До: Ама, нямате фиш като моя
Ясене, извинявай, но искрено се радвам на твоя фиш. Повече дори от арестите на бивши министри и новините за мутри в затвора. Отдавна ми се въртят едни мисли в акъла, докато вися из задръстванията. Най-тъжната гледка, която наблюдавам почти всяка сутрин е между президентството и министерски съвет, там винаги има полицаи, а често и катаджии. Нищо не ми напомня за ситуацията в България, така както гледката на вперил очи в трафика униформен и ни най-малко трогващи се от наличието му неправилно пресичащи около него пешеходци. От нея ме боли повече, отколкото от безхаберното отношение по гишета, 10-те% комисионна на СиБанк, депутати-бракониери, безумни данъци, дупките по пътищата, каращите с двеста в града и т.н. Защо ли? Защото неправилно пресичащите, които наблюдавам, често са майки с деца... Не, там поне в сутрешното задръстване не е опасно. Няма да претрепят децата, както в случаи на Цариградското, които съм виждал. Обаче това дете в най-ранна възраст се учи от майка си, че законите не важат, ако на теб ти е по-удобно друго, забраните са досадни неща, които спокойно се игонорират, а чичко полицай е весело облечен клоун и дори пред него, няма нужда да спазваш законите. Останалото, на което се възмущаваме е само следствие на възпитанието и изградените навици...
Разбира се, пресичането е само част от възпитанието, но доста показателна... Разбира се, има и винаги ще има кривнали от правия път и не в следствие на възпитанието, но колко...
Често се говори, че държавата ще се оправи, ако спрем да даваме подкупи, ако не си траем и си отстояваме правата, ако не си мълчим, когато видим корупция, злоупотреба или дори нарушение на пътя... Не, някои поколения вече са изпуснати... Ще се оправим чак когато научим децата, че правилата са за спазване. И какъв по-добър пример от първото, което научават в живота - това за пресичането на улица?
Ясене, извинявай, но искрено се радвам на твоя фиш. Повече дори от арестите на бивши министри и новините за мутри в затвора. Отдавна ми се въртят едни мисли в акъла, докато вися из задръстванията. Най-тъжната гледка, която наблюдавам почти всяка сутрин е между президентството и министерски съвет, там винаги има полицаи, а често и катаджии. Нищо не ми напомня за ситуацията в България, така както гледката на вперил очи в трафика униформен и ни най-малко трогващи се от наличието му неправилно пресичащи около него пешеходци. От нея ме боли повече, отколкото от безхаберното отношение по гишета, 10-те% комисионна на СиБанк, депутати-бракониери, безумни данъци, дупките по пътищата, каращите с двеста в града и т.н. Защо ли? Защото неправилно пресичащите, които наблюдавам, често са майки с деца... Не, там поне в сутрешното задръстване не е опасно. Няма да претрепят децата, както в случаи на Цариградското, които съм виждал. Обаче това дете в най-ранна възраст се учи от майка си, че законите не важат, ако на теб ти е по-удобно друго, забраните са досадни неща, които спокойно се игонорират, а чичко полицай е весело облечен клоун и дори пред него, няма нужда да спазваш законите. Останалото, на което се възмущаваме е само следствие на възпитанието и изградените навици...
Разбира се, пресичането е само част от възпитанието, но доста показателна... Разбира се, има и винаги ще има кривнали от правия път и не в следствие на възпитанието, но колко...
Често се говори, че държавата ще се оправи, ако спрем да даваме подкупи, ако не си траем и си отстояваме правата, ако не си мълчим, когато видим корупция, злоупотреба или дори нарушение на пътя... Не, някои поколения вече са изпуснати... Ще се оправим чак когато научим децата, че правилата са за спазване. И какъв по-добър пример от първото, което научават в живота - това за пресичането на улица?
Коментар