Вчера, колегата targa, трябваше да се спусне на 36 метра във варненския залив, за да снима потънала през Втората световна война, съветска подводница... Уви, неведоми са пътищата господни, targa се орзова със 100 км на юг от точката Х.
Снимката не е особено качествена, но това ми беше първия папарашки опит, а разстоянието до обекта (targa & Nik Nikolov) е към 200 метра...
Заглавието на темата взаимствах от името на едно приятно заведение в Бургас, което за съжаление от 5 години вече не съществува... Надявам се този райски кът, който ще ви представя, да не последва съдбата на това заведение...
Ето го и "последното хубаво място":
Толкова е красиво, че едва сега, на снимките забелязах боклука по плажа...
Безлюдно, диво... напомня декор от филм ала "Индиана Джоунс".
Всъщност това са останките от параклис. Грижовна християнска ръка е сковала и поставила в средата на олтара кръст от дъски... След консултация с археолози от бургаския исторически музей се оказа, че всъщност на това място е имало манастир, с картирани вече темели, но все още не проучен...
Открихме и стар кладенец, макар и занемарен, съхранил в себе си живителната вода...
Върху камък, висок не по-малко от 10 метра, издълбана дупка... Предстои консултация с археолозите, относно произхода и предназначението и...
Не липсваха останки и от по-нова трудова дейност - кариера за павета...
В тази импровизирана експедиция не липсваха и моменти, напомнящи популярната кръчмарска песен за капините...
Срещнахме случайно возилото на колега от Приморско, но последният не беше наоколо за да се запознаем лично.
Вечерта targa разказа как не снима подводницата, в компанията на Tramp и Blago4x4. Ники Николов, Жоро-капитана и моя милост, не сме в кадър... хех, нали сме си скромни и срамежливи...
Снимката не е особено качествена, но това ми беше първия папарашки опит, а разстоянието до обекта (targa & Nik Nikolov) е към 200 метра...
Заглавието на темата взаимствах от името на едно приятно заведение в Бургас, което за съжаление от 5 години вече не съществува... Надявам се този райски кът, който ще ви представя, да не последва съдбата на това заведение...
Ето го и "последното хубаво място":
Толкова е красиво, че едва сега, на снимките забелязах боклука по плажа...
Безлюдно, диво... напомня декор от филм ала "Индиана Джоунс".
Всъщност това са останките от параклис. Грижовна християнска ръка е сковала и поставила в средата на олтара кръст от дъски... След консултация с археолози от бургаския исторически музей се оказа, че всъщност на това място е имало манастир, с картирани вече темели, но все още не проучен...
Открихме и стар кладенец, макар и занемарен, съхранил в себе си живителната вода...
Върху камък, висок не по-малко от 10 метра, издълбана дупка... Предстои консултация с археолозите, относно произхода и предназначението и...
Не липсваха останки и от по-нова трудова дейност - кариера за павета...
В тази импровизирана експедиция не липсваха и моменти, напомнящи популярната кръчмарска песен за капините...
Срещнахме случайно возилото на колега от Приморско, но последният не беше наоколо за да се запознаем лично.
Вечерта targa разказа как не снима подводницата, в компанията на Tramp и Blago4x4. Ники Николов, Жоро-капитана и моя милост, не сме в кадър... хех, нали сме си скромни и срамежливи...
Коментар