Tweet
Здравейте! 😁
Случайно попаднах на този забавен текст, затова реших да го споделя с вас :
Мъжът вярва в своята сила, а жената – в своята непогрешимост. От тези монолитни убеждения, от които никой от двамата не отстъпва, произтичат последствия с дългосрочен и тектоничен характер.
Жената се учудва, а понякога и се разочарова от колебанията на мъжа по въпроса за истинността на даден факт или явление, особено когато той произхожда от нея. Тя е убедена в правотата си дори когато се произнася по нещо, което преди това не е обмисляла. Жената е сигурна, че това, което протича в мислите ѝ, не може да бъде безоснователно, тъй като то има своята дълбока подплата в подсъзнанието ѝ. Ако нещо е разцъфнало на езика ѝ, то със сигурност е било анализирано и проверено от компютъра под прическата ѝ и следователно априори е вярно и по никакъв начин не може да бъде грешно.
Обграден от суровата действителност на света, мъжът се държи мъжки. Той (си мисли, че) има страхотен коз: своята сила. Гледал е „Междузвездни войни“ и е прозрял, че силата е с него. Плува с акули. Язди косатки. Излиза срещу гризли с ловджийски нож. Изпробва ракети. Мести планини. И всички тези дреболии, на които можем да погледнем със снизхождение, в крайна сметка го карат да вярва, че има силата да наложи своето мнение над мнението на своята жена. O, sancta simplicitas! - щеше да възкликне пред тази безпределна самонадеяност Ян Хус, ако не беше изгорен на кладата още през 1415 г. И щеше да бъде прав. Защото мъжът действително има мощта да грабне в ръката си космическия апарат „Вояджър“ и да го запокити чак зад границите на Слънчевата система, но да обърне мнението на една жена – абсурд.
Случайно попаднах на този забавен текст, затова реших да го споделя с вас :
Мъжът вярва в своята сила, а жената – в своята непогрешимост. От тези монолитни убеждения, от които никой от двамата не отстъпва, произтичат последствия с дългосрочен и тектоничен характер.
Жената се учудва, а понякога и се разочарова от колебанията на мъжа по въпроса за истинността на даден факт или явление, особено когато той произхожда от нея. Тя е убедена в правотата си дори когато се произнася по нещо, което преди това не е обмисляла. Жената е сигурна, че това, което протича в мислите ѝ, не може да бъде безоснователно, тъй като то има своята дълбока подплата в подсъзнанието ѝ. Ако нещо е разцъфнало на езика ѝ, то със сигурност е било анализирано и проверено от компютъра под прическата ѝ и следователно априори е вярно и по никакъв начин не може да бъде грешно.
Обграден от суровата действителност на света, мъжът се държи мъжки. Той (си мисли, че) има страхотен коз: своята сила. Гледал е „Междузвездни войни“ и е прозрял, че силата е с него. Плува с акули. Язди косатки. Излиза срещу гризли с ловджийски нож. Изпробва ракети. Мести планини. И всички тези дреболии, на които можем да погледнем със снизхождение, в крайна сметка го карат да вярва, че има силата да наложи своето мнение над мнението на своята жена. O, sancta simplicitas! - щеше да възкликне пред тази безпределна самонадеяност Ян Хус, ако не беше изгорен на кладата още през 1415 г. И щеше да бъде прав. Защото мъжът действително има мощта да грабне в ръката си космическия апарат „Вояджър“ и да го запокити чак зад границите на Слънчевата система, но да обърне мнението на една жена – абсурд.
Коментар