Tweet
Проблемите "Ю" и "Ай-мам..."
Смайващо много улеснения има в нашите модерни времена. Само че, тъй като Бог дава, но в кошара не вкарва, за да се насладиш на улесненията, трябва да превъзмогнеш затрудненията.
А най-голямото затруднение е да не се изложиш.
Най-страшно виси това затруднение над хората с такова Е-Ге-Не, че помнят даже времената, когато нямаше Е-Ге-Не. Отсъстваше даже и ГРАО, което в онези времена се казваше ЕСГРАОН. Няма майтап - всяко ЕГН във Вселената произхожда от Всеобщия ЕСГРАОН.
***
Та по същество за улесненията и излаганията.
Изчервих се един-два пъти и всяка сутрин взех да си повтарям, клюмайки над кафето: "Да не бъркам вече Ю-Ес-Би и Ю-Пи-Ес. Никога!" (Трудно се учи днес за Ю-тата. Когато паметта ми беше по-надеждна имаше само Ю-Ме-Зе - и него нямаше с какво да го сбъркаш.)
Криво-ляво ги запаметих: Ю-Пи-Ес-ът е по-голям и по-мощен от Ю-Ес-Би-то. И обикновено бръмчи. Точка. Край. Рахат... Не щеш ли обаче, гледам преди малко сайта на Би-Би-Си-то и чета заглавие - глобили с 8 милиона паунда Ю-Би-Ес-а. Ха сега де! Кое те са глобили и как така?! Учи наново.
Докато си преподреждах знанията, се сетих, че това не ми е първото премеждие с Ю-тата, огън да ги гори. Преди десетина години в работата влиза при мен едно девойче и с тон като да се посъветва с по-стария, вика:
- Какво мислиш за U 2?
По-стария веднага си преведе U 2, като Ю-2 и отговори:
- О, на времето беше световно голяма история. И се опариха и изложиха, и после си го признаха...
- Как да се изложили? - казва сащисано девойчето.
- Отричаха - викам откровено и загадъчно. - А после нямаше къде да ходят. И разбраха, че руснаците НАИСТИНА имат ракети.
А то децата проверявали какво да ми подарят за рождения ден. И верно ми подариха един диск на U 2; харесаха ми впрочем. Не мисля, че са се изложили.
***
Не съм само аз. Един приятел и набор (с аналогично Е-Ге-Не, сиреч) дъщеря му го помолила за Ай-фон. Какво е запомнил, не знам, но и подарил Ай-под и твърде я огорчил, тъй като тя Ай-под си има и през цялото време й е втъкнат в ушите.
Слушам му недоразумението и вътрешно се подхилквам, щото съм по-напреднал. От години, например, не бъркам икономайзер и имобилайзер, въпреки че и двете не съм ги виждал и ако някой с пищов ме накара да ги нарисувам - мъртъв съм. От по-малко години не бъркам Джи-Пи-Ес и Джи-Ес-Ем. По Джи-линия никога не съм си излагал.
***
Само че Ай-подо-Ай-фонското нещастие на онзи ме подсети за собствения ми Ай-бански позор. (Впрочем, на рисунка Ай-фонът и Ай-подът си мязат; Ай-БАН-ът е доста различен обаче. Даже много по-различен от разликата между Плъг-ин и Чек-ин, аха!
)
... Трябвало било да го изрека на английски - не И, а именно и преди всичко Ай. Хубаво - и това го наизустявах над кафето. Ама тогава в онази банка - бре ще ме изядат. Едни ме гледат накриво, други се готвят да ме изхвърлят. Престъпление ли е да питам касиерката: "Извинете, госпожо, тук ли беше И-БАН-а?"? Нали и показвам квадратчетата на бележката... Ай, мам... му!
***
Да бяха само Ю и Ай... Не. Трябваше да разграничим СИМ и ПИН. На пръв поглед е лесно, ама за някой, който е запаметил ЗИП от времето преди ЕГН-то, не е баш лесно. Със СИМ-а се справих - той се слага в дупка като цепка, докато дупката на ЗИП-а е кръгла и с капаче на пружинка.
Обаче един ПИН никога не е ЕДИН. Дръж се, братко, почвай да помниш! ПИН има Джи-Ес-Ем-ът (за Джи-Пи-Ес-а не съм сигурен). И никой не ти казва да го криеш, а то и няма смисъл, защото всички знаят, че са четири нули. А другия ПИН, дето "Не казвайте на никого своя ПИН"??? Щото ако го кажеш, може да те оберат, а ако не го кажеш, пак може да те оберат. Ква ти е тогава файдата, ако си наизустил 100 "акаунта"?!?!
Дали пък не беше по-лесно, когато имаше само ЗИП, Ю-Ме-Зе и Ем-Ен-Зе, а Джи-Ес-Ем-ите още не бяха изместили Ге-Се-Ем-ите.
***
Разбира се, всичко това е майтап и (почти) всичко - измишльотина. Все пак - ако сложите ръка на сърце - никога ли не ви затрудняват улесненията?
Поздрави!
А най-голямото затруднение е да не се изложиш.
Най-страшно виси това затруднение над хората с такова Е-Ге-Не, че помнят даже времената, когато нямаше Е-Ге-Не. Отсъстваше даже и ГРАО, което в онези времена се казваше ЕСГРАОН. Няма майтап - всяко ЕГН във Вселената произхожда от Всеобщия ЕСГРАОН.***
Та по същество за улесненията и излаганията.
Изчервих се един-два пъти и всяка сутрин взех да си повтарям, клюмайки над кафето: "Да не бъркам вече Ю-Ес-Би и Ю-Пи-Ес. Никога!" (Трудно се учи днес за Ю-тата. Когато паметта ми беше по-надеждна имаше само Ю-Ме-Зе - и него нямаше с какво да го сбъркаш.)
Криво-ляво ги запаметих: Ю-Пи-Ес-ът е по-голям и по-мощен от Ю-Ес-Би-то. И обикновено бръмчи. Точка. Край. Рахат... Не щеш ли обаче, гледам преди малко сайта на Би-Би-Си-то и чета заглавие - глобили с 8 милиона паунда Ю-Би-Ес-а. Ха сега де! Кое те са глобили и как така?! Учи наново.
Докато си преподреждах знанията, се сетих, че това не ми е първото премеждие с Ю-тата, огън да ги гори. Преди десетина години в работата влиза при мен едно девойче и с тон като да се посъветва с по-стария, вика:
- Какво мислиш за U 2?
По-стария веднага си преведе U 2, като Ю-2 и отговори:
- О, на времето беше световно голяма история. И се опариха и изложиха, и после си го признаха...
- Как да се изложили? - казва сащисано девойчето.
- Отричаха - викам откровено и загадъчно. - А после нямаше къде да ходят. И разбраха, че руснаците НАИСТИНА имат ракети.
А то децата проверявали какво да ми подарят за рождения ден. И верно ми подариха един диск на U 2; харесаха ми впрочем. Не мисля, че са се изложили.
***
Не съм само аз. Един приятел и набор (с аналогично Е-Ге-Не, сиреч) дъщеря му го помолила за Ай-фон. Какво е запомнил, не знам, но и подарил Ай-под и твърде я огорчил, тъй като тя Ай-под си има и през цялото време й е втъкнат в ушите.
Слушам му недоразумението и вътрешно се подхилквам, щото съм по-напреднал. От години, например, не бъркам икономайзер и имобилайзер, въпреки че и двете не съм ги виждал и ако някой с пищов ме накара да ги нарисувам - мъртъв съм. От по-малко години не бъркам Джи-Пи-Ес и Джи-Ес-Ем. По Джи-линия никога не съм си излагал.
***
Само че Ай-подо-Ай-фонското нещастие на онзи ме подсети за собствения ми Ай-бански позор. (Впрочем, на рисунка Ай-фонът и Ай-подът си мязат; Ай-БАН-ът е доста различен обаче. Даже много по-различен от разликата между Плъг-ин и Чек-ин, аха!
)... Трябвало било да го изрека на английски - не И, а именно и преди всичко Ай. Хубаво - и това го наизустявах над кафето. Ама тогава в онази банка - бре ще ме изядат. Едни ме гледат накриво, други се готвят да ме изхвърлят. Престъпление ли е да питам касиерката: "Извинете, госпожо, тук ли беше И-БАН-а?"? Нали и показвам квадратчетата на бележката... Ай, мам... му!
***
Да бяха само Ю и Ай... Не. Трябваше да разграничим СИМ и ПИН. На пръв поглед е лесно, ама за някой, който е запаметил ЗИП от времето преди ЕГН-то, не е баш лесно. Със СИМ-а се справих - той се слага в дупка като цепка, докато дупката на ЗИП-а е кръгла и с капаче на пружинка.
Обаче един ПИН никога не е ЕДИН. Дръж се, братко, почвай да помниш! ПИН има Джи-Ес-Ем-ът (за Джи-Пи-Ес-а не съм сигурен). И никой не ти казва да го криеш, а то и няма смисъл, защото всички знаят, че са четири нули. А другия ПИН, дето "Не казвайте на никого своя ПИН"??? Щото ако го кажеш, може да те оберат, а ако не го кажеш, пак може да те оберат. Ква ти е тогава файдата, ако си наизустил 100 "акаунта"?!?!
Дали пък не беше по-лесно, когато имаше само ЗИП, Ю-Ме-Зе и Ем-Ен-Зе, а Джи-Ес-Ем-ите още не бяха изместили Ге-Се-Ем-ите.
***
Разбира се, всичко това е майтап и (почти) всичко - измишльотина. Все пак - ако сложите ръка на сърце - никога ли не ви затрудняват улесненията?
Поздрави!
, затварям я с по-силно дърпане...нъц
, трясвам е като на "жигула"...нъц
а човека се обърна към мен и ми каза кротко: "Оставия, тя ще си се затвори сама"
...верно чу се "ссссс чък" и тя си се затвори, а аз, въпреки лъскавия костюм и скъпите обувки които носех, се почувствах най-големия селянин в тази част на галактиката..
Най-вече тия с Ай- и с -ин.
Коментар