Tweet
Няма да скрия, че ми стана приятно, когато оценихте писанието ми "Апокалипсис сега"
Затова си позволявам да постна и тук едно мое творение, разказче по още една моя случка. Посещаващите сайта e-bane.net/не е порно сайт/ е твърде възможно да са го чели там.
Та като няма с какво друго да блесна, поне с магариите си
Отново съм на мястото, където завършват всички купони, независимо от това дали са били добри или лоши, а именно- моят дом. Не съм привърженик на английската максима ''Моят дом е моята крепост", приятелите ми знаят, че винаги е отворено за тях, стига да не искат пари назаем, колата, да се видим на по чашка и т.н, но този път имам намерение да се барикадирам, молейки се да забравят по-бързо, отколкото аз правя секс.
Дали със всеки се случва пристъпите на гузна съвест да съвпадат със изтрезняването след дъъълъг празник, не зная, но при мен това са единствените моменти, в които ми се иска да не съм се раждал /с което поне веднъж моето мнение съвпада с това на приятелката ми, съседите и още около стотина жители на планетата/.
Сигурен съм ,че машината на времето ще бъде изобретена не от колектив учени от Н-ския институт, а от някой купонджия, отчаян от собственоръчно сътворените от него дивотии предната вечер.
Както и да е, няма как да разберете комплексните причини за моето отчаяние.
А всичко започна така невинно- просто отивахме на купон. Това, че съвпадаше със настъпването на поредната нова година, беше досадна подробност и означаваше, че стаите за спане ще струват колкото военния бюджет на малка държавица, храната няма да има нищо общо със законите на физиката, а сервитьорите ще демонстрират невероятни способности в областа на висшата математика.
На всичко отгоре броят на ангажираните за транспорт автомобили изведнъж се оказа значително по-малък от предвидените хора и местата за сядане по документи по никакъв начин не отговаряше на възможностите в действителност.
След като се справихме с приложните задачи за многомерните вселени и променливоста на времето за тръгване,което уж трябваше да е 4 нула нула,а всъщност вече се разсъмваше, потеглихме към мястото на бъдещите местопрестъпления. Изненадваща е способноста на някои шофьори да изберат най- натоварените улици с цел да избягнат задръстванията, повечето причинени лично от тях. Колкото и да се стараеха някои хора да изглеждат така, сякаш нямат нищо общо с нас, нямаше как да избягат от факта, че се намират в един автомобил с шофьор,
облечен като Граф Дракула, 110 килограмов брадат мъжага в костюм на Снежанка, пушещ лула и размахващ пластмасова сабя през прозореца с два чифта ски в компанията на 50 литрово буре с вино кротко си почиват на покрива на колата.
В другите коли на тайфата беше и по- зле. Представете си нов, огромен, лъскав джип с още по- огромна секс- кукла, напълнена с хелий и гордо поклащаща се на двуметрово въженце. Естествено, целия тоя цирк нямаше как да остане незабелязан от служителите на КАТ и едва стъпили на магистралата за София, бдителните полицаи неистово размахаха палки.
Наистина останаха изумени, когато вместо една кола спряха 5, и то по такъв начин, че катаджийската астричка се оказа заобиколена от три страни и изглеждаше някак безпомощно притисната в мантинелата. След кратка препирня чии документи се искат всъщност, и без да успеем да убедим полицаите в психическата годност на шофьорите, потеглихме отново за китното планинско село, набелязано от нас за разграбване.
Малко след отбивката за Суворово, се оказа, че от колоната липсват 2 автомобила. Надеждите, че ще бъдем по-малко хора и съответно ще има повече ядене и пиене за останалите, се изпариха след провеждането на телефонен брифинг с отцепилата се фракция.
Доверявайки се на непроверена от никого информация /и както се оказа един час по-късно- невярна/ отцепниците решили да посетят суворовският еквивалент на Гюрлата.
Причинявайки неразбория в автомобилния трафик на местното население, най- накрая се добрахме до хипотетичната обетована земя на шкембе- чорбата и чесново- пипереният сос. Въпреки съвсем нормалният час, въпросното заведение си стоеше затворено, а пред стълбите имаше голяма локва кръв и шкембе- чорба.
Озадачени от тези улики, почерпихме с бира от нашите си запаси някакъв подозрително изглеждащ тип, нарамил лопата и носещ черна найлонова торбичка в която, както по- късно се оказа, кротко се поклащаше обядат му- половин хляб, парче наденица и бирено шише с ракия.
Митко /така се казваше типът/ ни обясни, че снощи имало голям бой- жената на Ристо Циганина, разбрала, че детето на собствената и сестра, "туй малкото, дет са пръкна есенеска, не голямото'', било от Ристо! Не стана много ясно, как е разбрала / Митко малко фъфлеше, но едва ли само от липсата на зъби/ май ставаше въпрос за изпита ракия, и как седната сестра все не оставала нищо за пиене и Ристо затуй не си седял у дома.
Както и да е, разбрахме, че Галина /така се казвала жената на Ристо/ влязла снощи в кръчмата и искала да говори нещо важно с мъжa си. Кръчмаря, врял и кипял, ги изкарал навън. Галина обаче си носела дръжка от тесла и още от вратата започнала да налага подлия си съпруг. Ристо бил толкова пиян, че само успял да седне на земята и да закрие глава с ръце. Отначало всички се забавлявали, но когато станало ясно, че разлютената Галина иска да халоса Ристо в по- палавата част от анатомията му, кръчмаря се притеснил и се шмугнал в кухтята да вземе казан с вода и да постъпи с влюбените както се постъпва с заклещени кучета.
Обаче в суматохата не видял добре и грабнал казана с шкембе- чорбата. Когато разбрал за грешката си, било вече късно. Но поне Галя спряла побоя и без да обръща внимание на стенещият Ристо, набързо обрала с шепи парчетата месо и офейкала в тъмнината. Та затова нямало днеска шкембе.
Нормалните хора биха приели тая история като недвусмислен знак, че алкохола прави кофти номера, и биха се прибрали по домовете си да празнуват новата година с безалкохолно и анимационни филмчета, но обзети от еуфорията от възможноста да нацелуваш чуждите жени пред мъжете им, когато настъпи новата година, никой от нас не обърна внимание на тоя знак свише.
До ОМВ-то на Търговище не успяхме да се забъркаме в друго приключение и успешно спряхме за кафе, пиш- пауза и зареждане с бензин. Единственота по-интересна случка беше, когато някаква достолепна майка излезе с малката си дъщеричка от кафето на бензиностанцията, точно в мига на пристигането на нашият керван.
Естествено, първото, което невръстното дете забеляза, бе вече поспихналата се кукла от секс-шопа. Детският вик “Я ,тия батковци имат кукла като на тати”, доста ни смути, но не чак колкото майката на невръстната професорка по сравнителна анатомия, която побърза да се качи в колата си и отпраши с мръсна газ.
Усещам се, че така и не пиша за конкретната случка, заради която започнах тоя пост, но подсъзнателно се опитвам да забавя момента на истината. За да не се получи нещо като” Война и мир”, ще прескоча направо към същината на нещата.
Както вече разбрахте, компанията ни е много разнородна- мъже, жени, откровен педераст, който, понеже е художник, държи да го наричаме гей, все хора, готови на всякакви щуротии. Към четири часа на 01.01 , когато вече няма задръжки, тоест, спането на масата не се смята за проява на лош вкус, а пикаенето през прозореца на 200 годишна къща, обявена за паметник на културата, е висша форма на експресионистично себеизразяване и откровенна подигравка с общоприетите форми на добрия тон /разбирай –в сички са грозно пияни/, реших да осъществя конкретните си щения към една особа от женски пол, около която се увъртам от доста време.
С надеждата, че алкохола, изпит от тая мома, ще е предостатъчен да забрави, че съм грозен, дебел и интелигентен колкото маята за хляб, започнах атаката, още повече , че обектът на желанието ми, специално за празника се беше къносала в много изкушаващо ръждиво- червено.
Няма да ви занимавам с тактическите планове и тяхното изпълнение, така или иначе, крепоста падна много бързо. Заради фактори, чиито значение не ми се обяснява, всичко трябваше да стане доста дискретно, и с изключение на кулминацията, трябваше да изглежда невинен новогодишен флирт.
Естествено, нещата последваха своя естествен ход, и след час се завърнахме без никой да разбере.
Подробностите около финала на новогодишното парти не са важни за края на историята. По-важното е , че в един момент решихме да се правим на араби и се увихме с чаршафи на голо, огромната камина, пълна с половината дървета от проекта Натура 2000 позволяваше тая волност.
Към 19 часа на първият ден от 2007 започнахме да се се събираме отново за афтерпарти.
Заради махмурлука или заради естествената ми тъпота ми трябваше малко време да осъзная, че всички ме гледат с особенно дяволити очички. Осъзнавах ,че съм правил щуротии, но в сравнение с изцепките на други приятели по време на купона, знаех, че не съм правил нищо по- различно тях. Накрая се престраших и попитах какво съм сторил, че ми се подхилкват така.
Тук вече не можаха да се сдържат и се размяха истерично, а после най-тържествено извадиха чаршаф, изплескан със странни ръждиви петна.
Обясниха ми, че това е моят “бурнус” от арабското шоу. Едва сега загрях защо когато се къпах малко преди това, опутвайки се да изляза от полу-съеното състояние, естествена последица от посрещането на Нова Година, водата е била с ръждив цвят! Изтичах в банята и що да видя –оная ми работа ръждиво- червена!
Момата си боядисала и ПУБИСА в червено! А боята се поразтворила и оплескала всичко. И НЕ СЕ ИЗМИВА ВЕДНАГА.
Ето затова днес си стоя в къщи и не вдигам телефона на никого от хората, с които изкарах нова година. Особенно на една жена. И си мисля, че и друго няма да мога да и вдигна вече. А и не искам.
Затова си позволявам да постна и тук едно мое творение, разказче по още една моя случка. Посещаващите сайта e-bane.net/не е порно сайт/ е твърде възможно да са го чели там.Та като няма с какво друго да блесна, поне с магариите си
Отново съм на мястото, където завършват всички купони, независимо от това дали са били добри или лоши, а именно- моят дом. Не съм привърженик на английската максима ''Моят дом е моята крепост", приятелите ми знаят, че винаги е отворено за тях, стига да не искат пари назаем, колата, да се видим на по чашка и т.н, но този път имам намерение да се барикадирам, молейки се да забравят по-бързо, отколкото аз правя секс.
Дали със всеки се случва пристъпите на гузна съвест да съвпадат със изтрезняването след дъъълъг празник, не зная, но при мен това са единствените моменти, в които ми се иска да не съм се раждал /с което поне веднъж моето мнение съвпада с това на приятелката ми, съседите и още около стотина жители на планетата/.
Сигурен съм ,че машината на времето ще бъде изобретена не от колектив учени от Н-ския институт, а от някой купонджия, отчаян от собственоръчно сътворените от него дивотии предната вечер.
Както и да е, няма как да разберете комплексните причини за моето отчаяние.
А всичко започна така невинно- просто отивахме на купон. Това, че съвпадаше със настъпването на поредната нова година, беше досадна подробност и означаваше, че стаите за спане ще струват колкото военния бюджет на малка държавица, храната няма да има нищо общо със законите на физиката, а сервитьорите ще демонстрират невероятни способности в областа на висшата математика.
На всичко отгоре броят на ангажираните за транспорт автомобили изведнъж се оказа значително по-малък от предвидените хора и местата за сядане по документи по никакъв начин не отговаряше на възможностите в действителност.
След като се справихме с приложните задачи за многомерните вселени и променливоста на времето за тръгване,което уж трябваше да е 4 нула нула,а всъщност вече се разсъмваше, потеглихме към мястото на бъдещите местопрестъпления. Изненадваща е способноста на някои шофьори да изберат най- натоварените улици с цел да избягнат задръстванията, повечето причинени лично от тях. Колкото и да се стараеха някои хора да изглеждат така, сякаш нямат нищо общо с нас, нямаше как да избягат от факта, че се намират в един автомобил с шофьор,
облечен като Граф Дракула, 110 килограмов брадат мъжага в костюм на Снежанка, пушещ лула и размахващ пластмасова сабя през прозореца с два чифта ски в компанията на 50 литрово буре с вино кротко си почиват на покрива на колата.
В другите коли на тайфата беше и по- зле. Представете си нов, огромен, лъскав джип с още по- огромна секс- кукла, напълнена с хелий и гордо поклащаща се на двуметрово въженце. Естествено, целия тоя цирк нямаше как да остане незабелязан от служителите на КАТ и едва стъпили на магистралата за София, бдителните полицаи неистово размахаха палки.
Наистина останаха изумени, когато вместо една кола спряха 5, и то по такъв начин, че катаджийската астричка се оказа заобиколена от три страни и изглеждаше някак безпомощно притисната в мантинелата. След кратка препирня чии документи се искат всъщност, и без да успеем да убедим полицаите в психическата годност на шофьорите, потеглихме отново за китното планинско село, набелязано от нас за разграбване.
Малко след отбивката за Суворово, се оказа, че от колоната липсват 2 автомобила. Надеждите, че ще бъдем по-малко хора и съответно ще има повече ядене и пиене за останалите, се изпариха след провеждането на телефонен брифинг с отцепилата се фракция.
Доверявайки се на непроверена от никого информация /и както се оказа един час по-късно- невярна/ отцепниците решили да посетят суворовският еквивалент на Гюрлата.
Причинявайки неразбория в автомобилния трафик на местното население, най- накрая се добрахме до хипотетичната обетована земя на шкембе- чорбата и чесново- пипереният сос. Въпреки съвсем нормалният час, въпросното заведение си стоеше затворено, а пред стълбите имаше голяма локва кръв и шкембе- чорба.
Озадачени от тези улики, почерпихме с бира от нашите си запаси някакъв подозрително изглеждащ тип, нарамил лопата и носещ черна найлонова торбичка в която, както по- късно се оказа, кротко се поклащаше обядат му- половин хляб, парче наденица и бирено шише с ракия.
Митко /така се казваше типът/ ни обясни, че снощи имало голям бой- жената на Ристо Циганина, разбрала, че детето на собствената и сестра, "туй малкото, дет са пръкна есенеска, не голямото'', било от Ристо! Не стана много ясно, как е разбрала / Митко малко фъфлеше, но едва ли само от липсата на зъби/ май ставаше въпрос за изпита ракия, и как седната сестра все не оставала нищо за пиене и Ристо затуй не си седял у дома.
Както и да е, разбрахме, че Галина /така се казвала жената на Ристо/ влязла снощи в кръчмата и искала да говори нещо важно с мъжa си. Кръчмаря, врял и кипял, ги изкарал навън. Галина обаче си носела дръжка от тесла и още от вратата започнала да налага подлия си съпруг. Ристо бил толкова пиян, че само успял да седне на земята и да закрие глава с ръце. Отначало всички се забавлявали, но когато станало ясно, че разлютената Галина иска да халоса Ристо в по- палавата част от анатомията му, кръчмаря се притеснил и се шмугнал в кухтята да вземе казан с вода и да постъпи с влюбените както се постъпва с заклещени кучета.
Обаче в суматохата не видял добре и грабнал казана с шкембе- чорбата. Когато разбрал за грешката си, било вече късно. Но поне Галя спряла побоя и без да обръща внимание на стенещият Ристо, набързо обрала с шепи парчетата месо и офейкала в тъмнината. Та затова нямало днеска шкембе.
Нормалните хора биха приели тая история като недвусмислен знак, че алкохола прави кофти номера, и биха се прибрали по домовете си да празнуват новата година с безалкохолно и анимационни филмчета, но обзети от еуфорията от възможноста да нацелуваш чуждите жени пред мъжете им, когато настъпи новата година, никой от нас не обърна внимание на тоя знак свише.
До ОМВ-то на Търговище не успяхме да се забъркаме в друго приключение и успешно спряхме за кафе, пиш- пауза и зареждане с бензин. Единственота по-интересна случка беше, когато някаква достолепна майка излезе с малката си дъщеричка от кафето на бензиностанцията, точно в мига на пристигането на нашият керван.
Естествено, първото, което невръстното дете забеляза, бе вече поспихналата се кукла от секс-шопа. Детският вик “Я ,тия батковци имат кукла като на тати”, доста ни смути, но не чак колкото майката на невръстната професорка по сравнителна анатомия, която побърза да се качи в колата си и отпраши с мръсна газ.
Усещам се, че така и не пиша за конкретната случка, заради която започнах тоя пост, но подсъзнателно се опитвам да забавя момента на истината. За да не се получи нещо като” Война и мир”, ще прескоча направо към същината на нещата.
Както вече разбрахте, компанията ни е много разнородна- мъже, жени, откровен педераст, който, понеже е художник, държи да го наричаме гей, все хора, готови на всякакви щуротии. Към четири часа на 01.01 , когато вече няма задръжки, тоест, спането на масата не се смята за проява на лош вкус, а пикаенето през прозореца на 200 годишна къща, обявена за паметник на културата, е висша форма на експресионистично себеизразяване и откровенна подигравка с общоприетите форми на добрия тон /разбирай –в сички са грозно пияни/, реших да осъществя конкретните си щения към една особа от женски пол, около която се увъртам от доста време.
С надеждата, че алкохола, изпит от тая мома, ще е предостатъчен да забрави, че съм грозен, дебел и интелигентен колкото маята за хляб, започнах атаката, още повече , че обектът на желанието ми, специално за празника се беше къносала в много изкушаващо ръждиво- червено.
Няма да ви занимавам с тактическите планове и тяхното изпълнение, така или иначе, крепоста падна много бързо. Заради фактори, чиито значение не ми се обяснява, всичко трябваше да стане доста дискретно, и с изключение на кулминацията, трябваше да изглежда невинен новогодишен флирт.
Естествено, нещата последваха своя естествен ход, и след час се завърнахме без никой да разбере.
Подробностите около финала на новогодишното парти не са важни за края на историята. По-важното е , че в един момент решихме да се правим на араби и се увихме с чаршафи на голо, огромната камина, пълна с половината дървета от проекта Натура 2000 позволяваше тая волност.
Към 19 часа на първият ден от 2007 започнахме да се се събираме отново за афтерпарти.
Заради махмурлука или заради естествената ми тъпота ми трябваше малко време да осъзная, че всички ме гледат с особенно дяволити очички. Осъзнавах ,че съм правил щуротии, но в сравнение с изцепките на други приятели по време на купона, знаех, че не съм правил нищо по- различно тях. Накрая се престраших и попитах какво съм сторил, че ми се подхилкват така.
Тук вече не можаха да се сдържат и се размяха истерично, а после най-тържествено извадиха чаршаф, изплескан със странни ръждиви петна.
Обясниха ми, че това е моят “бурнус” от арабското шоу. Едва сега загрях защо когато се къпах малко преди това, опутвайки се да изляза от полу-съеното състояние, естествена последица от посрещането на Нова Година, водата е била с ръждив цвят! Изтичах в банята и що да видя –оная ми работа ръждиво- червена!
Момата си боядисала и ПУБИСА в червено! А боята се поразтворила и оплескала всичко. И НЕ СЕ ИЗМИВА ВЕДНАГА.
Ето затова днес си стоя в къщи и не вдигам телефона на никого от хората, с които изкарах нова година. Особенно на една жена. И си мисля, че и друго няма да мога да и вдигна вече. А и не искам.
,ако обичаш,разбира се.
Коментар