Tweet
Обичам да има животинки около мен.С кучетата се оправям но котките ми винаги са се държали странно .Първата ми котка Оранжевата Гошка си живя тихо и кротко цяла година.Поведението и рязко се влоши след пристигането на новият член на семейството , 3 месечният ягдтериер Копър.Още с влизането Оранжевия реши да му покаже къде му е мястото и го натири на двора.Копъра като нов се нави да излезе на чист въздух за 4-5 минути след, което със страшна скорост влетя вътре и се метна трупешката на гърба на вече дремещия котарак.След кратка схватка почти 3 килограмовият кот успя да навре дребния досадник под едно шкафче за обувки и демонстративно излезе .Копъра явно не схванал,че дебелия не си играе го настигна на двора,отъркаля го в тревата и търти.Чак тогаз са Гошката ядоса, застигна пишлемето и го простря като серкме в доматите на тати.Лиснах им кофа вода за здраве и заживяхме весело.Редовните им семейни скандали и побоища ни най-малко не смущаваха спокойствието ми.Искренно се наслаждавах на представленията на сърдития и раздразнителен Гошка и неумомирият и весел проклетник Копър. Хубавото продължи до навлизането на Копър в юношеска възраст.Една сутрин тупурдията в коридора продължи малко по-дълго от определеното им време за физзарядка но го отдадох на закуската им и ги оставих да си мерят пишките.Ягдтериера е женски но тогава още не знаеше. Лудото понякога яде храна за котки Уискас .Действа му като екстази и редовно изтърва влака.Всичко беше в реда на нещата докато скандала не секна разко.Единствено хриптенето зад вратата ме навеждаше на мисълта,че нещо подозрително се случва.Показах си само носа за да не ги притеснявам и виждам как дребния е тръшнал котарака по гръб и се опитва да му измъкне гръцмуля.Вдихнах го а онова виси от долу и ме зяпа е тъй 
Явно Копъра беше осъзнал, че е ягдтериер или поне по-лоша порода котка та решил да оправи проблема с лидерството веднъж за винаги.На следващият ден Оранжевата Гошка заживя на дряна пред къщата.След 2 седмици си изнесе багажа и повече не се обади.Сиви и скучни дни се заредиха в живота на иначе жизнерадостният Копър.След около месец котката на комшията роди 3 мишки в нашият двор и пролетта грейна отново в очите на Лудото.Наглеждаше малките по няколко пъти на ден.Понякога когато майката я няма си лягаше до тях та на тая и се налагаше да чака да се махне крокодила за да може да си нахрани челядта.Изглежда беше кроил планове дълго време защото операцията беше изпълнена перфектно.Удари рано сутринта.Домъкна ги и трите в къщи за 2-3 минути и седна пред вратата да предотврати евентуални мераци за ревендж от страна на майката.Тая явно си беше пройдоха щото така и не си ги потърси.Храст,Фанта и Котка се чувстваха повече от добре в къщи.Ягдтериерът се вживя чудесно в ролята на майка-котка и гордо мъкнеше тримата психопати навсякъде със себе си.Отявлените изблици на лудост биваха учудващо добре посрещани дори от баща ми.Човечеца си насади градината с картофи .На следващия ден Копъра със спомоществователството на трите му протежета изровиха и пренесоха всичко обратно в къщи.Единственото което станалият за посмешище земеделец каза беше - Абе, е..л съм ти картофите.И без тва никой не ги яде.По-късно каза същото за доматите, пипера и морковите .Майка ми каза други неща за цветята но това не се брои.Много се разстрои когато му изядоха лютите чушки . За наказание Копъра беше заведен на ветеринар.Оня обаче успокоил баща ми, че кучето е наред и всичко ще си бъде по старому .От тук на татък разказа става тъжен . Идилията продължи близо половин година.Една сутрин котаците просто си тръгнаха .И тримата.До ден днешен се чудя какво ги накара да зарежат чудесната си майка.Близо година след това на Копъра му подариха пркрасен двумесечен котарак носещ гордо името Шлемник Байкалски.Беше голяма любов но само за 3 месеца.Подлец някакъв го открадна по време на един банкет.След тая случка, с Копър взехме решение да не гледаме повече котки и да си ловим тихо из двора мишки,бръмбари и бъжлеци.
Малко след това отидох на разходка до Гран Канария и там се забравих .Мислех да взема ягдтериера при мен но тук нямам двор та си остана при баща ми.Подариха ми котката Дробчо, която обичаше да дреме в коша с мръсните дрехи .Не след дълго беше изпран на пълна програма от мой приятел.Тая работа на Дробчо не му хареса и ритна камбаната.4 години след това у нас се самонастани Памук.След седмица си замина по негови си работи.Година по-късно ми подариха Венци.След още една година го блъсна кола.Не съм суеверен но вече гледам котки само на снимки и то от далече.След всичко изписано до тук единственото което ми идва да кажа е - Да му ........................
Явно Копъра беше осъзнал, че е ягдтериер или поне по-лоша порода котка та решил да оправи проблема с лидерството веднъж за винаги.На следващият ден Оранжевата Гошка заживя на дряна пред къщата.След 2 седмици си изнесе багажа и повече не се обади.Сиви и скучни дни се заредиха в живота на иначе жизнерадостният Копър.След около месец котката на комшията роди 3 мишки в нашият двор и пролетта грейна отново в очите на Лудото.Наглеждаше малките по няколко пъти на ден.Понякога когато майката я няма си лягаше до тях та на тая и се налагаше да чака да се махне крокодила за да може да си нахрани челядта.Изглежда беше кроил планове дълго време защото операцията беше изпълнена перфектно.Удари рано сутринта.Домъкна ги и трите в къщи за 2-3 минути и седна пред вратата да предотврати евентуални мераци за ревендж от страна на майката.Тая явно си беше пройдоха щото така и не си ги потърси.Храст,Фанта и Котка се чувстваха повече от добре в къщи.Ягдтериерът се вживя чудесно в ролята на майка-котка и гордо мъкнеше тримата психопати навсякъде със себе си.Отявлените изблици на лудост биваха учудващо добре посрещани дори от баща ми.Човечеца си насади градината с картофи .На следващия ден Копъра със спомоществователството на трите му протежета изровиха и пренесоха всичко обратно в къщи.Единственото което станалият за посмешище земеделец каза беше - Абе, е..л съм ти картофите.И без тва никой не ги яде.По-късно каза същото за доматите, пипера и морковите .Майка ми каза други неща за цветята но това не се брои.Много се разстрои когато му изядоха лютите чушки . За наказание Копъра беше заведен на ветеринар.Оня обаче успокоил баща ми, че кучето е наред и всичко ще си бъде по старому .От тук на татък разказа става тъжен . Идилията продължи близо половин година.Една сутрин котаците просто си тръгнаха .И тримата.До ден днешен се чудя какво ги накара да зарежат чудесната си майка.Близо година след това на Копъра му подариха пркрасен двумесечен котарак носещ гордо името Шлемник Байкалски.Беше голяма любов но само за 3 месеца.Подлец някакъв го открадна по време на един банкет.След тая случка, с Копър взехме решение да не гледаме повече котки и да си ловим тихо из двора мишки,бръмбари и бъжлеци.Малко след това отидох на разходка до Гран Канария и там се забравих .Мислех да взема ягдтериера при мен но тук нямам двор та си остана при баща ми.Подариха ми котката Дробчо, която обичаше да дреме в коша с мръсните дрехи .Не след дълго беше изпран на пълна програма от мой приятел.Тая работа на Дробчо не му хареса и ритна камбаната.4 години след това у нас се самонастани Памук.След седмица си замина по негови си работи.Година по-късно ми подариха Венци.След още една година го блъсна кола.Не съм суеверен но вече гледам котки само на снимки и то от далече.След всичко изписано до тук единственото което ми идва да кажа е - Да му ........................
Вземи си някой тунинг модел с повече животи може да се сприятелите за по-дълго. 
) тя го изнасяше и така 1 месец.Явно се обиди от отношението и та се разкара накрая.И по-добре за него.
!
.
Поздрави!
Коментар