Tweet
До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век
[quote=iai-bg;525649]
Ние и казвахме кър. А за просенето-имахме следния пениз- нали уличните телефони най-накрая бяха по 5 ст., та ние обикаляхме с 5х1 и искахме да ни ги уедрят за телефона. И много рядко някой взимаше тия по една- да не му късат джоба. По-късно разбивахме апаратите за таксуване на колите. И асансьорите със стотинки...
А вас джобили ли са ви?
А помните ли, че ако спреш с колата до пътя и си набереш царевица примерно от крайпътната нива и те хванат, и не ти се размине, ти взимат колата?
А помните ли пътя до морето? От София. Аз възстановявах два дена после. То сигурно затова картите за почивка бяха по 14 дни.
[quote=iai-bg;525649]
Ние и казвахме кър. А за просенето-имахме следния пениз- нали уличните телефони най-накрая бяха по 5 ст., та ние обикаляхме с 5х1 и искахме да ни ги уедрят за телефона. И много рядко някой взимаше тия по една- да не му късат джоба. По-късно разбивахме апаратите за таксуване на колите. И асансьорите със стотинки...
А вас джобили ли са ви?
А помните ли, че ако спреш с колата до пътя и си набереш царевица примерно от крайпътната нива и те хванат, и не ти се размине, ти взимат колата?
А помните ли пътя до морето? От София. Аз възстановявах два дена после. То сигурно затова картите за почивка бяха по 14 дни.
Измазана със смес от глина и слама, белосана – беше като бял лебед насред големия двор. С голямо огнище в централната стая, където огънят весело играеше, а баба готвеше вкусни манджи; помня като спираха тока, ползвахме освен свещи и газени лампи (мале, колко съм стара 
)... Отпред пред къщата имаше посадени 3 черници, нейни връстници, които бяха станали огромни и на тях падаше страхотна игра с другарчетата – то не бяха връзване на люлки, въжета по които се катерехме, а отдолу имаше купчина слама в която скачахме, някои от клоните бяха толкова дебели, че си постилахме черга и сядахме като на пейка да си приказваме...
Един път противника намери нашата колиба, нападнаха ни като бяхме вътре – с камъни, пръчки, стрели и успяха да ни изненадат и да ни поразвалят колибата.
Ние естествено се амбицирахме, хванахме едно мъниче от другата махала и къде със заплахи, къде с подкуп (лакомства) разбрахме къде е колибата на врага. 
Нападнахме ги също изненадващо и си спретнахме страшна битка, толкова се бяхме настървили, че се наложи да се намесят възрастните да ни разтървават, но след битката доста глави, ръце и крака бяха посинени и кървяха... Е, имаше и моменти на примирие, в които се играеше на криеница, гоненица, на въже, ластик, дама, стражари и апаши... Всеки път, след като си разкриехме колибите, се налагаше да ги местим – така последната ни колиба беше в едни храсти до дувара и къщата на съсед, а до нея имаше огромна купчина слама (в нея пък какви игри падаха, няма да ви казвам). И единия път като ни нападна врага, някой пусна запалена стрела – а правехме и това, топехме парцали в нафта, увивахме върховете на стрелите и ги палехме преди да стреляме – обаче стрелата попадна в купа слама.... и като пламна...
Стана страхотен пожар, всички се разбягахме като пилци; добре, че някой възрастен видял огъня и веднага се обадил в пожарната, хората наизскачаха с кофи вода, разпънаха маркучи, започнаха да гасят, настана невъобразима паника. А къщата на съседа е досами горящия куп слама, само дувара ги разделя. И огъня аха-аха да обхване и къщата... за щастие пожарната дойде и успяха да го угасят, нашата колиба отиде естествено, но комшийската къща оцеля. 
Я кажете някои спомня ли си две консервни кутии свързани с дълъг канап ?
Коментар