Tweet
Смешни истории
Здравейте,
Днес имах комична случка в една бензиностанция на Шел, та се присетих за една още по-комична от началото на година...
В този ред на мисли, предлагам всеки да сподели някоя комична ситуация в която е изпадал...
Ето ги и моите две...
На 1ви Януари тази година, аз и приятелката ми си тръгваме от Бургас към София, с междинна спирка (с преспиване)- Пазарджик (приятелката ми да се види с техните). Преди да тръгнем, майка ми (penka от форума) ми казва- "Купете си въже за дърпане. Ако имате няма да ви потрябва.".
Речено сторено...купих. Преспахме в Пазарджик и към 6:30ч сутринта на 2ри Януари тръгваме към София, че сме на работа. През ноща беше навалял обилен сняг, и естествено магистралата не беше разчистена. Бяхме с колата на Мими (приятелката ми)- Нисан Съни 4х4.
Та тръгнахме ние, бавно и кротко към София. Точно преди тунела на 54ти километър обаче, гледам един Мерцедес V8 боксува и не може да потегли по наклона. Викам си аз- "а, сега ще тествам въжето...идеално". Спирам, предлагам му помощ, човекът разбира се я прие. Помоли да направим обратен завой точно пред тунела, за да може да се върне, че нямало да може да продължи с тези летни гуми. "Няма проблем" викам аз... закачам го и започвам да дърпам до мястото където свършва мантинелата (точно пред поста на полицията, която липсваше по това време).
Издърпах го до там и реших да откача въжето, че първо да отъпча снега, преди да правим обратния завой. Снегът беше висок около метър. Газя аз с нисанчето и не ми пука...отъпках го уж, връщам се за мерцедеса, закачам го и потегляме... уви, още щом влезе в снега, не можех да го помръдна...този сигурно тежеше 2 пъти повече от нисанчето. Давам газ, ама йок...по едно време замириса нещо. Отварям вратата със сила (че от снега не може да се отвори лесно)...слизам, гледам под капака- нищо му няма...само мирише. Позната миризма, но нещо не се сетих от къде е... продължавам с дърпането...и след около половин минута безуспешно дърпане изведнъж загубихме всякаква мощност...давам газ, пуснат съединител а колата не помръдва... спомних си от къде ми е позната миризмата- заминал е съединителят.
Обаждаме се на бащата на Мими да идва да ни вземе...той праща едно Паджеро да дойде за нисана, а самият той тръгва с неговата кола- БМВ 3та серия. Докато ги чакаме, и ние и мерц-а затънали в снега, минава един снегорин. СТОП! Спираме го и му плащаме да ни обърне по посока Пазарджик, че да не закъса и подкреплението което идва. Речено сторено- издърпа и нас и мерцедеса. Мерцедесът си замина...
Чакахме джипката и бащата на Мими около час и накрая дойдоха в комплект. От Паджеро-то излязоха 3ма, единият влезе в нисана, закачиха го и потеглиха. Аз и Мими се натоварихме в БМВ-то и тръгнахме към София.
10тина километра по-нататък, един рейс решава да изпревари БМВ-то, но място на пътя няма... и за да не се ударим, бащата на Мими мръдна в дясно но уви- влязохме в преспа. Слизаме, бутаме и нищо...колата не помръдва и сантиметър.
Спряхме една РАВ-ка...слиза момчето бута с нас- йок. Колата не мърда.
Решаваме да ни дръпне (аз умно момче, си взех въжето от Нисана, че току виж пак потрябвало). Вадя въжето и тръгвам да го закачам...с изненада разбирам обаче, че няма за какво да го закача...звъня на един приятел, питам го как се дърпят тия пусти тройки, той вика- има си кука която се навива...ама ние кука нямаме. Междувременно спряхме още една джипка и 2 леки автомобила, и онези да бутат, но файда няма.
Работата ясна- трябва ни БМВ 3та серия, като нашето, че да ни даде кука, за да има за какво да сложим въжето...след 10тина минути се появи едно такова, спрях го, даде кука, закачихме я и джипката тръгва да ни дърпа... колата не помръдва, а джипката се пързаля по леда... Аз, умно момче, решавам че ни трябва камион или снегорин. Обаче не спират пущинаците бе... махам не махам, подминават ме като проститутка на околовръстното. Вече мокър до кости, измръзнал и изнервен решавам на всичко коз да играя- изкачам пред един приближаващ камион и се моля да успее да спре. Е...успя. Помолих го да ни дръпне, човекът се съгласи и ни дръпна... продължихме си към София, мислейки си че най-накрая всичко свърши...ах каква голяма грешка...но поне му хванахме цаката- ако закъсаме пак, спираме БМВ 3та серия, взимаме кука, след това спираме камион и ни издърпва...фасулска работа.
Пристигнахме в София и отиваме до апартамента на Мими, че там бях паркирал моята кола (БМВ 5та серия с ЛЕТНИ гуми). Решаваме, че въпреки летните гуми, по-добре с наша кола от колкото с такси... хванахме по една лопата и след около час го изровихме...тръгвам аз да го изкарвам, ама там е баир...аз давам газ, колата върви назад...видяло се е че ще минаваме по обиколен път, който обаче е по нанадолнището. Само че, няма къде да обърна та ще карам назад. Карам си аз и изведнъж пред мен се появява едно нагло Волво...няма как да се разминем а аз карам бавно, та реших леко в страни да мина...и хоп- в преспата. Хайде вади лопатите и рови...ровихме 15тина минути, но ефект нямаше... дойдоха някакви деца, които си играеха в района...5 малчугана, на по 10тина години всеки. Викат "Бате, дай да ти помогнем"...аз леко арогантно "Ех, че тази кола тежи 2 тона, аз не мога да я бутна, та вие ли..."... след още няколко минути безуспешни опити да изкарам БМВ-то от преспата викам децата, то се е видяло че друг избор нямам... влизам в колата, давам команда "БУТАЙ" и хоп...тия взеха че я бутнаха... леко срамно, викам им "Е, благодаря". И си продължавам назад...след 50 метра обаче- трес в друга преспа. Викам децата, давам команда "БУТАЙ" тия пак ме избутаха. Дадох им 10лв да се почерпят, те пощуряха от кеф.
Излизам аз на главната улица и викам на Мими "баща ми живее на близо, дай да отидем да му разкажем какво преживяхме". Речено сторено...отиваме, но пред блока места няма, та ще карам зад блока...а там леко баирче...сами се сещате- заседнах. Мими се качи горе да се топли, баща ми дойде да ме дръпне с Мареа-та. След едночасова почивка отиваме в моя апартамент, поспахме и вечерта решаваме да отидем на кино, че да разтоварим малко... ще ходим в Мол София. Отиваме ние, всичко точно, не закъсахме нито веднъж. След киното се връщаме и гледам- свободното място е далеч от блока (на около 20 метра)...дай да паркирам пред блока, ама там е леко баирче, тъй че със засилка... засилвам се аз и АХА да взема баира и колата заседна...вади лопатите и почвай... действието се развива към 12ч полунощ. След около час копане и бутане, колата още не мога да я изкарам...аз вече съм бесен и удрям предното стъкло в пристъп на ярост, та го счупих...10 мин. по-късно успях да изкарам БМВ-то от преспата и го върнах на "далечното място".
Е...това е.... Пазарджик-София - 9 часа пътуване
А ето и днешната история, която ме подсети да пусна тази тема...
Отиваме тази сутрин в Шел на околовръстното, да заредим с бензин. Сипвам до горе- 88лв излезе. Влизам в колата, отиваме до МакДоналдс-а да си купим закуска и забелязвам показанията за резервоара- почти празен е. Понеже знам, че колата моментално отразява промените (като се зарежда гориво) си викам- леле, на тия им е развалена колонката и ме метнаха с 90лв. Връщам се бесен в Шел и викам на касиерката:
- "Преди малко заредих, за 88лв, поглеждам в колата- само няколко литра са влязли. Какво правим?"
Касиерката:
- "А, невъзможно...нещо не е наред с колата ви"
Аз: "Е как да не е наред, колата е чисто нова Тойота, не може да е развалена на 4000 км, елате да видите ако не вярвате"
Тя: "Господине, невъзможно е това което обяснявате..."
Аз: "Извикайте мениджъра"
Вика го тя, обяснявам и на него и той ми обяснява, че нещо не е наред с колата....аз няколко пъти арогантно заявявам "НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Колата е ЧИСТО НОВА ТОЙОТА!". В този момент се сещам да му предложа следното... отиваме да заредим пак, ако в колата влязат 1-2-3 литра, ще си ги платя, значи нещо по колата не е наред. Ако обаче влязат повече от 20 литра, няма да ги плащам защото вече съм платил 88лв. Онзи вика "Няма проблем".
Отиваме при колата и започвам да наливам гориво...след 5 секунди се чу "Щрак" и спря...резервоарът пълен...вадя леко мъркуча и пак пробвам...пак щрак... след 3-4 минути неуморно щракане направих сметка от 3.88лв.... с наведен нос се извиних, и явно проблемът е в колата все пак. Влизам да си платя сметката и касиерката "Сега трябва да се извините"...аз "Ааа, аз вече се извиних...". Платих сметката и си тръгнах...няколко километра по-късно, колата отчете че резервоарът е пълен...иначе винаги до сега като съм зареждал е отчитала моментално...
Хайде, давайте вашите истории....
- Илия
Днес имах комична случка в една бензиностанция на Шел, та се присетих за една още по-комична от началото на година...
В този ред на мисли, предлагам всеки да сподели някоя комична ситуация в която е изпадал...
Ето ги и моите две...
На 1ви Януари тази година, аз и приятелката ми си тръгваме от Бургас към София, с междинна спирка (с преспиване)- Пазарджик (приятелката ми да се види с техните). Преди да тръгнем, майка ми (penka от форума) ми казва- "Купете си въже за дърпане. Ако имате няма да ви потрябва.".
Речено сторено...купих. Преспахме в Пазарджик и към 6:30ч сутринта на 2ри Януари тръгваме към София, че сме на работа. През ноща беше навалял обилен сняг, и естествено магистралата не беше разчистена. Бяхме с колата на Мими (приятелката ми)- Нисан Съни 4х4.
Та тръгнахме ние, бавно и кротко към София. Точно преди тунела на 54ти километър обаче, гледам един Мерцедес V8 боксува и не може да потегли по наклона. Викам си аз- "а, сега ще тествам въжето...идеално". Спирам, предлагам му помощ, човекът разбира се я прие. Помоли да направим обратен завой точно пред тунела, за да може да се върне, че нямало да може да продължи с тези летни гуми. "Няма проблем" викам аз... закачам го и започвам да дърпам до мястото където свършва мантинелата (точно пред поста на полицията, която липсваше по това време).
Издърпах го до там и реших да откача въжето, че първо да отъпча снега, преди да правим обратния завой. Снегът беше висок около метър. Газя аз с нисанчето и не ми пука...отъпках го уж, връщам се за мерцедеса, закачам го и потегляме... уви, още щом влезе в снега, не можех да го помръдна...този сигурно тежеше 2 пъти повече от нисанчето. Давам газ, ама йок...по едно време замириса нещо. Отварям вратата със сила (че от снега не може да се отвори лесно)...слизам, гледам под капака- нищо му няма...само мирише. Позната миризма, но нещо не се сетих от къде е... продължавам с дърпането...и след около половин минута безуспешно дърпане изведнъж загубихме всякаква мощност...давам газ, пуснат съединител а колата не помръдва... спомних си от къде ми е позната миризмата- заминал е съединителят.
Обаждаме се на бащата на Мими да идва да ни вземе...той праща едно Паджеро да дойде за нисана, а самият той тръгва с неговата кола- БМВ 3та серия. Докато ги чакаме, и ние и мерц-а затънали в снега, минава един снегорин. СТОП! Спираме го и му плащаме да ни обърне по посока Пазарджик, че да не закъса и подкреплението което идва. Речено сторено- издърпа и нас и мерцедеса. Мерцедесът си замина...
Чакахме джипката и бащата на Мими около час и накрая дойдоха в комплект. От Паджеро-то излязоха 3ма, единият влезе в нисана, закачиха го и потеглиха. Аз и Мими се натоварихме в БМВ-то и тръгнахме към София.
10тина километра по-нататък, един рейс решава да изпревари БМВ-то, но място на пътя няма... и за да не се ударим, бащата на Мими мръдна в дясно но уви- влязохме в преспа. Слизаме, бутаме и нищо...колата не помръдва и сантиметър.
Спряхме една РАВ-ка...слиза момчето бута с нас- йок. Колата не мърда.
Решаваме да ни дръпне (аз умно момче, си взех въжето от Нисана, че току виж пак потрябвало). Вадя въжето и тръгвам да го закачам...с изненада разбирам обаче, че няма за какво да го закача...звъня на един приятел, питам го как се дърпят тия пусти тройки, той вика- има си кука която се навива...ама ние кука нямаме. Междувременно спряхме още една джипка и 2 леки автомобила, и онези да бутат, но файда няма.
Работата ясна- трябва ни БМВ 3та серия, като нашето, че да ни даде кука, за да има за какво да сложим въжето...след 10тина минути се появи едно такова, спрях го, даде кука, закачихме я и джипката тръгва да ни дърпа... колата не помръдва, а джипката се пързаля по леда... Аз, умно момче, решавам че ни трябва камион или снегорин. Обаче не спират пущинаците бе... махам не махам, подминават ме като проститутка на околовръстното. Вече мокър до кости, измръзнал и изнервен решавам на всичко коз да играя- изкачам пред един приближаващ камион и се моля да успее да спре. Е...успя. Помолих го да ни дръпне, човекът се съгласи и ни дръпна... продължихме си към София, мислейки си че най-накрая всичко свърши...ах каква голяма грешка...но поне му хванахме цаката- ако закъсаме пак, спираме БМВ 3та серия, взимаме кука, след това спираме камион и ни издърпва...фасулска работа.
Пристигнахме в София и отиваме до апартамента на Мими, че там бях паркирал моята кола (БМВ 5та серия с ЛЕТНИ гуми). Решаваме, че въпреки летните гуми, по-добре с наша кола от колкото с такси... хванахме по една лопата и след около час го изровихме...тръгвам аз да го изкарвам, ама там е баир...аз давам газ, колата върви назад...видяло се е че ще минаваме по обиколен път, който обаче е по нанадолнището. Само че, няма къде да обърна та ще карам назад. Карам си аз и изведнъж пред мен се появява едно нагло Волво...няма как да се разминем а аз карам бавно, та реших леко в страни да мина...и хоп- в преспата. Хайде вади лопатите и рови...ровихме 15тина минути, но ефект нямаше... дойдоха някакви деца, които си играеха в района...5 малчугана, на по 10тина години всеки. Викат "Бате, дай да ти помогнем"...аз леко арогантно "Ех, че тази кола тежи 2 тона, аз не мога да я бутна, та вие ли..."... след още няколко минути безуспешни опити да изкарам БМВ-то от преспата викам децата, то се е видяло че друг избор нямам... влизам в колата, давам команда "БУТАЙ" и хоп...тия взеха че я бутнаха... леко срамно, викам им "Е, благодаря". И си продължавам назад...след 50 метра обаче- трес в друга преспа. Викам децата, давам команда "БУТАЙ" тия пак ме избутаха. Дадох им 10лв да се почерпят, те пощуряха от кеф.
Излизам аз на главната улица и викам на Мими "баща ми живее на близо, дай да отидем да му разкажем какво преживяхме". Речено сторено...отиваме, но пред блока места няма, та ще карам зад блока...а там леко баирче...сами се сещате- заседнах. Мими се качи горе да се топли, баща ми дойде да ме дръпне с Мареа-та. След едночасова почивка отиваме в моя апартамент, поспахме и вечерта решаваме да отидем на кино, че да разтоварим малко... ще ходим в Мол София. Отиваме ние, всичко точно, не закъсахме нито веднъж. След киното се връщаме и гледам- свободното място е далеч от блока (на около 20 метра)...дай да паркирам пред блока, ама там е леко баирче, тъй че със засилка... засилвам се аз и АХА да взема баира и колата заседна...вади лопатите и почвай... действието се развива към 12ч полунощ. След около час копане и бутане, колата още не мога да я изкарам...аз вече съм бесен и удрям предното стъкло в пристъп на ярост, та го счупих...10 мин. по-късно успях да изкарам БМВ-то от преспата и го върнах на "далечното място".
Е...това е.... Пазарджик-София - 9 часа пътуване
А ето и днешната история, която ме подсети да пусна тази тема...
Отиваме тази сутрин в Шел на околовръстното, да заредим с бензин. Сипвам до горе- 88лв излезе. Влизам в колата, отиваме до МакДоналдс-а да си купим закуска и забелязвам показанията за резервоара- почти празен е. Понеже знам, че колата моментално отразява промените (като се зарежда гориво) си викам- леле, на тия им е развалена колонката и ме метнаха с 90лв. Връщам се бесен в Шел и викам на касиерката:
- "Преди малко заредих, за 88лв, поглеждам в колата- само няколко литра са влязли. Какво правим?"
Касиерката:
- "А, невъзможно...нещо не е наред с колата ви"
Аз: "Е как да не е наред, колата е чисто нова Тойота, не може да е развалена на 4000 км, елате да видите ако не вярвате"
Тя: "Господине, невъзможно е това което обяснявате..."
Аз: "Извикайте мениджъра"
Вика го тя, обяснявам и на него и той ми обяснява, че нещо не е наред с колата....аз няколко пъти арогантно заявявам "НЕ Е ВЪЗМОЖНО! Колата е ЧИСТО НОВА ТОЙОТА!". В този момент се сещам да му предложа следното... отиваме да заредим пак, ако в колата влязат 1-2-3 литра, ще си ги платя, значи нещо по колата не е наред. Ако обаче влязат повече от 20 литра, няма да ги плащам защото вече съм платил 88лв. Онзи вика "Няма проблем".
Отиваме при колата и започвам да наливам гориво...след 5 секунди се чу "Щрак" и спря...резервоарът пълен...вадя леко мъркуча и пак пробвам...пак щрак... след 3-4 минути неуморно щракане направих сметка от 3.88лв.... с наведен нос се извиних, и явно проблемът е в колата все пак. Влизам да си платя сметката и касиерката "Сега трябва да се извините"...аз "Ааа, аз вече се извиних...". Платих сметката и си тръгнах...няколко километра по-късно, колата отчете че резервоарът е пълен...иначе винаги до сега като съм зареждал е отчитала моментално...
Хайде, давайте вашите истории....
- Илия