Tweet
Преди седмица, Румен (Cartest) ме попита от къде може да се намери едно от ония китайски чудеса, предствляващи динамо с ръчно задвижване, предназначени за зареждане на GSM-и и други мобилни устройства... За да задоволи любопитсвото ми, Румен обеща да ме заведе на "едно място", където това устройство е жизнено необходимо.
Вчера, 1-ви март, се отправихме към "мястото:, което се оказа Зелениковския манастир.
Денят ми започна добре. С чаровна усмивка, едно красиво момиче ме закичи с мартеница... Тръгнахме от Орешака, през Троянски манастир и с. Черни осъм. Малко след махала Стойновското, зарязахме джипа и продължихме пеша. Трудно открихме пътеката, по която Румен твърдеше, че може да се мине само с леко ендуро, под половинметровия мокър сняг. Според планинари, пътят бил по-малко час... Може би е толкова, но ако не трябва да се прави партина през мокрия сняг и ако се върви от хора, които ходят пеша редовно.
Справихме се за малко повече от час и половина. С чести почивки и вир вода, до коленете от снега, а нагоре от собствената си пот, се довлякохме, слад около 3-4 километра постоянно изкачване и деневилация от около 400 метра...
Оказа се, че огромният бор, при една от зимните бури се е скършил и е повредил част от покрива на черквата
Част от манастирските сгради, където прекарват летните си почивки много от владиците, а до преди няколко години, чест гост е бил и патриархът...
"Планинари" като нас, не си носят сухи дрехи, та се наложи да поизсушим тия от гърбовете си...
Баба Дана! Едва ли ще успея да ви разкажа всичките си впечатления за тази жена, посветила живота си на планината, а в последстие и на Бог... Първите ми впечатления бяха, че е забравена от хората и Бог, но в последствие се оказа, че съм сбъркал. Дълги години, тя и съпругът и са били гостоприемните хижари на Амбарица. Почти всички планинари, планински спасители, алпинисти и пещерняци, продължават да я посещават и сега, на това спокойно и тихо място. Господ не е отвърнал очи, дарил я е със спокойствие, доброта и здраве.
Доскоро е живяла съвсем сама. Преди време имала и няколко козички. Качвала е на гръб, петдесет килограмови чували със зърно, за да ги храни през дългите зими, по същата тази пътека, които ние без товар изминахме свръх сили... От скоро си има другарче, немска овчарка, а от няколко дни и гостува и още един прекрасен екземпляр, от същата порода.
Кучето на баба Дана толкова хареса Румен, който и гостуваше не за пръв път, че му подари един камък, на изпроводяк...
Денят бързо преваляше. Трябваше да си тръгваме, защото "планинари" като нас, едва ли биха оцелели, замръквайки в зимната гора...
Последен поглед към старопланинските върхове, в размисъл за преходното и непреходното, поемаме по обратния път към цивилизацията...
Вчера, 1-ви март, се отправихме към "мястото:, което се оказа Зелениковския манастир.
Денят ми започна добре. С чаровна усмивка, едно красиво момиче ме закичи с мартеница... Тръгнахме от Орешака, през Троянски манастир и с. Черни осъм. Малко след махала Стойновското, зарязахме джипа и продължихме пеша. Трудно открихме пътеката, по която Румен твърдеше, че може да се мине само с леко ендуро, под половинметровия мокър сняг. Според планинари, пътят бил по-малко час... Може би е толкова, но ако не трябва да се прави партина през мокрия сняг и ако се върви от хора, които ходят пеша редовно.
Справихме се за малко повече от час и половина. С чести почивки и вир вода, до коленете от снега, а нагоре от собствената си пот, се довлякохме, слад около 3-4 километра постоянно изкачване и деневилация от около 400 метра...
Оказа се, че огромният бор, при една от зимните бури се е скършил и е повредил част от покрива на черквата
Част от манастирските сгради, където прекарват летните си почивки много от владиците, а до преди няколко години, чест гост е бил и патриархът...
"Планинари" като нас, не си носят сухи дрехи, та се наложи да поизсушим тия от гърбовете си...
Баба Дана! Едва ли ще успея да ви разкажа всичките си впечатления за тази жена, посветила живота си на планината, а в последстие и на Бог... Първите ми впечатления бяха, че е забравена от хората и Бог, но в последствие се оказа, че съм сбъркал. Дълги години, тя и съпругът и са били гостоприемните хижари на Амбарица. Почти всички планинари, планински спасители, алпинисти и пещерняци, продължават да я посещават и сега, на това спокойно и тихо място. Господ не е отвърнал очи, дарил я е със спокойствие, доброта и здраве.
Доскоро е живяла съвсем сама. Преди време имала и няколко козички. Качвала е на гръб, петдесет килограмови чували със зърно, за да ги храни през дългите зими, по същата тази пътека, които ние без товар изминахме свръх сили... От скоро си има другарче, немска овчарка, а от няколко дни и гостува и още един прекрасен екземпляр, от същата порода.
Кучето на баба Дана толкова хареса Румен, който и гостуваше не за пръв път, че му подари един камък, на изпроводяк...
Денят бързо преваляше. Трябваше да си тръгваме, защото "планинари" като нас, едва ли биха оцелели, замръквайки в зимната гора...
Последен поглед към старопланинските върхове, в размисъл за преходното и непреходното, поемаме по обратния път към цивилизацията...
"
. И все пак мястото е чудесно и ако имам възможност бих отишъл. Някой ако иска може да сложи координатите.
Страхотен разказ в картинки!
Коментар