Tweet
Вредата от офроуд съборите
... или по-скоро, защо не трябва да водите жена си по такива места.
Докато се мотахме по събора в Приморско, жената се залепи за едно от возилата на щанда на Вромос. Казвам возило, защото не е лек автомобил, не е джип, не е и точно бъги, не направих снимки, защото не го приех на сериозно.
Обаче... от както сме се прибрали, като минем покрай някоя кола с вид на изоставена и следва "невинна" усмивка и въпрос от сорта на "Мило, на това мостовете му май са здрави... дали не става за бъги?" или "Мило, това като се понареже с флекса ... дали няма да стане за бъги?" и прочее завоалирани намеци
Аз се правя на ударен и от време на време отвръщам с още по-прикрити намеци за пари и свободно време (тъжната истина е, че напоследък и двете са ми в остър дефицит
) обаче хем ми е криво да се правя на разсеян, хем наистина ме гризе отвътре.
В едно друго време, когато завършвахме механото, се бяхме събрали една групичка 4-5 човека, насъскани да правим бъги за дипломна работа. Родителите бяха "За", намери се и спонсор (все пак безшевните тръби и прочее радости и тогава не се намираха под път и над път), курсовата ни ръководителка ни подкрепяше... е, накрая ни отрязаха и то гадно, заради докаченото самолюбие на един тъпак и глупостта на друг. Не искам да си спомням, че пак започвам да се ядосвам, въпреки миналите години.
Обаче от тогава ми е останала някаква натрапчива идея за бъги. А може би от по-рано, когато баща ми ме водеше понякога по състезания и не можех да откъсна очи от окаляните машини...
Гледам навъсеното септемврйско време навън, подсказващо недвусмислено, че зимата е много близо, опитвам се да не мисля, колко много работа ме чака и никаквото време да я свърша, дори се опитвам да не забелязвам полузапочнатия ремонт у дома (м@мка му, никога не започвайте ремонт, ако не сте абсолютно сигурни, че няма да го довършите по най-бързия начин
) и на "всичкото Мара втасала" се чудя дали да не замъкна някой стар дрънгел в гаража и в свободното време (да се чете: "като ми писне от бачкане толкова, че да започне да ме избива на убийства") да го чопля по малко, хем да си чеша крастата, хем жената и без това има желание да учи занаята, а по-добро обучение от това - здраве му кажи.
Мдааа... даже съм си набелязал един стар Акорд, въпреки че ми се вижда широчък за целта. Остана да се разберем със собственика преди да са го разфасовали нацяло и току виж наистина съм се вкарал в приключение
П.П. Прочетох какво съм написал и се стреснах - уж исках само да се оплача от вредата от офроуд съборите, а то излиза, че само си търся оправдание как да заровя едни пари, дето и без това ги няма в някоя стара кошница
Докато се мотахме по събора в Приморско, жената се залепи за едно от возилата на щанда на Вромос. Казвам возило, защото не е лек автомобил, не е джип, не е и точно бъги, не направих снимки, защото не го приех на сериозно.
Обаче... от както сме се прибрали, като минем покрай някоя кола с вид на изоставена и следва "невинна" усмивка и въпрос от сорта на "Мило, на това мостовете му май са здрави... дали не става за бъги?" или "Мило, това като се понареже с флекса ... дали няма да стане за бъги?" и прочее завоалирани намеци
Аз се правя на ударен и от време на време отвръщам с още по-прикрити намеци за пари и свободно време (тъжната истина е, че напоследък и двете са ми в остър дефицит
) обаче хем ми е криво да се правя на разсеян, хем наистина ме гризе отвътре.В едно друго време, когато завършвахме механото, се бяхме събрали една групичка 4-5 човека, насъскани да правим бъги за дипломна работа. Родителите бяха "За", намери се и спонсор (все пак безшевните тръби и прочее радости и тогава не се намираха под път и над път), курсовата ни ръководителка ни подкрепяше... е, накрая ни отрязаха и то гадно, заради докаченото самолюбие на един тъпак и глупостта на друг. Не искам да си спомням, че пак започвам да се ядосвам, въпреки миналите години.
Обаче от тогава ми е останала някаква натрапчива идея за бъги. А може би от по-рано, когато баща ми ме водеше понякога по състезания и не можех да откъсна очи от окаляните машини...
Гледам навъсеното септемврйско време навън, подсказващо недвусмислено, че зимата е много близо, опитвам се да не мисля, колко много работа ме чака и никаквото време да я свърша, дори се опитвам да не забелязвам полузапочнатия ремонт у дома (м@мка му, никога не започвайте ремонт, ако не сте абсолютно сигурни, че няма да го довършите по най-бързия начин
) и на "всичкото Мара втасала" се чудя дали да не замъкна някой стар дрънгел в гаража и в свободното време (да се чете: "като ми писне от бачкане толкова, че да започне да ме избива на убийства") да го чопля по малко, хем да си чеша крастата, хем жената и без това има желание да учи занаята, а по-добро обучение от това - здраве му кажи.Мдааа... даже съм си набелязал един стар Акорд, въпреки че ми се вижда широчък за целта. Остана да се разберем със собственика преди да са го разфасовали нацяло и току виж наистина съм се вкарал в приключение
П.П. Прочетох какво съм написал и се стреснах - уж исках само да се оплача от вредата от офроуд съборите, а то излиза, че само си търся оправдание как да заровя едни пари, дето и без това ги няма в някоя стара кошница
Коментар