Tweet
Тука ще отворя една тема за стихове!
Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.
Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.
Някой ден.... но не сега.
(Стюард Дарк)
Кръстопът
Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.
От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.
Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.
И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.
Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.
Д. Дебелянов
Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.
И се гмуркам в синята прозрачност
на деня. Като въздишка лек,
сякаш стълба слъчева изкачвам,
пряко през браздите крача
над зарити стъпки на човек.
През стебла, през корени, през пори
от земята бликат гласове ...
Всеки сам по своему говори,
Сякаш таен ходник съм отворил
към съкровени светове.
М. Кендеров
Ако някога оздравея
Бих се влюбил отново в теб, ако някога оздравея.
Ти не обичаш болестите. Сега съм болен:
болен от кръстословичната истина, че живея,
болен от любов, от омраза, от роли.
Омръзна ми ролята на шут старомоден!
Искаш ли да отидем в плнината?
Там веселият сняг със вълчи стъпки броди
и тътнат ударите на съдбата.
Как да отидем?
Една ласка ми трябваше и аз вече я нямам,
защото съм болен от Космос,
а ти си така противно здрава ....
В голямата любов илюзията е най-голяма,
когато разбереш това .... как е тихо тогава ...
Тогава ти остава Космоса с неговата пустота,
с неговите мащаби, непостижими за тебе,
с вечните въпроси на живота и смъртта,
с голямата кръстословица, с неразрешимия ребус.
Това е моята болест, моята диагноза.
Пак ще се влюбя във тебе,
пак за теб ще живея,
ако някога реша да пиша проза,
ако някога .... оздравея!
Христо Банковски
МОЯТ МЕЧО ПОЖАРНИКАР
Сам самичък у дома е
палавият Мишоран
и с кибрита си играе
зад пердето тънко сврян.
Драска клечките мишлето,
светват в мрака като фар,
в миг подпали се пердето
"Олеле, пожар, пожа-а-ар"
Огънят расте, не спира.
скочи Мишоранчо клет
бързо почна да избира
телефон сто и шейсет.
От страничното стъпало
скача Мечо като лъв.
С жълта каска, с наметало
стига до пожара пръв.
Слага стълба до стената
- Идвам Мишенце, кураж!
и с мъркуча във ръката
стига втория етаж.
Влиза в огнената стая,
глътват го кълбета дим
Ще успее ли накрая
да се върне невредим?
Гаснат след борба юнашка
най-последните искри
и с опърлена опашка
Мишоран благодари.
Смел пожарникар ще бъда зная,
аз с кибрит и огън не играя.
Ангелина Жекова
Някой ден сърцето ми
ще се превърне в камък.
Откъснат от света
ще тлея в своя замък.
И няма да крещя,
да вия до забрава,
когато разбера,
че някой ме предава.
Ще бъда властелин
на самотата своя
и може би дори
ще избера покоя
пред хаоса на любовта.
Някой ден.... но не сега.
(Стюард Дарк)
Кръстопът
Аз помня кръстопът в поля безбрежни,
там с гордо пълновластие Нощта
от всички зли покраища в света
на пир извика вихрите метежни.
От юг потръгна неброима рат,
от север друга с тътен се зададе
и пламнаха сред облачни грамади
усмивките на ужаса злорад.
Аз помня вик, ту сдавен, ту издигнат
безсилно сред тържествения рев,
там пътник на смъртта пред черний зев
ридаеше, от бурята настигнат.
И може би (през рани спомням аз!)
то беше бурята на мойта мъка,
нависнала стоглава и сторъка
над моя свят в един безумен час.
Аз помня как утихна нейний пламък,
като заря на угасен пожар,
и помня, че от моя скъп олтар
не бе остало камък върху камък.
Д. Дебелянов
Ясно-земен мирис ме пронизва,
весел лъч докосва нещо в мен.
Може би това е оптимизма,
който през сърдечнатат ми призма
връща се в усмивка отразен.
И се гмуркам в синята прозрачност
на деня. Като въздишка лек,
сякаш стълба слъчева изкачвам,
пряко през браздите крача
над зарити стъпки на човек.
През стебла, през корени, през пори
от земята бликат гласове ...
Всеки сам по своему говори,
Сякаш таен ходник съм отворил
към съкровени светове.
М. Кендеров
Ако някога оздравея
Бих се влюбил отново в теб, ако някога оздравея.
Ти не обичаш болестите. Сега съм болен:
болен от кръстословичната истина, че живея,
болен от любов, от омраза, от роли.
Омръзна ми ролята на шут старомоден!
Искаш ли да отидем в плнината?
Там веселият сняг със вълчи стъпки броди
и тътнат ударите на съдбата.
Как да отидем?
Една ласка ми трябваше и аз вече я нямам,
защото съм болен от Космос,
а ти си така противно здрава ....
В голямата любов илюзията е най-голяма,
когато разбереш това .... как е тихо тогава ...
Тогава ти остава Космоса с неговата пустота,
с неговите мащаби, непостижими за тебе,
с вечните въпроси на живота и смъртта,
с голямата кръстословица, с неразрешимия ребус.
Това е моята болест, моята диагноза.
Пак ще се влюбя във тебе,
пак за теб ще живея,
ако някога реша да пиша проза,
ако някога .... оздравея!
Христо Банковски
МОЯТ МЕЧО ПОЖАРНИКАР
Сам самичък у дома е
палавият Мишоран
и с кибрита си играе
зад пердето тънко сврян.
Драска клечките мишлето,
светват в мрака като фар,
в миг подпали се пердето
"Олеле, пожар, пожа-а-ар"
Огънят расте, не спира.
скочи Мишоранчо клет
бързо почна да избира
телефон сто и шейсет.
От страничното стъпало
скача Мечо като лъв.
С жълта каска, с наметало
стига до пожара пръв.
Слага стълба до стената
- Идвам Мишенце, кураж!
и с мъркуча във ръката
стига втория етаж.
Влиза в огнената стая,
глътват го кълбета дим
Ще успее ли накрая
да се върне невредим?
Гаснат след борба юнашка
най-последните искри
и с опърлена опашка
Мишоран благодари.
Смел пожарникар ще бъда зная,
аз с кибрит и огън не играя.
Ангелина Жекова
Хей, страхотно, Захари!
Коментар