Tweet
Буквално!
Все още се опитвам да разсъдя случката, но.. трудно може да разсъдиш реално такава ситуация когато си бил директно в казана.
Днес със велоклуба направихме прекрасна разходка до един от най-младите защитени природни паркове - Персина. Станахме рано сутринта, времето беше прекрасно – тихо и хладно с висока разкъсана облачност, с реална възможност за един обеден дъжд, но по нищо не очаквахме да се случи това, което ни удари
Пропускам чудесния пикник и направо се прехвърляме към 16-16:30ч. Когато времето рязко започна да се влошава. Страхотни облаци обградиха небето от запад – северозапад и.. изобщо отвсякъде. Поприсветнаха светкавици и решихме, че най-разумно ще е да изчакаме бурята защото имаме около два-два и половина часа преход до домовете. Започна адска вихрушка – дъжд – дъжд примесен с град, но ние спокойни, че преместихме всичко на сушина, макар и мокри се настанихме в навеса изграден за барбекю и една маса. Един покрив с колони, които го държат. Хубаво гледаме си яката буря, мокри, ама вече на сухо, лафове, кеф. Кеф, кеф и като взеха да порят това черно небе тия светкавици работата загрубяваше сериозно. Наоколо равнина, Дунав и ние в една горичка в навеса и на 2 метра от нас огромно дърво. Почвата не можеше да поеме количеството дъжд който се изсипваше и станаха вирове и локви дълбоки и бързо течащи. И около 17:20ч. се стовари най-невероятния трясък който бях чувал придружен с най-ярката светлина която съм виждал. Никога не съм мислил, че човешкото око може да възпроизведе такава светлина. Аз с още двама от приятелите бяхме на ръба на беседката и както се наслаждавахме на стихията поехме ударната вълна. Момчето до мен падна на около метър назад. Мене ми присви колената и почти паднах настрани, моя приятел също. Все едно ме праснаха с парен чук в тиквата, приятелят ми каза същото. Паниката беше точно една секунда. Всички бяхме добре. Освен, че не се знаеше дали сърцата ни ще издържат на ритъма който придобиха за тази секунда.. И от тук следва най-интересния въпрос за мен и хората до мен. В момента на гърма, незнам кога но осъзнахме, че дървото пое всичко. ОБИЧАМ ВИСОКИТЕ ДЪРВЕТА! В нашия навес подът е изграден от нещо като павета забити директно в земята като имаха фуги по няколко сантиметра. Бяха сухи. В момента на гърма ние бяхме стъпили на края на тия хубави и сухи павета, а на 2 сантиметра от крачетата – гьолове от дъжда. В момента на гърма цялата тая почва само на 1-2 сантиметра от нас като страхотно напоена пое електричеството от гърма. И в момента на разсичането на въпросното хубаво високо дърво цялата тая почва светна. АМА СВЕТНА! Аз я видях червена, други казват, че са я видели в други цветове, но това предполагам е заради факта че цветът може да се смени за някакви хилядни от секундата, а да фокусираш беше трудно от ярката светлина. Какво щеше да ни се случи ако бяхме 10 см напред. Не на сухите камъни, а с мокрите крака в гьола който отведе електричеството от мълнията? Имахме ли шанс. Или днеска сме най-големите късметлии на света?
Няма нужда да споменавам, че минути след това от оглушителния трасък някои не чуваха, други бяха заслепени от светлината.. На дървото имаше забита масивна ламаринена табела.. намериха я на 50 метра от дървото. Добре, че се падаше от другата страна на дървото, щото тая ламарина предполагам в полета си не е признавала препятствия.. Беше крива и почти скъсана. Добре, че и огромните клони не паднаха върху нас. Надявам се утре да ми пратят снимките на дървото и обстановката около него. Извинявам се за дългото писание.
Все още се опитвам да разсъдя случката, но.. трудно може да разсъдиш реално такава ситуация когато си бил директно в казана.
Днес със велоклуба направихме прекрасна разходка до един от най-младите защитени природни паркове - Персина. Станахме рано сутринта, времето беше прекрасно – тихо и хладно с висока разкъсана облачност, с реална възможност за един обеден дъжд, но по нищо не очаквахме да се случи това, което ни удари
Пропускам чудесния пикник и направо се прехвърляме към 16-16:30ч. Когато времето рязко започна да се влошава. Страхотни облаци обградиха небето от запад – северозапад и.. изобщо отвсякъде. Поприсветнаха светкавици и решихме, че най-разумно ще е да изчакаме бурята защото имаме около два-два и половина часа преход до домовете. Започна адска вихрушка – дъжд – дъжд примесен с град, но ние спокойни, че преместихме всичко на сушина, макар и мокри се настанихме в навеса изграден за барбекю и една маса. Един покрив с колони, които го държат. Хубаво гледаме си яката буря, мокри, ама вече на сухо, лафове, кеф. Кеф, кеф и като взеха да порят това черно небе тия светкавици работата загрубяваше сериозно. Наоколо равнина, Дунав и ние в една горичка в навеса и на 2 метра от нас огромно дърво. Почвата не можеше да поеме количеството дъжд който се изсипваше и станаха вирове и локви дълбоки и бързо течащи. И около 17:20ч. се стовари най-невероятния трясък който бях чувал придружен с най-ярката светлина която съм виждал. Никога не съм мислил, че човешкото око може да възпроизведе такава светлина. Аз с още двама от приятелите бяхме на ръба на беседката и както се наслаждавахме на стихията поехме ударната вълна. Момчето до мен падна на около метър назад. Мене ми присви колената и почти паднах настрани, моя приятел също. Все едно ме праснаха с парен чук в тиквата, приятелят ми каза същото. Паниката беше точно една секунда. Всички бяхме добре. Освен, че не се знаеше дали сърцата ни ще издържат на ритъма който придобиха за тази секунда.. И от тук следва най-интересния въпрос за мен и хората до мен. В момента на гърма, незнам кога но осъзнахме, че дървото пое всичко. ОБИЧАМ ВИСОКИТЕ ДЪРВЕТА! В нашия навес подът е изграден от нещо като павета забити директно в земята като имаха фуги по няколко сантиметра. Бяха сухи. В момента на гърма ние бяхме стъпили на края на тия хубави и сухи павета, а на 2 сантиметра от крачетата – гьолове от дъжда. В момента на гърма цялата тая почва само на 1-2 сантиметра от нас като страхотно напоена пое електричеството от гърма. И в момента на разсичането на въпросното хубаво високо дърво цялата тая почва светна. АМА СВЕТНА! Аз я видях червена, други казват, че са я видели в други цветове, но това предполагам е заради факта че цветът може да се смени за някакви хилядни от секундата, а да фокусираш беше трудно от ярката светлина. Какво щеше да ни се случи ако бяхме 10 см напред. Не на сухите камъни, а с мокрите крака в гьола който отведе електричеството от мълнията? Имахме ли шанс. Или днеска сме най-големите късметлии на света?
Няма нужда да споменавам, че минути след това от оглушителния трасък някои не чуваха, други бяха заслепени от светлината.. На дървото имаше забита масивна ламаринена табела.. намериха я на 50 метра от дървото. Добре, че се падаше от другата страна на дървото, щото тая ламарина предполагам в полета си не е признавала препятствия.. Беше крива и почти скъсана. Добре, че и огромните клони не паднаха върху нас. Надявам се утре да ми пратят снимките на дървото и обстановката около него. Извинявам се за дългото писание.
Коментар