Tweet
Привечер…….. сумрак…… студ
Стръча на спирката: IFRS 7 …….ликвиден риск.......лихвен риск......мамка му... имам 10 дена само......
Червени цифри 11 тире 4 .пауза..15 тире 22 ......... и да запаля цигара, трамвая няма да дойде по-бързо.......... запалвам все пак........
А, двайсеидвойка....... вътре е топло – мятам цигарата и се качвам на топло....... ще мръзна 6 спирки по-нагоре, но поне дотам ще пътувам на топло, не в заскрежената единайска, дето трябва да я чакам още четири минути (червените цифри горе)..
Промъквам се на вътре и се облягам на някакво желязо........ IFRS 7 …….ликвиден риск.......лихвен риск......мамка му и отчет... имам 10 дена само......
По едно време се освобождават две седалки,от тези срещуположните......... стоя си..... никой не проявява интерес... сядам на едната и се вторачвам в булеварда навън........ и в IFRS 7 (казах ли мам...му)
Периферно гледам някой се промъква към отсрещната седалка............
- може ли? (едно танго на плаца) тая казармена глупост винаги ми изплува при тоя въпрос..... поглеждам..... двайсеиняколко годишен циганин..........
поприбирам си неохотно краката и се връщам при стандарта (IFRS 7)
чувам шумолене, поглеждам – циганина бърка в една торба, чупи малки залчета хляб и дъвче..... не, не дъвче, направо преглъща като гъсок.
- земи си! Найш ли къв е сладък!
Няма как да говори на друг, само аз съм пред него......
- тц! И се правя че гледам на вън!......... - глад, а?
- Мани, голям зор бате, толко лошо не е било..............земи си де!
- Не, не искам! Малко по-учтиво вече.........
Спираме на прелеза, аз запям и чакам да видя колко градуса е, хората от аптеката са се погрижили, но трябва да чакаш да се покаже температурата......
- 100 кила....
- Ъ?
- 100 кила и кима навън.....
Поглеждам: някаква лелка на спирката. – циганин и то перверзник, мисля си....
- Кой бе?
- Оня там! 100 кила!
Поглеждам пак......... върви си някакъв достолепен чичко с балтон
- А, 100! Аз съм сто, тоя е поне 140!
Цигането е толкова впечатлено, чупи коматче:
- на тоя един хляб няма да му стигне!? Баща ми имаше ейй такова шкембе.... не си купуваше панталон, само плат! Казва го с такова възхищение, че направо си завидях на килата.....
Червените цифри бързо приближават към нулата и светва зелено... IFRS –а е изчезнал....тръгваме
- Земи си де, к’во ще ядеш в къщи? Имаш ли какво да ядеш в къщи?
"какво имам за ядене? каквото си искам!" не съм сигурен как ще реагира и за всеки случай не го казвам ...
-аз не съм от тука! ...... то и аз не съм, ама няма точно на него да му обяснявам:
– от къде си?
- от старозагорския край!
– И кво, няма работа там, м?
– Зле бате, много е зле......... моля се да навали сняг, че да мога да чистя сняг поне! Детето.....40 стотинки........една баничка .......40 стотинки в училището......... не успявам да чуя всичко, толкова тихо говори....
- баничките са скъпи бе, прави му сандвичи от вкъщи!
- сандвич...... то само хляб и мляко има!....... попарка ще яде тая вечер!
Сега виждам че в найлонката има и бутилка мляко......
-един човек с куче ми ги купи......... питах го за работа, той ми купи хляба и млякото......от вчера не съм ял........ от вчера, чак сега........ - както преглъща залъка, може и от оня ден да е, мисля си........
но си мълча, к'во да му кажа?
Наближава последната спирка............. бъркам и вадя някаква банкнота:
- земи да купиш на детето баничка, ама да не ги изпиеш, че.............
поглежда ме.. никаква реакция........много тихо:
- ами за теб ще имаш ли?
Каза го с оная интонация, с която старците реагират, когато на изпроводяк гузно оставяме пари „за тока”
Идваше ми да му ги оставя всичките.............
Не ги!
всякаква прилика с действителни лица и събития е измислена!
Стръча на спирката: IFRS 7 …….ликвиден риск.......лихвен риск......мамка му... имам 10 дена само......
Червени цифри 11 тире 4 .пауза..15 тире 22 ......... и да запаля цигара, трамвая няма да дойде по-бързо.......... запалвам все пак........
А, двайсеидвойка....... вътре е топло – мятам цигарата и се качвам на топло....... ще мръзна 6 спирки по-нагоре, но поне дотам ще пътувам на топло, не в заскрежената единайска, дето трябва да я чакам още четири минути (червените цифри горе)..
Промъквам се на вътре и се облягам на някакво желязо........ IFRS 7 …….ликвиден риск.......лихвен риск......мамка му и отчет... имам 10 дена само......
По едно време се освобождават две седалки,от тези срещуположните......... стоя си..... никой не проявява интерес... сядам на едната и се вторачвам в булеварда навън........ и в IFRS 7 (казах ли мам...му)
Периферно гледам някой се промъква към отсрещната седалка............
- може ли? (едно танго на плаца) тая казармена глупост винаги ми изплува при тоя въпрос..... поглеждам..... двайсеиняколко годишен циганин..........
поприбирам си неохотно краката и се връщам при стандарта (IFRS 7)
чувам шумолене, поглеждам – циганина бърка в една торба, чупи малки залчета хляб и дъвче..... не, не дъвче, направо преглъща като гъсок.
- земи си! Найш ли къв е сладък!
Няма как да говори на друг, само аз съм пред него......
- тц! И се правя че гледам на вън!......... - глад, а?
- Мани, голям зор бате, толко лошо не е било..............земи си де!
- Не, не искам! Малко по-учтиво вече.........
Спираме на прелеза, аз запям и чакам да видя колко градуса е, хората от аптеката са се погрижили, но трябва да чакаш да се покаже температурата......
- 100 кила....
- Ъ?
- 100 кила и кима навън.....
Поглеждам: някаква лелка на спирката. – циганин и то перверзник, мисля си....
- Кой бе?
- Оня там! 100 кила!
Поглеждам пак......... върви си някакъв достолепен чичко с балтон
- А, 100! Аз съм сто, тоя е поне 140!
Цигането е толкова впечатлено, чупи коматче:
- на тоя един хляб няма да му стигне!? Баща ми имаше ейй такова шкембе.... не си купуваше панталон, само плат! Казва го с такова възхищение, че направо си завидях на килата.....
Червените цифри бързо приближават към нулата и светва зелено... IFRS –а е изчезнал....тръгваме
- Земи си де, к’во ще ядеш в къщи? Имаш ли какво да ядеш в къщи?
"какво имам за ядене? каквото си искам!" не съм сигурен как ще реагира и за всеки случай не го казвам ...
-аз не съм от тука! ...... то и аз не съм, ама няма точно на него да му обяснявам:
– от къде си?
- от старозагорския край!
– И кво, няма работа там, м?
– Зле бате, много е зле......... моля се да навали сняг, че да мога да чистя сняг поне! Детето.....40 стотинки........една баничка .......40 стотинки в училището......... не успявам да чуя всичко, толкова тихо говори....
- баничките са скъпи бе, прави му сандвичи от вкъщи!
- сандвич...... то само хляб и мляко има!....... попарка ще яде тая вечер!
Сега виждам че в найлонката има и бутилка мляко......
-един човек с куче ми ги купи......... питах го за работа, той ми купи хляба и млякото......от вчера не съм ял........ от вчера, чак сега........ - както преглъща залъка, може и от оня ден да е, мисля си........
но си мълча, к'во да му кажа?
Наближава последната спирка............. бъркам и вадя някаква банкнота:
- земи да купиш на детето баничка, ама да не ги изпиеш, че.............
поглежда ме.. никаква реакция........много тихо:
- ами за теб ще имаш ли?
Каза го с оная интонация, с която старците реагират, когато на изпроводяк гузно оставяме пари „за тока”
Идваше ми да му ги оставя всичките.............
Не ги!
всякаква прилика с действителни лица и събития е измислена!
))
Коментар