Наградите "Дарвин" за 2013

[Slick]

За ценителите на наградите - моля, издание 2013!

(за съжаление са на английски .. )

http://jdgroover.wordpress.com/2013/...wards-are-out/

[Slick]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Наградите са наречени на името на Чарлз Дарвин, бащата на еволюцията и имат за цел да отдадат чест на тези индивиди, които подобряват общия генетичен фонд, като се самоизключват от него.

Named in honor of Charles Darwin, the father of evolution, the
Darwin Awards commemorate those who improve our gene pool by removing themselves
from it

[Goblin]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Както и при всичко останало - пазете се от имитации

Описаните неща звучат супер чаровно, но може би именно поради това са до едно градски легенди. Или обратното - звучат чаровно понеже са градски легенди. Иди разбери.

За истинските, оригинални дарвински награди - чичко гугъл. Там дори има раздел "градски легенди".

[ninja_1]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Истини-легенди,някой да превежда и да поства тука.Със сигурност ще е интересно на всички...

[Goblin]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Ми ето ти пример...

...After stopping for drinks at an illegal bar, a Zimbabwean bus driver found that the 20 mental patients he was supposed to be transporting from Harare to Bulawayo had escaped. Not wanting to admit his incompetence, the driver went to a nearby bus stop and offered everyone waiting there a free ride. He then delivered the passengers to the mental hospital, telling the staff that the patients were very excitable and prone to bizarre fantasies. The deception wasn’t discovered for 3 days...

"...След като спрял да си пийне в нелегален бар, зимбабвийски автобусен шофьор си дал сметка че двадесетте душевно болни които возел в автобуса си от Хараре до Булауайо били избягали. За да не лъсне издънката, водачът откарал автобуса до близката спирка и предложил на всички чакащи безплатно пътуване. Докарал пътниците до лудницата и казал на докторите че пациентите са силно превъзбудени и склонни към странни бълнувания. Измамата била разкрита едва след три дена..."

Сладко, красиво, смешно но и абсолютно измислено.

[Slick]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Дали е истина или не - важното е че е забавно. То затова е и в тоз раздел. Достовереността ще оставим на любопитните и фактолозите.

Весело настроение през празниците на всички!

По-долу, малко наични преводи на бълтарски, специално за Соти!

[Slick]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Ето малко преводи на Български
(без гаранция за исинност или достовереност на фактите)


Смазващ дълг
2009 победител в наградите Дарвин
Двоен Дарвин!
(26 септември 2009, Белгия) Град Динант е мястото на тази рядка награда Двоен Дарвин. Двама обирджии на банки, които се опитали да направят значително теглене от банкомат, умрели, когато недооценили количеството динамит, нужно за експлозията. Взривът разрушил сградата, в която се помещавала банката. Никой друг не е бил в сградата по време на атаката.
Обирджия Първи бил закаран по спешност в болницата със сериозна травма на главата; то починал скоро след пристигането си. Следователите отначало решили, че съучастникът му е успял да избяга, но тялото на втория крадец било извадено от останките дванадесет часа по-късно. Несъстоялите се обирджии не били особено бедни – колата им за бягство била БМВ.
Да надуеш последния балон
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин
(5 декември 2009, Русия) В научен опит с неизвестни цели, студент на Киевския политехнически институт без да иска, извършил химичен експеримент върху себе си с фатални резултати.
25-годишният студент по химия развил особения навик да топи дъвката си в кристали лимонена киселина, докато работел, предполагаемо, за да й добави по-остър вкус. Той бил приведен над компютъра в къщата на родителите си в северноукраинският град Конотоп, когато дали нарочно или по невнимание, натопил дъвката си в неидентифициран химикал и я сложил обратно в устата си.
От стаята му се чул силен гръм. (Репортажите наистина казват това.)
Всяка научна лаборатория набляга на важността никога да не се яде в близост до химикали, защото е лесно да се обърка вкусното питие с токсична течност, или да посолите салатата си с арсеник.
Като оставим настрана въпросът какво е правил с химикали у дома студентът много добре знаел, че трябва да държи химикалите далеч от храна. Но ето го, мъртъв, с отнесена долна част на лицето. Полицията намерила пакети лимонена киселина и подобно изглеждащ неидентифициран експлозивен материал и мислят, че студентът просто е объркал пакетите.
Съдебномедицинският преглед е установил, че останките от дъвка са покрити с опасна неизвестна химическа субстанция която, по време на новинарските репортажи, местната съдебна медицина не е имала нужната екипировка да идентифицира.
MEDIA REFERENCES

.
Да говориш по-бързо, отколкото ходиш
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин
(30 май 2009, Луизиана, САЩ) Пътници на задната седалка, внимавайте! Раздразнена от това, колко бавно кара приятелят й, Тамера Б., 22г., го насърчила да увеличи скоростта, така че тя да стигне до работа навреме. Шегувайки се, че ще е по-бързо да отиде пеша до работа, тя отворила вратата на пикапа и показала крака си навън, преди да падне към смъртта си. Представители на шерифския офис заявили, че пикапът се е движил с висока скорост като за магистрала по I-12 по време на инцидента.
Смъртта й е приета за случайна.
MEDIA REFERENCESS: 1, 2, 3, 4, 5, 6

Да се надбягваме до дъъноотооооооо
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин
(5 септември 2009, Орегон, САЩ) Джейк достигнал върхът на планина Садъл и тогава информирал приятелите си, че е планирал да направи контролирано спускане по урвата. Щял да се срещне с тях на паркинга в края на пътеката.
Повечето хора са доволни с рисковете и удовлетворението от спускане по дюните, неизбежното 50-метрово премятане и счупен крайник. Джейк, на 18г., решил да се ‘спусне’ по триста и петдесет метрова урва. Той се спуснал презглава надолу по стръмнината – и това, което трябвало да е контролирано спускани, свършило рязко 350 метра под върха, където тялото му паднало неподвижно в стръмната клисура.
Приятелите му били шокирани. „Шокирани сме”, казали те, „защото той винаги прави такива неща и се измъква с усмивка.” Поради опасният терен, спасителните работници не могли да стигнат до тялото, докато 36 часа по-късно спасителната служба на окръг Клатсоп и спасителните екипи на пл. Портланд не потвърдили смъртта.
MEDIA REFERENCES

.
Електрификация
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин
(27 юни 2009, Ню Йорк) Силна буря повредила електропроводите и оставила 17,000 къщи без електричество. Миечжишко Мил, 64г., бил един от засегнатите. Неговият електропровод обслужвал само 17 къщи и затова щял да е един от последните ремонтирани. Седем часа след падане на жицата, Миечжишко Мил най-сетне загубил търпение.
Възрастният човек няколко пъти бил прогонван от пожарникари, пазещи електрическите жици. „Полицията и огнеборците буквално го гонеха настрана. Направихме всичко по силите си,” казва Дик Мартинкович, комисар по обществена безопасност в окръг Съливан. Но те не били готови за внезапната решителна постъпка на Мил.
Ядосан от толкова чакане, Мил изскочил от дома си малко след полунощ с промишлен циркуляр в ръце и найлонови торби на краката си. Застанал в локва с вода и опитал да пререже 4800-волтов захранващ кабел, който висял от стълба. Паднал и се заплел в съскащите и бръмчащи работещи жици. Докато спешните екипи чакали работниците да спрат тока, Мил бил зает да бъде убит от непрекъснато електрифициране.
Историята казва всичко. Той бил постоянно отпъждан от електрическите жици, но настоял да ги пререже, докато стои в локва и сега генетичният финд е в безопасност.
ORIGINAL SUBMISSION and many others.

.
Двойно потапяне
2009 номининация за награди Дарвин
Потвърдена за вярна от Дарвин
(3 юни 2009, Северна Каролина, САЩ) Грийнсбъро бил наводнен с 10 см дъжд за два часа, няколко коли заседнали по наводнените пътища. Това не спряло Розан Т., 50г. Тя скочила на мотопеда си и отишла до магазина, където „може би изпила една бира,” според майка й, преди да реши да се хвърли слепешката към вкъщи през бурята. Позвънила вкъщи да каже, „Мотопедът ми има две каучукови гуми, мамо, всичко ще е наред.”
Северна Каролина не изисква книжка за притежание на мотопед. Г-ца Т. била взела своя преди две години след като я намерили за виновна за шофиране в нетрезво състояние.
Пътна полиция била блокирала няколко пътя, които били залети с вода, включително пътя на Розан към вкъщи. Но тя минала точно покрай полицая и бариерите, изгубила контрол над превозното си средство и паднала в препълнения поток долу. Полицаят взел въже от колата си и тръгнал да я вади от водата.
След това разпитал жената, вероятно защото искал да разбере за причините да премине през блокада на пътя по време на наводнение. Когато полицаят се върнал в колата си, за да повика подкрепление, Розан уловила възможността за бягство – като скочила отново в потока!
Полицаят опитал пак да я спаси, но за съжаление, било твърде късно.
Майката на жертвата спекулира, че мотивът на дъшеря й да скочи в препълнения поток е бил да спаси потъващия мотопед. „Тя го обичаше.”

източник http://missby.wordpress.com/2010/01/...n-awards-2009/

[Slick]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

Заклет "дарвинист"
Полицията в Аризона останала озадачена пред куп ламарини, залепени високо върху скала над един завой. Приличало на самолетна катастрофа, но после се оказало, че са останки от автомобил. В лабораторията едва успели да възстановят екшъна. Бивш сержант от ВВС успял по някакъв начин да си набави от специалните ракети за допълнителна мощност на транспортни самолети при излитане от къса полоса. Тъй като пустинята в Аризона е идеално място за чупене на световни рекорди, сержантът прикрепил ракетата към автомобила си, засилил яко и изстрелял ракетата. Ето и фактите. Шофьорът възпламенил ракетата, когато неговият Шевролет Импала от 1967 г. се намирал на 8 км от мястото на катастрофата. Това било установено от прогореното и стопено петно на асфалта. Возилото бързо достигнало скорост между 400 и 500 км/ч и продължило да лети със същото темпо още 20-ина секунди, преди пилотът да натисне спирачките. Същите моментално се стопили, издухвайки гумите. Колата хвръкнала във въздуха и след 2 мили се шибнала в скалата на височина 50 метра, издълбавайки черен кратер с дълбочина 1 метър в камъка. Открити били само няколко кости, зъби и косми в дупката. По една ирония бил открит и регистрационният номер на колата, на който пишело: "Как ви харесва моето каране? Обадете се на 1-800-EAT-SHIT."
Опасна поза
Живописният средновековен град Ротенбърг наскоро стана сцена на драматичен артистичен опит. 53-годишен мъж от Баден-Вюртемберг позирал гол пред своя фотоапарат, балансиран на върха на каменна стена, когато изведнъж изгубил равновесие и се строполил долу от 10 метра височина. За разлика от някогашния си собственик фотоапаратът все още стоял здраво закрепен върху триножника на стената, а полицията се готвела да прояви филма, за да установи точната причина за смъртта на човека. Дарвин се надява, че те няма да намерят нищо, и тази история ще послужи като ярко доказателство за самоокастрящата се природа на дървото на живота.
Кравешка бомба
Преди няколко години "Нюзуик" публикува кратко съобщение със снимка на колежански професор, който провел демонстрация за запаляемостта на кравешките газове. Метанът трябва да се смеси с кислород, за да гори, докато горенето под налягане може да доведе до експлозия. "Експериментът показал драматичен, но безвреден ефект, плюс доста комична картина, припомнят спецове.
Млекар от Калифорния чул новината и решил да приложи научния метод на практика. След като вързал вимето на кравата за автоматичната доилка, нашият герой изчакал за характерното повдигане на опашката, което е сигурен белег за належаща експулсия, и драснал клечката. Задоволството му при вида на 40-сантиметровия син пламък траяло само няколко секунди до появата на ректална контракция. Нещастното калифорнийско говедо експлодирало, убивайки и работника, който паднал, пронизан от летяща тазобедрена кост.

http://www.7sport.net/archive7ds/200...um/d4492_7.htm

[Slick]

От: Наградите "Дарвин" за 2013

една леегенда или истина достойна за награда ... почти

Из бюлетина на Комисията за обезщетение на пострадалите при трудови злополуки:
„Уважаеми господине,
Пиша ви в отговор на молбата за допълнителна информация към т. 3 от доклада ми за злополуката. Причината за инцидента беше наречена от мен „недооценяване на обстоятелствата“. Вие помолихте за по-обстойни обяснения и аз се надявам, че следващото по-долу описание на случилото се ще ви удовлетвори.
По професия съм зидар. В деня на инцидента работех сам на покрива на една новострояща се шестетажна сграда. Когато приключих работата си, установих, че са ми останали излишни тухли, които, както след това се оказа, са тежали около 230 килограма. За да не ги пренасям на ръце до долу, аз реших да ги спусна до земята във варел, като използвам макарата, прикрепена към стената на строящата се сграда.
Слязох долу, застопорих въжето, качих се обратно на покрива и сложих тухлите във варела. След това отново слязох долу и отвързах въжето, придържайки го леко, така че тухлите да бъдат спуснати бавно. В т. 11 на доклада за инцидента съм указал, че моето собствено тегло е 60 килограма. Поради изненадата си, че изхвърчах от земята така внезапно, забравих да пусна въжето. Не е необходимо да казвам, че продължих да се изкачвам по стената на сградата с висока скорост. Някъде към третия етаж пресрещнах варела, който в този момент се придвижваше надолу към земята със също толкова впечатляваща бързина. Това може да обясни фрактурата на черепа, а също и незначителните охлузвания и счупената ключица, които са описани в т.3 от доклада за инцидента. Продължих бързото си изкачване, като скоростта му бе съвсем леко намалена след сблъсъка ми с варела, и не спрях преди пръстите на дясната ми ръка да се врежат в макарата. За щастие по това време вече се бях окопитил и се държах здраво за въжето, вместо да се поддам изцяло на болката.
Горе-долу по същото в време очевидно варелът бе стигнал до земята и при удара в нея дъното му се откачи. В този момент, вече освободен от тежестта на тухлите, останали на земята, варелът е тежал около 25 килограма. Отново ви приканвам да обърнете внимание на данните за моето собствено тегло. Както можете да си представите, сега аз започнах бързо да слизам надолу по стената на сградата. Към третия етаж отново се срещнах с варела, който този път се изкачваше нагоре. Това ми донесе фрактури на двата глезена, избити зъби и няколко разкъсни рани по краката и долната част на тялото ми. Тук късметът започна леко да ми изневерява. Срещата ми с варела все пак ме забави достатъчно, за да намали нараняванията ми при падането върху купчината тухли и за щастие последствията бяха само няколко пукнати гръбначни прешлена.
Съжалявам, че трябва да докладвам и това, но докато си лежах върху купчината тухли, изпитващ голяма болка и без да мога да мръдна, изглежда пак изгубих присъствие на духа и съм пуснал въжето, и единственото, което можех да правя, бе да лежа там и да гледам как празният варел започна отново пътешествието си надолу към земята и в края на краищата се стовари върху мен. Това обяснява и двата счупени крака.
Надявам се, че тези отговори ще задоволят интереса ви.“


http://georgi.kodinov.net/?cat=10&paged=2