......Пуснахме лебедката и онова железо почна да се вдига. Колкото повече се вдигаше толкова по лесно ставаше. И тогава дойде проблема. Прехвърли кантара и се преобърна целото ремърке и там дето бяхме закачили куката на лебедката, желязото потъна в земята от удара. Гледаме ние и не верваме на очите си, че сме толкова прости. Джипа блокиран и неизползваем. Решаваме да повдигнем някак си ремъркето и намираме лост. Обаче онова тежи не можем да го мръднем. Подпрехме го и решаваме да копаем за да стигнем до куката. Не стига, че куката затисната под неколко тона желазо ами паднала точно в купчина с конски тор. Станахме на свине, а вода нема. Цистерната гръмнала миналия месец. Полудехме. Извадихме куката и вече бех бесен. Връзвам квото е останало от москвича и търса отмъщение. Тръгвам и все едно отзад нема нищо. Изсилих се към един бетон и в последния момент навих волана и москвича у бетона прас и стана с метър по къс. От там задна и почвам да му се катеря. Соти нали си е нинджа почна със шутове да му намества ламарините за да ми стане по удобен. Минах му от зад и му се качих у багажника. После на задна го блъснах 20-30 пъти и го направих на нищо.
След час и половина умопомрачение се сетихме къде сме и за кво сме и се поуспокоихме ...-Yordan Kolev
След час и половина умопомрачение се сетихме къде сме и за кво сме и се поуспокоихме ...-Yordan Kolev
Коментар