Tweet
Веднъж крал Артур бил пленен от друг цар и бил хвърлен в страшна, мрачна и влажна тъмница. След време обаче на царя му дожаляло за младия крал Артур и му казал, че ще го освободи, ако му отговори на един мнооого сложен въпрос. Отпуснал му една година време да намери отговора, в противен случай го заплашвала страшна и мъчителна смърт. Въпросът бил: "Какво всъщност искат жените?"
Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гауейн и го заклел да намери отговора на въпроса. Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор. Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гауейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата. Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види какъв, по дяволите, е тоя конски тропот отвън вещица. Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб.
Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот.
Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гауейн за проявения от него подвиг.
Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гауейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, пърдяла на масата (без да се извини при това!) лочела бира, вино и квото там й попадне...
Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ.
Отлагал колкото могъл Гауейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!
Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гауейн изпаднал в дълбок размисъл...
Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем... Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде.
Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.
И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, страшна, умна, красива или глупава. Тя си е просто една вещица...
Крал Артур изпратил от тъмницата да повикат верния му рицар Гауейн и го заклел да намери отговора на въпроса. Рицарят пламенно поел задачата и за една година успял да зададе въпроса на цялата женска половина на кралството. Естествено, така и не получил два еднакви и поне един смислен отговор. Започнал да губи надежда и черно отчаяние се загнездило в душата му...
В предпоследния ден от изтичащата година дочул слух, че в забравена къщичка в дълбока и непроходима гора, на границата на кралството живее стара, грозна, но за сметка на това много мъдра вещица.
Изпълнен с надежда и без да губи нито секунда, Гауейн се метнал на коня и с всички сили препуснал към къщурката на вещицата. Най-сетне пристигнал. Скочил от седлото и почти останал без дъх се втурнал към излязлата да види какъв, по дяволите, е тоя конски тропот отвън вещица. Запъхтян й задал въпроса.
Старата го погледнала хитро и казала, че знае отговора, но ще му го съобщи само при едно условие - ако обещае да се ожени за нея...
Страшен мрак се спуснал в душата на верния рицар, изправен пред дилемата дали да спаси любимия си крал при тази огромна цена или да се откаже, опозорен, че не е изпълнил клетвата си...
Миг се поколебал и казал, че е съгласен.
Вещицата била ужасна, стара, противна, смърдяща и само с един единствен предизвикателно стърчащ напред зъб.
Ухилила се доволно и казала, че повече от всичко, жените искат сами да се разпореждат със собствения си живот.
Животът на Артур бил спасен и той бил дълбоко признателен на Гауейн за проявения от него подвиг.
Всички се радвали и празнували, а междувременно настъпил и денят на сватбата...
На сватбеното тържество рицарят Гауейн се държал като истински джентълмен, за разлика от отвратителната вещица, която ядяла с ръце, пърдяла на масата (без да се извини при това!) лочела бира, вино и квото там й попадне...
Колкото и да е неприятно, настъпило и времето на първата брачна нощ.
Отлагал колкото могъл Гауейн но накрая все пак трябвало да влезе в спалнята... Държейки се за сърцето, той престъпил прага. И що да види - на леглото лежала най-красивата жена на света, която някой някога изобщо е могъл да си представи!!!
Изпълнен с щастливо учудване, рицарят попитал какво се е случило.
Вещицата отговорила, че за благодарност за доброто му отношение към нея, е съгласна половината денонощие да бъде неземна красавица, а другата половина - ужасна вещица. Само той трябва да избере коя половина да е красавица и коя - вещица.
Гауейн изпаднал в дълбок размисъл...
Какво да избере - дали през деня да се разхожда подръка с красавицата и всички да ахкат и да завиждат, а през нощта да трепери в ужас до дъртото страшилище... или пък през деня всички да му се подиграват заради беззъбото чудовище, но той да наваксва с пълни сили нощем... Така и не могъл да стигне до задоволителен отговор. Махнал с ръка и й казал сама да реши кога каква да бъде.
Като чула това, прекрасна усмивка разцъфнала на прелестното лице на хубавицата. Казала на смелия рицар, че от този момент нататък ще остане завинаги красавица, за да му се отблагодари, че я уважава и й дава възможност сама да се разпорежда с живота си.
И такаааа... Каква е поуката от тази дълга история? Поуката е тази: изобщо няма значение, дали жена ви е млада, стара, страшна, умна, красива или глупава. Тя си е просто една вещица...
, но разумните мъже не биха предизвиквали умните и красиви жени
Коментар