Tweet
Челен опит...
Бай Кръстьо разкрива древния български обичай на тиймбилдинга, построяването на Китайската стена и други тайнства около отглеждането на Джон Кенеди
17-03-2009
Мястото, което древните българи построили за да могат сутрин да си пият кафето
Публикуваните "информации" са гротескни, неистинни или силно преувеличени и нямат нищо общо с действителни лица или събития. Всички съвпадения са случайни
По записките на Давид Видински
Седя си аз на Никулден в тайното място насред Америка, където отглеждахме Джон Кенеди, за да не стане някой атентат. Разположил съм се до илюминатора, наблюдавам поетично звездите и употребявам пълнен шаран с орехи без черупките. Беше ми го изпратил по пощата горският на Плешивец, Белоградчишко, след като успял да го открадне от разсеян бракониер.
Тъкмо се бях загледал в космически обект от мъглявината “Ляво задно конско копито без подкова” и влиза на Джон Кенеди баща му. Викам му – айде бе, брат, къде ходиш? Нали се бяхме уговорили тая вечер да рта насам-натам и гледа все къмдовтасаш в бункера ми! Той се повъ шарана – демек, дай и на мен едно парче. Отрязах му четири кила и го инструктирах – я, преди да седнеш, донеси от виното си, че ми омръзна да си точа скришом.
Не че има смисъл да се крия, това вино аз съм го правил, но като се промъквам нелегално до него, тренирам за секретните си мисии. Идва след малко той, влачи едно буре и диша тежко. Върни се – му казвам – и донеси още толкова. Бай Кръстьо – пита ме изненадан, – сватба ли ще правим? Давай бе – отговарям, – че нощ дълга, трябва материал. Домъкна още едно с последни сили и седнахме с шарана. Не беше голям, нямаше и метър и се чудех дали ще ни стигне.
Клюцаме ние, на Джон Кенеди баща му си чопли зъбите с клечка от метлата и млати вино, обаче виждам, че е угрижен. След час прибрах празната тава, за да не изядем и нея, и попитах – брат, какво е положението? Бай Кръстьо – казва ми той, – много съм развълнуван. Лежа, разбираш ли, в леглото, пуша смрадливи цигари и мисля, ама много.
От мислене чак заспивам и изпускам фасовете в юргана. Направил съм го целия на дупки и ми духа отвсякъде, ще взема от толкова мислене да получа ревматизъм. Майната му – казвам – на ревматизма, откажи тия смрадливи цигари, че ще се подпалиш, ще възникне някой термоядрен процес и ще пострада Джон Кенеди.
Той мига виновно и продължава – когато синът стане президент, ще си има работа с целия свят. Ти се познаваш с всичките му управници, не би ли могло да се срещнеш с тях и да му подготвиш почвата? Спокойно – сега допиваме винотоказвам му, – аз това отдавна съм го премислил. Е и тръгвам за Китай на официално тайно посещение. Бай Кръстьо – вика ми на Джон Кенеди баща му, – златен си – и зор да ми целува ръка.
Докрайчихме буретата и потеглих. Понеже официалното посещение беше тайно, за камуфлаж се придвижвах с магарешка каруца, теглена от бързоходен каспичански бивол, специална селекция. За още по-голяма секретност си завързах на главата забрадка и заприличах на съвсем непознат китайски селянин, извършващ таксиметрови услуги срещу заплащане или бой.
Ей, Китай е много далече, докато пристигна, огладнях. По едно време гледам – вече съм там, а пред една барака с площ шестстотин декара стои китаец, маха с букет цветя и вика – другарю бай Кръстьо, насам! Как ме позна под забрадката, не ми е ясно. Бързоходният каспичански бивол незабавно се втурна към букета и го изяде.
И като започна едно тържествено посрещане – цялата секретност на мисията отиде на майната си, а наоколо пожълтя от прииждащи китайци. Всеки носеше букет цветя и до един бяха със забрадки – оказа се, че това са членовете на Съюза на китайските таксиметрови каруцари. Натисна ги радост, че ме виждат, и ме понесоха на ръце барабар с магарешката каруца и бързоходния каспичански бивол, а докато ни разнасяха, той изяде всичките им цветя.
На другия ден най-после ме оставиха пред бараката с площ шестстотин декара, която се оказа китайски ресторант. Китаецът все още стоеше отпред и ми махаше, тоя път с устойчива на изяждане джанта от трактор. Тъкмо влязох и отвън се чу врява. От китайските цветя бързоходният ртопска даскалица съскаспичански бивол получи колики и врещеше като въ свалени на шега от палав ученик гащи. Веднага дойде китайски лекар, поговори си с бивола и му даде да пие ракия от копринени буби. Крясъците стихнаха, а аз най-после седнах на масата.
Тогава установих, че китайската кухня е много шашава. Домъкна се готвач с тиган, каза ми – другарю бай Кръстьо, още от малък знам наизуст стихотворението “Аз съм българче” – и започна да пържи под носа ми някакви съчки. Пържи, постоянно ги подхвърля нагоре и всеки път вътре падат половината, а пейзажът заприлича на горско сечище.
Викам му – я бе, куме, доведи някоя пенсионерка с гребло да събере отпадъците, че ако си загубя в тях акредитивните писма, ще ги намеря чак наесен. Не се притеснявай – казва – другарю бай Кръстьо, ще ги изрови китайското разузнаване. Демонстрирам ти древна готварска рецепта – пържиш, подхвърляш и навсякъде се разпръсват боклуци. Целта е клиентът да остане изненадан. В този момент се запали тиганът, опърли ми веждите и тотално ме изненада.
Обаче се оказа, че още по-изненадан беше готвачът, който припадна, а в тигана най-после не остана нищо. Дойде управителят и му викам – наборе, от снощи чакам тоя каскадьор да сготви някакви дръгели, а той без малко да предизвика екологична катастрофа. Понижи ми се самочувствието от глад. Управителят веднага изпрати четиридесет готвачи с тигани и започнаха да пържат навсякъде около мен.
Пържат, подхвърлят и в бързината затрупаха с клечки група туристи от Североизточна Европа. Събра се публика по околните хълмове, прави снимки с подръчни средства и изведнъж тиганите пак се запалиха. Готвачите припаднаха, в бараката нахлуха осемстотин китайци пожарникари и изгасиха пламъците с войнишки манерки. Групата туристи от Североизточна Европа се появи изпод боклука и отиде на прозорците да диша, а при мен пак дойде управителят.
Другарю бай Кръстьо – казва, – дребен инцидент се задълбочи и проблем ни връхлетя като дива свиня картофена нива. Пожарникарите забранили завинаги да готвим с огън, да пушим и да си светим с електрически фенерчета в радиус от сто километра. Предлагаме да ядеш японска рецепта – сурова риба суши.
Наборе – възмутих се аз – вече трети ден чакам да ми дадете нещо да ям и изневиделица се оказвам жертва на експеримент – да храносмилам сурова риба, и то с уши! Като видях колко ви е акълът, накрая ще излезе, че тя има и крака, и очила, и маникюр и ще се окаже, че съм изял Агата Кристи! Искам боб със суджуци! Мамка му – казва управителят – защо не си призна, преди да подпалим квартала?
Разбира се, че има – това е национално ястие на всички китайци от български произход. Сега ще донесем един леген.
След малко съвзелите се готвачи заедно с пожарникарите домъкнаха съоръжение, пълно с боб и суджуци. Да знаете, че китайският леген е обширен – може да побере лодка с четирима китайци, които играят белот. Не си спомням в кой ден от седмицата започнах да ям, но когато привърших, беше вторник. Излязох навън, преместих каруцата с бързоходния каспичански бивол на платен паркинг и тръгнах пеша.
Тъкмо потеглих от място и пред мен будка за китайски вестници. Ходом ги прочетох, а на първа страница във всичките – обява: “Другари китайци и китайки, честито! На официално тайно посещение у нас е другарят бай Кръстьо, но не можем да го намерим из Китай да му се не види! Ако го забележите, не се повъртайте, а докладвайте лично на мен. И действайте бързо, че от притеснение ме свива язвата. Мао Цзе Дун.”
Отдолу сложили снимка на моето тяло, омазано с боб, със суджуци в ръце и стръвнишки поглед.Ходя си и изведнъж се плеснах в табела с надпис: “Китайски ресторант на открито.” Ей – викам си – тия китайци само за плюскане мислят, чакай да видя какво сервират тук. Гледам – на един мегдан наклякали стотина хиляди китайци и ядат варена царевица с пушени костенурки. Интересна организация на ядене имат – разделени са на групи по единайсет, един яде варена царевица, а десет се опитват да измъкнат костенурката през дупките. После се сменят.
Тъкмо да им дам акъл и някой ме тупа по рамото, обръщам се – Мао Цзе Дун. Като започна да се кланя, едва го укротих – викам му – спри се, ще получиш дископатия. Отидохме после в Забранения град, Мао сипа по ракия и ми казва – другарю бай Кръстьо, откога те чакам! Благодарен ми е – аз съм го назначил на работа. Гледам – за мезе сложили салата от китайски цветя. Разказах му случката с бивола, а той ме успокоява – няма страшно, от китайските цветя получават колики само бързоходните каспичански биволи, понеже са нова селекция и още не са им свикнали.
Когато древните българи завладели Китай, започнали да отглеждат китайски цветя и научили всичко живо да ги яде. Мао – казвам, – тази информация даже аз я нямам. Значи древните българи са владеели Китай? Леле, другарю бай Кръстьо – отговаря ми той, – та те са създали китайската държава, преди това е имало само разпръснати навсякъде китайци. Древните българи са измислили китайската медицина, йероглифите, джонките, бамбука, диабета и всичко останало.
Светът не знае това заради мощната антибългарска пропаганда и вече никой не помни, че те са построили Великата китайска стена! Носят се разни слухове, че е била направена с отбранителна цел. Абе с какъв акъл се говорят такива глупости – кой е смеел да нападне древните българи! оня хълм. Един денПо онова време всички народи са живеели оттатък е народите се събрали на една поляна и си казали – ей, да се стои наблизо до древните българи е опасна работа и положението майката си трака.
Трябва да се спасяваме нанякъде. Тогава взели решение да се разбягат усилено кой къде види и започнало Великото преселение на народите. А защо – питам – е построена Великата китайска стена? На нея – отговаря Мао Цзе Дун – всяка сутрин древните българи са си пиели кафето. Наредят се рамо до рамо
открай докрай, гледат изгрева, сърбат и въздишат. Така се сплотявали в колектив, а са въздишали, защото искали да се преместят на Балканския полуостров, но ги мързяло да ходят пеша. Тогава велик древен български изобретател измислил конете, наскачали на тях, хванали гората и Китай осиротял.
Мао замлъкна скръбно, сипа още по ракия и ми казва – ех, другарю бай Кръстьо, каква сила щяхме да бъдем българи и китайци заедно, ако вие ни управлявахте. Няма по-древна, по-велика и по-умна нация от българите – според данни на китайското разузнаване вие сте създали дори Атлантида. И ме кани – мези от салатата с китайски цветя, колики няма да получиш, най-много да ти се оцвети мутрата в жълто.
След като получих от Мао Цзе Дун тези безценни исторически сведения, проведохме служебни секретни разговори на четири очи с примигвания. Като минат стоте години поверителност, ще ви разкажа и за тях. А, наздраве!
-------------
17-03-2009
Мястото, което древните българи построили за да могат сутрин да си пият кафето
Публикуваните "информации" са гротескни, неистинни или силно преувеличени и нямат нищо общо с действителни лица или събития. Всички съвпадения са случайни
По записките на Давид Видински
Седя си аз на Никулден в тайното място насред Америка, където отглеждахме Джон Кенеди, за да не стане някой атентат. Разположил съм се до илюминатора, наблюдавам поетично звездите и употребявам пълнен шаран с орехи без черупките. Беше ми го изпратил по пощата горският на Плешивец, Белоградчишко, след като успял да го открадне от разсеян бракониер.
Тъкмо се бях загледал в космически обект от мъглявината “Ляво задно конско копито без подкова” и влиза на Джон Кенеди баща му. Викам му – айде бе, брат, къде ходиш? Нали се бяхме уговорили тая вечер да рта насам-натам и гледа все къмдовтасаш в бункера ми! Той се повъ шарана – демек, дай и на мен едно парче. Отрязах му четири кила и го инструктирах – я, преди да седнеш, донеси от виното си, че ми омръзна да си точа скришом.
Не че има смисъл да се крия, това вино аз съм го правил, но като се промъквам нелегално до него, тренирам за секретните си мисии. Идва след малко той, влачи едно буре и диша тежко. Върни се – му казвам – и донеси още толкова. Бай Кръстьо – пита ме изненадан, – сватба ли ще правим? Давай бе – отговарям, – че нощ дълга, трябва материал. Домъкна още едно с последни сили и седнахме с шарана. Не беше голям, нямаше и метър и се чудех дали ще ни стигне.
Клюцаме ние, на Джон Кенеди баща му си чопли зъбите с клечка от метлата и млати вино, обаче виждам, че е угрижен. След час прибрах празната тава, за да не изядем и нея, и попитах – брат, какво е положението? Бай Кръстьо – казва ми той, – много съм развълнуван. Лежа, разбираш ли, в леглото, пуша смрадливи цигари и мисля, ама много.
От мислене чак заспивам и изпускам фасовете в юргана. Направил съм го целия на дупки и ми духа отвсякъде, ще взема от толкова мислене да получа ревматизъм. Майната му – казвам – на ревматизма, откажи тия смрадливи цигари, че ще се подпалиш, ще възникне някой термоядрен процес и ще пострада Джон Кенеди.
Той мига виновно и продължава – когато синът стане президент, ще си има работа с целия свят. Ти се познаваш с всичките му управници, не би ли могло да се срещнеш с тях и да му подготвиш почвата? Спокойно – сега допиваме винотоказвам му, – аз това отдавна съм го премислил. Е и тръгвам за Китай на официално тайно посещение. Бай Кръстьо – вика ми на Джон Кенеди баща му, – златен си – и зор да ми целува ръка.
Докрайчихме буретата и потеглих. Понеже официалното посещение беше тайно, за камуфлаж се придвижвах с магарешка каруца, теглена от бързоходен каспичански бивол, специална селекция. За още по-голяма секретност си завързах на главата забрадка и заприличах на съвсем непознат китайски селянин, извършващ таксиметрови услуги срещу заплащане или бой.
Ей, Китай е много далече, докато пристигна, огладнях. По едно време гледам – вече съм там, а пред една барака с площ шестстотин декара стои китаец, маха с букет цветя и вика – другарю бай Кръстьо, насам! Как ме позна под забрадката, не ми е ясно. Бързоходният каспичански бивол незабавно се втурна към букета и го изяде.
И като започна едно тържествено посрещане – цялата секретност на мисията отиде на майната си, а наоколо пожълтя от прииждащи китайци. Всеки носеше букет цветя и до един бяха със забрадки – оказа се, че това са членовете на Съюза на китайските таксиметрови каруцари. Натисна ги радост, че ме виждат, и ме понесоха на ръце барабар с магарешката каруца и бързоходния каспичански бивол, а докато ни разнасяха, той изяде всичките им цветя.
На другия ден най-после ме оставиха пред бараката с площ шестстотин декара, която се оказа китайски ресторант. Китаецът все още стоеше отпред и ми махаше, тоя път с устойчива на изяждане джанта от трактор. Тъкмо влязох и отвън се чу врява. От китайските цветя бързоходният ртопска даскалица съскаспичански бивол получи колики и врещеше като въ свалени на шега от палав ученик гащи. Веднага дойде китайски лекар, поговори си с бивола и му даде да пие ракия от копринени буби. Крясъците стихнаха, а аз най-после седнах на масата.
Тогава установих, че китайската кухня е много шашава. Домъкна се готвач с тиган, каза ми – другарю бай Кръстьо, още от малък знам наизуст стихотворението “Аз съм българче” – и започна да пържи под носа ми някакви съчки. Пържи, постоянно ги подхвърля нагоре и всеки път вътре падат половината, а пейзажът заприлича на горско сечище.
Викам му – я бе, куме, доведи някоя пенсионерка с гребло да събере отпадъците, че ако си загубя в тях акредитивните писма, ще ги намеря чак наесен. Не се притеснявай – казва – другарю бай Кръстьо, ще ги изрови китайското разузнаване. Демонстрирам ти древна готварска рецепта – пържиш, подхвърляш и навсякъде се разпръсват боклуци. Целта е клиентът да остане изненадан. В този момент се запали тиганът, опърли ми веждите и тотално ме изненада.
Обаче се оказа, че още по-изненадан беше готвачът, който припадна, а в тигана най-после не остана нищо. Дойде управителят и му викам – наборе, от снощи чакам тоя каскадьор да сготви някакви дръгели, а той без малко да предизвика екологична катастрофа. Понижи ми се самочувствието от глад. Управителят веднага изпрати четиридесет готвачи с тигани и започнаха да пържат навсякъде около мен.
Пържат, подхвърлят и в бързината затрупаха с клечки група туристи от Североизточна Европа. Събра се публика по околните хълмове, прави снимки с подръчни средства и изведнъж тиганите пак се запалиха. Готвачите припаднаха, в бараката нахлуха осемстотин китайци пожарникари и изгасиха пламъците с войнишки манерки. Групата туристи от Североизточна Европа се появи изпод боклука и отиде на прозорците да диша, а при мен пак дойде управителят.
Другарю бай Кръстьо – казва, – дребен инцидент се задълбочи и проблем ни връхлетя като дива свиня картофена нива. Пожарникарите забранили завинаги да готвим с огън, да пушим и да си светим с електрически фенерчета в радиус от сто километра. Предлагаме да ядеш японска рецепта – сурова риба суши.
Наборе – възмутих се аз – вече трети ден чакам да ми дадете нещо да ям и изневиделица се оказвам жертва на експеримент – да храносмилам сурова риба, и то с уши! Като видях колко ви е акълът, накрая ще излезе, че тя има и крака, и очила, и маникюр и ще се окаже, че съм изял Агата Кристи! Искам боб със суджуци! Мамка му – казва управителят – защо не си призна, преди да подпалим квартала?
Разбира се, че има – това е национално ястие на всички китайци от български произход. Сега ще донесем един леген.
След малко съвзелите се готвачи заедно с пожарникарите домъкнаха съоръжение, пълно с боб и суджуци. Да знаете, че китайският леген е обширен – може да побере лодка с четирима китайци, които играят белот. Не си спомням в кой ден от седмицата започнах да ям, но когато привърших, беше вторник. Излязох навън, преместих каруцата с бързоходния каспичански бивол на платен паркинг и тръгнах пеша.
Тъкмо потеглих от място и пред мен будка за китайски вестници. Ходом ги прочетох, а на първа страница във всичките – обява: “Другари китайци и китайки, честито! На официално тайно посещение у нас е другарят бай Кръстьо, но не можем да го намерим из Китай да му се не види! Ако го забележите, не се повъртайте, а докладвайте лично на мен. И действайте бързо, че от притеснение ме свива язвата. Мао Цзе Дун.”
Отдолу сложили снимка на моето тяло, омазано с боб, със суджуци в ръце и стръвнишки поглед.Ходя си и изведнъж се плеснах в табела с надпис: “Китайски ресторант на открито.” Ей – викам си – тия китайци само за плюскане мислят, чакай да видя какво сервират тук. Гледам – на един мегдан наклякали стотина хиляди китайци и ядат варена царевица с пушени костенурки. Интересна организация на ядене имат – разделени са на групи по единайсет, един яде варена царевица, а десет се опитват да измъкнат костенурката през дупките. После се сменят.
Тъкмо да им дам акъл и някой ме тупа по рамото, обръщам се – Мао Цзе Дун. Като започна да се кланя, едва го укротих – викам му – спри се, ще получиш дископатия. Отидохме после в Забранения град, Мао сипа по ракия и ми казва – другарю бай Кръстьо, откога те чакам! Благодарен ми е – аз съм го назначил на работа. Гледам – за мезе сложили салата от китайски цветя. Разказах му случката с бивола, а той ме успокоява – няма страшно, от китайските цветя получават колики само бързоходните каспичански биволи, понеже са нова селекция и още не са им свикнали.
Когато древните българи завладели Китай, започнали да отглеждат китайски цветя и научили всичко живо да ги яде. Мао – казвам, – тази информация даже аз я нямам. Значи древните българи са владеели Китай? Леле, другарю бай Кръстьо – отговаря ми той, – та те са създали китайската държава, преди това е имало само разпръснати навсякъде китайци. Древните българи са измислили китайската медицина, йероглифите, джонките, бамбука, диабета и всичко останало.
Светът не знае това заради мощната антибългарска пропаганда и вече никой не помни, че те са построили Великата китайска стена! Носят се разни слухове, че е била направена с отбранителна цел. Абе с какъв акъл се говорят такива глупости – кой е смеел да нападне древните българи! оня хълм. Един денПо онова време всички народи са живеели оттатък е народите се събрали на една поляна и си казали – ей, да се стои наблизо до древните българи е опасна работа и положението майката си трака.
Трябва да се спасяваме нанякъде. Тогава взели решение да се разбягат усилено кой къде види и започнало Великото преселение на народите. А защо – питам – е построена Великата китайска стена? На нея – отговаря Мао Цзе Дун – всяка сутрин древните българи са си пиели кафето. Наредят се рамо до рамо
открай докрай, гледат изгрева, сърбат и въздишат. Така се сплотявали в колектив, а са въздишали, защото искали да се преместят на Балканския полуостров, но ги мързяло да ходят пеша. Тогава велик древен български изобретател измислил конете, наскачали на тях, хванали гората и Китай осиротял.
Мао замлъкна скръбно, сипа още по ракия и ми казва – ех, другарю бай Кръстьо, каква сила щяхме да бъдем българи и китайци заедно, ако вие ни управлявахте. Няма по-древна, по-велика и по-умна нация от българите – според данни на китайското разузнаване вие сте създали дори Атлантида. И ме кани – мези от салатата с китайски цветя, колики няма да получиш, най-много да ти се оцвети мутрата в жълто.
След като получих от Мао Цзе Дун тези безценни исторически сведения, проведохме служебни секретни разговори на четири очи с примигвания. Като минат стоте години поверителност, ще ви разкажа и за тях. А, наздраве!
-------------
Коментар