скоро не качествен, колкото количествен характер“ е много точна. Ние не сме по-умни от нашите съседи по планета, просто за нас разумното поведение е основен коз в борбата за съществуване, а за тях – спомагателен…
Информация от: http://zaneizvestnoto.blogspot.com/2012/01/2.html
Ние, хората, мислим че сме най-умните. Имаме сложен език, умеем да правим небостъргачи и музеи, в които поставяме своите достижения. Но колкото повече научаваме за животинския свят, толкова по-добре разбираме, че и нашите съседи по планета съвсем, ама съвсем не са глупави… Мисловните способности на шимпанзетата и другите примати вече отдавна са оценени по достойнство, но „първенците“ измежду другите представители на планетата съвсем не са малко.
Свинете
За сведение: свинете са най-умните домашни животни на планетата. По ниво на интелект може да се сравняват с кокошките и кучетата, но по способност да решават сложни задачи значително ги превъзхождат. Например те лесно разбират, как „действа“ огледалото, а и нещо повече - започват да изучават как се отразява отразената реалност на предмета за хранен. Само че изследователите не могат да кажат, разбират ли свинете, че в огледалото виждат самите себе си, и дали може да бъдат поставени редом с маймуните, делфините и други видове, успешно преминали теста за самоидентификация.
Още през 1990-те години бил проведен следния експеримент: научили ги, как да преместват курсора на екрана, и им показали няколко драскулки. След това на грухтящите поставили задача: да преместят курсора към драскулките, които са видели първия път. И какво мислите че се получило? Свинете се справили с теста също толкова бързо, както и шимпанзетата…
Октоподите
Ако свинете са най-умните домашни животни, то октоподите са гениите сред безгръбначните. Да намерят изход от лабиринт и да решат някои проблеми за тях не е никаква трудност. Октоподите имат както краткосрочна, така и дълговременна памет. Те могат да отварят буркани, да се пъхат в тесни отвори , както и да „бягат“ от клетка в клетка, за да намерят храна. Освен това може да бъдат научени да разпознават различни геометрични фигури. Има и още нещо: октоподите умеят да играят, а това е вече признак за високо развит интелект. Изследователите са забелязали, как октоподите пускат пластмасова бутилка или играчка в струя изкуствено създавано течение в аквариума си, а след това ги хващат. Даже могат умно да използват онова, което за другите може да изглежда боклук. Ако получат парчета от кокосов орех, те си правят от тях укритие.
Гарваните
В много приказки тези птици са представени като хитри измамници, но реалният им образ не се отличава от художествения. Те могат да използват инструменти, да си правят тайници и да дават прогнози за бъдещето, изхождайки от своя жизнен опит. Например новокаледонските гарвани използват клончета като вилички, за да извадят от под кората на дърветата бръмбарчета и личинки, а орехи хвърлят на път с оживено движение, за да може колелетата на преминаващите превозни средства да ги раздробят.
Австралийските гарвани пък са се научили да ядат отровните тръстикови жаби без риск за здравето си. Те ги обръщат по гръб и ги убиват с удар в гърлото, където отровната кожа е съвсем тънка, и от където по-лесно могат да стигнат до ядивните вътрешности. Неотдавна изследванията са показали, че гарваните могат да познават човек по лице, и даже да го помнят няколко години. Така че да бъдем внимателни: кой знае как ще си отмъсти гарвана, когото някога неочаквано или съзнателно сте обидили…
Делфините
Делфините, както и хората, живеят социален живот и имат свой език който е толкова сложен, че учените едва сега започват да разбират, и то частично. Самките бдят над децата си още няколко години след раждането им, обучавайки ги на всички тънкости на общуване в делфиновия социум. Последните експерименти с участие на делфини са показали, че тези животни имат представа за количество и притежават самосъзнание - черта, присъща само на най-умните млекопитаещи.
През 2005 година учени наблюдавали група тихоокеански делфини-афалини, по време на търсене на храна. Те се проявили като истински умници: за да не се наранят , обръщайки камъни по морското дъно, те откъсвали парчета морска гъба и я увивали около нежния си нос.
Слоновете
Най-големите сухопътни млекопитаещи живеят в сплотени съобщества със сложна социална йерархия. Присъщ им е алтруизъм по отношение на другите животни, а бременните самки знаят, какви листа точно трябва да дъвчат, за да стимулират раждането
Слоновете умеят да използват инструменти и бързо се ориентират в непозната ситуация. Хвърлят камъни по ограда от проводници под напрежение, докато тя се скъса, или повреждат проводниците, за да се освободят от плен, като при това могат да координират своите действия. Но това, което ги поставя с едно ниво по-високо от всички останали млекопитаещи, са сложните посмъртни ритуали. Слоновете и неандерталците са единствените , освен човека ,живи същества, които отдават почит на мъртвите, например посещавайки техните гробове…
Излиза, че фразата на Чарлз Дарвин че“… разликите между човешкото съзнание от това на животните имат по-скоро не качествен, колкото количествен характер“ е много точна. Ние не сме по-умни от нашите съседи по планета, просто за нас разумното поведение е основен коз в борбата за съществуване, а за тях – спомагателен…
Информация от: http://zaneizvestnoto.blogspot.com/2012/01/2.html