Tweet
Земетресенията са може би най-опасните природни бедствия. Освен сами по себе си, те предизвикват други бедствия като цунамита. Ето още някои факти за земетресенията.
Земетресенията възникват в резултат на обтягането на тектонските плочи, когато те заседнат. Когато това обтягане се увеличи, скалите хлътват и това е причина за образуване на напуквания. Земетресението е резултат от внезапно освободената акумулирана енергия в земната кора. Това създава сеизмични вълни и води до разклащане или преместване на почвата. Земетресенията могат да предизвикат разклащане, земни пукнатини, пожари, втечняване на почвата, свлачища, лавини и цунамита.
Едно от последните земетресения, предизвикало цунами беше през 2004 г. в Индийския океан(последното бе в Япония март 2011 допълнение от мен). Земетресението се появи в морето, което на свой ред доведе до голям брой цунамита по границите на Индийския океан. Цунамита се разразиха в Шри Ланка, Индонезия, Индия и Тайланд.
Освен това, земетресенията могат да отнемат живот, да причинят болест, загуба на елементарни удобства, повреда на имущество, както и разрушения на пътища и мостове, срутване на сгради или дестабилизация на основата на сградата. Поради това земетресенията причиняват както лични, така и икономически загуби.
Сеизмолозите са зависими сеизмограмите - цифрови модели и други геодезически измервания за проследяване на капацитета на големината на земетресенията. „Магнитута” е количествен израз на земетресението, докато силата на разклащане се нарича "интензивност". Мястото под земната повърхност, където започва разместването на земните пластове, се нарича хипоцентър. Точката директно над хипоцентъра върху повърхността на Земята е известен като епицентър.
Има около петстотин хиляди усетени земетресения в света всяка година. Макар десет хиляди от тях да могат да се почувстват, сто могат да причинят сериозни щети. Най-ранното регистрирано земетресение е в провинция Шандон на Китай през 1831 г. пр. Хр.
Най-голямата земетръсна зона в света е Аляска. Това е една от най-активните сеизмични зони. В Аляска има земетресение с магнитуд осем или повече на всеки четиринадесет години, и земетресението с магнитуд седем почти всяка година. През 1960 г., по време на Чилийско земетресение, сеизмичните вълни „пътуват” по целия свят в продължение на много дни. Това е известно като свободно трептение на земята. В Антарктика има явление, подобно на земетресение, известно като ледотресение. Ледотресенията се появяват при ледените блокове, вместо при земните пластове. Най-голямото регистрирано земетресение е в Чили през 1960г. Магнитута на земетресението е бил 9.5.
По-голямата част от земетресенията се появят на границите на земните плочи. Тихоокеанската плоча е известна като Тихоокеанската плоча на пожар, тъй като тя е една от най-активните и има често както земетресения, така и изригвания.
Земетресението е природно бедствие, което не зависи от времето. Следователно, земетресения може да възникнат на студено, горещо или през дъждовния сезон.Земетересението (или земетръс) е природно явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най разрушителни са плитките тектонски земетресения.
Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образуването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения. Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията за тектониката на плочите .
Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на горната мантия под действието на конвективни течения. Векторът на преместването им е ориентиран в различни посоки , поради което плочите се сблъскват или надхлъзват, раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тектонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в земната кора като еластични вълни. Възможно е също едно земетресение да предизвика образуване на разлом, но той има относително малки размери и се разпространява само в границите на седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в резултат на неравномерните слягания в седиментните отложения, предизвикани от сеизмичния трус.
Земетресения се пораждат и от други естествени земни причини - вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък и последиците от тях имат локално значение. Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земетресения - в Невада през 1968 г. е предизвикан трус с магнитуд 6,3. Строителството на големи водохранилища нарушава геостатичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнителното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на напреженията и намаляването на триенето във водонаситените скали причинява локални премествания в земната кора. След запълването през 1935 г. на водохранилището Мид в Аризона, което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят с язовир Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 г.), който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5. Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.
Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала,създадена от Рихтер — скала на Рихтер Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали. От 1996 година в страните от Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала (EMS). В Япония използват Скалата на Омори.
Информация е черпена от http://bg.wikipedia.org/wiki/Земетресение и др.
Земетресенията възникват в резултат на обтягането на тектонските плочи, когато те заседнат. Когато това обтягане се увеличи, скалите хлътват и това е причина за образуване на напуквания. Земетресението е резултат от внезапно освободената акумулирана енергия в земната кора. Това създава сеизмични вълни и води до разклащане или преместване на почвата. Земетресенията могат да предизвикат разклащане, земни пукнатини, пожари, втечняване на почвата, свлачища, лавини и цунамита.
Едно от последните земетресения, предизвикало цунами беше през 2004 г. в Индийския океан(последното бе в Япония март 2011 допълнение от мен). Земетресението се появи в морето, което на свой ред доведе до голям брой цунамита по границите на Индийския океан. Цунамита се разразиха в Шри Ланка, Индонезия, Индия и Тайланд.
Освен това, земетресенията могат да отнемат живот, да причинят болест, загуба на елементарни удобства, повреда на имущество, както и разрушения на пътища и мостове, срутване на сгради или дестабилизация на основата на сградата. Поради това земетресенията причиняват както лични, така и икономически загуби.
Сеизмолозите са зависими сеизмограмите - цифрови модели и други геодезически измервания за проследяване на капацитета на големината на земетресенията. „Магнитута” е количествен израз на земетресението, докато силата на разклащане се нарича "интензивност". Мястото под земната повърхност, където започва разместването на земните пластове, се нарича хипоцентър. Точката директно над хипоцентъра върху повърхността на Земята е известен като епицентър.
Има около петстотин хиляди усетени земетресения в света всяка година. Макар десет хиляди от тях да могат да се почувстват, сто могат да причинят сериозни щети. Най-ранното регистрирано земетресение е в провинция Шандон на Китай през 1831 г. пр. Хр.
Най-голямата земетръсна зона в света е Аляска. Това е една от най-активните сеизмични зони. В Аляска има земетресение с магнитуд осем или повече на всеки четиринадесет години, и земетресението с магнитуд седем почти всяка година. През 1960 г., по време на Чилийско земетресение, сеизмичните вълни „пътуват” по целия свят в продължение на много дни. Това е известно като свободно трептение на земята. В Антарктика има явление, подобно на земетресение, известно като ледотресение. Ледотресенията се появяват при ледените блокове, вместо при земните пластове. Най-голямото регистрирано земетресение е в Чили през 1960г. Магнитута на земетресението е бил 9.5.
По-голямата част от земетресенията се появят на границите на земните плочи. Тихоокеанската плоча е известна като Тихоокеанската плоча на пожар, тъй като тя е една от най-активните и има често както земетресения, така и изригвания.
Земетресението е природно бедствие, което не зависи от времето. Следователно, земетресения може да възникнат на студено, горещо или през дъждовния сезон.Земетересението (или земетръс) е природно явление, породено от внезапното и бързо разместване на част от земната кора. Съпроводено е с появата на сеизмични вълни, пораждащи трептения в земните пластове и повърхност. Настъпва като следствие от натрупване на напрежение и деформации в земната кора. Областта на разрушенията се нарича огнище на земетресението. Началната точка, намираща се под земята в огнището, се нарича хипоцентър. Проекцията на хипоцентъра на земната повърхност се нарича епицентър. Земетресенията се изучават от сеизмологията.
По своя произход земетресенията се делят на тектонски и вулканични. По дълбочина на хипоцентъра се делят на плитки (до 100 км), междинни (100-300 км) и дълбоки земетресения (300-700 км). Най разрушителни са плитките тектонски земетресения.
Първичната причина за сеизмичните процеси е свързана с отделянето на топлина в земните недра и по-конкретно с образуването на тектонски разломи, с вулканизма или с комплексното им действие. Преобладават тектонските причини, а земетресенията, породени от тях, имат най-голям обхват и причиняват най-големи поражения. Разпространението на земетресенията е тясно свързано с разположението на разломите в земната кора. Тази връзка е ясно изразена при активните разломи по границите на тектонските плочи, където са съсредоточени огнищата на най-силните земетресения. Причините за тези явления може да се обяснят с теорията за тектониката на плочите .
Литосферните плочи се плъзват върху пластичния слой на горната мантия под действието на конвективни течения. Векторът на преместването им е ориентиран в различни посоки , поради което плочите се сблъскват или надхлъзват, раздалечават или плъзгат една спрямо друга. Движещите тектонски сили пораждат напрежения, които постепенно се увеличават, докато достигнат критична стойност, над която скалите се разрушават и земната кора се разкъсва. Тектонските блокове продължават да се преместват, докато напреженията се разсеят напълно. Освободената тектонска енергия поражда мощни механични импулси (земетресения), които се разпространяват в земната кора като еластични вълни. Възможно е също едно земетресение да предизвика образуване на разлом, но той има относително малки размери и се разпространява само в границите на седиментния слой на земната кора. Тези разломи се образуват в резултат на неравномерните слягания в седиментните отложения, предизвикани от сеизмичния трус.
Земетресения се пораждат и от други естествени земни причини - вулканизъм, срутвания в големи карстови празнини или в стръмни планински склонове и др. По сила те могат да бъдат съизмерими с тектонските земетресения, но обхватът им е малък и последиците от тях имат локално значение. Подземните ядрени взривове предизвикват изкуствени земетресения - в Невада през 1968 г. е предизвикан трус с магнитуд 6,3. Строителството на големи водохранилища нарушава геостатичното равновесие на скалите в земната кора чрез допълнителното им натоварване с огромна водна маса. Увеличаването на напреженията и намаляването на триенето във водонаситените скали причинява локални премествания в земната кора. След запълването през 1935 г. на водохранилището Мид в Аризона, което е разположено в несеизмичен район, в течение на 10 години са регистрирани 600 труса с магнитуд около 5. Подобен е случаят с язовир Койна, недалеч от Бомбай (запълнен през 1967 г.), който е предизвикал много земетресения с магнитуд до 6,5. Изкуствено повишаване на сеизмичността се регистрира и при продължително нагнетяване в сондажи на промишлени отпадни течности или на вода за увеличаване на нефтодобива.
Силата на земетресенията се оценява по техния магнитуд. Магнитудът се определя по скала,създадена от Рихтер — скала на Рихтер Въздействията, които оказват върху земната повърхност, се отчитат по сеизмични скали. В Европа се използват скалите на Медведев-Шпонхойер-Карник (MSK) и на Меркали-Канкани-Зиберг, в САЩ — модифицираната скала на Меркали. От 1996 година в страните от Европейския съюз се използва по-съвременната Европейска макросеизмична скала (EMS). В Япония използват Скалата на Омори.
Информация е черпена от http://bg.wikipedia.org/wiki/Земетресение и др.