Колеги, днес ми се случи нещо което ме кара да изтръпвам и сега, когато го споделям с вас.
Връщах се от София за Троян и преди спускането към Абланица реших да спра да почина и да свърша една природна нужда и спрях.
Слязох, поразходих се около буса, попротегнах се, изп... се и викам ще се качвам да тръгвам. Запътих се към шоф. врата, ама от долу видях, че идва един камион и си викам : "Я да го изчакам да не му сека на човека пътя" , мисля си и се качвам в буса. Иии
в момента, в който лопвам вратата се чува як гръм и покрай огледалото ми, на педя разтояние, там където преди секунди стоях аз, прелита протектора на гумата разперен, въртейки се с ужасна скорост и свистене. Няколко секунди ме разделиха най-вероятно със смъртта
Връщах се от София за Троян и преди спускането към Абланица реших да спра да почина и да свърша една природна нужда и спрях.
Слязох, поразходих се около буса, попротегнах се, изп... се и викам ще се качвам да тръгвам. Запътих се към шоф. врата, ама от долу видях, че идва един камион и си викам : "Я да го изчакам да не му сека на човека пътя" , мисля си и се качвам в буса. Иии
в момента, в който лопвам вратата се чува як гръм и покрай огледалото ми, на педя разтояние, там където преди секунди стоях аз, прелита протектора на гумата разперен, въртейки се с ужасна скорост и свистене. Няколко секунди ме разделиха най-вероятно със смъртта

Коментар