Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Спомням си като малка в Село Бъркач Плевенско .. имаше закон Божи - да се спи на обяд. Ама 11 годишно хлапе - спи ли му се ....
По навеса (шапрона)... до сливката, после по клоните с листните въшки и на земята ... тихо - тихо при магарето ... тихичко му се слага юлара, тихо се извежда на пътя ... тихичко се мятам на гърба му .... и как само чаткат тези подкови в обедната тишина и мараня .... по всички прозорци се наредиха глави на съседи ... леко вкопаните къщи гледат право на шосето ... И така с неуправляемото магаре до гробищата и обратно, без да минавам пред нашата къща ... и после - тихичко затваряне, прибиране ...измиване .. качване по сливата с гадните листни въшки и обратно в леглото - все едно , че за пръв път съм спала на обяд... а баба и дядо надчер - все едно за пръв път съм ги оставила да се наспят...и май не вярваха много на съседите, че са им видяли магарето и внучката баш по обед... пък може и да са вярвали ... знам ли ?
А защо слизах по Сливката? Децата спяхме на етория етаж а витото стълбище зверски скърцаше и ни издаваше ... ама само на мен ми стискаше да се разхождам по навеса ....
За огромните сочни Джанки , които растяха на бодливото дърво до тоалетната , която си беше на 20-30 метра от къщата... За обелените колена и ловенето на светулки ...За връзването на лозите с шумки от царевица ... за арпаджика и яденето на диня вечер ... Дали децата ми ще имата такива спомени ... ще се постарая, но не знам...

А иначе първият опит за яздене беше върху Цецка ... познайте какво животно е Цецка ... и как убива на дупЕто...
Фани - Голям късмет със Гошко да знаеш...!

За тази игра е нужна свободна площ- асфалт, и малко боя и четка .... няма съоръжения за крадене ....
В двете полета са двата отбора - от 4-5 годишни деца до големи ... целта е играч от единият отбор да премине в другото поле без да пресича или настъпва линиите и да стъпи върху ъгъла Ура. Има я отборната игра , бързаната е важна , ловкоста, както и отбраната ... Кажете на децата, че е игра от Сървайвър и ще я заиграят .... и в наше време ...

Вчера нарисувах на паркинга зад блока тази игра ... още не бях свършила с рисуването и дойдоха 2 момиченца понеже им беше станало интересно обясних им правилата накратко ... и около час 2 след това продължаваха да играят на нея ... още преди боята да е изсъхнала напълно...

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Цецка-коза Щото в селото на майка ми аз не им прощавах,ама наистина не е много удобно.

[Виолета]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

О, боже, чудесна тема!
Тук значи е сборният пункт на моето поколение
Много дивотии вършехме, а беше толкова весело. Имам едно приключение в 6-ти клас. Свободен час, момчетата отидоха да ритат навън, а ние, новоизлюпените пубертетки, решихме да играем на "жмичка" в класната стая. Аз се скрих под катедрата... без да предвидя, че невъобразимият шум, който вдигахме, ще доведе някой отговорен фактор. Пристигна дружинната да ни усмирява, застана пред подиума и започна да ни трие сол на главите. По едно време потърси отрядния председател... да ви кажа ли кой беше? Отговориха й: "Ми... излезе." Лекцията продължи, а под катедрата беше тясно, опитах да сменя малко положението. Това доведе до леко разлюляване на вазата с цветя върху катедрата и до тихичко хихикане от съученичките. Дружинната обаче в това време ги укоряваше и хвалеше синчето си - на наша възраст... "моят Васко е чудесно дете"... Чудех се какво ще правя, ако реши да седне на стола зад катедрата. За щастие това не се случи, но тя излезе чак като би звънеца. Изкарах под катедрата поне половин час, може и повече. А това ме издигна в очите на всички. Не че после някой не ме беше предал на дружинната, но това вече не беше толкова важно.

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Цецка-коза Щото в селото на майка ми аз не им прощавах,ама наистина не е много удобно.

Отличен отговор ! ...
После бях пробвала един овен - Петко да яздя, - по друго време и на друго място, но тогава Овенът беше як и пухкав ... ех .. както се качиш , той хукне и след малко както си го яздиш и е хе хе хе и ти тичаш след него , а в шепите вълна... и последните къдрици от опашката ...на Петко ... Добре , че не беше от злобните кочове ... че да ми се налага и да бягам от него ...
И после дойде реда на магарето Мирка ... Все се навираше под една череша с много ниски клони ...

[Анастас Анастасов (rova)]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Дядо ме е ползвал да обязди едно магаре-младо и много голямо.Май,че бях 8-9 годишен,не беше яздено дотогава.Такъв цирк в двора,имаше едно навесче,четири кола изправени и върху тях връшник,отдолу даржаха каруцата.Ама много ниско.Колкото пъть се кача на магарето,кротко докато дядо го държи,като го пусне и хуква.Все под връшника и на 7-8 път гърба ми пусна кръв.Винаги преди бях се чудил защо на улицата пред дворната врата има един два големи камъка.Та дядо му сложи черджето и дисагите изкара го отвън на улицата и стъпвайки на камъка го яхна.190-195 см,близо 120-130 кг.Гръбнака му се изви,на магарето и ,като заситни в една нежна стъпка.Та, така приключих с родеото.

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Отличен отговор ! ...
И после дойде реда на магарето Мирка ... Все се навираше под една череша с много ниски клони ...

Не ми беше проблем да се наведа напред или назад и да премина под черешата , обаче когато веднъж бях качила 3,5 годишния си брат зад мен и магарето се засили пак натам - започнах светкавично да обмислям варианти в 10 годишната си глава ... Ако се наведа напред ... Брат ми ще падне... ако се наведа назад - клонът ще ни събори ... ако се наведем настрани - както във Винету ... и се наведохме .... Брат ми в калта ... а аз на камъните ...РЕВ .... Баба ми търчи ... с точилката ..2 часа обикалях махалата докато и мине..... После дядо ми размени магарето за Кон. Полу-Унгарско добиче - на една година ... Кой да ми каже - че е рано да се язди кон на 1 година ... Ама пък и аз бях 4ти клас - има- няма 30 - 35 кг. За язденето знаех само .. че трябва да съм отгоре . Послушно беше кончето ... веднъж се бяхме накачулили аз , братовчедка ми и едно съседско момиче ....За пръв път на неговия гръб галопирах ... и пак със брат ми зад мен, вече на 4 години... Стори ми се , че се нося по вълните... От тогава този кон имаше само две скорости: Галоп и ходом. В тръс се движеше само впрегнат в каруцата, яхнех ли го аз - тръгваше от място и спираше със суркане на копитата. И така до есента, на пролет обаче започна родеото....

[Фани]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Ей, Миме, откъде се сети за тия приключения, та и мен подсещаш...
Като бях 12-13 годишна майка ми купи едно черноглаво женско агънце (беше решила да развъди малко овце). Аз, нали от едно време съм си феята-кръстница - кръстих го Пенка, на моята много добра приятелка от детските ми години. Тая овчица си я отгледах все едно ми беше сестричка, а тя ме прие като своя майка и все ме търсеше, вървеше след мен като кученце, с нетърпение ме чакаше да се върна от училище да си играем. Имахме си дори специална свирка и само като я чуеше, дотичваше (овцете били тъпи – да има да вземате, изобщо не е така! ). По това време живеехме накрая на село, до нас имаше канал за напояване, малко по-нататък река и всичко наоколо – поле, обикновено го сееха с жито. Такава игра падаше с тая Пенка, все едно беше друго дете – например къпем се в канала, аз се потапям под водата, а тя започва разтревожено да тича по брега и да ме търси, накрая се престрашава и нагазва във водата, блее, оглежда се, а аз изведнъж изскачам, хващам я за руното и я бухвам във водата. А тя после се отръсква също като куче от водата и ни облива все едно с душ. Или пък на къра – както си тичаме и се гоним, оставям я да ме подмине и клякам във високата трева. Тя тича известно време, усеща се, че не съм зад нея, спира и почва да души също като куче – оглежда се, тръгва наляво, после надясно, а като поотрасна нахитря и започна да подскача нагоре, за да види къде съм се скрила , накрая винаги ме откриваше и ми скачаше радостно на гърба – също като куче. Като порасна и стана за женене, майка ми я даде в стадото на един овчар, да я заплодят, но нещо не се получи, тя абортира, после й се увреди вимето – грижехме се за нея като за човек, много си я обичах и ми беше мъчно, че се мъчи така. Накрая майка се отказа да завъжда овце и я продадохме на оня овчар. После винаги когато стадото минаваше покрай нас й свирках и тя веднага дотичваше при мен. Ако не й свирнех, а тя ме видеше, пак дотичваше – не ме забравяше, а аз винаги си носех в мен нещо за хапване за нея. Накрая се преместихме да живеем другаде и не знам какво е станало по-нататък с вярното ми приятелче.
Пак по това време гледахме и ято гъски – почнахме като на шега с едно мъниче на 3-4 дни, което майка донесе от някъде, пуснахме го в легена, а то заплува. Гъските пък колко са хитри и умни, няма да ми стигне времето да ви разказвам. Най-смешните и запечатали ми се моменти с тях са съвместните ни приключения със селския пъдар – беше много злобен и лош човек, все търсеше с кой да се заяде и беше всеизвестен с лошия си нрав. Та той все се караше с нас, че сме пускали гъските да пасат в младото жито и искаше да ни глобява (същото правеше и за овчицата). Истината беше, че аз ги пазех и не влизаха в нивата, защото покрай нея и канала имаше изобилно трева и пасяха там, а като им е кеф, цопваха да се къпят в канала. Инстинктивно гъските не обичаха пъдаря (винаги съм се чудела как усещат хората) и щом се появеше почваха да съскат по него, да го гонят и да се опитват да го хапят. Един ден тоя същия ни спретна страхотен скандал и докато се карахме, привлечени от виковете гъските ни наобиколиха и започнаха да крякат (а те крякат оглушително) и да съскат по него, той почна да маха с ръце, за да ги прогони, но те също като кучета му се нахвърлиха да го хапят, а бяха над 15 броя. Като видя, че няма да се справи с тях, той ни заряза, яхна колелото си и го подкара, обаче гъските се втурнаха след него, някои се разлетяха покрай главата му и го плескаха с крилата си по нея от което шапката му отхвърча (а който не е удрян от прелитаща или размахваща крилете си гъска, не знае колко болезнено е това), други, дето бяха докопали крачолите му го дърпаха и не пускаха и той с голям зор въртеше педалите. Накрая успяха да го съборят на земята и го накачулиха отгоре точно като глутница. Пъдарят успя някак си да се изправи и откопчи и побегна като луд, тикайки колелото си, а гъските го погониха малко, после победоносно се разкрякаха, размахвайки крилете си и се върнаха обратно, а шапката му остана да се въргаля в праха... Случката се разигра толкова бързо, че през цялото време стоях и гледах с увиснало чене и никак не исках да съм на мястото на тоя. После, сигурно се досещате -онзи първо се опита да ни прави мръсотии и да махнем птиците, но като не стана (не намери и подкрепа от кмета), ни остави на мира
В същото време тези птици са неверояно нежни – като ги хранех от ръката си например, внимателно събираха яденето, за да не ме щракнат с многобройните си зъбета. Или като си тиках нарочно пръстите вътре в човките им, те много деликатно почваха да ги “предъвкват”, но без да стискат; или пък докато стоях покрай тях да ги пазя, идваха до мен и почваха много нежно да ме “пощят” по краката и ръцете, което е много приятно и гъделичкащо...
Ееех детство мое, реално и вълшебно..., а сега масово децата ни не могат поне половината от тия наши изживявания да усетят...

[dehor]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Здравейте,
тази тема направо ми напълни душата! Тя е толкова изчерпателна че вече незнам какво да кажа:
1. но си спомням как на един приятел дядо му ходеше до пазара с една голяма количка с мотоциклетни гуми. Щом го видехме него и внукът му вътре, се събирахме още няколко деца и се натоварвахме да ходим и ние на пазар с тази количка.
2. Миризмата на кореком се бях сетил наскоро;
3. игрите, огнъовете, е тази игра дето сте я нарисували с "ура" и много други да не ви повтарям.
Но си подържам периодично спомена като ходя в една сладкарница дето не е ремонтирана от социализма и си държи същите сухи пасти, най-вече наливната боза от месинговото кранче на стената. Със онези кръгли маси с метална основа и с телашит отгоре. Витрината е от онези телашитените с право стъкло отпред и сребристи кантове отстрани. Както казах пастите са гадни като едно време, но като отида там за мен това е най-добрата сладкарница с най-вкусните пасти и най-хубавата боза (наливна).
Преди години работех в един център за електрони игри (сегашните деца не бихазнаели какво е това.). И като видях пред центъра да си играе едно от момченцата с топка се учудих на гледката. Имахме игрища в квартала почти около всеки блок и винаги бяха пълни. А сега остана само едно игрище зад нашия блок и не съм виждал деца да играят на него.
Как чакахме да падне сняг и да изкараме шейните и много други неща.

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

..... на пролет обаче започна родеото....

Оказа се че дядо ми не е извеждал коня през зимата .. и освен , че беше с педя и половина по-висок и доста по охранен, беше и озверял ...
Хапеше, изправяше се, риташе, въпреки че беше кастриран и никой не смееше да го доближава ... Дядо ми беше преградил дама, за да може да се носи храна и вода на коня , че иначе притискаше хората към стените в комбинация с останалите лоши навици които беше придобил... И така до пролетната ваканция ...
Заключвам баба ми в къщата (бойната баба)... излизам през прозореца .. въоръжавам се с един кочан - който мятам в яслата на коня - за да се мръдне напред и да успея да вляза при него ... изкатервам се по преградата от дървета и ОоОоОо- конче оп на гърба на коня. Следва изправяне - мятане към стената , даже изненадана си тряснах главата в тавана , но после се навеждах ... и така докато се поуспокои ... той леко трепери ... и аз леко треперя - от мисълта какво ли ще се случи ... но - аз съм отгоре (това знаех за язденето), а това миналата година сме го правили ... нищо че коня е звяр в момента... но аз знам че ТРЯБВА да го изведа ... И така тръпнем .. (може и адреналин да е било - тази дума не беше модерна...) Отвързвам синджира на коня , както съм на гърба му - пазейки се да не ме ухапе и да не ми размаже крака в стената - а той се натиска с цялата си сила ... чеша го по гривата.. Прехвърлям синджира и го закачам на юлара - като юзда и със сложна маневра обръщам коня на място в дама ..Отварям вратата без да слизам ...и излизаме в дворчето за кокошките ... с полу-изкъртване - полу отваряне преодоляваме и една врата с яка пружина, която сама се затваря ...и коня бърза.... тропа пръхти ... навеждам се в последния момент за да не се обеся на кабела на телефона...завиваме и сме пред Уличната врата Пресягам се и махам райбера отварям ... дран главата на горния праг на вратата ... коня е неудържим напред .. а аз още съм отгоре ....Баба ми вика през прозореца ... но е късно - духът е излязъл от бутилката ....
Вятъра е твърде силен...едва поемам дъх.. влагата от очите ми се стича по слепите очи и се губи в косата, гледам през присвитите си мигли и се държа здраво за гривата ... коня е неуправляем вихрен звяр ... аз знам че не трябва да падам ,, защото ще ме стъпче и нахапе ... а той търчи и се радва на свободата си ...
После реши че му преча ....осурка се от край до край по една ограда с бодлива тел отгоре за да ме свали ... (ама аз не падаммм..) Изправя се , би чифтета ... подскача с наведена глава ... засилва се бясно рязко настрани ... засилва се и спира на място - всичко за което можа да се сети ....
Баба ми излязла през прозореца и дотърчала до края на пътя .. - Ма Миме ма ша са утрепиш ма ... На кой му се слуша ... Стисвам коня с краката - на него толкова му трябва и отпрашваме през дълбоката оран на едри подскоци към вагонетките в другия край на полето ... Пот и сипещи се зимни косми ... изтръпнали ръце... коня пръхти, ноздрите му издути като на змей изпускат парещ дъх , кал и пръст хвърчат зад копитата му - уморен е но не му се спира още .... Стигаме до зелената ивица под вагонетките ... Коня загризва зелената трева ... а аз доволна , че съм го извела ... и изморила, решавам да се връщаме бавно към вкъщи, краката ми треперят от рязкото мускулно напрежение, ръцете ми почти не ги чувствах , че са моите.. Обръщам го - голямото разорано поле ... и дребните къщи на Гъбената махала в далечината ... Аз си мислех бавничко на ходом да се върнем, коня направи две крачки и ГАЗ... шеметен галоп до входната врата, остри завои с поднасяне на асфалта и спиране на място ... метнах синджира му на сливката пред входа и после дълго го масажирах със слама .. за да го изсуша и разтрия...
........................................................
А после ... една седмица не можех да седна без да кажа ох ..
Камо ли да си събера краката докато съм седнала .. мускулите ми просто отказваха ... но язденето продължи всеки следващ ден и всяка събота и неделя в които бях на село ...
Разбра се, че това с язденето на конете няма да ми мине ....
Дядо ми намери отнякъде в последствие едно старо военно седло - желязно - супер тежко .. и не много удобно ... но седло ...
И така живота си течеше докато не разбрах какво се случва на Тодоров ден ....

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

И така живота си течеше докато не разбрах какво се случва на Тодоров ден ....

Конните състезания ...
Извеждам коня за "малко" ... 7 километра тръс до Повеляново, минаване по улиците сред изумените погледи ...Три баби седят по средата на пътя и не мръдват ... Питам ги - ще може ли да се отместят ... а едната се кръсти и вика "Льо Боже, женска мадарка на кон качена!"
Записване, последни съвети - да съм яздела бавничко .... , подреждане - 7 участника,.. конете почват да се ритат и хапят ... и Старт ..
Коня до мен беше сляп с едното око и риташе във всички посоки - видял недовидял че и другите ритат ... забавих се на старта заради него, но после го изпреварих на първият завой както и още един от състезателите .. наближаваме финала внезапно на правата отсечка ездачът падна, а коня продължи към финала и финишира, поглеждам назад и за секунда мярвам как един сив кон тъкмо скача в съседното лозе, а слепия кон е далече назад... и Първият финал ... Четвърто място - огромен чимширен венец на шията на коня - шарена домакинска кърпа вързана за юздата му отстрани и награда - един чувал ечемик ... Вечерта с дядо ми отиваме на банкета и доста пяхме с бабите от местната фолклорна група ... след това на всяко следващо състезание , независимо на кое място съм - минех ли през финала - бабите като мощна агитка викаха ИИИииииИИЙ все едно , че съм победител ... Не съм била на първо място никога, но всеки път на Тодоров ден, се чувствам пълна с енергия и готова за пакости .
Но стига с моите конски истории ... сетете се още нещо ... имаше си доста хубави моменти навремето , например - първата целувка ???

[musovir]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

...
Но стига с моите конски истории ... сетете се още нещо ... имаше си доста хубави моменти навремето , например - първата целувка ???

Е те за това сигурно ще трябва нова тема с яка цензура...

[Фани]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Чак пък цензура и то яка... Ти, колега, направо с цензурируеми неща ли започна?
Страхотни спомени имам от моето детство, макар, че не беше леко и богато, за което обаче съм благодарна на съдбата. В много отношения доста наподобяваше това описано от Джералд Даръл в неговите книги за детството му на о.Корфу - мога да ви разказвам безкрайно, стига да имам достатъчно време...

[iai-bg]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Чак пък цензура и то яка... Ти, колега, направо с цензурируеми неща ли започна?
Страхотни спомени имам от моето детство, макар, че не беше леко и богато, за което обаче съм благодарна на съдбата. В много отношения доста наподобяваше това описано от Джералд Даръл в неговите книги за детството му на о.Корфу - мога да ви разказвам безкрайно, стига да имам достатъчно време...

Пожелавам ти Достатъчно Време за всички разкази !

[gimax]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

Една дивотия и от мойто детство,а те са много.За заговезни се правеше купен-голям огън,събираха се гуми,редяха се на един кол, отгоре се слагаха смрики и ставаше огън та огън,сигурно 30 метра висок.Събираше се цяло село,гайди, хора,абе празник.Подготовката беше следната-големите отиваха в гората за смрики и голям кол,а ние малките трябваше да осигурим гумите.Случката е следната:аз и още двама юнаци -тогава да сме били 5 клас,намерихме в двора на един комшия задна гума с джанта от Белоруз,както и да е взехме я от двора и на улицата,а тя стръмна, а в долния и край един спрян един варбург.Тоя варбург беше чисто нов- чорбаджията му беше женен за германка от ,абе големо чудо беше.Та изправихме някакси гумата и ще я пускаме по улицата,решихме,че ще мине покрай варела и за всеки случай аз отидох по надолу по улицата,та ако гумата тръгне към варбурга да я бутна настрани-виж ми акъла.И като тръгна оная гума гледам право срещу варела,викам ще я бутна ,да а ма не-като се резна в колата,строши задния прозорец,от там на тавана,абе мани-ужас-колата стана на трътка ,ние от там едно бегане-няма такова.Вечерта на купена собственика обикаляше и псуваше и други такива.Нямам думи колко акъл сме имали,а тоя човек още не знае кой му батиса колицата.Като пиша тая щуротия се сещам за още една ,комшията от който взехме гумата имаше едно кутре,голямо колкото котка,обаче лаеше та не млъкваше,абе чудо.Един ден аз и още едно приятелче взехме в едно бурканче малко олио,една тънка пръчка,малко памук и малко салам за примамка.Скрихме се в отсрещния двор и зачакахме Бони-така се казваше кучето.По едно време жената на комшията отвори вратата на къщата и пусна Бони навън-той веднага се разлая ,и ние почнахме да му хвърляме салам та да дойде.Полека го примамихме,хванах го,главата му под мишка,дигнах му опашката,а приятелчето -от клечката и памука бяхме направили тампон-топи клечката в олиото и от там в дупето на Бони.Направихме му екстра клизма,като го пуснахме, това куче и върти дупето и опашката,прави само едно "АВ",не може да излае,абе цирк.Кутрето като го пуснахме право пред вратата и почна да драска по нея,жената като отвори и го видя сигурно щеше да получи удар,а ние напикаване от смях....

[razkazwacha]

До: Посвещава се на децата на 60-те,70-те и 80-те години на 20 век

http://detstvoto.com./ - Някой от Вас посещавал ли е този сайт? Ако ли не - пробвайте. Аз останах запленен...
пп.- Ако някой вече е пускал адреса - извинявам се за повторението...