Tweet
Оказва се, че наред с отровните животни и опасностите на природата, има и опасни острови. И това не е обикновена хиперболизация, а истина. Обикновено виновник за това са хората, които превръщат уединени кътчета на света в смъртоносни петна. Безотговорността на човечеството е причина за това днес тези няколко острова да са забранени за туристите, а вероятно замърсяването ще трябва да се ограничава с десетилетия, преди да бъде овладяно в известна степен.
1. Остров Гринярд, Шотландия
През Втората световна война британското правителство решава да тества антракс за био оръжие във войната и откупува острова от собствениците, за да го използват като тестов терен. Островът част от Шотландия и остава заразен чак до 1986 г., когато над него са изсипани 280 тона химикали, за да унищожат спорите на антракса. Обявен е за безопасен през 1990 г., но на него все още може да има риск от заразяване, тъй като никой не може да каже точните дългосрочни ефекти на използваните за обеззаразяване химикали.
2. Остров Мияке-джима, Япония
Островът е част от японските острови Изу и е с вулканичен произход. Всъщност вулканът изригва веднъж на няколко години, но много по-отровни са серните изпарения, които се процеждат през пукнатините. През 2000 г. вулканът Ояма изригва отново, създавайки паника и евакуация в продължение на месеци. Никой не бил допуснат да се върне в дома си на острова за цели пет години, но даже след този период жителите трябва да носят противогази със себе си, в случай на повишаване на серните съединения във въздуха. Колкото и да е странно, независимо от опасностите островът се е превърнал в туристическа атракция, на която туристите се разхождат с противогази.
3. Остров Окуношима, Япония
Познат като Заешкия остров, Окуношима години наред помещава японската фабрика за отровен газ, използван през Втората световна война. Заради секретната дейност и заради подписаното от страната споразумение за забрана на отровния газ по време на войната, островът е премахнат от географските карти. В края на Втората световна война лабораторните зайци са пуснати на свобода и днес те се размножават свободно, защитени от океанските води. Днес островът се счита за безопасен, но някои учени се съмняват в това.
4. Остров Возрождение, Казахстан и Узбекистан
Островът някога е бил на територията на Съветски съюз, но днес е поделен от Казахстан и Узбекистан. Той е част от ужасната история на Аралско море, което заради човешка дейност се е свило значително. Вече бивш остров, Възрождение днес е част от сушата заради отдръпналата се вода. В средата на 20ти век Съветския съюз основава на острова лаборатория за био оръжие и провежда тестове с много опасни субстанции. Едра шарка, антракс, туларемия и много други са превръщани в оръжия и са съхранявани на острова. Возрождение е изоставен през 1992 г., а през 2000 г. Съединените американски щати помагат да се обезвредят десет хранилища на антракс, за които се твърди, че са всички. На острова обаче все още има болестотворни контейнери, които могат да излъчват опасни зарази.
5. Атолът Бикини, Маршалови острови
Операция ‘Кръстовища’, проведена през 1946 г., се състояла от няколко ядрени експлозии на атола Бикини, част от Маршалови острови. Ядрените тестове заразили водата, а през март 1954 г. Съединените щати провеждат първите тестове с водородни бомби в региона. Тук се провежда най-големият взрив, извършен от американците – операция Кесъл Браво. Масивно количество радиация се разнесла извън очакваните райони и заразява съседни острови, както и екипажа на японска рибарска лодка. Всъщност скандалът е използван за създаването на филма Годзила. През 1968 г. американското правителство решава, че е безопасно да населят отново островите, но тази реакция се оказва прибързана, тъй като френски учени откриват в организма на местните високи нива на стронций 90 през 1978 г. затова хората се преместени отново, а повечето от тях отказват да се върнат на острова, докато той не е напълно безопасен за хората.
6. Остров Фаралон, Съединени американски щати
Островът се намира до бреговете на Сан Франциско и е много красив, но опасен. Регионът е населен с китове, тюлени и акули, затова много гмуркачи и водолази избират да дойдат тук. Има обаче една сериозна опасност. Години наред, чак до 70те години на миналия век, в района са изхвърляни ядрени отпадъци. Рисковете за природата и за хората са неясни, но учените смятат, че ако се опитат да извадят контейнерите от водата, ще създадат повече рискове, отколкото ако ги оставят там.
1. Остров Гринярд, Шотландия
През Втората световна война британското правителство решава да тества антракс за био оръжие във войната и откупува острова от собствениците, за да го използват като тестов терен. Островът част от Шотландия и остава заразен чак до 1986 г., когато над него са изсипани 280 тона химикали, за да унищожат спорите на антракса. Обявен е за безопасен през 1990 г., но на него все още може да има риск от заразяване, тъй като никой не може да каже точните дългосрочни ефекти на използваните за обеззаразяване химикали.
2. Остров Мияке-джима, Япония
Островът е част от японските острови Изу и е с вулканичен произход. Всъщност вулканът изригва веднъж на няколко години, но много по-отровни са серните изпарения, които се процеждат през пукнатините. През 2000 г. вулканът Ояма изригва отново, създавайки паника и евакуация в продължение на месеци. Никой не бил допуснат да се върне в дома си на острова за цели пет години, но даже след този период жителите трябва да носят противогази със себе си, в случай на повишаване на серните съединения във въздуха. Колкото и да е странно, независимо от опасностите островът се е превърнал в туристическа атракция, на която туристите се разхождат с противогази.
3. Остров Окуношима, Япония
Познат като Заешкия остров, Окуношима години наред помещава японската фабрика за отровен газ, използван през Втората световна война. Заради секретната дейност и заради подписаното от страната споразумение за забрана на отровния газ по време на войната, островът е премахнат от географските карти. В края на Втората световна война лабораторните зайци са пуснати на свобода и днес те се размножават свободно, защитени от океанските води. Днес островът се счита за безопасен, но някои учени се съмняват в това.
4. Остров Возрождение, Казахстан и Узбекистан
Островът някога е бил на територията на Съветски съюз, но днес е поделен от Казахстан и Узбекистан. Той е част от ужасната история на Аралско море, което заради човешка дейност се е свило значително. Вече бивш остров, Възрождение днес е част от сушата заради отдръпналата се вода. В средата на 20ти век Съветския съюз основава на острова лаборатория за био оръжие и провежда тестове с много опасни субстанции. Едра шарка, антракс, туларемия и много други са превръщани в оръжия и са съхранявани на острова. Возрождение е изоставен през 1992 г., а през 2000 г. Съединените американски щати помагат да се обезвредят десет хранилища на антракс, за които се твърди, че са всички. На острова обаче все още има болестотворни контейнери, които могат да излъчват опасни зарази.
5. Атолът Бикини, Маршалови острови
Операция ‘Кръстовища’, проведена през 1946 г., се състояла от няколко ядрени експлозии на атола Бикини, част от Маршалови острови. Ядрените тестове заразили водата, а през март 1954 г. Съединените щати провеждат първите тестове с водородни бомби в региона. Тук се провежда най-големият взрив, извършен от американците – операция Кесъл Браво. Масивно количество радиация се разнесла извън очакваните райони и заразява съседни острови, както и екипажа на японска рибарска лодка. Всъщност скандалът е използван за създаването на филма Годзила. През 1968 г. американското правителство решава, че е безопасно да населят отново островите, но тази реакция се оказва прибързана, тъй като френски учени откриват в организма на местните високи нива на стронций 90 през 1978 г. затова хората се преместени отново, а повечето от тях отказват да се върнат на острова, докато той не е напълно безопасен за хората.
6. Остров Фаралон, Съединени американски щати
Островът се намира до бреговете на Сан Франциско и е много красив, но опасен. Регионът е населен с китове, тюлени и акули, затова много гмуркачи и водолази избират да дойдат тук. Има обаче една сериозна опасност. Години наред, чак до 70те години на миналия век, в района са изхвърляни ядрени отпадъци. Рисковете за природата и за хората са неясни, но учените смятат, че ако се опитат да извадят контейнерите от водата, ще създадат повече рискове, отколкото ако ги оставят там.
Коментар