Tweet
Още от дете ме тормози това, че понеделник е работен ден, защото (хронологично):
- С родителите ми почти всяка неделя ходехме на Витоша или за риба, прибирахме се уморени, и в понеделник, вместо да си почиваме, ставах рано за училище;
- Като студенти, в неделя купонясвахме до зазоряване и вместо да се легнем,трябваше да ходим на лекции;
- Сега, като улегнал мъж, не се занимавам с глупости, а ходя на лов. Но понякога, за късмет след успешен лов, се случи да ме покани някоя самотна мома да й нацепя ... дървата, после (то се знае) хапване, пийване -тия 4 неща (последно 2 пъти ) и накрая трябва да си ходя, че утре е понеделник. Ами, не е правилно, даже е възмутително!
Какво мислите вие по този въпрос?
- С родителите ми почти всяка неделя ходехме на Витоша или за риба, прибирахме се уморени, и в понеделник, вместо да си почиваме, ставах рано за училище;
- Като студенти, в неделя купонясвахме до зазоряване и вместо да се легнем,трябваше да ходим на лекции;
- Сега, като улегнал мъж, не се занимавам с глупости, а ходя на лов. Но понякога, за късмет след успешен лов, се случи да ме покани някоя самотна мома да й нацепя ... дървата, после (то се знае) хапване, пийване -тия 4 неща (последно 2 пъти ) и накрая трябва да си ходя, че утре е понеделник. Ами, не е правилно, даже е възмутително!
Какво мислите вие по този въпрос?
). И точно като стигна до заслужените хубави неща от живота, трябва да напусна, и то само защото понеделниК е работен ден. Възмутително!
Коментар