Български въздушни линии

[Redo]

Земя като една човешка длан.
Небето като от коприна.
Под нас Дунава синей.
Слънце Тракия огрява.
Летим.
Мила родино, мисля си, ти си земен рай.
Някой ме бута по рамото. Пилотът. Кабината зее празна.
Вцепенявам се.
- Да имаш висотомер?
Гледам го с широко отворени очи.
- Някой го е свил. Копелетата от поддръжката. На идване си беше тука. Не мога да издам звук.
- Е, майната му!... Хиляда горе, хиляда долу. върховете тук са ниски... С малко повече късмет...
Той пали цигара.
- Кой знае какво са разглобили още... Самолетът рязко тръгва надолу.
- Ами да! - казва той. - Дигнали са автопилота.
Отива в кабината и изправя самолета. Връзва с тел кормилото и се връща при мене.
- Правят ми мръсно! - казва той. - Аз да мисля, че летя на автопилот... Кви хора, а?
Косите ми са настръхнали и стоят така.
- Вече го влачат към битака. За три бири утрепват човека. Пропадаме и се издигаме като в огромна люлка.
- И телта ни е една - процежда през зъби той. - Е го, виждаш колко държи. Да ти се намира отвертка?
Отварям уста, но не мога да кажа нищо.
- Може и с пет стотинки - добавя той. - Аха, затегна! Лупингите престанаха.
- Така и така го бяхме дали тоя самолет на "Вторични суровини" - казва пилотът. - Що го взехме обратно? Пусти икономии!
Припадам.
Когато се свестявам, той казва:
- Важното е да не са източили бензина.
- Нали имате уред? - с мъка прошепвам аз. - Той нали показва?... Пилотът ме поглежда мрачно.
- С тоя уред, който показваше пълен резервоар, кацнах на връх Ком. После ме наградиха от горското. Изсякъл съм им двайсет декара над плана.
Отново припадам.
Свестявам се и виждам, че пилотът тарашува по джобовете ми.
- Търся червен пипер - обяснява той. - Да затегне дупката. Онези копелета са пробили резервоара и са източили бензина. За пет литра ще съсипят хубавия самолет.
Вече не мога и да припадам.
- Поискайте помощ по радиото!... Той ме поглежда скептично.
- Нямам радио. А и да имах. няма кой да ме чуе. Всички слушат мача.
- Какъв мач?!?!!! - питам с последни сили и припадам. Събуждам се от гласа на пилота.
- Гледай го сега, гледай го това копеле! - вика той. - Абе, къде караш!... Не виждаш ли, че аз карам оттука!...
Поглеждам навън и изтръпвам - право срещу нас се носи самолет. Разминаваме се на косъм.
- Гледай какви хора! - ругае пилотът. - Какво като съм в твоя коридор! Ти пък мини в моя!... Ако си мъж!...
Той стъпква цигарата с крак.
- Ааа, не, писна ми да летя по този начин!... Това не е работа!... Да знаеш някое летище наблизо?
Поклащам изстинал глава.
- Да знае някой летище наоколо? - обръща се той към другите пътници. Мълчание, те са припаднали отдавна.
- Имаш ли далекоглед?- пита ме той. - Ком е някъде наблизо, усещам, там поне вече е разчистено!...
Преди да припадна отново, виждам, че той се взира през прозореца и търси връх Ком.


Не съм аз автора.

[Goblin]

До: Български въздушни линии

Михаил Вешим, сп. Стършел от началото на 90те години. Въпреки че това май е преработено. Оригиналът май беше по-елегантен. Но може и да греша. Откраднаха ми книжлето много отдавна.